Р Е Ш
Е Н И Е
№ 92 24.03.2023г. град
Стара Загора
В И М
Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т.
административно дело № 750 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на
В.Г.Д. с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. Н.Т. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4196 от
18.10.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по
съображения за постановяването му при липса на компетентност; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че съдържанието на оспорената
заповед не съответства на императивните законови изисквания по чл.59, ал.2 от АПК,
като твърди, че административният акт не е мотивиран в необходимата и
достатъчна степен с излагане на фактическите основания за налагане на
принудителната административна мярка и е неясен в разпоредителната си част,
определяща правата и задълженията на адресата на акта. Излага доводи, че
обжалваният акт не е подписан от лицето, сочено като негов издател, като липсва
информация относно електронния подпис на издателя на заповедта. Поддържа, че при
образуването и провеждането на административното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до постановяване
на заповедта без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантни за случая факти и обстоятелства. Оспорва се като невярна описаната в
заповедта фактическа обстановка и констатацията за осъществен таксиметров превоз
на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза,
което според жалбоподателя е довело и до неправилно приложение на материалния
закон. По подробно изложени съображения за доказателствената необоснованост на
направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на възприетото
материалноправно основание за налагане на принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от ЗАвтП, както и за несъответствие на наложеното
ограничение с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, в представеното по делото писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 18.10.2022г. от инспектор в отдел „Контрол“ на РД
„Автомобилна администрация” – Стара Загора, против В.Г.Д. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 323542 от 18.10.2022г.
/л.32 по делото/, за това, че на 18.10.2022г. около 10.50ч, в с. Енина, общ.
Казанлък, В.Д. извършва таксиметров превоз на 1 бр. пътници /на лицето Т.Ч.П./
с лек таксиметров автомобил марка Опел с рег.№ *****, приведен в работен режим
с открит знак „Такси“, без табела „Не работи“. При проверката, въз основа на
писмено сведение на пътника Т.Ч.П., е установено, че след наемане на автомобила
от този пътник по маршрут от гр. Казанлък до с. Енина, водачът на лекия
таксиметров автомобил не е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране
на превоза – нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
Като доказателство в подкрепа на съставения АУАН се сочат сведения на пътника Т.Ч..
АУАН е връчен на нарушителя на 18.10.2022г.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-4196 от 18.10.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, на основание чл.107, ал.1 във
връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2, т.6 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия № 046202 за срок от
една година, на водача и собственик на автомобила В.Г.Д.. От фактическа страна
издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка
се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН № 323542 от 18.10.2022г.
и доклад с рег.№ 11-57-7275/ 18.10.2022г. на инспектори в отдел „Контрол“ към
РД „Автомобила администрация“ – Стара Загора, въз основа на които
административният орган е приел, че при извършване на 18.10.2022г. на проверка
за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, от К.Д.И. – инспектор в отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, е установено, че В.Г.Д. с ЕГН **********, като
водач, извършва таксиметров превоз на пътници – Т.Ч.П., с лек таксиметров
автомобил, приведен в работен режим с открит знак „Такси“, без табела „Не
работи“, марка Опел, от категория М1, с рег.№ ***** – негова лична собственост,
включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз № 7164 от 15.10.2012г. на фирма „ТРАНС ТАКСИ“ ЕООД, ЕИК *********, като
след наемане на лекия таксиметров автомобил, водачът не е включил таксиметровия
апарат № ЕС019741 с фискална памет № 46044741 в режим на регистриране на
превоза.
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗПППАМ №
РД-14-4196 от 18.10.2022г., в т.ч снетите обяснения от пътника Т.Ч.П., както и
доклад с рег.№ 11-57-7275/ 18.10.2022г., изготвен от В.Н. и К.И.– инспектори в
отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Стара Загора. Съгласно дадените от Т.Ч.П. обяснения,
на 18.10.2022г., около 10.30 часа, ползвала таксиметров превоз до с. Енина,
като е хванала такси от хотел Казанлък. Не познава лично таксиметровия шофьор и
не е ползвала друг път този таксиметров автомобил. Платила на шофьора цената на
билета – т.е 2.30 лева, като не й е бил издаден документ за това. В съставения
от служители от отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Стара Загора доклад с рег. №
11-57-7275/ 18.10.2022г. е посочено, че на 18.10.2022г. е извършена проверка в
с. Енина, пред кметството, на лек таксиметров автомобил марка Опел с рег. №
СТ4115ВА, при която са установили, след представени писмени сведения от пътника
Т.Ч.П., че след наемане от страна на пътника по маршрут от гр. Казанлък до с.
Енина, водачът не е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на
превоза.
Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С.Н.П. и М.К.Д.. Съгласно
показанията на св. Стефан Попов, на 18.10.2022г.,
свидетелят, заедно с още пет човека, към 10.30 часа са се качили в таксито от
хотел Казанлък и тръгнали към с. Енина. Още като се качили в таксито, водачът
пуснал таксиметровия апарат. В с. Енина на центъра, преди пощата, до магазина
слезли трима от пътниците. В този момент спряла кола и дошъл едни човек, който
се легитимирал, че бил от ДАИ и поискал документите на таксиметровия водач.
Таксиметровият апарат работел през цялото време. Свидетелят и другите двама
пътници трябвало да слязат от колата, тъй като таксито не продължило по
маршрута си, а шофьорът тръгнал с проверяващите към полицията в Казанлък.
Свидетелят заявява, че когато е пътувал с този таксиметров водач и има и други
пътуващи, сумата, която отчита апаратът в таксито, се разпределя между всички
пътуващи, като касовият бон се дава на последния пътник, който слиза от колата.
Таксито е голямо - шест плюс едно места. Свидетелят и друг път е ползвал това
такси, като водачът на таксито В.Д. винаги е пускал апарата. Свидетелката М.К.Д.
заявява, че често ползва услугите на В.Д. като таксиметров шофьор, тъй като на
нея и на семейството й се налага да пътуват по маршрута гр. Казанлък – гр. Крън.
За случая си спомня, че около 10.30ч заедно със съпруга й се качили на таксито
от гр. Казанлък – хотел Казанлък, за гр. Крън, като в таксито били общо шест
пътници. В с. Енина таксито спряло, за да слязат част от пътниците и тогава на
водача му направили проверката. Свидетелката заявява, че още с тръгването на
таксито апаратът бил пуснат, като при проверката водачът поискал да бъде
снимано, че апаратът е включен и че работи. На лицето, което извършвало
проверката и преглеждало документацията, Д. дал дневен отчет от апарата. Тъй
като водачът бил извикан да отиде в полицията в Казанлък, свидетелката,
съпругът й и още един от пътниците не могли да продължат по маршрута си, а
останали в с. Енина. Когато таксито се ползва от повече хора по маршрута,
касовият бон се взема от последния пътник, като приблизително се знае колко
излиза общата сума на превоза и тя се разделя в зависимост от броя на пътниците
и мястото, до което пътуват.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК на законосъобразността на оспорената ЗППАМ №
РД-14-4196 от 18.10.2022г., намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес /адресат
на приложената със заповедта ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП/, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по
чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него
лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43
от 23.01.2020г., е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от
Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на Регионални дирекции „Автомобилна инспекция”.
От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че към датата на
постановяване на обжалваната заповед, подписалото акта длъжностно лице – А.С.С.
– Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, е временно
преназначен на длъжността Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора. Извън предмета на настоящото съдебно производство е извършването на
проверка и съотв. преценка дали преназначаването е извършено при спазване на
разпоредбата на чл.82а, ал.1 от ЗДСл и на предвидения с посочената норма
максимален срок за временно преназначаване на друга длъжност. С оглед на което
съдът приема, че оспорената Заповед №
РД-14-4196 от 18.10.2022г. за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.7, б. „а“
от ЗАвтП, е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация” административни правомощия.
Заповед
№РД-14-4196 от 18.10.2022г. е издадена като съставен електронен документ по см.
на чл.3, ал.1 от Закона за електронните документи и електронните
удостоверителни услуги във връзка с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г., Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 144 от АПК, като самият
електронен документ е представен по делото и на електронен носител /приложения
CD-R/. При извършената проверка по валидиране на електронния документ се установява,
че електронното изявление е подписано с квалифициран електронен подпис, основан
на валидно удостоверение за КЕП в периода на неговото действие, от лицето,
посочено като издател на акта, при свързване на електронния подпис с
електронния документ. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че
оспореният акт не е подписан от лицето, сочено като негов издател и че
информация относно електронния подпис на издателя на заповедта, се явява
неоснователно.
Обжалваният административен акт е постановен и при
спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено
е както правното основание за упражненото от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора административно правомощие, така и релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване наличието на възприетата законово
регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а,
ал.1, т.7 от ЗАвтП. Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за
постановяване на мотивиран административен акт.
Не е налице и твърдяната от жалбоподателя неяснота в диспозитива на
заповедта, тъй като конкретно е посочена принудителната административна мярка и
срокът, за който се прилага, както и адресата на акта, съотв. на ПАМ – водачът
и собственик на таксиметровия автомобил В.Г.Д..
ЗППАМ № РД-14-4196 от 18.10.2022г. на Директора
на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, обаче е постановена при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна
норма, съответно - дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
В случая, като правно основание за издаване на оспорената
заповед, е посочена разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП, съгласно
която норма за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка -
временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който
извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се
осъществява чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил (чл.106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтП). При тази нормативна регламентация
следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7,
б. „а“ от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при
кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен таксиметров превоз на
пътници и 2. превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
По делото няма спор между страните, че на описаните в
обжалваната заповед място и време жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз
на пътници по направление гр. Казанлък – с. Енина – гр. Крън със собствения си
лек таксиметров автомобил с рег.№ *****.
Съдът приема, че в случая не е установено и доказано наличието
на втората кумулативно изискуема се материалноправна предпоставка, като
основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП - извършването
от В.Д. на посочените в обжалваната заповед време, място и обстоятелства, на таксиметров
превоз без включен таксиметров апарат за неговото регистриране. Противно на
приетото от правоприлагащия орган, събраните в хода на административното
производство доказателства /снетите по реда на чл.44 от АПК писмени сведения от
пътуващо в автомобила лице – Т.Ч.П./, не установяват по несъмнен начин извършен
от В.Д. таксиметров превоз без включен таксиметров апарат за регистриране на
превоза. Видно от съдържанието на дадените писмени обяснения, пътникът е заявил
единствено, че не му е бил издаден документ за извършеното плащане на сумата от
2.30 лева, но няма обективирано изявление
на Т.П., че по време на пътуването не е бил включен таксиметровият апарат в
автомобила. Отделно от това дадените обяснения, имащи характер на сведения по чл. 44 от АПК,
не са събрани при спазване на всички нормативно регламентирани изисквания,
поради което и не могат да се ползват с доказателствена сила пред съда на
основание чл. 171, ал.1
от АПК. Ето защо въз основа
на получените от пътника Т.П. писмени сведения не може да се направи несъмнен и
категоричен извод, че при извършване на описания в процесната заповед
таксиметров превоз от В.Д., в лекия таксиметров автомобил с рег.№ ***** не е
бил включен таксиметров апарат, регистриращ превоза. А извършеното „дописване“
след положения подпис от далата сведения Т.П., че „в хода на проверката се
констатира, че при качването на клиента таксиметровия апарат не бе включен“, очевидно
не представлява изявление на Т.П., а констатация на сочения като снел
сведенията инсп. Д.Д.. Освен че за посоченото лице - инсп. Д.Д., няма каквито и
да е било данни да е присъствал на извършената проверка, липсват доказателства
въз основа на какви източници на информация е направил констатацията, че при
качването на клиента таксиметровият апарат не е бил включен. В този смисъл тази
„констатация“ нито представлява писмено сведение по см. на чл. 44 от АПК, нито
има някаква доказателствена стойност по отношение на подлежащите на доказване
релевантни факти и обстоятелства.
Не
води до друг правен извод съставеният АУАН бл. № 323542 от 18.10.2022г.
Действително по аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, посоченият АУАН, като
официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила
досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Но в случая в АУАН бл. №
323542 от 18.10.2022г. не са удостоверени каквито и да е било конкретни факти
за липсата на включен таксиметров апарат при извършване на превоза, а се препраща
към дадените от пътника Т.П. писмени сведения, а както беше посочено, тези
сведения не обективират изявление, че по време на пътуването не е бил включен
таксиметровият апарат в автомобила. Отделно от това описаните в АУАН фактически
обстоятелства, се опровергават категорично от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетели на лицата С.Н.П. и М.К.Д.. И двамата свидетели
/пътували в таксиметровия автомобил към момента на проверката/, заявяват, че
пътниците в автомобила са били шестима, а не както се сочи в АУАН че е
извършван таксиметров превоз на 1 бр. пътник – Т.П. Ч.. И двамата свидетели
еднозначно заявяват, че още като се качили в таксито, водачът пуснал
таксиметровия апарат и че апаратът е бил в работен режим към момента на
проверката, а св. Д. твърди, че при самата проверка водачът поискал да бъде
снимано, че апаратът е включен и че работи. Свидетелите сочат, че когато
таксито се ползва от повече хора по маршрута /когато пътуват няколко лица по
едно направление/, касовият бон се взема от пътника, който слиза последен от
автомобила, като в конкретния случай не е бил издаден фискален бон поради
прекъсване на превоза преди последните пътници /св. Д. и съпругът й/ да са
стигнали до заявеното място – гр. Крън.
Изготвеният доклад от извършилите проверката служители в
отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, също сочен
сред фактическите основания за издаване на заповедта, не съдържа информация за
извършени допълнителни действия, извън снетите обяснения от пътника. Няма данни
към момента на проверката да е била направена разпечатка от фискалната памет на
монтирания в таксиметровия автомобил таксиметров апарат с № ЕС019741 с фискална
памет № 46044741, от която би се установило дали действително апаратът е бил
изключен.
По аргумент от чл.170, ал.1 от АПК в тежест на
административния орган е да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорения акт и съотв. наличието на законовите предпоставки за
неговото издаване. В случая
административният орган не е доказал при условията на пълно главно
доказване с редовно събрани и годни доказателства наличието на материалноправната
предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП, от
гл. т на това, че на посочените в обжалваната заповед дата, място и
обстоятелства, водачът В.Д. е извършвал таксиметров превоз на пътници без
включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.
Ето защо необосновано от гл. т. на
доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е
приел, че е налице материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“
от ЗАвтП за прилагане на ПАМ „временно отнемане на Удостоверение на водач на
лек таксиметров автомобил“. В този смисъл принудителната административна мярка
се явява наложена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон,
като основание за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Оспорената ЗППАМ №
РД-14-4196 от 18.10.2022г. е издадена и в несъответствие с целта на закона. Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на административно правонарушение или да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ от ЗАвтП, е преустановяване на
административни нарушения и съотв. недопускане
осъществяване на таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров
апарат за неговото регистриране. В случая, освен че прилагането на обжалваната
ПАМ не е доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по
чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП, същата не се основава и на необходимост от
налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената ЗППАМ № РД-14-4196 от 18.10.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да
бъде осъдена да заплати на В.Д. сумата от 1010 лева, представляваща 10 лева
внесена държавна такса и 1000 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, тъй като договореното и
заплатено възнаграждение за адвокат е в предвидения минимален размер по чл.8,
ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-4196 от 18.10.2022г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с
която на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2,
т.6 от Закона за автомобилните превози, на водача В.Г.Д. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек
таксиметров автомобил серия № 046202 за срок от една година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 1010 лв. (хиляда и десет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: