Решение по дело №300/2010 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2110278
Дата: 18 ноември 2010 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20107240700300
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

           

            319     18.11.2010 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав:

 

                                                  Председател:   РАДОСТИН РАДКОВ  

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                              ДАРИНА ДРАГНЕВА

 

При секретаря: С.Х.   

И с участието на прокурора: Константин Банчев                                         

като разгледа докладваното от  съдия  Г. Динкова  КАН дело № 300 по описа  за 2010 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Ш.Х. ***, против Решение № 398 от 25.06.2010г., постановено по АНД № 771/ 2010г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта му с която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 3676/ 08 от 17.05.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП – КАТ” към ОДП – Стара Загора.  

 

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяване му в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа че наложените му наказания за извършеното нарушение по чл. 175 от Закона за движене по пътищата ЗДвП/ не съответстват на степента на обществена опасност на деянието и при определянето им административно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 3676/ 08 от 17.05.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП – КАТ” към ОДП – Стара Загора в частта за наложените административни  наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.  Алтернативно прави искане за изменение на наказателното постановление в тази му част при определяне на санкции в предвидения в закона минимален размер.

 

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.    

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Ш.Х. против Наказателно постановление № 3676/ 08 от 17.05.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП – КАТ” към ОДП – Стара Загора. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3676/ 30.03.2008г., на Ш. Хабааз са наложени административни наказания – “глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.157, ал.1 от ЗДвП и „глоба” в размер 150лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 103, предл. първо от ЗДвП. Изложените в АУАН и в издаденото въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно - наказващия орган като нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са следните: На 30.03.2008г. около 13.45ч., по автомагистрала „Тракия” на км.157, посока запад – изток, при подаване на ясен сигнал за спиране по образец със стоп-палка, водачът на МПС л.а с рег. № В0020КТ – Ш.Х., усвоил сигнала, намалил, след което рязко увеличил скоростта.

           Жалбата против наказателното постановление в частта за налагане на административно наказание „глоба” в размер на 10лв. за нарушение по чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП е оставена без разглеждане, като недопустима, на основание чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Решение № 398 от 25.06.2010г. по АНД № 771/ 2010г. в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод че наказателното постановление в обжалваемата му част е правилно и законосъобразно - при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административното обвинение; налице е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за което на Ш. Х. законосъобразно са наложени административни наказания, определени над установения в закона среден размер, при отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед на което е потвърдил наказателното постановление в тази част.

 

Решението на Старозагорския районен съд в обжалваната му част е правилно.

 

             Наложените на Ш.Х. административни санкции се основават на разпоредбата на  чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните и обсъдени в обжалваното решение доказателства безспорно се установява наличието на посочените в наказателното постановление факти, релевиращи неизпълнение на задължението на водача на МПС по чл.103, предл. първо от ЗДвП и извършено нарушение по повдигнатото му административно обвинение. Налице е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, което правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП, като основание за прилагане на посочената санкционна разпоредба. При съобразяване формата на наказателното постановление с императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно от фактическа и правна страна. Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона изложените в обжалваното решение съображения на районния съд, мотивирали направения извод за материална и процесуална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление № 3676/ 08 от 17.05.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП – КАТ” към ОДП – Стара Загора.

              Всъщност основния довод на касационния жалбоподател, с който обосновава отменително основание по на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗДвП е, че в нарушение на закона въззивният съд е обосновал извод че наложените административни наказания са правилно определени. Твърди, че същите не съответстват на степента на обществена опасност на нарушението. Но нито във въззивното производство, нито пред настоящата инстанция, Ш. Х. е посочил релевантни по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН факти и обстоятелства, нито е представил доказателства, въз основа на които да се направи извод че наложените санкции са определени при неправилно приложение на закона. Законосъобразно въззивният съд е приел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства /поведението на административно-наказаното лице след извършването на нарушението/, което обуславя налагането на наказания за извършеното нарушение над установения в закона среден размер. Тези обстоятелства са от категорията на релевантните такива по чл.27, ал.2 от ЗАНН за индивидуализацията и определянето на наказанията и правилно са отчетени и от административно-наказващия орган, и от съда, при определянето обществената опасност на нарушението и нарушителя и съответно тежестта на извършеното нарушение. Доколкото наличието им не се оспорва от санкционираното лице, не са представени и доказателства, които да ги опровергават, алтернативно направеното искане на касационния жалбоподател за изменение на наказателното постановление в частта относно наложените санкции за извършеното нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП с определяне на наказания в минимално предвидения по ЗДвП размер, се явява неоснователно.

 

   Твърдяното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, е посочено бланкетно – не са изложени конкретни доводи за наличието на някоя от хипотезите по чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. В изпълнение  на задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на НП. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице.    Обективно и обосновано, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

 

           Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието по см. на чл.348, ал.5 от НПК т.е наказанието да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието.

 

           В този смисъл изводът на Старозагорския районен съд, че наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на Ш.Х., следва да бъде потвърдено като законосъобразно, е правилен и изцяло се споделя от касационната инстанция. 

 

           С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 398 от 25.06.2010г., постановено по АНД № 771/ 2010г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 3676/ 08 от 17.05.2008г. на ВрИД Началник сектор „ПП – КАТ” към ОДП – Стара Загора за извършено от Ш.Ж.Х. нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата.  

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.