Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на
първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор…,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 1560 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и следващи от ДОПК.
Образувано е по жалба от
Д.Д.П., ЕГН **********,***,чрез пълномощник адв.А.,***, със съдебен адрес: ***, против РА № *********/18.12.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден
с Решение № 110/ 10.04.2014г. на и.д. директор
на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за д.п. 2006г. в размер на
13902.01 лв. главница и лихви за забава
в размер на 10893.49 лв.
Жалбоподателката в жалбата
си и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага подробни
съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Сочи, че задълженията по
РА са определени при неправилно прилагане на материалния закон и при съществено
нарушение на административно-процесуалните правила. Възразява, че не са били налице
предпоставките на чл.122 от ДОПК като органа по приходите не е обсъдил
събраните в хода на ревизията доказателства.Оспорва изцяло определената от
органа по приходите данъчна основа за облагане.
Посочва, че неправилно органът по приходите е изготвил паричен баланс на
касовата наличност по дати, а не на годишна база. Твърди, че неправилно в
разходната част на баланса са включени разходи за строежа на сграда в
гр.Каварна, тъй като от представените доказателства било видно, че същите са
извършени от съпруга й. Моли оспорваният
РА да бъде отменен изцяло. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Моли обжалваният РА да бъде оставен в сила като
правилен и законосъобразен.Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на Дирекция „ ОДОП” – гр. Варна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР №
1104082/10.10.2011г. / л. 11 от адм. п-ка/, издадена от компетентен орган, съгласно
Заповед № Д- 931/ 04.07.2011г. / л. 10 от адм.п-ка/ и Заповеди №№ 1298/ 08.09.2011 г. и № 1557/
17.10.2011 г./ л. 6-8 от адм. п-ка/ на директора на ТД на НАП гр.Варна, за
установяване на задължения по чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ за д.п. 01.01.2005г. –
31.12.2006г. по чл.48 от ЗДДФЛ за д.п.01.01.2007г. – 31.12.2010г., като срока
за завършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на заповедта. Същата
е връчена на задълженото лице на 19.10.2011г. Заповедта е изменена със ЗВР № 1200260/ 18.01.2012г. /л. 15 от адм. п-ка/. Във връзка със Заповед №
ЦУ-91/10.02.2012г. на изп.дир.на НАП, заповедта от 18.01.2013г. е изменена със
ЗВР № 1200651/ 16.02.2012г. като срока за завършване на ревизията е определен
до 30.07.2013г. / л.16 и л. 18 от адм. п-ка/. Съгласно разпоредбите на чл.117
от ДОПК Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по- късно от 14 дни след
изтичане на срока на ревизията, който срок е спазен. РД е издаден с № 1200651/
13.08.2013г. и е получен от РЛ на 06.11.2013г. Изготвено е Уведомление за съставен ревизионен
доклад № У-1200651/ 15.08.2012г./ л.372 от адм.п-ка/. Във връзка с подадена
молба по чл.117, ал.5 от ДОПК с решение № 1301066/ 15.11.2013 г. срока за подаване на възражение срещу РД е
удължен до 04.12.2013 г. / л. 377 от адм. п-ка/.В
законоустановения срок е постъпило
възражение срещу РД. В срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден РА №
*********/ 18.12.2013г. Същият акт е издаден от компетентен орган, съгласно ЗОКО
№ К 1200651/ 16.08.2012 г. / л.374 от адм.п-ка/, издадена от компетентен орган съгласно
Заповед № Д-932/04.07.2011 г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
В хода на ревизионното
производство било установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на
ЗОДФЛ / отм./, съответно ЗДДФЛ, като през ревизираният период е било със семеен
статус – омъжена, с едно непълнолетно дете. Лицето не е било регистрирано като
ЕТ, няма участие и съдружие в юридически
лица и не е регистрирано по ЗДДС.
С цел събиране на
доказателства за изясняване на факти и обстоятелства, за установяване приходите и разходите на ревизираното лице за
д.п. 2005 г. – 2010г., на основание чл.37, ал.1-3 от ДОПК в хода на ревизионното
производство са връчени ИПДПОЗЛ с изх. № 7022/10.10.2011г. /л.347-350 от адм.
п-ка/ и изх. № 7022-87/ 14.12.2011 г. /л.322 от адм. п-ка/, с които са изискани
документи и писмени обяснения и други писмени доказателства за получените при ревизирания период доходи ,
придобито имущество, притежавани парични средства, движими ценности, вземания
от трети лица, получени заемни средства, пътувания в чужбина, други доказателства
за извършени разходи през данъчните периоди. В отговор на връчените искания от
ревизираното лице били представени документи и писмени обяснения с Протокол –
опис с вх. № 7022-86/02.11.2011г. / л.323- 346 от адм.п-ка/.
На основание чл.37, ал.5
и чл.47 от ДОПК са изпратени искания за установяване на факти и обстоятелства
от трети лица и административни органи, до всички действащи на територията на
страната банки, застрахователни институции, Агенция по вписванията – гр.Добрич,
гр.Каварна, гр.Балчик, гр.Генерал Тошево, до Община Добрич, Каварна, Балчик, до
ОД на МВР –гр.Добрич, „ Мобил Тел” ЕАД, „ ВиК” ООД – гр.Добрич, „ БТК” АД и др.
На изпратените искания са получени отговори с приложени справки и приложени
документи.
От събраните документи било
установено, че за 2006 г. ревизираното лице не е подавало ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ
/ отм./ като същото е било в трудови правоотношения с Община Каварна, като
възнагражденията били получавани по банков път. Установено било, че на съпруга
на ревизираното лице е извършена ревизия за същите данъчни периоди. С Протокол № 12000651/13.08.2013 г. по реда на
чл.50 от ДОПК от органите по приходите били присъединени доказателства, събрани
в хода на извършената ревизия на съпруга на ревизираното лице / л. 57 от адм.
п-ка/. От събраните документи от Община Каварна било констатирано, че на В.П. е
издадено Разрешение за строеж № 185/ 17.08.2006 г. за обект „жилищна сграда”, с
РЗП от 425 кв.м., V категория в УПИ ІV,
кв.175 по плана на гр.Каварна/ л.119 от адм.п-ка/.Строителството на сградата
приключило през 2008 г., като от Община Каварна било издадено
Удостоверение № 4/ 11.02.2008 г. за
въвеждане в експлоатация / л.118 от адм. п-ка/. Във връзка с извършеното строителство
на сградата от П. били представени договор за изработка от 28.08.2006 г. сключен
с „А. строй” ООД, в качеството му на изпълнител.Предмет на договора е
изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV, кв.175 на етап груб строеж, като договореното
възнаграждение било в размер на 84000.00 лв. с включено ДДС.Представени били 4
броя фактури, издадени на В.П. от „А. строй” ООД на обща стойност с ДДС
73000.00 лв. Установено било, че през ревизирания период П. бил управител
на „А. строй” ООД. На дружеството било
изпратено ИПДПОЗЛ, с което били изискани счетоводни документи относно
извършените СМР по изграждането на процесния имот. Такива били представени, но за
периода след 01.01.2007 г. С цел установяване на разходите за
изграждането на жилищната сграда, на основание чл.60 от ДОПК с Акт за възлагане
на експертиза № 1/05.01.2012 г. е била
възложена експертиза със задача да бъде установена себестойността на
извършените разходи във връзка с изграждането на сградата в гр.Каварна. От
представеното заключение с вх. № 6795-105/27.01.2012г., било установено, че
разходите за периода 17.08.2006 г. – 31.12.2006 г. били в размер на 82908.66
лв. / л.1-20 от док. от дирекция „ОДОП” адм. п-ка/. Разходите в размер на
½ от тази сума били включени в разходната част на паричния поток на
касовата наличност на ревизираното лице П..
Въз основа на събраните
доказателства, ревизиращите органи са установили обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за
укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период, и са предприели
задължителни процесуални действия. На ревизираното лице било връчено
Уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № 7022-106/ 17.07.2012 г. /
л.80 от адм.п-ка/, както и ИПДПОЗЛ с изх. № 7022-108/17.07.2012 г. / л.77 /от
адм. п-ка/, с което от П. били изискани декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за
ревизираните периоди. С протокол – опис с вх. № 7022-109/01.08.2012 г. от
лицето били представени исканите декларации / л. 58-76 от адм. п-ка/.
Органът по приходите е
извършил анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е
изготвил паричен поток на касовата
наличност за всяка от ревизираните години, като за 2006 г. като начално салдо
била приета сума от 0.00 лв. В приходната част на баланса били отразени изтеглени парични средства от банковите сметки
на лицето. В разходната част били включени внесени в банковите сметки на лицето
суми, обичайния размер на разходите за живот, определени по данни от НСИ,
направени разходи за покупка и строителство на недмижими имоти и покупка на
движими вещи. При изготвяне на паричните потоци на двамата съпрузи органите по
приходите извършили компенсиране на установен недостиг на парични средства към
определени дати на ревизираното лице с налични към същите дати парични средства
на съпруга й.
От съставеният баланс на
паричния поток, органите по приходите установили превишение на разходите над
получените доходи/разполагаеми парични средства за 2006 г. в размер на 59675.03
лв. като приели, че били налице недекларирани доходи с неустановен
произход.Отделно от това, при анализ на движението по банковите сметки на П.
било установено, че през 2006 г. в същите са постъпили парични средства от
трети лица с неустановен произход в размер на 900.00 лв.
Предвид събраните в хода
на ревизията доказателства от органа по приходите е определена данъчна основа
за облагане по реда на чл.122 от ДОПК по отчетни периоди, върху която на
основание чл.35 от ЗОДФЛ / отм./ е определен дължимия размер на данък върху
дохода, както следва: За 2006г.
– установено превишение на разходите над
приходите в размер на 60575.03 лв.,
представляващи доходи с недоказан произход. Дължим данък в размер на 13902.01 лв.
В срока по чл.152 от ДОПК данъчно задълженото лице е обжалвало
РА № *********/ 18.12.2013г. пред
директора на Дирекция „ОДОП” гр.Варна,
който с Решение № 110/ 10.04.2014г. е
потвърдил същия изцяло.
В хода на съдебното
производство за опровергаване на констатациите в РА е изслушана и приета СОЕ/
л.41-45 от делото/, оспорена от
ответника. Вещото лице след
запознаване с доказателствата по делото, както и след оглед на обекта на място,
в заключителната част на СОЕ е определило стойността на извършените СМР през
2006 г. в обект „жилищна сграда“, находяща се в УПИ ІV, кв. 175 по плана на
гр.Каварна.
В хода на съдебното
производство е изслушана и приета ССЕ, оспорена от ответника в т.1.2. / л.
47-50 от делото/. Вещото лице след проверка на
документите, приложени към делото и административната преписка,
заключението по приетата СОЕ, е
определило данъчната основа за облагане на ревизираното лице и задълженията за
данък върху дохода със съответните лихви в два варианта, съобразно поставените
му задачи.
В хода на съдебното
производство са представени допълнително
съставени РА и РД на съпруга на
жалбоподателката – В.П. / л.132-322 от делото/. От ответника са представени
допълнително писмени доказателства / л. 15-26 и л. 332-334 от делото/.
Представени са писмени доказателства от жалбоподателката, по които са изготвени
СОЕ и ССЕ / л. 56-130 от делото/. Събрани са допълнително писмени доказателства
от трети лица – АГКК – гр.Добрич / л.338 от делото/ и от Община Каварна / л.375
-493 от делото/.
От жалбоподателката са
ангажирани и гласни доказателства. По делото е разпитан свидетеля В.А.П. /
съпруг на жалбоподателката/. В показанията си свидетелят е заявил, че за проектирането,
строежа и всички такси на къщата в гр.Каварна заплащането е извършвано
единствено от него поради това, че през периода съпругата му не е работила и се
занимавала с отглеждането на детето им. Строителството на сградата е извършено
от фирмата на която той е управител. За строителството има сключен договор и за всеки етап от строителството са издавани
фактури които са заплащани от П.. При строежа на къщата от фирмата били
издавани и количествено-стойностни сметки за извършените строителни работи.Свидетелят
твърди, че съпругата му не е разполагала със собствени средства, освен с тези
които били лично нейни от родителите й, като
е започнала да работи през 2006 г. и получавала заплата от 280-300 лв.
Посочва още, че в обяснителната записка към архитектурния проект и другите
строителни книжа е допусната техническа грешка в посочената разгърнатата
застроена площ като същата е по-малка от 450 кв.м. За тази грешка той уведомил
общината, но не била извършена корекция в книжата.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за
обжалване по административен ред и в
частта потвърдена с Решение № 110/10.04.2014г.
на и.д. директор на Дирекция „ОДОП” –
гр.Варна при ЦУ на НАП,поради което същата
се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
По валидността на акта:
В жалбата си и в съдебно
заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител е изложила
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от органа по приходите в хода на проведеното ревизионното производство, а
именно нарушение на основните принципи
за обективна преценка и анализ на събраните доказателства, както и начина на
събиране на доказателства, което е ограничило процесуалните права на
жалбоподателя.
Съдът намира горните
възражения за неоснователни.
Съгласно чл.2, ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ДОПК
казва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В настоящият
случай при извършване на ревизията органите по приходите са действали в рамките
на своите правомощия.
По делото безспорно се установи, че ревизиращият орган е действал безпристрастно при установяване на фактите и
обстоятелствата от значение за ревизираното лице. В
хода на ревизията са събрани всички относими доказателства и от трети лица,
приобщени по съответния ред от
ревизиращия екип, съгласно изискванията на ДОПК. Видно от доказателствата по
делото органа по приходите е връчил на ревизираното лице ИПДПОЗЛ с изх. №
7022/10.10.2011г. /л.347-350 от адм. п-ка/ и изх. № 7022-87/ 14.12.2011 г.
/л.322 от адм. п-ка/, с които са изискани документи и писмени обяснения и други
писмени доказателства за получените при
ревизирания период доходи, придобито имущество, притежавани парични средства,
движими ценности, вземания от трети лица, получени заемни средства, пътувания в
чужбина, други доказателства за извършени разходи през д.периоди. Всички ЗВР,
ИПДПОЗЛ, РД и РА са връчени на жалбоподателката, същата е имала възможност да
представи възражения и доказателства в хода на ревизията и при административното
обжалване, което е сторила, видно от приложените в административната преписка допълнително
доказателства.Отделно от това, органа по приходите е изготвил ИПДПОЗЛ до трети лица и са събрани
всички относими за ревизията писмени доказателства. Присъединени са и
доказателства от ревизионното производство на съпруга на жалбоподателката като са спазени всички изисквания за
връчване на книжа и съобщения по реда на ДОПК.
Действително
в ревизионния доклад липсва подпис на първия проверяващ, в нарушение на чл.117
от ДОПК. Допуснатото нарушение при издаване на ревизионният доклад обаче не
може да се приеме за съществено такова и да доведе до незаконосъобразност или
нищожност на РА само на това основание. Функцията на
ревизионния доклад е да запознае ревизираното лице със събраните доказателства,
както и с правните изводи, основаващи се на тези доказателства, и да направи
предложение за установяване на задълженията. С ревизионният доклад задължения
не се установяват, не се преклудира възможността за събиране на доказателства,
и направените в него констатации и предложения не съдържат задължителни за
органа, издаващ ревизионния акт предписания. Предвид същността му на акт,
подготвящ същинския акт за установяване на задължения, въпросите относно
действителността на ревизионния доклад не засягат пряко действителността на
ревизионния акт, с който са установени задълженията. В този смисъл, наличието
на пороци в ревизионния доклад, дори такива, които водят до нищожността му, не
води до опорочаване на събраните при ревизията доказателства, нито до
недействителност на валидно издадения в същото производство ревизионен акт,
който всъщност е крайният акт в производството, установяващ оспорените
задължения и подлежащ на обжалване.Съдът е инстанция по същество и следва да
определи задълженията съобразно всички доказателства без да е обвързан от
фактическите и правни констатации нито в ревизионния доклад, нито в ревизионния
акт. В същото време събраните в хода на ревизията доказателства са обективирани
в отделни протоколи, чиято валидност не се засяга от валидността на ревизионния
доклад, като при обсъждането на тези доказателства в ревизионния акт би могло
да се достигне до различен по същество резултат за ревизираното лице.
С оглед на горното и при
извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че
настоящата ревизия е възложена от компетентен орган и е приключила в
определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган,
съгласно ЗОКО № К- 1200651/16.08.2012г. и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията.Същият е издаден в изискуемата форма и
има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за
постановяването му. При извършването на ревизията не са били допуснати нарушения
на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА №
*********/18.12.2013г. не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
Не се спори, че ревизионното производство
се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху
доходите за периода
2006г. е определена въз основа на
извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2
от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА
издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от разпоредбата на
чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване
на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 –
налице са данни за укрити приходи или
доходи и
т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък върху
доходите за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006 e определена по особения ред. На ревизираното лице
било връчено Уведомление по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № 7022-106/
17.07.2012 г. / л.80 от адм.п-ка/, както и ИПДПОЗЛ с изх. № 7022-108/17.07.2012
г. / л.77 от адм. п-ка/, с което от П. били изискани декларации по чл.124, ал.3
от ДОПК за ревизираните периоди. С протокол – опис с вх. № 7022-109/01.08.2012
г. от лицето били представени исканите декларации / л. 58-76 от адм. п-ка/, поради
което процедурата по чл. 124,
вр. чл. 122 от ДОПК
за преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ДОПК,
в случаите по чл. 122, ал.1
при определяне на основата по реда на чл. 122, ал.2 ДОПК, се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба,
респективно доход, когато: 1/ стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получени от него
и 2/ направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т.3, б "а"
от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
От всички събрани в хода на ревизионното
производство и в хода на съдебното производство доказателства безспорно се
установява несъответствие в имущественото състояние на жалбоподателката, поради
което основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК са доказани. В изпълнение на задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК, по
конкретните оплаквания на жалбоподателя и изготвените баланси на разполагаемите
парични средства, съдът намира следното:
а) Съдът констатира, че правилно е определено началното
салдо при изготвянето на паричния баланс на жалбподателката към 01.01.2006г.
Видно от съставения паричен баланс на касовата наличност на Д.Д.П. в РД №
1200651/13.08.2012 г. / л. 352-371 от адм. п-ка/ за 2005 г.
органите по приходите са установили приходи на годишна база в размер на
24229.16 лв. и разходи в размер на
24229.16 лв., т.е. парична наличност към 31.12.2005 г. в размер на 0.00 лв.
Същата е приета от органите по приходите като начално салдо за жалбоподателката
за 2006 г. Доказателства които да опровергаят
изводите и констатациите на органа по приходите не са представени нито в хода на ревизионното
производство, нито в съдебното
производство. Следва да се отбележи, че самата жалбоподателка в подадената от
нея декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК не е декларирала разполагаеми средства
към дата 01.01.2006 г.
б) По отношение на направените възражения от
жалбоподателката относно включените в разходната част суми за обект - жилищна сграда, находящ се в гр.Каварна,
УПИ ІV, кв.175, съдът намира следното:
Безспорно от събраните в
хода на ревизионното производство доказателства се установява, че на В.П. /
съпруг на жалбоподателката/ е издадено Разрешение за строеж № 185/ 17.08.2006
г. за обект „жилищна сграда”, с РЗП от
425 кв.м., V категория в УПИ ІV, кв.175 по плана на гр.Каварна/ л.119 от
адм.п-ка/.Строителството на сградата е приключило през 2008 г., като от Община
Каварна било издадено Удостоверение № 4/
11.02.2008 г. за въвеждане в експлоатация / л.118 от адм. п-ка/. Във връзка с
извършеното строителство на сградата е представен договор за изработка от
28.08.2006 г. с „А. строй” ООД, в качеството му на изпълнител.Предмет на
договора е изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV, кв.175 на етап груб строеж,
като договореното възнаграждение е в размер на 84000.00 лв. с включено ДДС.
Представени са 3 броя фактури, издадени на В.П. от „А. строй” ООД за 2006 г. на
обща стойност с ДДС 42000.00 лв. / л.
60-62 от делото/, с предмет авансово плащане по договор от 28.08.2006 г. за
изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV, кв.175 и вноски по договор от 28.08.2006
г. за изграждане на жилищна сграда в УПИ ІV, кв.175., с приложени касови
бонове. Установено било, че през ревизирания период П. бил управител на „А. строй” ООД.
Видно от съдържанието на
РА и РД органите по приходите са приели, че себестойността на извършените
разходи за строежа на жилищната сграда през 2006 г. /СМР/ са в размер на 82908.66 лв. , съгласно
приетата и присъединена към доказателствата
техническа експертиза / л.198 -202 от делото/, възложена с Акт за
възлагане на екпертиза № 1/05.01.2012 г. в хода на ревизионното производство на
В.П.. Съответно в разходната част на паричния баланс на жалбоподателката са
включени по ½ от разходите по трите броя фактури и за периода
31.08.2006-31.12.2006 г. по 1/5 разходи за СМР по приета експертиза.
Не е спорно между
страните, че жалбоподателката П. и съпруга и са сключили брак през 1995 г. Съгласно чл.19, ал.1 от СК / отм./ Вещите и
правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос на
съпрузите може да се изрази във
влагането на средства и труд в грижа за децата и работа в домакинството като
същият се предполага до доказване на противното. Пак при действието на
отменения СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат общо
от съпрузите, а отговорността за поетите задължения за удовлетворяване на
такива нужди е солидарна / чл.25 от СК/.
С приемането на новия СК
/ в сила от 01.10.2009 г./ са определени три вида режими на имуществените
отношения между съпрузите – законов режим на общност, законов режим на
разделност и договорен режим. Съгласно §4, ал.1 от ПЗР на СМ изрично е
предвидено, че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове, а ал.2 на нормата
посочва, че съпрузите по заварените бракове могат да изберат законов режим на
разделност или да сключат брачен договор по реда на новия СК. В конкретния
случай обаче от жалбоподателката нито в хода на ревизионното производство и
административното обжалване на РА, нито в хода на съдебното производство са
представени доказателства които безспорно да установяват, че тя и съпруга й са
избрали законов режим на разделност или са сключили брачен договор по реда на
новия СК. Т.е. същите са в законов режим на общност и за същите са приложими
разпоредбите на чл.19, ал.1 от СК / отм./, съответно чл.21, ал.1 -3, във вр. с чл.18, ал.2 от СК.
С оглед на горното неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателката, че
разходите за изграждане и СМР на жилищната сграда следва да бъдат включени
изцяло в разходната част на паричният баланс на съпруга й. С оглед на горното и разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът не кредитира дадените от свидетеля В.А.П. / съпруг на
жалбоподателката/, тъй като същите не се подкрепят от представените
доказателства по делото. Действително по делото са представени фактури,
издадени на името на П., но същите са частни документи и доказателствената им
тежест следва да се преценява в съвкупност със всички събрани в хода на
производството доказателства. Отделно от това те са издадени от дружество, на
което П. е бил през периода управител / свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на
ДОПК/.
Основателни обаче се
явяват възраженията, че органът по приходите неправилно е приел като
себестойността на извършените разходи за строежа на жилищната сграда през 2006
г. /СМР/ сумата в размер на 82908.66 лв.,
съгласно приетата и присъединена към доказателствата техническа експертиза / л.198 -202 от
делото/, възложена с Акт за възлагане на екпертиза № 1/05.01.2012 г. в хода на
ревизионното производство на В.П.. Съдът намира също така за основателни и
възраженията, че за едни и същи разходи
по изграждане на сградата, органът по приходите е включил в разходната част на
баланса един път стойността на същите по представени фактури от 2006 г и втори
път стойността на разходите, но в размер определен с приетата екпертиза в хода
на ревизионното производство.
Видно от приложената
техническа екпертиза и пазарна оценка с вх. № 6795-105/27.01.2012 г., вещото
лице В. е посочило, че за изготвянето на пазарната оценка е използвало - разрешение за строеж № 185/17.08.2006 г.,
проект за обект „ жилищна сграда“- РЗП 425 кв.м., удостоверение № 4/11.02.2008
г. за въвеждане в експлоатация на строеж, специализирани сайтове за отдаване
под наем на недвижими имоти, специализирана литература, Наредба № Н-9
/14.08.2006 г. Безспорно е, че вещото лице не е извършвало оглед и замервания на имота на място. Не е посочено
и как и по кой-метод от наредбата е формирало посочената пазарна цена на СМР за
2006 г. Следва да се отбележи, че съдът е допуснал до разпит вещото лице
изготвило експертизата в ревизионното производство за да се установи, как и по
какъв начин същото е определило посочената пазарна цена на СМР на процесната сграда. По искане на
процесуалния представител на ответника допуснатия до разпит свидетел е заличен с
определение на съда по делото.
Изводите и констатациите на органите по
приходите се опровергават и от приетата по делото СОЕ, оспорена от ответника,
която съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадена, както и от
представените допълнително писмени доказателства по делото от АГКК. Видно от заключението,
вещото лице освен проверка на приложените документи по делото е извършило и
замерване и оглед на обекта на място. Вещото лице е посочило, че независимо от
издадените документи от Община Каварна, в които е дадено разрешение за
строеж до 425 кв.м. РЗП, на място се
установява осъществен строеж с РЗП от 378 кв.м.
Вещото лице както в заключението, така и при разпита му в открито
съдебно заседание е заявило, че строежа на сградата е изпълнена съгласно
архитектурния проект, като е допусната грешка в обяснителната записка към него.
Следва да се отбележи, че отклонението в РЗП при строителството на сградата, не
е в противоречие с издадените документи за строителството –разрешение за строеж
и не противоречи на разпоредбите на ЗУТ, с оглед на това, че същото не
превишава максимално разрешената площ от 425 кв.м.
Вещото лице е изпълнило
задачата на екпертизата като е определило съгласно методите посочени в Наредба № Н-9/2006 г. – метод на
сравнимите неконтролирани цени стойността на извършените СМР през 2006 г. в
обект жилищна сграда, находяща се в гр.Каварна, УПИ ІV, кв.175 в размер на
43305.98 лв. / с ДДС/. Именно ½
от тази сума, с оглед СИО, следва да бъде включена в разходната част на паричния
баланс на касовата наличност на
жалбоподателката, т.е. сумата от
21652.99 лв.
в) При изследване на имущественото състояние на лицето,
правилно са съобразявани и разходите за издръжка по данни на НСИ, като за
ревизираното лице е призната само ½ от разходите за издръжка на
домакинство, за годините, в които лицето е семейно. Правилно също така органите
по приходите са съобразили и събраните в хода на ревизионното производство
доказателства за заплатени разходи за живот – вода , ток, съобщения, данъци
като за 2006 г. са включили по ½ от същите за жалбоподателката в
разходната част на паричния баланс на касовата наличност. От паричните потоци
за 2006 г. и на двамата съпрузи В.П. и Д.П. е видно, че в паричните баланси на
съпрузите в приходната и разходната част са посочени суми като „покрит недостиг“, т.е недостига на парични средства на единия съпруг се покриват от налични
средства от другия съпруг. Този подход на приходната администрация сочи, че
фактически приходите и разходите на семейството са определяни общо. Разпоредбата
на чл.122 от ДОПК дава свобода на органите по приходите относно метода по който ще установяват основата за облагане с данъци, възможно най-близка до
действителната, /чл.122, ал.2, т.16 от ДОПК/, като в конкретният случай
органите по приходите са съобразили всички доказателства относно разходите за
живот и на двамата съпрузи.
д) Относно метода, по който е определена данъчната основа по
чл.122 от ДОПК, съдът намира, че подходът на органите по приходите да формират
моментни отрицателни салда е в противоречие на материалния закон. Съгласно разпоредбите
на ЗОДФЛ / отм./, съответно ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху
доходите е годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за
съответната календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане
по смисъла на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК, установеното превишение на разходите
над приходите следва да е на годишна база. Тоест, при формиране на баланса на
разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят
общия размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето,
съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи
размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават
разходите или обратното. В този смисъл е и практиката на ВАС по този въпрос
изразена в Решение № 4998/14.04.2009г. по
адм.д. № 15189/2008г., Решение № 9853/14.07.2010г. по адм.д. № 1814/2010г.,
Решение № 16159/18.12.2012г. по адм.д. № 2981/2012г., Решение №
16429/20.12.2012г. по адм.д. № 5486/2012г., Решение № 13947/07.11.2012г. по
адм.д. № 1518/2012г.
Съдът не кредитира
приетата по делото ССЕ, оспорена от ответника в т.1.2. / л. 47-50 от делото/.
Вещото лице след проверка на
документите, приложени към делото и административната преписка, заключението
по СОЕ, е определило данъчната основа за облагане на ревизираното лице и
задълженията за данък върху дохода със съответните лихви в два варианта, но в
паричните потоци на касовата наличност не е включило разходи за строителство на сградата, с оглед
представените доказателства по делото. Отделно от това паричните потоци са
изготвени неправилно по метода на приходните органи с моментни отрицателни
салда.
С оглед изложените
мотиви по-горе, в изпълнение на задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК и след
като съобрази всичко изложено по-горе и събраните по делото доказателства,
съдът определя баланса на разполагаемите парични средства, съответно данъчната
основа и размера на дължимия данък и лихви, както следва:
1. Баланс на касовата наличност на жалбоподателката
за 2006г.
|
дата |
Приходи / лв./ |
Разходи / лв./ |
основание |
|
нач.салдо |
0.00 |
|
|
|
18.01.2006 |
200.00 |
|
теглене на сума от АТМ |
|
31.01.2006 |
|
308.03 |
средства за живот 1/2 |
|
31.01.2006 |
108.03 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
28.02.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
28.02.2006 |
308.03 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
31.03.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
31.03.2006 |
308.03 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
06.04.2006 |
|
15130.75 |
½ от НА № 6/06.04.2006 |
|
30.04.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
30.04.2006 |
15438.78 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
31.05.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
31.05.2006 |
308.03 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
26.06.2006 |
30.00 |
|
теглене на сума от АТМ |
|
30.06.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
17.07.2006 |
50.00 |
|
теглене на сума от АТМ |
|
31.07.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
09.08.2006 |
50.00 |
|
теглене на сума от АТМ |
|
31.08.2006 |
|
4330.60 |
1/5 разходи за СМР |
|
31.08.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
30.09.2006 |
|
4330.60 |
1/5 разходи СМР |
|
30.09.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
31.10.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
31.10.2006 |
|
4330.60 |
1/5 разходи за СМР |
|
24.11.2006 |
|
1596.20 |
½ договор от 24.11.2006 |
|
30.11.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
30.11.2006 |
|
4330.60 |
1/5 разходи за СМР |
|
31.12.2006 |
|
308.03 |
средства живот 1/2 |
|
31.12.2006 |
|
4330.60 |
1/5 разходи за СМР |
|
31.12.2006 |
6401.10 |
|
покрит недостиг от В.П. |
|
|
23202.00 |
42076.31 |
|
Без началното салдо към
01.01.2006г., общият размер на получените суми за 2006г. е 23202.00 лв.,
разходите са в размер на 42076.31лв. При
гореустановеният паричен поток е налице превишение на приходите над разходите в
размер на 18874.31 лв., което следва да се приеме за основа по чл.122 от ДОПК.
Съгласно чл.35 от ЗОДФЛ
/ отм./ / в редакцията му за 2006 г./ сумата на данъка за данъчната година се
определя върху данъчна основа съгласно таблица, като за годишна данъчна основа
над 7200 лв. данъкът е в размер на 1092 лв.
плюс 24 на сто за горницата над 7200.00 лв. В конкретният случай при
данъчна основа 18874.31 лв. размера на
дължимия данък е 3893.83 лв. Дължимите лихви върху тази сума за периода 01.05.2007 г. – 18.12.2013 г. са
в размер на 3051.17 лв., изчислени от съда с помощта на www.calculator.bg / съгласно лихвен лист,
неразделна част от решението/.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че обжалваният РА е законосъобразен до размера на така
определените с настоящото решение суми за 2006 г., а именно главница в размер на
3893.83 лв. и лихва за забава в размер на 3051.17 лв., поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна до този размер. В останалата част
над тези суми РА следва да се отмени.
Искане за присъждане на разноски в процеса е направено и
от двете страни, поради което такива следва да бъдат определени по компенсация.
В хода на съдебното производство жалбоподателката е направила действителни разноски в
размер на 2246.00 лева /10 лева д. т.; 1536.00 лева – адвокатско
възнаграждение и 700.00 лв. деп. за в.л. /. Жалбата се уважава в размер на 17850.50 лева, поради
което на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 1616.92 лева. Жалбата се
отхвърля за размер от 6945.00 лева, поради което на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1 т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно обжалвания материален интерес – главница и лихви общо в размер на 677.25 лв. След компенсация
ответникът следва да заплати на жалбоподателката сумата от 939.67лв.
Така мотивиран и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РА № *********/18.12.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна,
потвърден с Решение № 110/ 10.04.2014г.
на и.д. директор на Дирекция на „ОДОП” – гр.Варна при ЦУ на НАП, с който
на жалбоподателката са определени
допълнително задължения по чл. 35 от
ЗОДФЛ/отм./ за д.п. 2006г. в размера над
3893.83 лв. главница и лихви върху
дължимия данък в размера над 3051.17 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П., ЕГН **********,***, против РА №
*********/18.12.2013г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 110/ 10.04.2014г. на и.д. директор на Дирекция на „ОДОП” –
гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм./ за за
д.п. 2006г. в размера до 3893.83 лв.
главница и лихви върху дължимия
данък в размера до 3051.17 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ ОДОП“ –
гр.Варна да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********,***, сумата в размер на 939.67 лв. , представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението,
че решението е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: