РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Търговище, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200575 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ХАИТЕК ТРАНС“ООД със седалище в гр. Търговище, с
управител АХМ. Н. АХМ., действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Д.П. от АК -
Търговище, против Наказателно постановление №38-0001849 от 05.07.2021г. на Директора
на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лева на осн.чл. 96г
ал.1 предл.1 ЗАвтПр. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение
на процесуалните правила, а именно неспазване на реквизити по чл. 42 т.3, 4 и 5 ЗАНН и на
чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП. В с.з.
жалбата се поддържа от адв. П., който изтъква като съществени процесуални нарушения
липсата на посочени в НП дата и място на извършване на нарушението, както и
недопустимо посочване на санкционна норма като нарушена такава. Според същия
законовата разпоредба, които би следвало да се посочи като нарушена предвид изложените
факти, била тази на чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр. Претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка
1
директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване
извършването на описаното нарушение. Намира за неоснователни оплакванията в жалбата.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно
чл. 63 ал.4 ЗАНН.
По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в законния 7-дневен
срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна
и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020 №290603/28.05.2021г.,
същият е съставен против „ХАИТЕК ТРАНС“ООД със седалище в гр. Търговище, с
управител АХМ. Н. АХМ. за това, че „на 28.05.2021г. около 12.30 часа в гр. Русе,
ул.“Котовск“№1 при извършване на комплексна проверка на транспортно предприятие
„ХАИТЕК ТРАНС“ООД със седалище в гр. Търговище, притежаващо лиценз на Общността
№11728 от 28.02.2014г. за международен автомобилен превоз на товари, се констатира
следното нарушение: Превозвачът е назначил на работа водача И. А. И. с посочен ЕГН на
10.06.2020г., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредбата по чл. 152 ал.1 т.2 ЗДвП, видно от справка за сключени трудови договори и
справка Регистър на психологическите изследвания на водачите. Водачът се явил на
психологическо изследване на 23.01.2021г.“. Актосъставителят е квалифицирал
констатираното нарушение по : чл. 96г ал.1 предл.1 от ЗАвтПр. Актът е подписан от
актосъставителя, двама свидетели като от името на визирания нарушител се е подписал
управителя на дружеството – АХМ. Н. АХМ., който не е вписал в екземпляра възражение
срещу АУАН. Като доказателства са описани справка за сключени трудови договори и
справка от регистър за психологическите изследвания на водачите. В рамките на законовия
тридневен срок също не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0001849 от
05.07.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по
идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи
нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като
административно нарушение по чл. 96г ал.1 предл.1 от ЗАвтПр, за което е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването
им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към
АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства.
Правни изводи:
2
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на
ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1
ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени
внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42
ал.1 т.3 и 5 ЗАНН поради непосочване на място на извършване на нарушението, както и на
нарушената законова разпоредба. Актосъставителят е посочил дата на извършване на
нарушението – 10.06.2020г., и мястото на извършената проверка, при която е установено
описаното нарушение, но не е отразил къде е извършено нарушението. На последното
обстоятелство законодателят е придал важно значение, регламентирайки го като реквизит на
АУАН. Мястото на извършване на нарушението е определящ критерий за местната
компетентност на АНОрган и на съответния съд при съдебен контрол върху НП. Липсата на
този реквизит ограничава правото на защита на нарушителя и представлява нарушение на
процесуалните правила в АНПроизводство. Цитираната като нарушена норма на чл. 96г ал.1
от ЗАвтПр гласи: Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв. Текстът на разпоредбата ясно показва, че тя има санкционен характер, а
съдържащата се в нея хипотеза е препращаща, което ясно показва, че за санкциониране на
едно лице на основание тази норма следва преди това прецизно да е определено коя
разпоредба на ЗАвтПр или подзаконовите нормативни актове по прилагането му е нарушило
лицето. В настоящия случай актосъставителят не е сторил това, поради което за визираният
нарушител не става ясно коя законова разпоредба е нарушил с реализирането на така
изложените факти, а това ограничава правото му на защита. В рамките на описанието на
нарушението е цитирана „Наредба по чл. 152 ал.1 т.2 ЗДвП“ без да става ясно коя е тази
наредба, тъй като не е посочено нейното конкретно наименование, а с това се задълбочава
неяснотата досежно конкретиката на установеното нарушение. Ето защо е налице липса на
реквизит по чл. 42 ал.1 т.5 ЗАНН. Предвид изложените съображения съдът намира, че
АУАН се явява незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр
наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно
компетентността на АНОрган по делото е приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на
министъра на ТИТС, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП
за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност
съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка се
3
установи липса на изрично посочено място на извършване на нарушението /подобно на
АУАН/ - реквизит по чл. 57 ал.1 т.5 предл. трето ЗАНН, липса на посочени доказателства,
потвърждаващи нарушението, с което не е спазено изискването на чл. 57 ал.1 т.5
предл.посл.ЗАНН, както и не е посочен съда, пред който НП подлежи на обжалване, в
какъвто смисъл е изискването на чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. В НП е посочено, че същото
подлежи на обжалване пред РС по местоизвършване на нарушението, но при липсата на
посочено в НП такова място не може да се направи и извод за местнокомпетентния РС, а
това ограничава правото на защита на нарушителя. В издаденото НП АНОрган, подобно на
актосъставителя, е посочил като нарушена законова норма разпоредбата на чл. 96г ал.1
предл.1 ЗАвтПр. Както се посочи в мотивите относно АУАН, тази норма има санкционен
характер, а съдържащата се в нея хипотеза е препращаща, което ясно показва, че за
санкциониране на едно лице на основание тази разпоредба следва преди това прецизно да е
определено коя норма на ЗАвтПр или подзаконовите нормативни актове по прилагането му
е нарушило лицето. Допускането на водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност е нарушение по смисъла на чл. 7а ал.2 ЗАвтПр. Следователно и в
НП, подобно на АУАН, не е посочена адекватната законова разпоредба, която се явява
нарушена при така описаните факти, а вместо същата е посочена норма със санкционен
характер. При това положение е налице липса на реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.6
ЗАНН.
Така установените нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство
се явяват съществени и допускането им води до извода за незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Поради необходимостта да се произнесе и по фактите на настоящия казус съдът
прецени, че по делото са приложени писмени доказателства от които следва, че посоченият в
НП водач И. А. И. е назначен като водач на товарен автомобил в дружеството –
жалбоподател на 10.06.2020г. според приложения списък на уведомленията за промяна на
работодател и връчената на този водач индивидуална длъжностна характеристика. По
делото липсват доказателства, които да установят, че посоченият водач е имал призната по
надлежния ред психологическа годност за водач на МПС към датата на назначаването му –
10.06.2020г., като е налице представен документ - справка от Регистър за психологическите
изследвания на водачите, от която следва, че той се е явил на такова изследване на
23.01.2021г. като му е издадено Удостоверение за психологическа годност, валидно до
23.01.2024г.
Независимо от събраните доказателства, сочещи на извършено административно
нарушение, констатираните при прегледа на АУАН и НП нарушения на процесуалните
правила се явяват съществени и поради същите обжалваното НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в случая е
направена такава претенция от страна на жалбоподателя съобразно представен списък на
4
разноските за сумата от 528 лева – платено адвокатско възнаграждение. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 20.07.2021г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв.без ДДС, платимо по банков път. Приложена е фактура
№76 от 20.07.2021г., в която Адвокатско дружество“П. и В.“ е фактурирало договореното
възнаграждение с ДДС в размер на 528 лева. Налице е подпечатано от банката на
20.07.2021г. платежно нареждане за превод на сумата от 528 лева по горепосочената фактура
от сметката на дружеството – жалбоподател по сметката на посоченото адвокатско
дружество. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а
съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева в
случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер над 440 лева, което означава, че
е договорено възнаграждение в минималния размер. Това възнаграждение се явява данъчна
основа за определяне на подлежащото на заплащане адвокатско възнаграждение с включен
ДДС на адвокати, регистрирани по ЗДДС. Съгласно §2а от ДР към Наредба №1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона
за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази
наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху
добавената стойност. Това означава, че предвидените в разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.
размери на адвокатски възнаграждения са без включен в тях ДДС, който се начислява
отделно върху вече определеното по реда на посочената наредба възнаграждение. Ето защо
преценката са прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на
възнаграждението без ДДС. При това положение договореното в случая в минималния
5
законов размер от 440 лева адвокатско възнаграждение не е прекомерно като същото
подлежи на присъждане ведно с начисления върху него и заплатен като реални разходи от
спечелилата делото страна ДДС. В т.см. са Решение № 3824 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 8692/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова и Решение № 6064 от
19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина
Арнаудова. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 528 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №38-0001849 от
05.07.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Русе ,
оправомощен от министъра на ТИТС, с което за допуснато нарушение по чл. 96г ал.1
предл.1 от ЗАвтПр на „ХАИТЕК ТРАНС“ООД със седалище в гр. Търговище, с управител
АХМ. Н. АХМ., е наложено на основание чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” - София, да заплати на „ХАИТЕК ТРАНС“ООД със седалище в гр.
Търговище, с управител АХМ. Н. АХМ., ЕИК – *********, сумата в размер на
528/петстотин двадесет и осем/лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство за платено възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6