РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Велико Търново, 04.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря Пенка И. и прокурора …………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №340 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр . с чл. чл. 64, ал. 4 от Закон за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление – ЗУСЕФСУ (Загл.
изм. – ДВ, бр. 51 от 2022г., в сила от 1.07.2022г.)
Образувано е по жалба на ***Е.Д., в качеството й на пълномощник на Сдружение
„Приятели на Горски Сеновец“ от с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико
Търново, срещу Решение за верификация на постъпи искания за плащане №
BG05М9ОР001-2.053-0001/59 от 04.05.2023г., издадено от ръководителя на УО на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.“, в частта по т. 1 и т. 2 от него, в която на основание чл.
64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е определен размер на неверифицираните разходи в общ
размер на 6 254,88 лв., от които разходи от 6 093,44 лв. по т. 1
са както следва: 4 352,46 лв. по т.1.1 „разходи за трудови възнаграждения
по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и 1 740,98 лв. по т.1.2 „Единна ставка“; в
частта по т. 2 разходи от 161,44 лв., както следва: по т. 2.1 115, 32 лв. „разходи за трудови
възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и по т. 2.2. 46,12 лв. „Единна
ставка“.
Жалбоподателят счита, че решението в оспорваната му част е
незаконосъобразно, тъй като мотивите, с които административният орган отказва
повторно верификация на разходи, за които съдилищатата са се произнесли, че
отговарят на изискванията на закона за допустимост, се основават на неправилно
тълкуване и прилагане на закона, като целта е признати разходи да не бъдат
възстановени. Счита, че образуваното производство по администриране на
нередност има за цел единствено да игнорира действието на влезли в сила съдебни
решения. Твърди, че в случая неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 64, ал.
1 от ЗУСЕФСУ, на която се позовава ответникът, тъй като не се верифицират
разходи, заявени с искането за окончателно плащане по проекта, които не могат
да бъдат претендирани с последващо искане за плащане. Поради това
административният орган е следвало да спре производството по верификация, а не
да отказва верифициране на разходите. По тези съображения моли съда да отмени решението в
обжалваната му част. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът
по делото – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ в МТСП, като ръководител на
управляващият орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, чрез
процесуалния си представител оспорва подадената жалба като оспорва подадената
жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Намира
оспореното решение за мотивирано, издадено в съответствие с материалния закон и
при спазване на административнопроизводствените правила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна не е спорно, че между страните по делото е сключен Административен
договор за субсидия от ЕФРР № BG05M9OP001-2.053-0001-C01/24.05.2017г. Целта е
предоставяне на бенефициера на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер
до 199 707,20 лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, Приоритетна ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на
социалното включване“, процедура BG05M9OP001-2.053 МИГ05, „Насърчаване
развитието на местна социална икономика и нови работни места в социални
предприятия“ на МИГ Лясковец-Стражица чрез водено от общностите местно развитие
за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.053-0001 „Социално предприятие
„Обществена пералня и услуги в дома“.
В
хода на изпълнение на проекта, за който е бил сключен договорът, сдружението
жалбоподател е подавало 6 бр. искания за междинни и окончателно плащания, по
които са били постановявани решения за верификация от ответника, съдържащи
откази, предмет на оспорване в различни съдебни производства/подробно описани в
съдебното решение по АД №9/2022г. по описа на АСВТ/. С цитираното съдебно
решение е било отменено Решение за верификация на
постъпили искания за плащане, в частите му по т. 2, т. 4, т. 6 и т. 8, в които на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУСЕФСУ е
определен допълнителен размер на неверифицирани разходи за периода месец 01.2020г. – месец 11.2020г. в общ размер
на 17 671,45 лв., от които разходи от 12 622,47 лв. по б.р. 1.1 „разходи за
трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и 5 048,98 лв. по б.р.II
„Единна ставка“, като преписката е върната на административния орган за ново
произнасяне, съгласно указанията в мотивите на решението. Този съдебен акт е
оставен в сила с Решение №1265/06.02.2023г. по АД №7090/2022г. по описа на ВАС.
Следователно висящността на производството по верификация на
заявените с подадени искания за междинни и окончателно плащания с №, № 3/01.05.2020г.;
4/02.07.2020г.; 5/07.10.2020г. и 6/21.12.2020г., съответно за суми в размер от
6 093,44 лв.; 6 093,44 лв.; 3 046,72 лв. и 2 437,85 лв. е била възстановена и
ответникът е дължал произнасяне по подадените заявления, при съобразяване на
указанията, дадени с влезлите в сила съдебни актове.
