Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.04.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№55 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1544 от
20.11.2019г. постановено по гр.д.№2474/2018г. по описа на същия съд, е признато
за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на
М. Г. К., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „А1 България“ЕАД с ЕИК *********/ с предишно наименование „Мобилтел“/ със
седалище и адрес на управление град София, ул.“Кукуш“№1 за сумата от 174.78лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
17.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението -05.01.2018г до окончателното изплащане на сумата, за което е
издадена Заповед №151/15.01.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№161/2018г по описа на ПРС.Със същото решение е отхвърлен предявения от „ А1 България“ЕАД с ЕИК
*********/ с предишно наименование
„Мобилтел“/ с посочени седалище и адрес на управление ЕИК и законен
представител срещу М. Г. К. с посочени адрес и ЕГН, иск за признаване за
установено, че съществува вземане на „А1
България“ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“ за сумата от 639.76лв.
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, за което е издадена Заповед №151/15.01.2018г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2018г по описа
на ПРС. С решението е прекратено на основание чл.233 от ГПК производството по гр.д.№2474/2018г. по описа на ПРС по отношение на заявената с исковата молба претенция за
установяване съществуването на вземане в размер на 44.83 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 12.06.2015г до 18.12.2017г. и е осъден М. Г. К. заплати
на „А1 България“ ЕАД сумата
от сумата от 43.98 лв. разноски по
заповедното производство и сумата от 119.08 лв. разноски за исковото
производство.
Решението се обжалва по реда на чл.258 от ГПК от ответника в производството пред първата
инстанция М.Г.К. *** чрез назначения си особен представител адв. В.П. *** в
частта с която е признато за установено от исковия съд на основание чл.422 от ГПК по отношение на К., че съществува вземане в полза на ищцовото дружество за сумата от 174.78лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
17.03.2015г. ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявленеието-05.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е
издадена заповед №151 от 15.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/ 2018г. по описа на РС-Пазарджик. Твърди се, че в
обжалваната част решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че за посочения в исковата молба
договор на който се основава претенцията на ищеца №.. от 17.03.2015г. не се представят писмени доказателства, като
е представен писмен договор от същата дата, но с друг номер №…, в който няма
посочен срок на договора; че в представеното с него „Приложение №1“, не може да
се очертае видимо продължителността на същото и на договора. Твърди се по повод
на тази разлика констатирана от съда са дадени указания, като с молба от
13.07.2018г. от ищеца са наведени в
същност нови доводи и изцяло нови фактически
твърдения. Коментира се съдържанието на молбата и се навежда извод, че
изложената от ищеца позиция се различава от тази поддържана като заявител в
заповедното производство, което било достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск. Като процесуално нарушение се изтъква, че съдът е приел, че
представените от ищеца фактури, не са били оспорени от ответника като не е
съобразил направеното изрично оспорване на същите с отговора на исковата молба.
Предвид възприетото от съда за непредставянето на процесния договор и в
заповедното производство и бездействието на ответника по оспорване
автентичността на подписа си под текста на договора, жалбоподателят поддържа,
че е бил обективно възпрепятстван да направи това, и че фактът, че К. е пуснал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение №151 от 15.01.2018г.
означавало, че той оспорва договора
както и дължимостта на така издадените фактури.Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на посоченото от него обстоятелство, че съществува вземането по издадената
заповед за изпълнение и поради това е следвало
искът да бъде също отхвърлен. Коментирано е и неприложимостта на разпоредбата
на чл.214 от ГПК в производството по предявен иск по чл.422 от ГПК. Счита още,
че не е доказано от ищеца съществуването на процесния договор за далекосъобщителни услуги №… тъй като не е
представил по делото такъв документ, както и че процесният номер
представлява индивидуален клиентски
номер, с който ответникът е фигурирал в системата на оператора и под който
номер са му предоставяни услугите. В тази връзка се коментират и издадените от
ищеца фактури и записания в тях клиентски номер, като се поддържа, че се касае
за несъществуващи по тях задължения на ответника и че самите фактури не са
източник на задължения на получателя по нея, а само ги обективира и че
фактурата като частен документ няма обвързваща
съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания и че предвид
оспорването на длъжника изразено във възражението си по чл.414 от ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което
не било сторено от ищеца. Предвид изложеното моли да се приеме, че ищецът не е доказал твърденията си за
съществували между страните договорни отношения от 17.03.2015г. материализирани
в договор за далекосъобщения № …, въз основа на които са били издадени
процесните фактури за задължения на ответника. Моли да се отмени решението в
обжалваната му част и се отхвърли предявения установителен иск за сумата от
174.78лв ведно с претендираната лихва. Претендира присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната по жалбата страна „А1 България“ ЕАД, чрез адв. В.Г., в
който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно като моли да се потвърди. Твърди се, че ищецът е доказал по
основание и размер исковата си претенция и че за него е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането по процесния договор и с
„клиентски номер „….. и с оглед на уточнението направено с молбата от 10.07. 2019г. в смисъл, че
ищецът има индивидуален номер … / с който е въведен в системата/ и е с
клиентски номер ….., по който са издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги от които произтича претенцията. Твърди се, че на длъжника са
предоставяни далекосъобщителни услуги на посочен мобилен номер за срок от
24месеца и че последният не е изпълнил задължението си да докаже, че не дължи
сумите по посочените фактури.Счита, че насрещната страна не се е запознала с
представените по делото от ищеца доказателства предвид доводите развити от
същата и във връзка с въззивната жалба. Счита, че съдът правилно е достигнал до
извода, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния
договор за далекосъобщителни услуги, обсъдил е събраните по делото
доказателства, становищата и възраженията на страните, спазил е процесуалния
закон на всички етапи от развитието на процеса и е направил изводи, съответстващи
на закона и на доказателства. Коментирани са подробно представените по делото
фактури и тяхното значение за установяване на потребените от ответника мобилни
услуги в посоченото количество и че
ищецът е изправна страна по договора като е доставил мобилните услуги на ответника,
издавал е ежемесечно цитираните фактури, отразяващи ползването на мобилни
услуги от ответника и с посочена стойност на дължимата фиксирана месечна вноска
плюс абонаментните такси.Предвид изложено се иска да се потвърди решението в
обжалваната му част с присъждане на разноските за пред въззивната инстанция.
Няма направени доказателствени искания от страните по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на М.Г.К. чрез особения му представител адв.В.П. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.422 във връзка с чл.79
и с чл.266 ал.1 от ЗЗД и по чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против ответника М.Г.К., с ЕГН-********** ***,
ищовото дружество „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“
№1 чрез процесуалния си представител адв В.Г. от САК, твърди, че дружеството е
инициирало срещу ответника заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК като
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.д.№161/2018г. по описа
на РС- Пазарджик, като срещу издадената от съда заповед за изпълнение в законния
срок постъпило възражение от страна на
длъжника срещу заповедта. Дружеството предявява иск за установяване на съществуващо
и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.Твърди, че исковата претенция му
се основава на догово… от 17.03.2015г. за далекосъобщителни услуги, сключен с
ответника К..Твърди ищецът, че в т.9 от заявлението до заповедния съд е посочил,
че ответникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена далекосъобщителна
услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Твърди се, че сключеният между страните договор с индивидуален
потребителски номер ….. от 17.03.2015г., е съществувал и е валидно действал, с
него на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги. Според чл.26 от Общите
условия /ОУ/ на молбилния оператор заплащането се извършва въз основа на месечна
фактура,издавана на името на абоната,
като за таксуващия период абонатът
бил уведомяван при сключването на договора и че неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Твърди, че
за срока на действие на договора за мобилни услуги /ДМУ/ били издадени и следните
фактури:1. Фактура …. от 28.04.2015г., с падеж на плащане 13.05.2015г. за
отчетен период 23.03.2015г. до 22.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 31.10лв; 2.Фактура №********* от 27.05.2015г. с падеж на
плащане 11.06.2015г. за отчетен период 23.04. 2015г. до 22.05.2015г., за
използване на далекосъобщителни услуги за 143.68лв и фактура №********* от
17.09.2015г. с падеж 17.09.2015г. за отчетен период 23.07.2015г. до
22.08.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
далекосъобщителните услуги в размер на 639.76лв.Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочените фактури, като не е заплатил на оператора
суми за потребени договорни услуги, поради което ищецът едностранно прекратил
сключените с К. договори за
далекосъобщителни услуги и му начислил неустойка за прекратяване на договорите,
както и мораторна лихва за забава върху
главницата от 44.83лв за периода 12.06.2015г.
до 18.12.2017г.Твърди се, че се
претендира сумата от 859.37лв, формирана от сумата по двете фактури, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договора, неустойката и мораторната лихва.
Твърди се от ищеца, че той има право да получи в срок всички дължими от абоната
за ползването на предоставените услуги, съгласно чл.34 в от ОУ и че
незаплатената стойност на доставените услуги била отразена в посочените
фактури. По отношение на клаузата за неустойка ищецът поддържа, че същата е
регламентирана в ДМУ и в ОУ неразделна част от договора и имащи задължителна за страните сила и че в
случая тази клауза е включена в Приложението
към Договора, раздел „Отговорност“, като размерът включва всички стандартни
месечни абонаментни такси дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения за ползването им
срок.Твърди се, че съгласно чл.54 от ОУ операторът има право едностранно да
прекрати договора в хипотеза на неплащане на дължимите суми след изтичане на срока
за плащане, като прекратяването на договора настъпва по силата на самия договор
с факта на неизпълнението за плащане на цената на предоставените мобилни услуги
и че неплащането й е довело до прекратяване на договора и до начисляване на договорна
неустойка.Твърди се, че ответникът се е съгласил и е приел ОУ, съгласно които
операторът има право да получи в срок дължимите от абоната суми /чл.34а-34в/ както
и че на абоната е предоставен 15-дневен
срок след издаването на фактурата да
плати посочената в нея сума.Счита, че уговорената в приложението към договора
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.Твърди се още, че
съгласно чл.26.4 от ОУ, неполучаването от абоната на фактура, не го освобождава
от задължението му да заплати дължимата сума. Поддържа се, че в случая е налице
неизпълнение на договорно задължение по
чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорност след като е сключил договора и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е
платил поради което последният е в неизпълнение на договора си. Моли да се
признае за установено по отношение на М.Г.К. ***, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „А 1 България“ ЕАД в размер на 174.78лв неизплатена далекосъобщителна
услуга по договор за далекосъобщителни услуги с номер М… по фактура №********* с
падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен период от 23.03.2015г. до
22.04.2015г., фактура №********* с падеж на плащане 11.06.2015г. за отчетен
период 23.04.2015г. до 22.05.2015г. неизплатена далекосъобщителна услуга по
същия договор и 639.37лв неустойка по
Договор за далекосъобщителни услуги за предсрочно прекратяване на договора и по фактура №********* с падеж на плащане
17.09.2015г. и отчетен период 23.07.2015г.-22.08.2015г.
Ищецът се е отказал от иска си по претенцията за мораторна лихва за забава от
44.83лв. Претендира присъждане на разноските направени в исковото производство.
С допълнителна молба с вх.№16765 от 13.07.2018г. ищецът уточнява, че сключеният
между страните договор с индивидуален потребителски номер М… е действал от
дата 17.03.2015г. с ID на
клиента *********, с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер 0… по избран тарифен
план при МТЕЛ трансфер XL 5 за срок от
24месеца и че номер М…. представлява индивидуален клиентски номер, с който
абонатът фигурира в системата на оператора
и представлява уникална комбинация от цифри чрез които се издават месечните
сметки/фактурите и под който индивидуален клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени
с абоната, като в системата длъжникът е
бил въведен с индивидуален номер М… и с
клиентски номер …. по които са издавани фактурите на абоната за няколко
договора за услуги.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения на длъжника по делото на разноските на ищеца особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, адв. В.П. ***, в който се излагат
доводи за неоснователност на иска. На първо място поддържа, че ищецът не е представил по делото
цитирания договор за далекосъобщителни услуги с №… от 17.03.205г. и въз основа
на който са издадени процесните три фактури, описани в исковата молба, а
договор №…. от същата дата, при непосочен в него срок на договора. Продължителността
на договора не се установявала и от Приложение №1. Поддържа, че с молбата си
ищецът е въвел нови доводи и изцяло нови фактически твърдения относно
действалия между страните договор с посочени индивидуален потребителски номер и
с ID на клиента за
предоставени услуги за мобилен номер по
избран тарифен план и твърдение за идентичност на двата номера при липса на
доказателства за това и при непредставен договор за далекосъобщителни услуги с
№… от 17.03.2015г., а с №…..Нови доводи били въведени от ищеца по отношение на
неустойката без яснота защо се стига до такава претенция, както и липса на
възможност доставчикът на услуги да прекрати договора съгласно чл.5.2 от
приложение №1. По отношение на претендираната неустойка се поддържа, че тя се
претендира на база „сметка номер ……“ без изложени обстоятелства в каква връзка и на каква база се издава
същата, нито е посочен договор, обвързващ двете страни, без яснота как е
формирана и за какво се налага.Предвид изложеното особеният представител на
ответника навежда извода, че е налице разлика в твърденията на ищеца по делото
независимо направените уточнения с
допълнителната молба и издаден документ с неизвестна облигационна връзка по която
се претендира неустойката и без данни „сметката“
да е съобщена на ответника. Поддържа се още, че е налице разлика в позицията на
ищеца с тази заявена в заповедното производство и че е налице непосредователно
процесуално поведение по заявлението по чл.410 от ГПК и по исковото производство.Счита,
че е налице въведено от ищеца друго основание, от което произтича вземането, различно
от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. И че предмет на
делото следва да бъде съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и
че вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва
да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК. Поддържа, че в
производството по чл.422 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК
и че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че съществува вземане по
издадената заповед за изпълнение. В тази вързка се коментира, че ищецът не е
доказал съществуването на договор от 17.03.2015г. за далекосъобщителни услуги
№М… въпреки изложените в допълнителната си молба обстоятелства, като не било
доказано че всъщност №М… е бил индивидуален клиентски номер, с който ответникът фигурирал в системата на оператора,
под който номер са му предоставяли услугите по процесния договор.Счита, че ищецът
изпада в противоречие като сочи, че клиентския номер на ответника бил и *********, по който били издавани
фактурите, като в същност в представените по делото фактури, бил записан
клиентски номер М.., а не номер …. Счита, че не са установени задължения на
ответника по двете фактури, още повече, че тези документи не били източник на
задълженията на получателя, а само ги обективира и че фактурата като частен
писмен документ непритежава обвързваща доказателствена сила за удостоверените в
нея вземания и че след като длъжникът е оспорил вземането с подаденото
възражение по чл.414 от ГПК, то в тежест на ищеца било да докаже основанието
обективирано в тези документи. Въпреки изложеното ответникът не е оспорил истинността
на тези частни писмени документи/фактурите/ и не е открито производство по
оспорване на истинността им, съгласно чл.193 от ГПК. По отношение на претенцията
за неустойка се поддържа, че тя е неоснователна доколкото не е представен
договора въз основа на който същата е начислена, липсва фактура за неустойката,
а е представена само сметка от 17.09.2015г. без яснота по кой договор се отнася,
че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави като уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Твърди се, че клаузата противоречи
на добрите нрави по начина по който е уговорена в ОУ, нарушава се принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Счита, че не е налице валидно неустоечно
съглашение съгласно чл.26 ал.1 във връзка с ал.4 от ЗЗД и че в тази част
договорът не е породил правно действие, като нищожността е пречка за възникване
на задължение по нея. Поддържа, че неустойката е нищожна и на още едно основание-като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, събразно чл.146 ал.1 във вързка с чл.143
т.5 от ЗЗП във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби били приложими в
случая и за която нищожност съдът следи служебно, доколкото е нарушена норма предвидена в закона в
обществен интерес и не изисква събиране на доказателства, е относима до формата и е налице противоречие с добрите
нрави.Коментирана е съдебна практика за задължението на съда служебно да следи
за спазването на добрите нрави и следва да подложи на самостоятелна преценка
действителността на неустойката. Според ответника уговорката за заплащане на
неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до
изтичането на срока на договора, преценена към възникването на задължението,
обуславя извод на противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй
като съвпада с обезпеченото главно вземане. Поддържа, че размера на вредата за оператора, съизмеряваща
се с размера на вноските/цената на услугата/ до края на действие на договора създавало
само привидно право на прекратяване на договора от потребителя което я прави
неравноправна и че операторът с прекратяването на договора от потребителя разполага с възможността да предостави
услугата на друг потребител от който да реализира пропусната печалба, като
ползването на същата услуга от предишния потребител не я обезценява. Предвид
изложеното счита, че клаузата за
компесаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника М.К.. Твърди се, че претенцията за неустойката
е неоснователна доколкото същата е принципно съвместима с преобразуващия ефект
на развалянето на договора, а не само при неизпълнение и че надлежното
упражняване на потестативното право на разваляне, е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка тъй като е уговорена именно на този етап от развитието
на облигационното правоотношение и че доколкото договорът е сключен в писмена
форма, то формата на развалянето му също следва да е писмена-чл.87 ал.1 от ЗЗД
предвид и забраната за установяване на прекратяването на писмени съглашения с
гласни доказателства. Доколкото ищецът не твърдял да е отправял писмени
предизвестия до абоната с представяне на
подходящ срок за изпълнение, то се налагало извода, че кредиторът не се е възползвал от правото си да
прекрати договора по посочения начин и в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка. По отношение позоваването на ОУ се изтъква довод, че
ищецът се позовава на норми които са отменени през 2013г.-т.34а-т.34б.Моли да
се отхвърли иска. Сочи доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Установява се, че на 08.01.2018г. от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК-13146 8980, със седалище
и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, е постъпило в
Пазарджишки районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Г.К., с ЕГН-********** ***, с искане на бъде
издадена заповед за изпълнение в размер на 814.54лв, от които 174лв незаплатена
далекосъобщителна услуга, 639.76лв неустойка предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги /ДДСУ/, лихва за забава върху главницата за периода
12.06.2015г. до 18.12.2017г. в размер на 44.83лв, като е посочено, че паричното
вземане е по договор за далекосъобщителни услуги –М… от 17.03.2015г. В т.12 от
заявлението заявителят е посочил, че между кредитора „Мобилтел“ ЕАД и ответника
М.К. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер ….
от 17.03.2015г. по който са издадени 1.Фактура
№********* от 28.04.2015г., с падеж на плащане 13.05.2015г. за отчетен
период от 23.03. 2015г. до 22.04.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 31.10лв; 2.Фактура №********* от 27.05.2015г., с падеж на плащане
11.06.2015г. за отчетен период от
23.04.2015г. до 22.05.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 143.68лв и 3.Фактура №********* от 17.09.2015г., с падеж на плащане
17.09.2015г. за отчетен период от 23.07.2015г. до 22.08.2015г., с начислена в
същата неустойка за предсрочно прекратяване
на ДДСУ в размер на 639.76лв. Изложени са обстоятелства, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по сключените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към оператора суми за потребени договорни услуги,
обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно сключения с абоната длъжник К. ДДСУ и да му се начисли неустойка
за предсрочно прекратяване на ДДСУ. Затова кредиторът претендира и мораторна лихва
за забава начислена върху главницата от 44.83лв за периода 12.06.2015г. до 18.12.2017г. или общо дължимата сума възлиза
на 859.37лв. В т.14 от заявлението е посочено от дружеството заявител, че се
иска да бъде издадена заповед за изпълнение като се осъди М.Г.К. да заплати на
дружеството процесните суми-174.78лв неплатена далекосъобщителна услуга по процесния договор
по първите две факткури с посочени падежи и отчетен период плюс 639.76лв неустойка
за предсрочно прекратяване на ДДСУ с №М…
по третата фактура, плюс мораторна лихва от 44.83лв, начислена върху фактура
№********* от 27.05.2015г., както и разноски по заповедното производство-държавна
такса от 25лв и адвокатско възнаграждение от 180лв /заявлението е подадено от адвокат,
процесуален представител на кредитора, надлежно упълномощен да го представлява
в заповедното производство срещу уговорено и заплатено възнаграждение от 180лв/.
По така подаденото заявление пред Пазарджишки районен съд е образувано
ч.гр.д.№ 161/2018г. по описа на същия съд, като със заповед за изпълнение на
паричното задължение по чл.410 от ГПК №151 от 15.01. 2018г. заповедният съд е
уважил изцяло искането на заявителя и е постановил длъжникът М.К. да заплати
сумите, посочени в заявлението.
Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК чрез поставяне на обявление, като на кредитора е указано
от заповедния съд да предяви иск относно
вземането си с разпореждане №5699 от 11.05.2018г. , връчено на дружеството на
25.05.2018г., като на 22.06.2018г. заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си и на същата дата е уведомил заповедния съд за предприетите
процесуални действия, тоест спазен е едномесечния срок по чл.415 ал.4 и ал.5 от ГПК поради което предявеният иск е допустим.
По заповедното производство липсват
данни да е постъпило и приложено възражение
от длъжника по реда на чл.414 от ГПК с оспорване истинността на процесните
фактури досежно основанието и размера на задължението му по договора, така
както твърди особения представител на длъжника адв.В.П..
Неосноватален е довода на жалбоподателя,
че заявената искова претенция несъответства на изложените факти и обстоятелства
в заявлението по чл.410 от ГПК. Касае се за сключен на точно определена дата-17.03.2015г.
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги , със страни мобилен
оператор в лицето на „Мобилтел“ ЕАД и абонат ответника по иска М.Г.К., с посочени ЕГН и постоянен
адрес, че този договор не е изпълняван през два последователни отчетни периода,
като не са погасявани съответните суми за предоставени далекосъобщителни
услуги, за което операторът е издал съответните фактури, описани заявлението и
в исковата молба и че кредиторът е прекратил едностранно договора поради
неизпълението му от потребителя за което му е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване както и мораторна лихва за
забава начислена върху главницата за двата отчетни периода. Номерата на
договора, посочен в заявленето и в исковата молба е несъществен индивидуализиращ
признак в случая и фактът, че ищецът посочва
и друг номер-т.н.“клиентски номер …“ и индивидуален номер №М… под който индивидуален
номер са издавани фактурите, като същевременно в договора като номер е посочен
... Този признак е несъществен доколкото в конкретния случай ответникът не
твърди, че е имал задължения за заплащане на далекосъбщителни услуги по няколко
различни договора, сключени с този оператор, всичките от дата 17.03.2.015г., тоест за индивидуализацията
на възникналото облигационно правоотношение е достатъчно да бъдат посочени
страните, датата на сключване на договора, правата и задълженията по него.Нещо
повече, ищецът не твърди, че в същност се касае за съвършено различни договори
с различни права и задължения и че той
реално е изпълнил задължението си по договора, описан от кредитора. Допълнителните
обстоятелства по договора като за какви
точно далекосъобщителни услуги са били
предоставяни и на какъв мобилен апарат, с какъв номер и по какъв тарифен план в
случая са несъществени, доколкото от потребителя /абоната/ липсват твърдения да
е имал задължения по два или повече договора към този оператор и че е ползвал по
два договора далекосъобщителни услуги, респективно да е погасил задълженията си
по тях за процесния период.
Съгласно клаузите на договор №…, сключен от „Мобилтел „ЕАД-София на дата 17.03.2015г. в качеството си на
оператор от една страна и от друга - физическото лице потребител М.Г.К., с пълна
индивидуализация на абоната- трите имена, ЕГН, постоянен адрес по лична карта,
операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или
няколко електронни съобщителни мрежи при
условията на договора и на Общите условия/ОУ/ за взаимоотношенията между “Мобилтел“
ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Съгласно т.5.5 с подписването
на договора абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ, с
условията за продажба от разстояние „в случай, че са приложими“, както и действащия ценоразпис на оператора относим към
ползваните на абоната услуги. Договорът препраща към няколко приложения във
връзка с влизането в сила, срок, условия за подновяване и/или прекратяване на
договора по отношение на дадена услуга, както и дължимите от абоната неустойки
или обезщетения.Така в приложение №3 към договора –„Ценоразпис“ са посочени
видовете услуги, които се предоставят тяхната цена. В приложение №1 е посочен телефонния
номер на потребителя, на който се активира
тарифния план както и сим картата-сим карта №…; тел.№….;тарифен план
Мтел Трансфер…. 2г., посочени са цените
на стандартната месечна абонаментна такса, базова месечна такса в зависимост от срока на ползване, промоционална
месечна абонаментна такса, минути изходящи гласови повиквания към всички,
съответно мобилни и фиксирани мрежи в страната и други, цена на 1 SMS и други, срок на ползване на услугите, отговорности и
други.
Съгласно Общите условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по
стандарти GSM,UMTS и LTE, съгласувани с решение №1704 от 23.08.2001г. на Държавна
комисия по далекосъобщения с последващи изменения и допълнения, като последното
изменение е от 28. 07.2015г., е посочено, че абонат на мрежата е всяко
дееспособно физическо лице, юридическо
лице и други, подробно изброени в т.3, сключили индивидуален писмен договор с Мобилтел
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, а потребител е юридическо или физическо лице, което ползва
или заявява ползване на предплатени обществени електронни съобщителни услуги,
предоставяне чрез една от двете мрежи-Глобална система за мобилни комуникации /GSM/ и Универсална система за мобилни комуникации /UMTS/ и LTE. Съгласно т.18.1 Мобилтел предоставя на
абоната/потребителя електронни съобщителни услуги съгласно съответните стандарти
и в съотвествие с технологичните възможности на мрежите, а съгласно т.22.3.1 от
ОУ абонатът заплаща изходящите национални разговори в зависимост от продължителността
на разговора /б.“а“/; всички изходящи международни разговори в зависимост от
продължителността на разговора и зоната, с която разговаря-б.б“; всички услуги
на съответната мрежа контролирани от
него-т.22 т.3.2 ; всичките осъществени входящи
разговори при разговори в чужда мобилна електронна съобщителна мрежа /роуминг/
и в случай, че абонатът на МТел бъде
обслужен от друга мобилна електронна съобщителна мрежа, той се разплаща с Мобилтел.
Съгласно т.22.3.5 всички услуги се заплащат
в зависимост от техния вид и специфика по цени на действащия ценоразпис на МТЕЛ.
Съгласно т.26 от ОУ заплащането на услугите може да бъде извършено в брой/ в магазините на Мобилтел/, по банкова
сметка ***а за дължимите от абоната суми или по друг начин.Съгласно т.26.4
заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна фактура, издавана на
името на абоната, който при сключването на договора е уведомен от оператора за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактурата. Според разпоредбата
на т.26.5 плащането следва да се извърши в 15дневен срок от издаването на
фактурата, като при неплащане освен 10% годишна лихва за 1 ден закъснение е
предвидено или прекратяване достъпа на абоната до мрежата след изтичането на
срока за плащане или ползване от оператора на
внесената от последния гаранционна
сума или банкова гаранция както и да прекрати договора за услуги /т.27.2/. Посочено
е още, че неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му
за плащане на дължимите суми. Предвидено е, че плащането следва да се извърши
независимо, че абонатът е оспорил месечните сметки в 6-месечен срок след
издаването на фактурата по общия ред-т.26.6.
Доводи, че задълженото лице-абонат М.К. се е възползвал
от правото си да оспори процесните фактури пред оператора, удостоверяващи
неговите задължения по договора за далекосъобщителни услуги и евентуално същите да са отменени изцяло или да
е редуцирано по размер задължението му в резултат на оспорването, няма заявени
от ответника нито в отговора на исковата молба нито в хода на цялото исково производство.
В конкретния случай, видно от първите
две фактури /№********** и №**********/ и в приложение №А към тях, в които като задължено лице е посочен
абоната М.Г.К., който е ползвал далекосъобщителни услуги чрез мобилния си телефон №…, посочен и в приложение №1 към договора №*********
от 17.03.2015г., в които са отразени дължимите месечни такси-„абонаментни
такси, лизингови вноски, пакетни минути и други“ плюс разговори, данни, съобщения
и други, отстъпки, облагаема стойност и ДДС, като в приложението са посочени всеки един от проведените чрез телефона разговори, с каква продължителност,
чрез кои мобилни оператори, съответно каква такса се следва, общия брой
разговори и минути и общия размер на дължимата
такса.Отделно от това са посочени и услугите които са ползвани чрез този мобилен телефон
като мобилен интернет, изпратени съобщения- MMS, SMS, SMS MTel; дължими
четири вид месечни такси -Екстра 1 GB на максимална
скорост; месечна такса; месечна такса допълнителен пакет мобилен интернет; месечна
такса екстра мобилен интернет, и които такси се повтарят и в другото приложение
към втората фактура. Тези частни писмени документи са връчени на ответника по иска
чрез неговия особен представител и истинността им не е оспорена нито изрично е
заявено, че той не е бил абонат на ищеца за процесните периоди от време и не е
ползвал изобщо услугите на „Мобилтел“, респективно не дължи плащане на сумите
по тези фактури или ако ги е дължал, те са в друг размер, а не в посочения от
ищеца. Предвид липсата на такова оспорване по делото не са събирани
доказателства за установяване на претенцията по размер, доколкото няма въведени
доводи нито по основателността нито по размера на претенциите.
При тези данни Пазарджишкият окръжен съд намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част, която е предмет на въззивната проверка, а именно
в частта с която по отношение на ответина
и настоящ жалбоподател М.К., е прието за установено, че в полза на ищеца „А1 България“ ЕАД, с предишно
наименование „Мобилтел“ със седалище и адрес на управление гр.София,
съществува вземане за сумата от 174.78лв
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни
услуги от 17.03.2015г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаването заявлението 05.01.2018г. до окончателното му изплащане, е валидно и
допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав,
в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален
ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да установи съществуването
на вземането си по реда на чл.422 от ГПК.
По същество посочената искова претенция
включваща единствено размера на главниците по двете месечни фактури е основателна. В същност тази претенция касае
само и единствено размера на незаплатените цени за ползваните от абоната далекосъобщителни
услуги на база сключения между страните
договор за далекосъобщителни услуги от 17.03.2015. Данните в издадените
две фактури ведно с приложенията по тях установяват и имат съответната доказателствена
сила за съдържащите се в тях факти и
обстоятелства и същите следва да бъдат
зачетени след като не са оспорени от задълженото лице и които установяват именно
негови задължения по договора за мобилни
услуги. Липсват други писмени документи, които по един или друг начин да поставят под
съмнение или да опровергават данните в процесните две фактури относно размера на задължението съгласно
отчетеното от оператора ползване на далекосъобщителни услуги през посочените два
отчетни периода. Ответникът по никакъв начин не установи и не оспори, че той не
е сключвал договор за далекосъобщителни услуги на 17.03.2015г., и изобщо не е ползвал услуги на този мобилен
оператор през този период. Нещо повече, че не е оспорен подписа на абоната
поставен под договора и приложенията към
него, нито е оспорено, че той в същност не е бил запознат с ОУ на оператора и че
същите не намират приложение спрямо него по сключения договор.
Следва да се отбележи и факта, че абонатът
не отрича да е имал мобилен телефон с вписания му номер, сим карта и тарифен план и реално да не го е ползвал
през отчетите периоди , примерно поради това, че е бил откраднат или че не се е
намирал в негово владение за което да е предупредил своевременно оператора. Липсват
данни евентуално, абонатът да се е отказал
или да е развалил договора поради неизпълнение на задълженията по него
по представяне на качествени далекосъобщителни услуги от оператора и поради тази
причина да не дължи плащане на същите.
Окръжен
съд-Пазарджик напълно споделя и мотивите на Пазарджишки районен съд изложени
към обжалваното решение в тази му част и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
Въззивният съд не споделя доводите, развити
във въззивната жалба от въззивника М.К. чрез назначения си особен представител.
Неоснователен е довода, че е налице разминаване в номера на сключения между
страните договор за далекосъобщителни услуги. Както се посочи, касае се в крайна
сметка за един единствен договор, сключен между страните на точно определена дата
и с точно определено съдържание и място на сключване. Оспорване на подписите,
положени от абоната в представения по делото договор не е направено. Номерацията
не е сгрешена, но дори да е сгрешена тя сама по себе е несъществена и
не може да доведе до игнориране на другите специфични характеристики на
уговорките между страните и тяхната индивидуализация и възпроизведени в
договора. Ответникът не сочи, че в същност е бил абонат по два различни договора
за далекосъобщителни услуги с този
оператор. В крайна сметка водещо е личността, имената и характеристиките на страните по едно
облигационно правоотношение, което освен това е и в достатъчна степен индивидуализирано, доколкото никоя от страните
не твърди, че такова правоотношение изобщо не е съществувало или ако е съществувало,
то е било прекратено преди началото на отчетните
периоди, за които са издадени фактурите. Ответникът не твърди, че няма
основание договорът да не бъде с посочени два индивидуализиращи номера, че той
изобщо не знае за съществуването им, след като го е подписал и е получил
екземпляр от този договор и са му известни клаузите в него и е съгласен с Общите
условия на оператора. В тази връзка простото и формално заявление, че страната
се е снабдила със заповед за изпълнение за вземане по несъществуващ между
страните договор и че тя издадена в
същност по друг договор, е несъстоятелно и не се споделя от въззивната инстанция.
Както се посочи само номера на договора
не е съществено за индивидуализацията на отношенията между две страни. Водещи
са клаузите, съдържанието, датата на сключване и страните. Няма спор в
съдебната практика и теория, че формалната доказателствена сила се състои в това, че
материализираното в документа /частен или официален/ изявление е направено и
изхожда от лицето, което го е подписало, а материалната доказателствена
сила се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ
за този конкретен факт, който се удостоверява от материализираното в документа изявление;
че с материална доказателствена сила се ползват свидетелстващите
документи; че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща материална
доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както се твърди в
документа, докато частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила, само когато издателят му удостоверява
неизгодни за себе си факти; че за да се ползват официалните и частните документи
с материална доказателствена сила, е необходимо да е ясно кой е техният
издател. В случая, издателят на фактурите е ищеца-доставчик на далекосъобщителни
услуги.Вярно е, че в процесните фактури се удостоверяват изгодни за издателя факти и обстоятелства, които обаче
следва да бъдат признати за достоверни доколкото освен, че не са оспорени от
насрещната страна, изложените в тях
факти и обстоятелства не са опровергани по никакъв начин.Дори няма заявено едно
просто оспорване истинността на тези документи за да бъде открито производство
по оспорване истиността им в хипотезата, когато страната, която ги е представила
ще се ползва от тях. Предвид липсата на каквото и да било оспорване не се
налага страната, която ангажира тези фактури и независимо, че са изготвени от
нея ведно с приложенията към тях, не се налага допълнително доказване на фактите
и обстоятелствата по тях, доколкото същите се приемат от насрещната страна при
липса на изрично заявено в срока по чл.131 от ГПК оспорване истинността на тези
документи и излагане на факти и обстоятелства в обратния смисъл.Нещо повече,
ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изправна страна
по договора, които да опровергават тези
частни свидетелстващи документи, тоест предвид процесуалното поведение на неоспорващия
писмените доказателства на ищеца ответник М.К., то не се е наложило и даване на
указания във връзка с процесните фактури и откриване на производство по оспорване
истинността им. Нещо повече, процесните фактури са относими към представения
договор за далекосъобщителни услуги, в същия е посочен не само името на абоната, ЕГН и постоянен адрес,но
и неговия потребителски номер, което е напълно достатъчно за индивидуализацията
на абоната и за какво задължение се издава всяка една от процесните фактури.
Предвид
изложеното правилно и в съответствие с процесуалните правила процесните фактури
са обсъждани като относими към предмета на спора доказателства, установяващи размера
на задължението на абоната на далекосъобщителни услуги М.К. за процесните два
периода от време. Неоснователен е довода във въззивната жалба, че процесните
фактури в същност са били предмет на оспорване от страна на абоната К. още с отговора
на исковата молба като е бил оспорван договора и приложенията към него.
Простото заявяване, че един документ се оспорва само по себе си не е достатъчно
за да се възложи в тежест на насрещната страна да доказва фактите, посочени в
този документ. Договорът с №М…, в същност е договорът с №.., тъй като се касае
за един и същ договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сключен
на 17.03.2015г. между страните по спора. Друг договор между страните не е сключван,
а и такива твърдения не се излагат от ответника. Дали в договора ще бъде
посочен номера на потребителя/индивидуален клиентски номер/ с което се индивидуализира
абоната или неговия клиентски номер … е несъществено, тъй като се касаят за
номера, свързани само и единствено с индивидуализацията
на абоната М. Г.К. и на никой друг. Освен това фактурите за
кой № на договора ще се издават, дали за абонат с индивидуален номер М… или за
абонат с клиентски номер …, няма на практика никакво значение тй като това е едно и също лице-потребител. И в двата случая
се касае за едно и също облигационно правоотношение, за точно определен абонат,
който освен с посочения номер, е индивидуализиран с трите си имена, ЕГН, адрес,
телефонен номер, които представляват съществените характеристики на абоната
посочени по начин, че да не може да се стигне до дублиране на адресата за който
е съставена фактурата с приложението за процесния отчетен период. Ответникът не
сочи да са му били издавани от ищеца и да е получавал от
оператора други фактури, за други дължими неплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги ,за
същия период, но по друг договор,
сключен между страните. Предвид изложеното, неоснователен се явява довода, че
ответникът е оспорил по същество исковата претенция и дължимостта на процесните
суми, в частност и писмените доказателства ангажирани от ищеца в тази връзка. Неоснователен
е и довода, че в същност е налице въвеждане на нови доводи и изцяло нови
фактически твърдения.Както се посочи, налице са единствено уточняващи от ищеца
обстоятелства,които не променят по същество основанието и петитума на заявената
искова претенция, като направената детайлизация
във фактите е в посока именно да конкретизира, че се касае за един единствен
договор за доставка на далекосъобщителни услуги, сключен на една единствена
дата-17.03.2015г. между страните по делото и със съответните параметри. На
следващо място, подаването на възражение
по чл.414 от ГПК само по себе си не представлява оспорване на
доказателствата, представени в заповедното производство. Възражението най-общо
представлява оспорване на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение като чрез него се поддържа, че длъжникът не дължи изпълнение. Защо
не дължи изпълнение е въпрос, който той следва да развие при инициирано исково
производство при подаване на отговора на искова молба по чл.131 от ГПК за да изчерпи
възможно всички свои възражения във връзка с недължимостта на паричното вземане
на кредитора по издадената заповед за изпълнение. В случая такова оспорване не е
направено. Предвид изложеното, в случая не е налице произнасяне от първоинстанционния съд по нов
иск, в хипотеза на изложени твърдения преди връчване препис от исковата молба, което
не представлява нов иск нито е налице хипотезата на чл.214 от ГПК. Дори във
фактурата да не е записан клиентския номер или индивидуалния номер на абоната,
достатъчно е самият адресат да е в достатъчна степен индивидуализиран, а от друга
страна тази фактура да може да се свърже с конкретен договор за далекосъобщителни
услуги в смисъл, фактурата да отразява предоставени услуги такива каквито са
уговорени в договора между страните и че се касае за предоставени такива по
време на действие на договора и за отчетния период, така както е посочен във
всяка фактура.
В
случая, тази връзка е налице, процесните фактури отразяват предоставени
услуги на абоната М.К. по договор
сключен на 17.03.2015г. със срок на действие максимум от 2/две/ години-/виж и
ОУ т.28.1 и т.28.2/, при положение, че се касае за фактически първите два по
време отчетни периода, след сключването му -23.03.2015г. до 22.04.2015г. и от 23.04.2015г.-22.05.2015г..
Предвид
изложеното, обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и
не страда от пороците посочени във въззивната жалба и като такова ще следва да
се потвърди в обжалваната му част.
При
този изход на делото в полза на ответника по въззивната жалба „А 1 България“
ЕАД ще следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 660лв,
от които 360лв заплатени в брой като адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство от адв.Г., надлежно
упълномощена да представлява дружеството и в това производство и още 300лв
заплатени от ищеца /въззиваема страна „А 1 България“ ЕАД/ като адвокатско възнаграждение за назначения
особен представител на ответната страна /въззивника К./ за осъществено
процесуално представителство на тази страна пред въззивната инстанция, за което
са представени съответните документи и списък по чл.80 от ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1544 от
20.11.2019г. постановено по гр.д.№2474/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С
КОЯТО е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на
М.Г.К., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „А1 България“ЕАД с ЕИК ********* /с предишно наименование
„Мобилтел“/, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“№1, за сумата от 174.78лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
17.03.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението -05.01.2018г до окончателното изплащане на сумата, за което е
издадена Заповед №151/15.01.2018г за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№161/2018г по описа на ПРС.
ОСЪЖДА М.Г.К., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „А1 България“ЕАД с ЕИК ********* /с предишно наименование
„Мобилтел“/ със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.“Кукуш“№1,
представлявано от пълномощника си адв.В.П.Г., от САК, със съдебен адрес ***,
сумата от 660лв /шестстотин и шестдесет лева/, представляващи сторените от
дружеството разноски за въззивното производство.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.