Решение по дело №571/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 174 от 18.10.2024 г., постановено по НАХД № 584/2024 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 7230533 на ОД на МВР – Ловеч, с който на И. З. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 800 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.

Недоволен от така постановеното решение е останал И. З. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], който чрез адв. А. М. от ЛАК, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Твърди се, че липсва повторност, т.к. предходния влязъл в сила електронен фиш е издаден за превишаване на скоростта извън населено място, а не както процесиня. Сочи се, че административната преписка е непълна, като не са приложени пет броя снимки на процесния автомобил, като се твърди, че обжалвания пред ЕФ е незаконосъобразен, като не са спазени изискванията за форма е реквизити на ЕФ. В заключение се иска отмяна на решението на РС, както и отмяна на електронния фиш, алтернативно връщане на делото в РС. Касаторът претендира и разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява, като се представлява от адв. А. М., която поддържа касационната жалба, представя допълнително писмена защита, като претендира разноски по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна, поради което намира, че решението на ЛРС следва да бъде отменено, като бъде отменен и ЕФ.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 7230533 на ОД на МВР – Ловеч, с който на И. З. М., [ЕГН], с адрес: гр. Ловеч, [улица], е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 800 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на ЕФ са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция.

За да достигне до извод за законосъобразност на ЕФ, РС е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят.

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на ЕФ, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В случая от съдържанието на ЕФ е ясно изписано конкретното административно нарушение, както с думи, така и с цифри, поради което липсва допуснато процесуално нарушение при издаването на ЕФ.

Следва да се посочи, че правилно РС е констатирал, че пред РС са представени веществени доказателства – разпечатки от видеоклип на л. 11 от делото на РС, като видеоклипът е изготвен с техническо средство – ARH CAM S1. Видно от снимка на л. 11 от делото на РС, както и от протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система на л. 15 от делото на РС, от протокол от проверка на л. 13 от делото на РС, от удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология на л. 14 от делото на РС, процесното техническо средство, с което е измерена скоростта на автомобила на касатора, е одобрено.

Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 11 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, в случай че в снимката е заснето повече от едно МПС. Не се споделят твърденията на касатора, че административната преписка е непълна, т.к. не съдържа „пет броя снимки“, т.к. липсва въведено таква изискване както в ЗДвП, така и в който и да е подзаконов нормативен акт.

Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и моделът на системата – ARH CAM S1.

По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила, управляван от касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване на л. 14 от делото на РС и от протокол от проверка /на л. 13 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, управляван от касатора, заснет е ясно регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 88 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3 км в час – 85 км/ч. в населено място.

Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л. 15 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение 22.03.2023 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя/сега касатор, е бил контролиран за времето от 13ч. до 14,30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 18 броя.

Макар и да не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година, като процесното нарушение е било извършено на 22.03.2023 г., т.е. много след отмяната й.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора, като липса подадена декларация по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП.

Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП.

Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.

Отделно нито пред РС, нито пред касационната инстанция наказаният е представил каквито и да било доказателства и възражения относно авторството на административното нарушение.

Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като касационната инстанция следва да препрати в тази част към мотивите на районния съд. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.

Както беше посочено по-горе, касационната инстанция споделя мотивите на РС относно законосъобразност на ЕФ, вкл. правната квалификация на административното нарушение, поради което следва да препрати към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 15 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 22.03.2023 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.

Правилно РС е приел за законосъобразно издаването на ЕФ, а не издаването на АУАН и респ. НП.

Касационната инстанция споделя и подробните мотиви на РС относно доказването на повторност, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Видно от приложения ЕФ серия К № 5396845 на ОДМВР – София /на л. 9 от делото на РС/, връчен на 02.03.2023 г. и влязъл в сила на 17.03.2023 г., доказано е наличието на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, което се установява от АИС АНД на л. 10 от делото на РС.

Касационната инстанция споделя и мотивите на РС, че за наличие на повторност е без значение дали предходният ЕФ е издаден за нарушение, извършено в населено място, или извън населено място, каквито доводи навежда касаторът, т.к. за наличието на повторност е необходимо предходния ЕФ да е за „същото по вид“ нарушение, което означава управление на МПС над разрешената скорост за движение, като липсват каквито и да било други легални изисквания.

Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

От страна на ответника по касация липсва искане за присъждане на разноски, каквито не са и направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася относно разноските.

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 18.10.2024 г., постановено по НАХД № 584/2024 г. на Ловешкия районен съд, осми състав.

Решението е окончателно.