С оспорваното в настоящото производство Решение за верификация на постъпи искания
за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/59 от 04.05.2023г. са определени като неверифицирани
разходи такива в общ размер на 17 671,45 лв., от които предмет на спора по
делото са отказани за верификация разходи в общ размер на 6 254,88 лв., посочени в т. 1 и т. 2 от
решението на ответника.
Решението за верификация на постъпи искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/59 от
04.05.2023г. е редовно връчено на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ от с.
Горски Сеновец чрез системата ИСУН 2020, видно от
приложения файл, на приетия електронен документ, съдържащ се на
технически носител. Жалбата е постъпила в Министерството на труда и социалната
политика и заведена там с вх. №39-123/19.05.2023г., т.е. срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Подадена е от лице, което е адресат на акта, при наличие на правен интерес от
оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно
чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната
политика, приет с ПМС №266/10.11.2009г., министърът на труда и социалната
политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност,
финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от други международни
финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя
заповед №РД-03-2/01.12.2020г./стр. 19 от делото/, министърът на труда и
социалната политика е оправомощил издателя на процесното решение да изпълнява
функциите на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020г., съфинансирана от Европейския социален фонд в
пълен обхват от функциите по чл. 125 от Регламент 1303/2013г.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В
обжалваният акт са посочени фактическите
основания за издаването му.
По делото
няма спор между страните относно фактите, при наличието на които е постановено
оспорваното решение за верификация. Както вече се посочи по-горе, след влизане
в сила на Решение №137/23.05.2022г. по АД №9/2022г. по описа на АСВТ ответникът
дължи произнасяне по подадените искания за междинни и окончателни плащания с №, № 3/01.05.2020г.;
4/02.07.2020г.; 5/07.10.2020г. и 6/21.12.2020г., съответно за суми в размер от
17 671,45 лв. С Решението за верификация на постъпи искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/59 от
04.05.2023г., в оспорваната му част, ръководителят на УО на ОПРЧР е определил
като неверифицирани разходи такива в общ размер на 6 254,88 лв., от които
разходи от 6 093,44 лв. по т. 1 са както следва: 4 352,46 лв. по т.1.1
„разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и
1 740,98 лв. по т.1.2 „Единна ставка“; в частта по т. 2 разходи от 161,44
лв., както следва: по т. 2.1 115, 32 лв.
„разходи за трудови възнаграждения по КТ и възнаграждения по ЗДСл“ и по т. 2.2.
46,12 лв. „Единна ставка“. Като основание за отказ от верификация на заявените
разходи административният орган е посочил образувано производство по
администриране на нередност, чрез регистриране на сигнал за нередност в ИСУН
2020 с №214/28.04.2023г., позовавайки се на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
Тези констатации се оспорват от жалбоподателя
с доводи, че нередността е регистрирана като основание да не се зачете силата
на съдебните актове, постановени по АД №9/2022г. на АСВТ и АД №7090/2022г. на
ВАС, съгласно които претендираните суми с подадените искания за плащания следва
да се верифицират, като отговарящи на изискванията по чл. 57 от ЗУСЕФСУ. Според
оспорващия започването на производство по администриране на нередност на
сегашния етап, не може да има друга цел, освен препятстване на възможността на
бенефициера да получи помощта, съгласно договора. Тези доводи не се споделят от
настоящия състав.
В конкретния случай
като основание от фактическа страна за постановения отказ за изплащане на разходи
е посочено наличие на производство по администриране на нередност. При заявено
от бенефициера искане за верификация, когато паралелно с него е образувано/но
неприключило/ производство по администриране на нередност, по арг. от чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ, административният орган разполага с правомощие да постанови
отказ от верифициране на съответния разход. В конкретната хипотеза
законодателят явно държи сметка за действието на последващ акт за определяне на
финансова корекция, който финализира
производството по администриране на нередност, както и за действията по
налагането на тази административна мярка.
От своя страна административният акт за
определяне на финансова корекция, подлежи на предварително изпълнение на
основание чл. 73, ал. 4
във вр. с чл. 27, ал. 2
ЗУСЕСИФ. Нещо повече, разпоредбата на чл. 64, ал. 1
ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание разход, за който
възникне съмнение, че е засегнат от нередност, да не бъде верифициран, въпреки,
че отговаря на изискванията за допустимост. Допустима за верифициране сума като
съответстваща на всички основания по чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ може да бъде
задържана на основание чл. 64, ал.1, пр. второ от ЗУСЕФСУ, като ако не бъде
определена финансова корекция за регистрираната нередност, тя може да се включи
от бенефициера в следващо искане за плащане. От значение за прилагането на
правната квалификация по чл. 64, ал. 1, пр. второ е факта на регистриране на
нередност за сумата, като сумата може да бъде задържана до издаване на акта за
определяне на финансовата корекция. След издаване на последния, същата се
задържа на основание допуснато по закон предварително изпълнение на акта за
определяне на финансова корекция.
