Решение по дело №776/2022 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 176
Дата: 19 май 2023 г.
Съдия: Мая Банчева
Дело: 20221230200776
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. П., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "И.Ш" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ представлявано от М.Е., с адрес за кореспонденция /населено място/,
против Наказателно постановление № 42-0002186 от 19.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция "А.а." гр. С, с което на дружеството -жалбоподател, за
административно нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС,
на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена
санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
В Районен съд – П. делото е образувано, след като с Определение № 308/23.09.2022 г.,
постановено по НАХД № 1328/2022 г. по описа на Районен съд гр. Б., е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
административен акт. Твърди се, че при издаването на процесното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в същото не са
посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Излага се също така, че
условията и редът за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства са регламентирани в Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, която е подзаконов нормативен акт на Закон за движение по
пътищата, като за описаното в акта и НП нарушение са предвидени разпоредби, различни от
посочените от наказващия орган. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при
1
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. Й., която поддържа жалбата, в депозирани
писмени бележки излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Моли съда да отмени наказателното постановление, претендира
сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по така депозираната жалба. Прави възражение на основание чл. 63, ал.
4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
За РП – Б., ТО – П., призовани в качеството на заинтересована страна, представител не се
явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Заповед № РД-12-1622/16.05.2022 г. на
Директора на РД „АА“ гр. С., служители на Регионална дирекция "А.а", гр. Б. – свидетелите
В. Д. и Б. Х., извършили комплексна проверка на дружество "И.Ш" ЕООД, притежаващо
като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 2783/25.08.2003 г.
В хода на проверката, проверяващите установили, че в периода от 01.05.2021 г. до
31.03.2022 г. е извършен международен превоз на товари с МПС влекач „Волво ГФ 12“, с
рег. №*** от кат. N3. От допълнително извършена справка в информационните масиви на
ИА „АА“ е установено, че процесното МПС не притежава валидно удостоверение за
периодичен преглед за техническа изправност на МПС, за гореописания период.
С оглед констатираното, свидетелите приели, че дружеството - жалбоподател е осъществило
състав на нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.102002 г. на МТС, за което, на
06.06.2022 г. актосъставителят В. Й. Д., в присъствието на свидетеля Б. С. Х., съставил
АУАН № 324425, затова че, превозвачът "И.Ш" ЕООД, притежаващ лиценз на ЕО №
2783/25.08.2003 г. за товарни превози в Общността, е извършил международен превоз на
товари за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., с МПС влекач „Волво ГХ 12“, с рег.
№*** от кат. N3, което не притежава валидно удостоверение за периодичен преглед за
техническа изправност на МПС, за гореописания период. Посочено е, че нарушението е
установено след извършена справка в информационната система на ИА „АА“ и ЧМР от
04.07.2021 г.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на В.З.К.-Й., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството-жалбоподател. В законоустановения срок не
са постъпили писмени възражения.
2
Въз основа на така съставения акт, на 19.07.2022 г. Директорът на РД „АА“ - С. издал и
обжалваното НП № 42-0002186, с което за описаното административно нарушение по чл. 57,
ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр,
наложил на дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 200.00 лева. В
НП МПС отново е описано като МПС влекач „Волво ГХ 12“, с рег. №*** от кат. N3. НП е
връчено срещу подпис на представител на дружеството-жалбоподател на 24.08.2022 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят В. Й. Д. и свидетелят по акта Б. С. Х., които излагат факти относно
извършената проверка и резултатите от нея. Свидетелите посочват, че в хода на
извършената комплексна проверка, след извършена справка в информационната система на
ИА „АА“ и от представено ЧМР от 04.07.2021 г., установили, че е извършен международен
превоз на товари с МПС влекач „Волво ГХ 12“, с рег. №***, което не притежава валидно
удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност на МПС.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечението от
информационната система на ИА „АА“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите, които съдът кредитира като
еднопосочни, непротиворечиви и логически последователни.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвПр, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“
към Отдел „Контрол“ към РД „АА“ С., а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвПр наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция "А.а". Видно от приложена Заповед №
3
110/01.04.2022 г., Димитър Иванов Бонков е преназначен в длъжност Директор на
Регионална дирекция „АА“ – С., следователно издателят на наказателното постановление
има правомощията на наказващ орган.
В конкретния казус, дружеството жалбоподател е санкционирано за извършено
административно нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари на МТС.
Съгласно посочената разпоредба, лицето по чл. 2, ал. 1 /лицензираният превозвач/ извършва
превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен
преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. В случая не
се спори, че дружеството жалбоподател е лице притежаващо лиценз на общността за
извършване на международен превоз, в каквато връзка се явява задължено лице по смисъла
на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредбата, а на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр отговаря
имуществено за нарушението й.
За да е налице от обективна страна състав на посоченото административно нарушение, е
необходимо наличието на два кумулативни елемента – осъществен превоз – в конкретния
случай административното обвинение е за осъществен международен автомобилен превоз, и
превозът да е извършен с превозно средство, за което липсва издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Съдът намира, че в настоящето производство не се представиха надлежни доказателства, въз
основа на които да се направи категоричният извод за наличието на тези два елемента. Не се
доказа по безспорен и категоричен начин, че "И.Ш" ЕООД, като превозвач, притежаващ
лиценз на Общността за извършване на международен превоз е извършил международен
превоз на товари в притежаваното от дружеството МПС „Волво ФХ 12“, с рег. №*** от кат.
N3 /погрешно посочено в АУАН и НП като „Волво ГХ 12. Обстоятелството, че в описания в
АУАН и НП период е извършен международен превоз на товари с МПС на санкционираното
дружество следваше да се установи от представената по делото международна
товарителница /ЧМР/ от 04.07.2021 г. Същата обаче бе представена по делото в напълно
нечетлив вид. Именно поради нечетливия си вид, същата не можа да бъда преведена, видно
от приложено писмо на легализилана преводаческа агенция. Не бяха представени каквито и
да било други доказателства, установяващи, че дружеството-жалбоподател е извършило
международен превоз на товари с процесното МПС през описания в АУАН и НП дълъг
период от време – 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г.
Предвид така установеното, съдът намира, че в настоящето производство не се доказа по
безспорен и несъмнен начин, че "И.Ш" ЕООД, като лице, притежаващо лиценз за превоз на
товари, е извършил международен превоз на товари с МПС влекач „Волво ГХ 12“, нито с
Волво ФХ 12 с рег. №*** от кат. N3, за който няма издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност, поради което с обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно
4
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, за извършено нарушение на
нормата на чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
По изложените мотиви, съдът следва да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази връзка,
съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер 100 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за производството по настоящето дело, за което е представен списък за
разноски. Искането е направено своевременно, представени са и съответните документи –
договор за правна защита и съдействие Серия А № 024860 от 14.12.2022 г. От друга страна
размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като е
съобразен с разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде
уважено, като Изпълнителна агенция "А.а" следва да бъде осъдена да заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002186 от 19.07.2022 г. на Директора на
Регионална дирекция "А.а." гр. С, с което на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, на "И.Ш" ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
/населено място/ представлявано от М.Е., е наложена „имуществена санкция“ в размер на
200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.

ОСЪЖДА РД „АА“ - С., /населено място/, да заплати на "И.Ш" ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление /населено място/ представлявано от М.Е., сумата от 100
/сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б., в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5
6