Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.03.2023 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.10.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА И.
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 1303 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание на чл. 511, ал. 1, т, 2 във вр. с л.511, ал.3 КЗ
Ищецът И.И.Й. твърди в
исковата си молба, че на 12.07.2020г., около 17.00 часа, в землището на общ. Б.Д.,
обл. С.З., по Автомагистрала “Т.“, в пътното платно с посока на движение от гр.
С. към гр. С.З., R.G.B. /турски гражданин/, роден на ***г. управлявал товарна
композиция, състояща се от влекач марка “Мерцедес“, модел “Актрос“, с peг.
№61К15148, номер на рама NMB37540812155834 и с прикачено към него полуремарке
марка “Шмитц“ с peг. № 61К14451. По същото време по Автомагистрала “Т.“ в
пътното платно с посока на движение от гр. С.З. към гр. С. /обратно на посоката
на движение на товарния автомобил/ се е движел лек автомобил марка “Дачия“,
модел “Дъстър“, с peг. № СВ3466МТ, управляван от И.И.Й.. В автомобила,
управляван от И. пътували и М.Н.М., с ЕГН: ********** и И. И. Й., c ЕГН: **********. В района на км.
160+000 водачът на товарната композиция - R.G.B. загубил управление над
управляваното от него МПС, преминал през разделителния обезопасителен остров
със стоманени ограждения /мантинели/ и навлязъл в платното за насрещно
движение, вследствие на което настъпило верижно пътнотранспортно произшествие с
движещите се в обратна посока МПС, като първоначалният удар бил с лек автомобил
марка “Фиат“, модел “Крома“, с peг. № СВ0563ММ, след това последвал удар с
управлявания от ищеца лек автомобил марка “Дачия“, модел “Дъстър“, с peг. №
СВ3466МТ, лек автомобил с peг. № РВ9988РТ, лек автомобил с peг. № СА8264РТ и
лек автомобил с peг. № СА8899ТХ.
Твърди се, че водачът R.G.B. нарушил правилата за движение
по пътищата и станал причина за настъпване на верижно пътнотранспортно
произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца И.И.Й. следните
телесни увреждания:
- Фрактура на външен /латерален/ малеолус; Посттравматична,
инкомплетна лезия на латерален тибиален хрущял; Меко-тъканни контузии откъм
вентралната повърхност на дясната коленна става; Открита рана на предната стена на гръдния кош;
Кръвонасядане на гръдния кош в ляво; Контузия на гръден кош; Кръвонасядане на
лява седалищна област; Кръвонасядане на ляв лакът; Оток и кръвонасядане на ляво
бедро; Оток и кръвонсядане на дясно коляно; Контузия на дясно коляно; Охлузване на челото в дясно; Множество
охлузвания и повърхностни порезни наранявания на горните и долни крайници.
Посочва се, че след пътнотранспортното произшествие ищецът И.И.Й.
е транспортиран от екип на ЦСМП в лечебно заведение на 12.07.2020г., където
след извършени образни изследвания и проведени консултативни прегледи е
поставена основна диагноза: “Контузия на гръден кош“. От представения с
настоящата искова молба Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 413/12.07.2020г., става ясно, че след извършен преглед на ищеца И.И. е
поставена и диагноза: “Контузия на дясна подбедрица“. Поставена е
имобилизационна шина, с която е обездвижена дясната коленна става.
Поради продължаващи болки
в областта на дясна коленна става, на 14.07.2020г. в Медико - диагностична
лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика ’’Р.“ ЕООД С. е извършена
МРТ на дясна коленна става. От
заключението е видно, че вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие
на ищеца И.Й. са причинени следните телесни увреждания: Посттравматична,
инкомплетна лезия на латерален тибиален хрущял и меко-тъканни контузии откъм
вентралната повърхност на дясната коленна става.
Посочено е, че на
14.07.2020г. ищецът е прегледан от специалист - съдебен лекар, който след
запознаване с предоставената медицинска документация и след извършен личен
преглед е констатирал следните телесни увреди: Охлузване на челото вдясно;
кръвонасядане на гръдния кош вляво; кръвонасядане на лява седалищна област;
кръвонасядане на ляв лакът; оток и кръвонасядане на дясно коляно; оток и
кръвонасядане на ляво бедро; множество охлузвания и повърхностни порезни
наранявания на горните и долни крайници; контузия на гръден кош; контузия на
дясно коляно.
На 15.07.2020г. ищецът е
прегледан в УМБАЛСМ ‘‘Н.И.П.“ ЕАД, извършени са образни изследвания -
рентгенография на белите дробове и сърцето, рентгенография на абдомен и
ултразвуково изследване на паренхимни коремни органи и ретроперитонеум.
Поставена е основна диагноза: “Открита рана на предната стена на гръдния кош.“
На 16.07.2020г. поради
продължаващи болки в областта на дясно коляно, ищецът е прегледан от специалист
— Ортопедия и травматология - д-р К.Р.Ч. и д-р Е.Щ. И.. След проведените
консултативни прегледи е поставена диагноза: “Контузия на коляното“ и „Счупване
на външен /латерален/ малеолус“.
На 19.07.2020г. след
извършен повторен преглед от специалист — съдебен лекар и след предоставена
допълнителна медицинска документация - МРТ на дясна коленна става, са
установени следните травматични увреждания: Контузия на дясно коляно;
посттравматично непълно увреждане на страничния голямо пищялен хрущял и меко -
тъканни контузии откъм предната повърхност на дясната коленна става. Към
момента на прегледа ищецът е бил с поставена имобилизационна шина на десен
долен крайник за не по-малко от един месец. Посочено е, че видно от
заключението на приложеното с настоящата Допълнение към съдебномедицинско
удостоверение, става ясно, че вследствие получените увреждания е реализиран
медикобиологичният признак - Трайно затруднение в движението на десен долен
крайник за период по-голям от 30 дни.
Твърди се, че след
пътнотранспортното произшествие вследствие на получените увреждания ищецът И.И.Й.
изпитвал дълго време силни болки в областта на десен долен крайник, гръдния
кош, болки в областта на лява седалищна област, ляв лакът, ляво бедро, болки в
областта на челото и горните крайници. Нараняванията на ищеца довели до
продължителни физически страдания и други отрицателни изживявания - тревожност,
слабост, сънуване на кошмари, свързани с пътния инцидент, лесна
раздразнителност, безпокойство и притеснение.
Ищецът твърди, че трудно
преодолява стреса, предизвикан от ПТП - не спи спокойно след инцидента, появило
се продължително неспокойство, изпаднал в състояние на тревожност и потиснатост
- симптоми, които не са се наблюдавали преди това при него. Претърпените от
ищеца Й. болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита,
които понася от 12.07.2020г., и негативното отражение, което тези травми дават
в продължителния процес на оздравяване довели до срив на самочувствието му и
тежък психически шок. Травмите на ищеца са причинили силни болки в момента на
пътнотранспортното произшествие и след това в дългия процес на възстановяване.
Оздравителният процес при него бил дълъг и възстановяването настъпвало бавно.
В исковата молба се
твърди, че във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство
№ 172ПТ/2020г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр. пр. № 2514/2020г. по описа на
Окръжна прокуратура - С.З..
Посочено е, че според
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 56 от 13.07.2020г.,
управляваната от R.G.B. товарна композиця, състояща се от влекач марка
“Мерцедес“, модел “Актрос“, с peг. №61К15148, номер на рама NMB37540812155834 и
с прикачено към него полуремарке марка “Шмитц“ с peг. № 61К14451, има договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с “Т.“, с полица
№TR/054/6045473, валидна до 10.07.2021г.
Със заявление с вх. №
24-01-513/08.10.2020г. до Гаранционен фонд ищецът е поискал да му бъде
предоставена информация за наличието на задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за горепосочения товарен автомобил към датата
на ПТП, както и информация в случай, че има такава застраховка - в коя
застрахователна компания и в коя държава е сключена, представителят за уреждане
на претенции в Б., какъв е срокът й на валидност и кой е номерът на
застрахователната полица. С писмо с изх. № 24- 01-513/15Л0.2020г. от
Гаранционен фонд са го уведомили, че следва да се обърне към Н. за изплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С оглед обстоятелството,
че горепосочената турска застрахователна компания няма
представител/кореспондент в Република Б., с молба с вх. № 2-1912/13.08.2020г.
ищецът е сезирал ответника Н. за изплащане на обезщетение на ищеца И.И.Й. за
претърпените от него неимуществени вреди, като с молба с вх. №
2-2043/28.08.2020г. е представил банкова сметка, ***, но до настоящия момент не
било изплатено такова. С молба с вх. № 2-2000/25.08.2020г. ищецът твърди, че е
представил допълнително медицински документи.
Излагат се подробни
съображения, че разпоредбата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането регламентира възможността увредено от
пътнотранспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република Б.
от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата ‘‘Зелена
карта“, да реализира правото си на обезвреда спрямо Н.. Съгласно чл.506, ал.2
от КЗ, бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република
Б. в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
“Зелена карта“ и задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение. Съгласно разпоредбата чл. 513, ап.1 от КЗ, в случаите на съдебен
иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал. 1 и ал. 2 и при
спазване на реда по чл. 511, ал. 3, бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
511, ал. 1, т, 2 - няма кореспондент на територията на Република Б. на застрахователя
на виновния водач.
Предвид всичко изложено
по-горе, ищецът счита, че с оглед интензитета на причинените му неимуществени
вреди - претърпените от него болки, страдания и стрес вследствие на
горепосоченото пътнотранспортното произшествие, критерият за справедливост
налага присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в негова полза в
размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Сдружение “Н.“ да заплати на ищеца И.И.Й.,
с ЕГН: ********** - сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, която сума счита
за справедливо обезщетение, което съответства доколкото е възможно на
причинените му неимуществени вреди - претърпените от него болки и страдания от
процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото
разноски, както и разноските за адвокат и дължимите държавни такси.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът на първо място прави искане за спиране на настоящото дело на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на образуваното по повод
пътнотранспортното произшествие от 12.07.2020 г. наказателното производство по
ДП № 1228 ЗМ 172/12.07.2020 г., по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр. С.З.,
пр. пр. № 2514/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура - С.З., което ще
установи противоправността на деянието, извършителя и вината за реализирането
му, предвид факта, че от посоченото ПТП се твърди да са настъпили вредите,
предмет на производство по настоящото дело.
Посочва, че в
представеното с исковата молба Уведомление №122800-16680/13.07.2020 г. от
старши разследващ полицай при ОДМВР - С.З. до Окръжна прокуратура - С.З. е
посочено, че на същата дата, в същия район на АМ „Т.“ горепосочената товарна
композиция, управлявана от турския гражданин R.B., роден на *** г., поради
неустановена причина губи контрол и напуска пътното платно вляво по посока на
движението, навлиза при описаните по — горе обстоятелства в насрещното платно
за движение и се сблъсква с движещия се в обратна посока л.а. „Фиат Крома“,
като последват след това и сблъсъци на движещите се в посока на запад МПС: л.а.
„Дачия Дъстър“ с peг. № СВ 3466 МТ, собственост на Р.Я. от С. и други
автомобили.
В Уведомлението се посочва
още, че в резултат от ПТП е причинена смъртта на няколко лица и телесни повреди
на няколко лица, сред които водача на л.а. „Дачия Дъстър“ с peг. № СВ 3466 МТ И.Й.,***,
който е настанен в УМБАЛ С.З. в стабилно състояние с охлузвания по тялото.
За горното е образувано
досъдебно производство ДП № 1228 ЗМ 172/12.07.2020 г. по описа на Сектор „ПП“
при ОД на МВР - гр. С.З. за престъпление по чл. 343, ал. 4, в ал. 3, вр. 1,
букви „В“ и „Б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като е посочено, че при управление
на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата в резултат на което е
причинил по непредпазливост смъртта на 5 лица и телесни повреди на 6 лица.
Предвид изложеното, счита
че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът
на гражданския спор. Посочва, че искането за спиране на настоящото производство
е обусловено от факта, че в исковата молба се твърди, че от ПТП, което е
предмет на образуваното досъдебно производство и от противоправните действия на
водача на товарната композиция - турския гражданин R.B., роден на *** г., са
настъпили вредите, предмет на производство по настоящото дело и предмет на
наказателното производство.
Становището на ответника е,
че престъпни обстоятелства не могат да бъдат установявани в гражданското
производство не само поради ограничението на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, но и предвид константната практика на ВКС, съгласно която съдът винаги
спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на
образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно
наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства,
когато изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред
- когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от
деликвента престъпление. Сочи съдебна практика. /Решение № 116/15.05.2013 г. на
ВКС, IV ГО по гр. дело № 745/2012 г.; Определение № 177/22.04.2020 г. по дело
№428/2020 на ВКС, ТК, II ТО/
Излага съображения, че
съгласно посоченото Определение на ВКС, извън хипотезите на чл. 124, ал.5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление
инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези не са налице,
но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото
производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за
обезщетяване на вреди с евентуалната присъда /споразумение срещу делинквента.
Определението на ВКС се позовава на разясненията, дадени от ОСГК на ВКС в т.2
на ТР №5/2006 г. по т.д.№5/2005 г., според които до приключване на
наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от
деликта следва да се спре съгл. чл.182, б.„д” от ГПК /отм./, сега чл. 229,
ал.1, т.5 ГПК.
Посочва, че фактическият
състав на престъплението, за което е образувано наказателното производство,
включва фактическия състав на деликта, който от своя страна е част от
фактическия състав на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за чужбина — „Зелена карта”, поради което резултатите от
наказателното производство във всички случаи следва да бъдат съобразени от
гражданския съд.
Отделно от това
завеждането на гражданския иск преди този момент препятства доброволното
уреждане на спора поради недостатъчната яснота на фактите. Ответникът твърди,
че това затруднява и защитата му, тъй като същият не е страна в наказателното
производство и няма достъп до установените там факти. Твърди, че е отправил
молба до компетентните органи Окръжна прокуратура - С.З. и ОДМВР - С.З., но е
получил отказ за предоставяне на копия от документите по досъдебното
производство до приключване на случая.
Ответникът счита, че не са
налице основни елементи от фактическият състав на деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, която да бъде реализирана спрямо него.
Предвид горното, моли съда
да спре производството по настоящото дело, до приключването на образуваното във
връзка с процесното ПТП наказателно производство с окончателен акт.
Ответникът твърди, че
предявените искове са допустими но изцяло неоснователни и като такива ги
оспорва изцяло.
Посочва, че по заведена
извънсъдебна претенция от 13.08.2020 г. пред Н. е образувана щета №
BG-20-TR-00312, по която ответникът е отказал да се произнесе по претенцията в
съответствие с чл. 496, ал. 2 от КЗ и е изискал от пострадалото лице
постановени актове за спиране, възобновяване или прекратяване на образуваното
ДП № 1228 ЗМ 172/12.07.2020 г. по описа на ОДМВР - С.З., пр. пр. № 2514/2020 г.
по описа на ОП - С.З.. Посочва, че както към момента на завеждане на
извънсъдебната претенция, така и към настоящия момент не е установена вината на
сочения от ищеца водач на товарната композиция, за който и в исковата молба се
твърди, че е причинил ПТП, от което са настъпили претендиралите вреди,
включително не е изяснен механизма на ПТП и други обстоятелства, от значение за
правилното решаване на съдебния спор.
Предвид факта, че от
представените с исковата молба документи относно ПТП, а именно Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 375 Р-5358/13.07.2020 г. по описа на
РУ - Чирпан, в който е посочено, че във връзка с ПТП е образувано ДП № 1228 ЗМ
172/12.07.2020 г. и от Уведомление №122800-16680/13.07.2020 г. на ОДМВР - С.З.,
не е установено виновно лице, съответно не е установено водачът на товарна
композиция, състояща се от влекач „Мерцедес - Актрос“ с peг. № 61К15148 и полуремарке
„Шмитц“ с peг. № 61К14451, турският гражданин R.G.B., роден на *** г., да е
виновен за реализиране на ПТП, ответникът оспорва изцяло отговорността му за
настъпване на същото, както и за настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното, счита
предявения иск за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от процесното ПТП за изцяло неоснователен.
При условия на
евентуалност и в случай, че по делото бъде установено, че вина за настъпването
на ПТП и на вредите има водачът на товарната композиция, то оспорва
изключителната му отговорност и твърди, че с противоправното си поведение
водачът на МПС л.а. „Дачия Дъстър“ с peг. №СВ 3466 МТ И.Й. е допринесъл за
настъпване на ПТП и на вредоносните последици.
В тази връзка прави
възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от страна на ищеца и твърди, че
същият, като водач на МПС л.а. „Дачия Дъстър“ с peг. № СВ 3466 МТ, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е управлявал технически неизправно МПС,
управлявал е МПС с несъобразена с атмосферните и/или пътните условия скорост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко препятствие или при възникнала
опасност за движението; движил се е на такова разстояние от друго движещо се
пред него превозно средство, което не му е позволявало да спре без да се удари
в него; спрял е на лента на платното за движение на автомагистрала, която е
различна от аварийната/за принудително спиране; както и не е извършил всичко
необходимо, за да предотврати настъпване на ПТП; управлявал е МПС без поставен
предпазен колан, а при условия на евентуалност твърди, че е управлявал МПС с
поставен предпазен колан, който обаче е бил технически неизправен и негоден да
изпълнява предназначението си. Ответникът моли съда да му даде възможност след
постъпване по делото на допълнителни данни относно ПТП да измени, допълни или
оттегли направените твърдения, възражения и оспорвания.
Оспорва изцяло заявения в
исковата молба механизъм на ПТП. Счита, че същият не се подкрепя от представените
по делото писмени доказателства /Протокол за ПТП с пострадали лица и
Уведомление от ОДМВР - С.З./, с оглед на което твърди, че ищецът, като водач на
МПС л.а. „Дачия Дъстър“ с peг. № СВ 3466 МТ е реализирал ПТП с движещото
се/спрялото пред него МПС. Оспорва да е настъпвал удар между товарна
композиция, състояща се от влекач „Мерцедес - Актрос“ с peг. № 61К15148 и
полуремарке „Шмитц“ с peг. № 61К14451 и автомобила на ищеца. При постъпване по
делото на допълнителни данни относно ПТП, моли съдът да му даде възможност да
измени, допълни или оттегли направените твърдения, възражения и оспорвания.
Оспорва твърдените телесни
увреждания по вид и обем и връзката им с ПТП. Твърди, че при така описания
механизъм на ПТП не биха могли да настъпят всички или част от твърдените
телесни увреждания и същите нямат връзка с ПТП. Включително оспорва наличието
на травма на десен глезен, а именно „счупване на външен /латерален/ малеолус“ и
връзката му с ПТП, както и оспорва посттравамтичната инкомплетна лезия на латерален
тибиален хрущял да е в резултат от ПТП. При условия на евентуалност твърди, че
част от претендираните вреди са в резултат на предшестващи заболявалия и/или
злополуки.
Ответникът оспорва
предявения иск и по размер.
Оспорва претенцията за
законна лихва, поради неоснователност на главния иск.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищецът във връзка с направените от ответника оспорвания прави следните
пояснения и допълнения към исковата молба.
Счита за неоснователно
искането на ответното дружество за спиране на настоящото производство на
основание чл.219 ал.1 т.5 от ГПК. Излага доводи, че за да бъде спряно
производството по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, е необходимо при разглеждане на
гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на
които зависи изходът по гражданския спор, като излага подробни съображения и
сочи съдебна практика. (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013г. на ВКС, IV
ГО по гр.д. № 745/2012г., Определение № 566/19.09.2013г.
на ВКС, IV ГО по гр.д. 5301/2013г.; Определение № 782/29.11.2013г. на ВКС, IV
ГО по гр.д. № 7165/2013г. и др.)
Освен това, съгласно
уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" и фактите, обуславящи отговорността на
застрахователя, присъдата на наказателния съд срещу деликвента не във всички
случаи ще има значение за решаване на гражданското дело по иск на увредения
срещу застрахователя. Отговорността на застрахователя по прекия иск на
увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на
застрахования, но с оглед на целите и предназначение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" е предвидено изрично задължение на
застрахователя да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение.
Посоченото задължение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила
присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а
единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на
закона документи. Дори оправдателната присъда на наказателния съд не във всички
хипотези изрично изключва гражданската отговорност на делинквента, поради което
за приложението на нормата на чл. 300 от ГПК от значение са елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане. Деянието, което подлежи на
доказване в исковия процес, както и противоправността му съгласно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на
НК, а вината при деликтната отговорност се предполага. В този смисъл,
независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност на
деликвента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването му.
Относно изложените доводи
на ответника за оспорването на механизма на пътно-транспортното произшествие,
както и наличието на вина и противоправност на водача на товарната композиция и
възражението за виновно поведение от страна на ищеца, същият счита същите за
неоснователни и немотивирани. Счита, че представените с исковата молба
документи и направените доказателствени искания за назначаване на експертизи
доказват основателността на претенцията за получаване на исканото обезщетение
за неимуществени вреди.
Относно твърдението на
ответника Н. за съпричиняване на вредоносния резултат, ищецът счита същото за
неоснователно. Посочва, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия
на водача на товарната композиция, като ищецът с нищо не е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, същият е пострадал от едно неправомерно
поведение от страна на водача на товарната композиция, нарушил правилата за
движение по пътищата и станал причина за настъпването на процесното ПТП.
Посочва, че в исковата
молба подробно е описан механизма на настъпване на произшествието и получените
от ищеца телесни увреждания, за които е представил съответни медицински
документи. Всички телесни увреждания и продължителност на лечебния период
описани в исковата молба счита за налични и в пряка и причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Относно изложените доводи
на ответника за завишен размер на претендпраното обезщетение, счита, че
търсената сума в посочения размер е справедлива и ще репарира в максимална
степен неимуществените вреди - болки и страдания, предвид и на обстоятелството,
че възстановяването на ищеца е изключително продължително.
В тази връзка, ищецът
счита, че търсената сума е съобразена с икономическата конюнктура и
инфлационните процеси в страната, и изобщо с видът и характерът на получените
увреждания и претърпените по време на инцидента и след това по време на
продължителното лечение - болки и страдания.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът заявява, че поддържа всички заявени с отговора на исковата молба
искания, оспорвания и възражения.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 12.07.2020г., около 17.00 часа, в землището на общ. Б.Д.,
обл. С.З., по Автомагистрала “Т.“ в пътното платно с посока на движение от гр. С.
към гр. С.З., R.G.B. /турски гражданин/, роден на ***г. управлявал товарна
композиция, състояща се от влекач марка “Мерцедес“, модел “Актрос“, с рег. №
61К15148, номер на рама NMB37540812155834 и с прикачено към него полуремарке
марка “Шмитц“ с peг. № 61К14451. По същото време по Автомагистрала “Т.“ в
пътното платно с посока на движение от гр. С.З. към гр. С. /обратно на посоката
на движение на товарния автомобил/ се движел лек автомобил марка “Дачия“, модел
“Дъстър“, с peг. № СВ3466МТ, управляван от ищеца И.И.Й.. В автомобила,
управляван от последния на задната седалка вдясно e пътувала М.Н.М., а на
задната седалка вляво e пътувало малолетното им дете - И. И. Й., която към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие била на 2 г. и 6
месеца.
От представените писмени доказателства
–констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и план-схема на ПТП от 12.07.2020г./л.8 и л.9 от делото/, както и
останалите 4 бр.констативни протоколи за ПТП с пострадали лица и план-схеми на
ПТП от 12.07.2020г. към всеки от протоколите, както и уведомление на осн. чл.212,
ал.3 НПК /л.19-20 от делото/ се установява, че в района на км. 160+000 водачът на товарната композиция - R.G.B. загубил
управление над управляваното от него МПС, преминал през разделителния
обезопасителен остров със стоманени ограждения /мантинели/ и навлязъл в
платното за насрещно движение, вследствие на което настъпило верижно
пътнотранспортно произшествие с движещите се в обратна посока МПС, като
първоначалният удар бил с лек автомобил марка “Фиат“, модел “Крома“, с peг. №
СВ0563ММ, след това последвал удар с управлявания от ищеца лек автомобил марка
“Дачия“, модел “Дъстър“, с peг. № СВ3466МТ, лек автомобил с peг. № РВ9988РТ,
лек автомобил с peг. № СА8264РТ и лек автомобил с peг. № СА8899ТХ.
Вследствие на
гореописаното ПТП ищецът получил телесни увреждания, претърпял болки и
пстрадания.
Не е спорно,
че управляваната от R.G.B. товарна композиця, състояща се от влекач марка
“Мерцедес“, модел “Актрос“, с peг. № 61К15148, номер на рама NMB37540812155834
и с прикачено към него полуремарке марка “Шмитц“ с рег. № 61К14451, имал
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с “Т.“, с
полица №TR/054/6045473 валидна до 10.07.2021г.
С оглед обстоятелството,
че горепосочената турска застрахователна компания няма
представител/кореспондент в Република Б., с молба с вх. № 2-1912/13.08.2020г.
ищецът е сезирал ответника Н. за изплащане на обезщетение на ищеца И.И.Й. за
претърпените от него неимуществени вреди, като с молба с вх. №
2-2043/28.08.2020г. е представил банкова сметка, ***, но до настоящия момент такова
не е изплатено. С молба с вх. № 2-2000/25.08.2020г. ищецът твърди, че е
представил допълнително медицински документи.
С оглед установяване на
спорните обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, по делото е назначена и
приета комплексната
съдебномедицински и автотехническа експертиза. От заключението й се установява
следното:
Механизмът
на ПТП – то е следният: На 12.07.2020 г. в светлата част на денонощието, около
16:55 ч. в землището на общ. Б.Д., област С.З., на АМ „Т.“ при км. 160, в
условия на суха пътна настилка и прав пътен участък, товарна композиция,
състояща се от влекач марка „Мерцедес“ модел „Актрос“ с per. № 61К15148 и
прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с per. № 61К14451, управлявана от
турския гражданин Р.Б. се е движела по южното платно за движение на АМ „Т.“ в
посока от гр. С. към гр. Б.. В този пътен участък при движение със скорост от
около 88-92 km/h и опасна зона за спиране около 89- 96 m в дясната активна
лента за движение, водачът на товарната композиция завива волана за управление
рязко наляво към северната мантинела на ЮПД. Товарната композиция при движение
по предварително подбраната от водача крива отлага следи от десните колела на
влекача и полуремаркето, преминава през лявата скоростна лента на ЮПД и се удря
в северната на платното за движение мантинела. Ударът между товарната
композиция и северната мантинела на ЮПД се е реализирал с предна лява ъглова
част на влекача на 42,9 m по направление от МЛ. В същият този момент по СПД в
посока от гр. Б. за гр. С. в лявата скоростна лента са се движели: л.а марка
„Фиат“, модел „Крома“, с per. номер СВ 05-63 ММ, управляван от Б.С. със скорост
на движение около 136 km/h и опасна зона за спиране около 157 м, л.а марка
„БМВ“ модел „X Реихе“ с per. № РВ 99-88 РТ, управляван от Н.З. със скорост на
движение около 146 km/h и опасна зона за спиране около 177 м. В дясната активна
лента на СПД са се движели: л.а марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с per. № СВ 34-66
МТ, управляван от И.Й. със скорост на движение около 100 km/h и опасна зона за
спиране около 95 м, л.а марка „Мини“ с per. № СА 82-64 PC, управляван от Е.Д.
със скорост на движение около 100 km/h и опасна зона за спиране около 95 м, л.а
марка „Санг Йонг“ модел „Корандо“ с per. № СА 88-99 ТХ, управляван от Й. Г. със
скорост на движение около 90 km/h и опасна зона за спиране около 80 м.
Товарният автомобил разрушава мантинелата, преминава през разделителният остров
и навлиза в СПД. Там се преобръща на дясната си страница. Малко преди, по време
и след преобръщането настъпват последователни удари, като първият е с л.а.
Фиат. Ударът между л.а. Фиат и товарния автомобил се е реализирал между челната
част на Фиат и дясната челна и средна част на влекача на товарната композиция.
Мястото на удара се намира изцяло в скоростната лента на СПД, на около 60,5 m
по направление от МЛ в граници от 1,0 - 1,75 m южно от Л12. Към момента на
удара с надлъжната си ос л.а. Фиат е бил разположен леко косо надясно спрямо
оста на платното за движение под ъгъл около 3-5°. Към момента на удара влекачът
на товарния автомобил е бил разположен косо спрямо оста на СПД под ъгъл около
35 -37°. Към момента на удара Фиат се е намирал изцяло в лявата скоростна лента
на СПД, като предната му дясна ъглова част е била на нивото на граничната линия
Л12. Почти едновременно с реализиране на този удар е настъпил удар между л.а.
Фиат и повдигнатата от предната част на товарния автомобил мантинела и под
нивото на тавана на л.а. Фиат. Скоростта на движение на Фиат към момента на
удара е тази и преди настъпване на ПТП - 136 km/h, а на товарния автомобил
около 82 - 83 km/h. След реализиране на удара, предвид направлението на
ударните сили, Фиат се насочва напред и надясно спрямо посоката си на движение
с ротация в посока обратна на часовата стрелка, гледно отгоре. Малко по- късно
се установява в покой в аварийната лента на СПД. След удара с Фиат, товарният
автомобил продължава по предварителната си траектория на движение с
двукомпонентна ротация. Едната около надлъжната си ос, прекарана през масовия
му център, в посока по часовата стрелка, гледано отзад и втората около
вертикалната ос, прекарана през същия център в посока обратна на часовата
стрелка, гледано отгоре. Малко след удара с Фиат настъпва и удара с л.а. БМВ,
като ударът между л.а. БМВ и товарния автомобил се е реализирал между дясната
страница на кабината на влекача към момент на полягането и към терена и лявата й
таванна част на БМВ. Мястото на удара се намира на около 64,7 m по направление
от МЛ в граници от 0,7 m южно до около 1,1 m северно от Л12. Към момента на
удара БМВ е заемал и двете ленти за движение, около 0,7 m от скоростната и
около 1,1 m от дясната активна лента. Надлъжната ос на автомобила е била
успоредна или почти успоредна на оста на платното за движение, до около 2° на
дясно спрямо направлението му и оста на платното за движение. Скоростта на л.а.
БМВ към момента на удара е била тази и преди настъпване на ПТП - около 146
km/h. Скоростта на товарната композиция към момента на удара с БМВ е била около
70 km/h. След удара товарната композиция продължава напред косо по СПД,
плъзгайки се на дясната си страница, а БМВ предвид значително по-малкото си
количество на движение се връща назад и надясно спрямо посоката си на движение,
като се установява в дясна активна и аварийна лента, насочен югозападно с
предната си част. Малко по късно след реализиране на този удар настъпва удара
между товарната композиция и л.а. Дачия. Ударът между л.а. Дачия и товарния автомобил се е реализирал между
предната лява странична част на Дачия и горната и предна част на кабината на
влекача. Мястото на удара се намира на около 74.4 m по направление от МЛ и 0.5
m северно от Л11. Към момента на удара л.а. Дачия се е намирал изцяло в
аварийната лента за движение с надлъжна ос успоредна, или почти успоредна на
платното за движение. Лявата странична част на Дачия е била на около 0.4-0.5 m
северно от Л11. Към момента на удара товарният автомобил се е плъзгал по терена
изпаднал на дясната си страница косо спрямо оста на платното за движение под
ъгъл около 109°-111°. Скоростта на движение на Дачия към момента на
удара с товарния автомобил е била около 69 km/h, а на товарния автомобил около
40 km/h. След удара л.а. Дачия продължава движението си напред с ротация по
посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре, удря се със задната си
дясна част в северната мантинела на СПД и се установява в аварийната лента за
движение. След удара с Дачия товарната композиция продължава движението си
напред и малко по- късно настъпва удар с л.а. Мини. Ударът между л.а. Мини и
товарния автомобил се е реализирал между челната лява част на автомобила Мини и
горната и предна част на влекача на товарната композиция. Мястото на удара
между се намира на 78,5 m по направление от МЛ и 1,3 m северно от Л11. Към
момента на удара десните колела на Мини са били на около 0,2-0,4 m южно от
северната граница на СПД. Към момента на удара Мини се е намирал изцяло в аварийната
лента за движение, с надлъжна ос до 2° на дясно спрямо посоката си на движение.
Към момента на удара товарният автомобил се е плъзгал по терена, изпаднал на
дясната си страница косо спрямо оста на платното за движение под ъгъл около
109°-111°. Скоростта на движение на Мини към момента на удара е била около 57
km/h, а на товарния автомобил около 31 km/h. След удара Мини продължава напред
с ротация в посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре, удря със
задната си дясна част северната мантинела на СПД и се установява в аварийната
лента. След удара с Мини се е реализирал удара между товарната композиция и
л.а. Санг Йонг. Ударът между л.а. Санг Йонг и товарния автомобил се е
реализирал между челната част на автомобила и тавана на полуремаркето. Мястото
на удара се намира изцяло в дясната активна лента (ДАЛ) на СПД, на 86,5 m по
направление от МЛ на ориентира, в граници от 1,5 - 2,5 m южно от Л11. Към
момента на удара надлъжната ос на л.а. Санг Йонг е била успоредна или почти
успоредна на оста на платното за движение. Десните колела на автомобила са били
на около 0,7-0,8 m южно от Л11. Към момента на удара повърхнината на таванната
част на полуремаркето е била под ъгъл около 110° спрямо оста на платното за
движение. Скоростта на л.а. Санг Йонг към момента на удара е била около 37
km/h, а на товарния автомобил около 19 km/h. След удара л.а. Санг Йонг се връща
назад и надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като се установява с
по-голямата си част в дясната активна лента и с десните си колела в аварийната
лента на СПД.
Местата на
ударите са в точна еднозначна връзка с така намерените следи и находки по
терена, деформациите на автомобилите, движението им преди, по време и след
удара, както и динамиката на процеса на удара.
Видно от
експертизата, техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на
товарната композиция в СПД при наличие на движещи се по него МПС в момент, в
който те не са имали техническата възможност да спрат преди да се ударят.
Според
експертното заключение, деформациите по лек автомобил марка “Дачия“, модел
“Дъстър“, с peг. № СВ3466МТ са съсредоточени по лявата страница на автомобила,
започвайки непосредствено от предната част и завършвайки почти до задния ляв
овален ръб. Направлението на деформациите е в посока отпред назад спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Видът на удара за л.а.Дачия е
страничен приплъзващ удар с първоначален контакт между предната част на предния
ляв калник и горната и предна част на кабината на влекача на товарната
композиция, като към този момент влекачът се е плъзгал по терена на дясната си
страница и косо спрямо оста на СПД-северна пътна лента за движение. След удара
товарният автомобил продължава движението си напред по предварителната си
посока на движение в посока изток/североизток. След удара, предвид
направлението на ударните за автомобила сили, чиято директриса минава зад
масовия център на автомобила, последният придобива кинетичен момент с ъглова
скорост в посока обратна на часовата стрелка, гледано отгоре. Малко след
придобитата ротация настъпва удар с дясната по посока на движение на автомобила
мантинела - северната мантинела на СПД. Ударът с мантинелата се е реализирал
със задната дясна странична част на автомобила в зоната на следите от жълта боя
по мантинелата и деформациите на мантинелата в тази зона. В резултат на удара с
мантинелата задното дясно колело е деформирано, а в зоната над него по задния
десен калник и дясната овална част на задната броня е видим типичен отпечатък
на челната издадена част на мантинелата. След удара с мантинелата масовият
център на л.а. Дачия придобива кинетичен момент с посока на ротация по часовата
стрелка, гледано отгоре. Така придобитата ротация е вследствие на ударните
сили, чиято директриса минава зад масовия център на автомобила. След този удар л.а.
Дачия продължава малко напред и се установява в непосредствена близост до
мантинелата. Анализът на обективните находки определя страничен приплъзващ удар
за л.а. Дачия между лявата страница на л.а. Дачия и горната и предна част на
кабината на влекача. Мястото на удара се намира на около 74,4 m по направление
от МЛ и 0,5 m северно от Л 11 - южна граница на северното платно за движение.
Към момента на удара л.а.Дачия се е намирал изцяло в аварийната лента за
движение с надлъжна ос успоредна, или почти успоредна на платното за движение.
Лявата странична част на л.а.Дачия е била на около 0,4-0,5 m северно от Л11.
Видно от
експертизата, лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег№ СВ 3466 МТ не е имал
удари/контакти с други превозни средства, освен с товарната композиция,
състояща се от седлови влекач“Мерцедес Актрос“ с рег.№ 61К15148 и полуремарке
„Шмитц“ с рег. № 61К14451. Този лек автомобил е контактувал със северната
мантинела със задната дясна странична част на автомобила.
След удара
товарната композиция е продължила движението си в посока изток/североизток
плъзгайки се по пътното платно обърната на десните си състави.
Видно от
експертизата, в резултат на ПТП на 12.07.2020 ищецът И.И.Й. е получил следните травматични
увреди: Охлузване на челото в дясно; кръвонасядане на гръден кош в ляво долна
трета; повърхностни рани на дясна мишница в долната й трета; охлузване на дясна
предмишница по задна повърхност; малки порезни наранявания по предна повърхност
на дясна предмишница; охлузване по дорзалната част на дясна длан; Повърхностни
порезни наранявания на лява предмишница; кръвонасядане в областта на лява
лакътна става; охлузване в областта на лява длан; оток в горна трета на ляво
бедро с незначителни кръвонасядания; в областта на дясно коляно - изразен оток
и кръвонасядане; охлузване в средната част на дясна подбедрица.
Според
експертното заключение, получените травматични увреди от ищеца, който е бил
водач на лек автомобил „Дачия Дъстър“ са
резултат на претърпяното ПТП от 12.07.2020 г. и най-вероятно се дължат на остри
предмети - множество малки парчета от счупените стъкла, както и удар от твърд
предмет върху дясно коляно, най-вероятно от арматурното табло. От протокола за оглед на местопроизшествието
е видно, че са били счупени предно, задно и странично стъкло в ляво на лек
автомобил „Дачия Дъстър“. Предна лява врата е деформирана, като в долната си
част е хлътнала навътре в купето. Получените деформации в лявата част на
автомобила след ПТП обясняват травматичните увреждания, които е получил И.И.Й.
като водач на посоченото МПС.
Според
експертното заключение, от наличната медицинска документация е видно, че е била
извършена хирургична обработка на раните, евентуално антитетанична профилактика.
Била направена имобилизация на дясно коляно - шина за срок от 30 дни. На
05.08.2020 направен контролен ЯМР в МДЛ „Спектър” ООД 9 - данни за
хондромалация на пателата II степен, ставен излив, тендинопатия на сухожилието
на м. квадрицепс феморис и пателарното сухожилие, оток на меките тъкани.
Ставният хрущял на повърхностите на фемора и тибията са със запазена дебелина.
Предна кръстна връзка запазена, задна кръстна връзка запазена, медиален мениск
запазен, латерален мениск запазен. Ретинакуломите на пателата в норма. Оток на
меките тъкани.
На
06.08.2020 г. от амб. лист №000513 от Д-р Чакалски, се установява посочена основна
диагноза: контузия на коляното. Анамнеза и статус, както при амб. лист № 000462
от 16.07.2020, като е добавено „желателно е поставянето на хиалуронова киселина
вътреставно”.
Описаните
охлузвания и повърхности травми по лицето, гърдите, горните и долни крайници
обикновено отзвучават за 10-15 дни. Охлузванията по тялото причиняват болка и
страдания и представляват кратковременно разстройство на здравето. Контузията на
колянната става без увреди на връзките и менискусите, при липси на фрактура на
костите, участващи при движенията на колянната става обикновено отзвучават за
около 1,5-2 месеца. Затруднява движението на крайника повече от 30 дни.
Видно от
експертизата, вещото лице – ортопед е осъществило личен преглед на ищеца на 16.06.2022 г., при който е установено
следното: добро запазено общо състояние. Ляв горен крайник на мишницата от
вътрешна страна, непосредствено над лакътна става три взаимно успоредни
цикатрикси с дължина 3 см и ширина 0,5 мм. Движение в лява лакътна става в
пълен обем. Лява предмишница по вътрешната страна в горна част цикатрикс с
дължина 3,5 см. и ширина 1см. Движения китка-пръсти в пълен обем. Дясна
предмишница, вътрешна страна, горна част цикатрикс около 2 см. В подкожието се
опипва чуждо тяло с р-ри 1-1см., най-вероятно стъкло. Дясно коляно - запазена
конфигурация, добре изразена бедрена мускулатура. Липсва хипотрофия. Флексия и
екстензия в пълен обем. Не се установява колянна нестабилност. Походка
самостоятелна без помощни средства.
Видно от
експертизата, няма невъзстановени увреди. Единствено наличие на чуждо тяло -
стъкло в областта на дясна предмишница, разположено в подкожието, което не води
до функционални, съдови и неврологични проблеми. Не е задължително
отстраняването му. Ищецът е напълно възстановен и не се налага провеждане на
някакво лечение. Няма оплакване - болки и страдание от страна на опорно
двигателния апарат.
Видно от
експертизата, управляваното от ищеца МПС е оборудвано фабрично с предни,
фронтални въздушни възглавници, странични въздушни възглавници за водача и
пътника до водача, предпазващи таза и гр. кош, странични въздушни възглавници
тип завеса за 1-ви и 2-ри ред седалки. Същите не са задействани при конкретното
ПТП, тъй като няма наличие на челен удар на лекия автомобил с товарната
композиция за задействане на предните/задните възглавници и типично страничен
удар за страничните завеси. В конкретния случай ударът за лек автомобил „Дачия
Дъстър“ е страничен приплъзващ, при който интензитетът на удара не е бил
достатъчен, за да се задействат въздушните възглавници и завеси.
От разпита
на св. М. Николова М., съпруга на ищеца, пътник в лек автомобил „Дачия Дъстър“ се
установява, че тримата, пътували в лекия автомобил /ищеца, свидетелката и
детето им/ са били с поставени предпазни
колани.
По отношение
на въпроса, дали предпазният колан на водача е бил технически изправен, вещото
лице не е в състояние да отговори поради това, че в техническата експертиза не
е отразено състоянието на коланите, но теоретично при правилно поставен
предпазен колан не би се получила контузия на дясно коляно или би била в
по-лека степен.
Видно от
експертизата, няма данни, освен показанията на пътуващата в лекия автомобил св.М.
Николова М., че ищецът е бил с поставен технически изправен предпазен колан.
Видно от
експертизата, ищецът е носил ортеза на дясно коляно 30 дни. След сваляне на
ортезата около 45-50 дни възстановил движенията в обем. Не е поставял хиалуронова
киселина, предписана му от лекуващия ортопед.
Съдът
възприема заключението на комплексната съдебна експертиза, тъй като счита, че е
компетентно и мотивирано изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства и след извършен личен преглед на ищеца от страна на участващия в
комплексната експертиза лекар ортопед.
Във връзка с
установяване на причинените неимуществени вреди на ищеца и механизма на процесното
ПТП, по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М.Н.М.,
която живее на семейни начала с ищеца И.И.Й., посочва, че на 12.07.2020 г.,
около 15:00 ч. станало произшествието на АМ Т.. Прибирали се от почивка, движили
се в посока Б. – С., с автомобил „Дачия Дъстър“. На около 40-50 метра срещу тях
изхвърчал от отсрещното платно ТИР, това станало на около 160-тия километър от
магистралата. Свидетелката посочва, че на мястото на произшествието имало
мантинела, в тяхното платно имало две пътни ленти и аварийна лента, настилката била
асфалтова, движели се в дясната лента на пътното платно. Ищецът управлявал
автомобила, детето им се намирало отзад в детска седалка, а свидетелката в
дясно. Изведнъж видяла на 40 - 50 метра пред нея купчина ламарина, която изхвърчала
от пътната лента, която е в посока Б. в тяхната лента и подбирала колите,
докато стигнала до тяхната. Съпругът й отклонил в аварийната лента и намалил
скоростта. Свидетелката не си спомня дали тяхната кола се ударила в друга кола.
Според свидетелката, съпругът й управлявал автомобила с около 100 км/ч. и всички
били с поставени предпазни колани. Ищецът се откопчал и извадил - първо детето,
след това нея. След като излязла от колата, свидетелката разбрала, че това е
товарен автомобил. Сложили детето да легне до мантинелата, докато чакали
линейка. Спрели кола, която тръгнала в посока С.З. и се пресрещнали с
линейката. Детето веднага било хоспитализирано. Ищецът го сложили в инвалидна
количка в болницата, за да мине прегледите, защото не можел да стъпва. Това се
случило в болница „С.К.“, но в тази болница ищецът не бил хоспитализиран.
Прибрали се
в С. на тринадесети юли, след като детето било транспортирано в С.. На ищеца
направили отново всички изследвания и прегледи – ЯМР, рентгени и се установила
лезия на капачката, за която предписали да се носи шина, която да
обездвижи крака. Предписанието било да
се носи от 20 дни до месец. Дата за контролен преглед била на 20 –я ден,
направили втори ЯМР и казали да махне шината и да започне да раздвижва. Според
свидетелката, ищецът не е правил рехабилитация, раздвижвал се самостоятелно в къщи.
Според свидетелката, и до ден днешен, когато натоварвал дясното коляно,
изпитвал болка и трудност да се изкачва по стълби. Все още не можел да кляка. Преди
катастрофата съпругът й работел като таксиметров шофьор, но след ПТП не можел
да работи същата работа, защото като го видели, че накуцва му отказвали. Според
свидетелката, ищецът се затворил в себе си, не искал да шофира, спрял
социалните контакти и психически рухнал.
Свидетелят М.З.К.
посочва, че е бил свидетел на местопроизшествие на 12.07.2020г., намирал се в третата
кола в колоната. Не е участвал или пострадал в процесното ПТП. Управлявал
автомобил марка „Пежо 307“, черен цвят, в посока Б. – С., когато тирът се обърнал пред колоната. Според
свидетеля, се движил с около 110 км/ч. Пред него и след него имало леки
автомобили, но не може да посочи марка и модел. След като камионът прерязал
мантинелите, събрал всички коли, които били след него в посока С.. Камионът прерязал пътя и застанал напречно на платното.
Свидетелят не може да посочи последователността на всеки един от ударите.
Всичко станало за 2-3 секунди. Тирът се
движел в посока С. – Б., в крайно дясно платно. Изведнъж направил рязко движение
на ляво на 90 градуса, пресякъл мантинелите, застанал напряко на платното, по
което се движели автомобилите в посока Б. - С.. Ударът настъпил за автомобилите
и от двете посоки, както в пътното платно в посока С. – Б., така и в насрещното
пътно платно в посока Б. - С..
Свидетелят Н.Г.З.
посочва, че е свидетел на ПТП, настъпило на 12.07.2020г. около 17:00 часа на АМ
Т.. Тя шофирала кола, с която пътували
от морето към П., когато в един момент ТИР, който се движел в насрещното
платно, навлязъл в тяхната лента и ги блъснал. При удара загубила съзнание, но
се събудила скоро след това, била дезориентирана. Не успяла да излезе от
колата. Човекът на предната седалка до нея бил в безсъзнание. Започнали да
идват хора, които казали, че камионът започнал да гори и трябвало да излезе от
колата. Един човек й помогнал да излезе. С едно момиче й помогнали да пресече от
другата страна на мантинелата, където изчакала линейката да я вземе. Ударът
настъпил в лявата за нея лента за
изпреварване в посока от Б. към С., в нейната посока. Заявява, че не познава
ищеца И.И.Й.. Не е възприела удара между колите и ТИР-а.
Свидетелят И.Е.Д.,
заявява, че има дело с ответника. Посочва, че е бил свидетел на ПТП, настъпило
на 12.07.2020г. около 17:00 часа на АМ Т.. Прибирали се от Б. за С., пътували в
зелен „Мини Купър“. Шофирал баща му, а той седял до водача отпред. Намирали се на
около 160-я км от магистралата, когато един ТИР навлязъл в насрещното и направил
верижна катастрофа. Видял част от това как навлиза ТИР-а през мантинелата, като
навлязъл в тяхното платно за движение. Няма спомен точно в коя част на платното
настъпил удара между ТИР-а и автомобилите и колко превозни средства са били ударени
от ТИР-а. За тяхната кола, ударът с ТИР –а и техният автомобил бил в предна
лява част. Не помни л.а.„Дачия Дъстър“ като марка, не помни последователността
на ударите.
Свидетелят Е.Д.Д.
посочва, че има дело с ответника и че е бил свидетел на ПТП, настъпило на
12.07.2020г. около 17:00 часа на АМ Т.. Пътувал в л.а.“Мини Купър“, заедно със
сина си /предходния свидетел/, като св. Е.Д.Д. шофирал. Докато
се движели в посока Б. – С., камионът преминал в насрещното движение и последвало
ПТП. Камионът бил тип ТИР, в който свидетелят се блъснал. Според свидетеля, ударът
настъпил в дясната лента и в аварийната лента, той намалил скоростта, колкото
може, но все пак настъпил удар с ТИР – а
в аварийната лента. Посочва, че не познава ищеца и не знае в каква кола
е пътувал.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ, в случаите
на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция
в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението, като съответно се прилага чл.380 от КЗ, поради
което процесуална предпоставка за допустимост на иска е извънсъдебно заявена
претенция за доброволно уреждане на спора. Легитимацията на ответника се
аргументира и с разпоредбата на чл.513, ал. 1 от КЗ, съгласно
който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по
чл.511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 от КЗ, бюрото е
единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако
искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Не е спорно,
че управляваната от R.G.B. товарна композиця, състояща се от влекач марка
“Мерцедес“, модел “Актрос“, с peг. № 61К15148, номер на рама NMB37540812155834
и с прикачено към него полуремарке марка “Шмитц“ с рег. № 61К14451, имал
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с “Т.“, с
полица №TR/054/6045473 валидна до 10.07.2021г., която няма кореспондент в
Република Б..
С молба с вх. № 2-1912/13.08.2020г. ищецът е сезирал ответника Н. за изплащане
на обезщетение на ищеца И.И.Й. за претърпените от него неимуществени вреди,
като с молба с вх. № 2-2043/28.08.2020г. е представил банкова сметка, ***, но
до настоящия момент такова не било изплатено.
Съгласно нормата на чл. 511, ал. 3
от КЗ, ищецът е предявил настоящия иск против „Н.",
което е пасивно легитимирано и се явява надлежна страна в настоящото
производство. Поради това, съдът намира предявеният иск за процесуално
допустим.
На следващо място следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай, доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е видно, че техническата причина за настъпване на ПТП - то е
навлизането на товарната композиция в СПД при наличие на движещи се по него МПС
в момент, в който те не са имали техническата възможност да спрат преди да се
ударят.
След
удара на товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес - Актрос“ с рег. №
61К15148 и полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14451 в мантинелата на
разделителната ивица е настъпил удар в л.а. Фиат и в л.а. БМВ. Товарната
композиция е продължила движението си на североизток, плъзгайки се по терена на
дясната си страница. Настъпил е страничен приплъзващ
удар за л.а. Дачия, с първоначален контакт между предната горна част на
кабината на влекача и предната част на предния ляв калник на автомобила.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на влекач „Мерцедес - Актрос“ с рег. № 61К15148 и полуремарке „Шмитц“ с рег. №
61К14451 е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача влекач „Мерцедес - Актрос“ с рег. № 61К15148 и полуремарке „Шмитц“ с рег. №
61К14451, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл.45,
ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема,
че деянието на водача на товарния
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана. В случая следва да се ангажира отговорността на Сдружение „Н.“,
ответник по делото. Разпоредбата на чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от
Кодекса за застраховането регламентира възможността увредено от пътнотранспортно
произшествие лице, реализирано на територията на Република Б. от МПС с
чуждестранна регистрация от държава - членка на системата ‘‘Зелена карта“, да
реализира правото си на обезвреда спрямо Н.. Съгласно чл.506, ал.2 от КЗ,
бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република Б. в
Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
“Зелена карта“ и задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение. Съгласно разпоредбата чл. 513, ап.1 от КЗ, в случаите на съдебен
иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал. 1 и ал. 2 и при
спазване на реда по чл. 511, ал. 3, бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
511, ал. 1, т, 2 - няма кореспондент на територията на Република Б. на
застрахователя на виновния турски водач, поради което отговорността за
обезвреда за причинените на ищеца вреди следва да се носи от ответника по
делото.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил
следните травми: охлузване
на челото в дясно; кръвонасяданена гръден кош в ляво долна трета; повърхностни
рани на дясна мишница в долната и трета; охлузване на дясна предмишница по
задна повърхност; малки порезни наранявания по предна повърхност на дясна
предмишница; охлузване по дорзалната част на дясна длан; повърхностни порезни
наранявания на лява предмишница; кръвонасядане в областта на лява лакътна
става; охлузване в областта на лява длан; оток в горна трета на ляво бедро с
незначителни кръвонасядания; в областта на дясно коляно - изразен оток и
кръвонасядане; охлузване в средната част на дясна подбедрица. Ищецът не е бил
хоспитализиран по повод горепосочените травми. Направена е имобилизация на
дясно коляно с шина за срок от 30 дни. Към настоящия момент вещото лице е категорично,
че състоянието на ищеца е добро. Налице са белези от претърпените увреждания,
но движението в лява лакътна става е в
пълен обем. Движенията на китка-пръсти е в пълен обем. Дясно коляно е със
запазена конфигурация, добре изразена бедрена мускулатура. Липсва хипотрофия.
Флексия и екстензия в пълен обем. Не се установява колянна нестабилност.
Походката самостоятелна без помощни средства. Ищецът е напълно възстановен и не
се налага провеждане на някакво лечение, няма оплакване - болки и страдание от
страна на опорно двигателния апарат.
При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че нито една от
получените травми не е била животозастрашаваща и ищецът не е бил настанен в болница. Единствената по-сериозна
контузия е в коляното, която е отзвучавала за 20-30 дни. При направения преглед от вещото
лице, извършило съдебномедицинската експертиза, е категорично установено, че ищецът
е клинично здрав, всички увреди са възстановени и не се налага провеждане на
лечение. Показателно за състоянието на ищеца е, че въпреки медицинските
указания за поставяне на хиалуронова киселина в коляното, такава не е
поставяна, тъй като се е чувствал добре. Поради това, съдът не кредитира
показанията на свидетелката М.Н.М., която живее на семейни начала с ищеца, в
частта, че същият продължава да изпитва болки в коляното и да накуцва.
С оглед на
изложеното, съдът като взе предвид, тежестта на травмите, младата възраст на И.И.Й. към момента на ПТП – 28 години, неудобства и
ограничения от личен, битов и социален характер, както и факта, че всички
травмите са възстановени, приема, че справедливо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди би била сумата от 30 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Ответното
дружество е направило възражение, че И.И.Й.
е
пътувал без да използва обезопасителен колан, нарушил е правилата за движение по пътищата, като е управлявал технически
неизправно МПС, управлявал е МПС с несъобразена с атмосферните и/или пътните
условия скорост, за да бъде в състояние да спре пред всяко препятствие или при
възникнала опасност за движението; движил се е на такова разстояние от друго
движещо се пред него превозно средство, което не му е позволявало да спре без
да се удари в него; спрял е на лента на платното за движение на автомагистрала,
която е различна от аварийната/за принудително спиране; както и не е извършил
всичко необходимо, за да предотврати настъпване на ПТП
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По възражението за И.И.Й. е пътувал без да използва обезопасителен колан.
От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и обясненията на
вещите лица в съдебно заседание се установява, че контузията на коляното
най-вероятно е получена от удар в арматурното табло, а ако ищецът е бил с
колан, тялото би останало приковано към седалката. Според вещите лица при
правилно поставен предпазен колан не би се получила контузия на дясно коляно
или би била в по-лека степен.
С оглед
изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца И.И.Й. /неизползване на
обезопасителен колан/ и обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено с 20 % или до размера от 24 000 лв.
В отговора на
исковата молба, ответното дружество е изложило следните твърдения за допуснати
от И.И.Й.
нарушения: нарушил е правилата за движение по пътищата,
като е управлявал технически неизправно МПС, управлявал е МПС с несъобразена с
атмосферните и/или пътните условия скорост, за да бъде в състояние да спре пред
всяко препятствие или при възникнала опасност за движението; движил се е на
такова разстояние от друго движещо се пред него превозно средство, което не му
е позволявало да спре без да се удари в него; спрял е на лента на платното за
движение на автомагистрала, която е различна от аварийната/за принудително
спиране; както и не е извършил всичко необходимо, за да предотврати настъпване
на ПТП.
Съдът намира, че тези
възражения за съпричиняване са бланкетни и по делото не е установено, че И.И.Й. е допуснал твърдените от ответника нарушения.
Съпричиняването по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи
твърденията си, че пострадалият е допуснал посочените от ответника нарушения,
освен че е пътувал без поставен предпазен колан, което се взе предвид по-горе
при определяне размера на обезщетението. Поради това съдът намира, че тези
възражения за съпричиняване са неоснователни.
По иска за законна лихва:
Съгласно чл.512, ал. 1 КЗ, когато към
бюрото се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции. Когато документите по
ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка
с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да
изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица (чл. 496, ал. 4 КЗ).
В случая по
делото е приложена молба с вх. № 2-1912/13.08.2020г., с която ищецът е сезирал
ответника Сдружение “Н.“ за изплащане на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди. Ето защо, ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
тримесечния срок от тази дата, поради което законна лихва се дължи от
14.11.2020 г., но с оглед диспозитивното начало съдът следва да присъди законна
лихва от датата на подаване на исковата
молба – 19.11.2020 г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че “Н.“ следва да заплати на И.И.Й. сумата от 24
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди -
претърпените болки и страдания при ПТП, настъпило на 12.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 24 000 лв. до претендирания размер от 70 000
лв., като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на И.И.Й.
е
в размер на 2 630 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи, съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай адв. В.В.О. е регистриран
по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно
при спазване на посочените правила, дължимото адвокатско възнаграждение на адв.
В.В.О. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 3 156 лв. с ДДС /2 630 лв. х 20 % = 3 156 лв./
С оглед
изхода на делото “Н.“ следва да заплати на адв. В.В.О. за осъществената
безплатна адвокатска помощ на И.И.Й., в размер на 1 082, 05 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Ищeцът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество
адвокатско възнаграждение в размер на 3 156 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила
минималният размер на адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск от И.И.Й.
против “Н.“ е в размер на 2 630 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско дружество
„Х.Я. и Ц.“ е регистрирано по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира
с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 3 156 лв. с
ДДС /2630 лв. х 20 % = 3 156 лв./. Поради това, претендираното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение в размер на 3 156 лв. с ДДС не следва да
бъде намалявано.
Ответното
дружество претендира адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., съгласно
чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100
лв.
Безспорно
е, че в настоящото производство са проведени много повече от две заседания. Поради
това на Адвокатско дружество „Х.Я. и Ц.“ се дължи претендираното
от тях адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. /за повече от две съдебни
заседания/. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Тъй като Адвокатско
дружество „Х.Я. и Ц.“ е регистрирано по ЗДДС, следователно при
спазване на посочените правила, дължимото адвокатско възнаграждение на
основание чл.7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 120 лв. с ДДС /100 х20% = 120 лв./.
Или
общият размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника е
3 276 лв.
Ответното
дружество е направило следните разноски в настоящото производство:
възнаграждение за комплексната автотехническа и медицинска експертиза в размер
на 2 340 лв., адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 276 лв., държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лв., депозит на
явяване на свидетел в размер на 70 лв. или разноски в общ размер на 5 696
лв.
С
оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на “Н.“ направените по делото
разноски в размер на 3 743, 08 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза в размер на 300 лева и депозит за явяване на свидетел в размер на 82
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Н." следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 960 лв. и сумата от 130, 97 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. *** да
заплати на И.И.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.В.О. от Софийска адвокатска
колегия, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. *** сумата от 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лв./,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпените
болки и страдания при ПТП, настъпило на 12.07.2020 г., ведно със законната
лихва от 19.11.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 24 000 лв. до
претендирания размер от 70 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. *** да заплати на адв. В.В.О. от САК, с
адрес: *** адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 1 082, 05 лв. /хиляда осемдесет
и два лв. и 5ст./, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И.И.Й., с
ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, с
адрес за кореспонденция: гр. С., ул. *** да заплати на Н.
с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. *** направените по делото разноски в размер на 3 743, 08 лв. /три хиляди
седемстотин четиридесет и три лв. и 08ст./, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА
Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. *** да заплати по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 960 лв.
/деветстотин и шестдесет лв./ и сумата
от 130, 97 лв. /сто и тридесет лв. и 97ст./, представляваща възнаграждения
за изготвяне на експертизата, изплатени от бюджета на съдебната власт,
съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: