№ 993
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200785 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от З. Д. Н. против НП № 433а-553/10.02.2021 г. на Директора на ОД
на МВР-Варна, с което на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на т.
15 от Заповед № РД-01-655/13.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с
чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.
В депозираната пред съда жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Р., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира , че в хода на съдебното производство не се ангажирани
доказателства, установяващи качеството на жалбоподателя като управител на
процесния магазин, съотв. е установено, че редът в търговския обект е бил организиран
в съответствие със сочената като нарушена заповед на Министъра на здравеопазването.
Сочи се, че от доказателствата по делото е видно, че клиента на магазина е обслужен
по разпореждане на полицейските служители, съотв. служителите на магазина нямат
правомощие да изискват от клиентите представяне на документ за самоличност.
Поради изложеното се иска НП да бъде отменено .
1
В хода на съдебното производство, въззиваемата страна, редовно уведомена, не
изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юк Л. , в което са
изложени аргументи по същество и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя и свидетеля по акта, както и очевидци на извършената проверка по
случая – свид. Ш.Г. и свид. П.Т.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 23.11.2020 г. , около 15.30 часа, свид. П.Т. влязла да пазарува в хранителен
магазин „Фреш“, находящ се в гр. Варна, на ул. М.Колони № 17. След като взела от
рафтове респ. витрини избрани от нея продукти Т. се насочила към касата, за да плати
продуктите. Междувременно, около 15.45 ч. в обекта влезли служители на Първо РУ
при ОД на МВР-Варна – свид. Н.П. и свид. Д.С., които предприели проверка в
магазина с оглед спазване на разпоредбите на Закона за здравето. След като
установили в обекта Т., била свалена самоличността на същата въз основа на
изисканата и предоставена от лицето лична карта, при което се констатирало, че лицето
е под 65 годишна възраст и е допуснато в търговския обект в интервала от 13.30 ч. до
16.30 ч. в нарушение т. 15 от Заповед № РД-01-65/13.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
В хода на проверката жалбоподателката се представила на проверяващите като
управител на търговския обект, поради което на същата бил съставен АУАН за
нарушение на т. 15 от Заповед № РД-01-65/13.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването от Закона за здравето за това, че на 23.11.2020 г. , около 1545 ч. в гр.
Варна, ул. М.Колони № 17, в хранителен магазин „Фреш“ допуска лица под 65 години
в интервала от 13.30 часа до 16.30 ч. , като в качеството на управител не е
организирала реда за допускане на клиенти.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 209а
ал.1 от Закона за здравето е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.
Наказателното постановление № 433а-553/10.02.2021 г. на Директора на ОД на
МВР-Варна е издадено от компетентен орган,
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
С оглед събраните по делото доказателства , съдът намери, че безспорно е
установено, че на 23.11.2020 г., в процесния обект е допуснато лице, ненавършило 65
годишна възраст в интервала от 13.30 ч. до 16.30 ч. в нарушение на т. 15 от Заповед №
РД-01-655/13.11.2020 г. В случая обаче издаденото НП се явява незаконосъобразно и
необосновано поради неправилно определяне на субекта на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а ал.1 от Закона за здравето, който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В случая очевидно става въпрос за
нарушение на такива мерки, въведени от министъра на здравеопазването по чл. 63, ал.
4 от ЗЗ.
Правилото на т. 15 на Заповед № РД 01-655/13.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването гласи следното: „Магазините за хранителни стоки организират
работата си, като не допускат лица под 65-годишна възраст в съответните обекти в
часовете между 13.30 и 16.30 часа. В посочените часове се допускат само лица на и над
65-годишна възраст.“ Логическото и граматическото тълкуване на посочената норма
сочи, че задължението е адресирано до конкретните търговци, стопанисващи
цитираните обекти в т.ч. в качеството им на работодатели. Именно тяхно е
задължението да създадат правила за организация на дейността си по начин, за да е
възможно и гарантирано изпълнението на законовите изисквания, в т.ч. на цитираната
заповед на министъра на здравеопазването, с които да се ангажират служителите,
намиращи се в правоотношения със самите търговци.
В случая липсва каквато и да е било информация кое е юридическото лице,
стопанисващо процесния обект, съотв.създало ли е същото организация в процесния
3
обект в изпълнение на процесната заповед на Министъра на здравеопазването и
възложило ли е конкретни задължения с оглед изпълнението й на свои служители в т.ч.
на жалбоподателката З.Н.. Липсват и доказателства последната каква длъжност е
заемала и с какви правомощия е била ангажирана с оглед на длъжностната й
характеристика и трудовите й правоотношения.
Поради изложените съображения, съдът намира, че изводът на АНО, че субект
на извършеното нарушение е жалбоподателката е необоснован такъв, съотв. доколкото
санкционната норма на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, посочена в НП, предвижда ангажиране
административната отговорност на едноличен търговец или юридическо лице за
извършеното нарушение по ал.1, съдът намира, че в случая същата следва да намери
приложение при определяне субекта на извършеното нарушение.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 433а-553/10.02.2021 г г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с
което З. Д. Н. на основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на т.
15 от Заповед № РД-01-655/13.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с
чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4