М О Т И В И
Към решение по НАХД № 1/2020 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия А.Н.И. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за
това че от
неустановена в началото на месец октомври 2018 г. до 21.06.2019 г. в с. Хр.Д.,
обл. П., като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол- С.М.М., ЕГН **********, ненавършила 16-годишна възраст.
Р.п.К. представлявана от прокурора Свилен Братоев счита вината на
обвиняемия за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено
административно наказание в минималния размер.
Обвиняемият И., редовно призован, не се
явява. Не сочи уважителни причини за неявяването си. Не взема становище по фактическите
положения, изложени в постановлението на прокурора.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП- Карлово и след преценка на доказателства, събрани по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
А.Н.И., ЕГН **********, е роден
на *** ***. *** е. Има завършено ****
образование- завършен ****клас. ***. *****е. Не е осъждан. Живущ ***, П.ска обл.,
ул. „*****“ № *,
Обвиняемият А.И. ***. Същият, през месец април 2018 г.,
се запознал със С.М., за която знаел, че няма навършени 16 години. Тъй като двамата
много се харесали, решили да заживеят заедно на съпружески начала. Началото на
съвместното им съжителство започнало от месец октомври 2018 г., като двамата
започнали да обитават стая в къщата на А.И. *** и да водят редовен полов живот.
Бащата на С.М., като разбрал, че дъщеря му е заживяла
с А.И., му се обадил по телефона и го уведомил, че дъщеря му е много малка и ще
си я вземе. Като разбрала това, С.М. се противопоставила, като заявила, че ако
я вземат, отново ще избяга и ще се върне при обвиняемия. Независимо от това,
родителите на М. три пъти я взимали от дома на А.И., но тя след това бягала и отивала отново при него.
През месец октомври
2018 г. С.М. забременяла и на 08.08.2019 г. родила дете от женски пол- М.С.М.. А.И.
не припознал детето, тъй като С.М. нямала лична карта към момента на раждането,
а и в болницата, където родила я посъветвали да постъпи така, за да няма по- късно
трудности при установяване на бащинството.
Съжителството между обв. А.И. и С.М. продължило и към
21.06.2019 г., когато тя навършила 16 години.
По делото била назначена съдебно-психиатричната
експертиза на С.М., от заключението на която се установява, че същата не страдала
от душевно заболяване, не била регистрирана и не се водила на учет в ЦПЗ гр.П..
С оглед степента на физическо, психическо и умствено развитие на непълнолетната
С.М., същата могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите,
които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-
прочетените на основание чл.283 от НПК обяснения на обвиняемия от досъдебното
производство, прочетените показанията от досъдебното производство на
свидетелите С.М., Ф.Я., М.М., прочетеното на осн. чл.283 от НК заключение на
изготвената съдебно- психиатричната експертиза, както и прочетените и
приобщените писмени доказателства- сигнал от ДСП- Карлово, Отдел „Закрила на
детето“, социален доклад от ДСП- Карлово, справки АИС БДС, характеристична
справка и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената
експертиза, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият А.Н.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191
ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата. Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че обв. И. е заживял съпружески от месец
октомври 2018 г. с ненавършилата към този момент 16- годишна възраст, но
навършила 14 години С.М., родена на *** г. Двамата са обитавали стая в дома на
обвиняемия, като са имали и полови контакти. В резултат от това М. е родила
дете. Съпружеското съжителства между двамата е продължило и до навършване на
16- годишна възраст на М., на 21.06.2019 г.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Обвиняемият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката С.М.-
ненавършила 16 години, е заживял на семейни начала с нея.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия А.И. за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание. Обвиняемият е неосъждан, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение на обвиняемия А.И. са
налице всички императивни изисквания на чл.78а от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява
признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и
ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични
данни и при извършване на престъплението е мотивиран от културата на етноса,
към който принадлежи, както и че е полагал грижи за свидетелката М., както
впоследствие и за роденото от съжителството им дете. Тези обстоятелства, съдът
отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които
предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер,
а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като преди всичко ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на обвиняемия, и
същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по отношение на
останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия в
извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото
производство, същият следва да заплати
по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР- П.
направените по делото разноски за експертиза от досъдебното производство в
размер на 134,40 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