Следователно, наличието на посоченото
обстоятелство е въведено от законодателя като отделно, самостоятелно основание
за отказ от верификация, представляващо привременна обезпечителна мярка, с цел
да се гарантира последваща възможност за възстановяване на суми, които биха са
явили получени в противоречие с целите на оперативната програма или в
противоречие с правилата за получаване на безвъзмездна помощ. При приключване
на производството по администриране на нередност има възможност да се
претендират отново сумите, отказани за верификация.
От своя страна производствата по
администриране на нередност и за налагане на финансова корекция преследват
цели, нормативно регламентирани и на ниво законодателство на ЕС, а конкретните
съображения, с които се започва едно такова производство, респ. се подава или
регистрира сигнал за нередност, са без правно значение. Ето защо не може да
бъде споделено становището, че регистриране на нередност само по себе си е
действие, представляващо злоупотреба с право. Обстоятелството, кога ще бъде
започнато и администрирано това производство не са релевантни за
законосъобразното му протичане, още повече нямат значение за преценка на
фактите в настоящото производство.
При наличието на такова производство ръководителят
на УО не може да верифицира разхода, а за получателят на БФП съществува
потенциалната възможност да претендира верификация на разходите след
приключване на производството по нередността.
В този аспект съдът намира за неоснователно основното възражение на
жалбоподателя, че след като разходите за верификация са заявени с окончателно
искане за плащане, по отношение на тях не ще са приложими разпоредбите на чл.
64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
На първо
място следва да се посочи, че отграничение на правомощието по чл. 64, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ на УО, обосновано от вида на някое от исканията за плащане/междинно или
окончателно/ не е нормативно регламентирано. Следователно, отказът от
верификация на разходи, при наличието на
хипотезата на чл. 64, ал.1, пр. второ от ЗУСЕФСУ ще е допустимо, независимо от
етапа, на който се претендира разхода и се извърша управленска проверка преди
верификацията му. Именно поради това текстът на цитираната алинея съдържа
последната хипотеза, съгласно която разходът може да бъде включен в следващо
искане за плащане. Т. е. законът отново не разграничава по вид исканията за
съответните плащания, нито поставя някакви/напр. темпорални ограничения/ кога
да стане това. Във връзка с това е и визираното в ал. 2 на чл. 64 от ЗУСЕФСУ правомощие на УО да
извърши служебно приключване на проекта, ако в определен срок от приключване на
дейностите по този проект бенефициерът не подаде искане за окончателно плащане. Тълкувани заедно, в тяхната
взаимовръзка, разпоредбите на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ предпоставят
извода, че законът не допуска приключване на проект, преди страните по
административния договор да са уредили взаимоотношенията си по отношения на
разплащанията на помощта. Следователно при липса на активност от страна на
бенефициера, УО извършва посочените дейности, насочи към приключване на
проекта, в т.ч. може служебно да издаде решение за верификация на разходи, които
отговарят на изискванията на закона за допустимост. По арг. за по-силното
основание тогава ще е възможно и бенефициерът да подаде ново искане за плащане,
ако са останали разходи, по отношение на които няма произнасяне с влязъл в сила
акт, респ. производството е останало висящо по различни причини, без значение,
че е изтекъл визирания в договора срок.
В конкретния
случай, взависимост от начина на приключване на процедурата по администриране
на нередност, ако бъде оспорено решение за налагане на финансова корекция и то
бъде отменено с влязло в сила съдебен акт, не съществува процесуална пречка за
бенефициерът да се подаде ново искане за плащане, тъй като ще останат разходи,
подлежащи на проверка за верификация/няма да е приключен финансово проекта/. Влязъл
в сила съдебен акт, с посоченото съдържание, би представлявал и основание за
процедиране по реда на чл. 99 и сл. от АПК, респ. чл. 237 и сл. от АПК по
отношение на влезли в сила решение за верификация на разходи.
По изложените съображения решението за верификация, в оспорваните му
части е законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него се явява
неоснователна.
При този изход на делото основателно са явява искането
на ответника за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива
представляващи възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
лв., определени съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗПП, приложима по силата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на Сдружение „Приятели на Горски Сеновец“ от
с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико Търново, срещу Решение за
верификация на постъпи искания за плащане № BG05М9ОР001-2.053-0001/59 от
04.05.2023г., издадено от ръководителя на УО на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси 2014-2020г.“, в частта по т. 1 и т. 2 от същото
решение.
ОСЪЖДА Сдружение „Приятели на
Горски Сеновец“ от с. Горски Сеновец, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул.
„Училищна“ №7, ЕИК .... да заплати на Министерството на труда и социалната
политика разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: