Решение по дело №133/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП                         , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 133/22 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 156 и следващите, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.

Образувано е за ново разглеждане на жалбата на Е.А.А. ***, ЕГН **********, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекцията.

Развива се след отмяна на постановеното при първото разглеждане на жалбата Решение № 333/15.03.2021 г. на Административен съд – Варна по адм.д. № 2105/2020 г. с Решение № 341/17.01.2022 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 5111/2021 г.

В жалбата се твърди, че актът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона. По-конкретно жалбоподателката твърди, че данъците са неправилно изчислени и вземанията са погасени по давност, че не са определени задълженията за отделните услуги-компоненти на таксата за битови отпадъци, което не позволява да се прецени дали правилно е изчислена таксата. Счита, че не са спазени задълженията на органа за служебно събиране на доказателства. Моли актът да бъде отменен и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

            Ответникът в производството, Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че в хода на производството е доказано надлежното заместване при определяне на компетентните органи по приходите, както и че са изпълнени изискванията за законосъобразност на акта. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

 

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

            Предмет на обжалване в производството е Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. С обжалвания акт в тежест на А. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2011 – 2015 г. включително в общ размер 620,40 лева главница ДНИ и лихви в размер на 175,30 лева и 575,32 лева главница ТБО и лихва в размер на 338,66 лева, за имот – жилище и гараж в гр. *************************************************. За жилището и гаража е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 20.05.1998 г., съгласно която обектите са в съсобственост между Б.Н.А. и Е.А.А..

            В производството, въз основа на изрично уточнение от страна на процесуалния представител на жалбоподателката (л. 419 от делото) не се оспорва извършването на дейността по чл. 62 от ЗМДТ за обектите по декларацията.

            Независимо от това, в съдебното производство са представени месечни приемо-предавателни протоколи за периода 01.01.2011 – 31.12.2015 г. включително за изпълнение на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване в район Одесос на Община Варна.

            Представена е Заповед № 3434/29.10.2010 г. относно границите на районите, в които през 2011 г. ще бъде извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За 2012 г. е представена Заовед № 3825/22.10.2011 г., за 2013 г. – Заповед № 4260/26.10.2012 г., за 2014 г. – Заповед № 3918/30.10.2013 г. и за 2015 г. – Заповед № 4013/27.10.2014 г. Според съда е ноторен фактът, че ул. „Крепостна“, където се намира имотът на жалбоподателката, е обхваната в описаните в заповедите граници на район „Одесос“, където през всички разглеждани периоди са извършвани трите услуги, включени в таксата за битови отпадъци.

            Представени са още месечни отчети за приети количества отпадъци и документи към тях, договори от 2004 г. и от 2011 г. за изпълнение на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения за Община Варна.

            Назначена е съдебно-техническа и икономическа експертиза, по която вещото лице след като се запознае с материалите по делото, вкл. декларацията по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот, и при необходимост извърши проверка в Дирекция „Местни данъци" при Община - Варна и оглед на процесния имот, да изчисли данъчната оценка за посочения имот за всяка от годините, за които са установени задължения по обжалвания акт,  да изчисли данък недвижими имоти и лихвите за забава, да изчисли дължимата ТБО - общо и по отделни компоненти: сметосъбиране, обезвреждане и чистота за горепосочения имот, за съответния период, съобразно установената ТБО, да изчисли и съответните лихви за забава до датата на издаване на АУЗД общо и за всеки компонент отделно; да направи анализ представените от ответника документи установяват ли извършване за процесния период и процесния имот трите компоненти на услугата, за която се начислява ТБО.

По искане на жалбоподателката експертизата е заличена, като е направено изявление в с.з. на 11.02.2021 г. от процесуалния представител на жалбоподателката, че не оспорва размера на определените задължения.

            Във връзка с компетентността на органа по приходите, издал обжалвания акт, са изискани и представени (л. 442 и сл. от делото) Заповед № 1172/26.04.2017 г., Заповед № К-018/25.04.2017 г., Писмо рег. № РД17008147ВН/26.04.2017 г. до Областен управител и Председател на Общински съвет, Заповед № 0793/14.03.2016 г., Заповед № 0709/12.03.2016 г., Писмо до Председател на Общински съвет рег. № РД16006021ВН_001ВН/14.03.2016 г. и до Областен управител рег. № РД16006021ВН от същата дата, Заповед № 2612/22.06.2015 г., Заповед № 2602/22.06.2015 г., писма рег. № РД15015566ВН/22.06.2015 г. до Областен управител и до Председател на Общински съвет, командировъчни заповеди за 22-23.06.2015 г., Трудов договор, допълнително споразумение и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на М. П.  Г..

            При новото разглеждане на делото, съгласно указанията на ВАС за нова преценка дали издалият акта орган е разполагал с компетентност, от съда са изискани и приети Споразумение за делегиране на функции по оценка и избор на проекти за финансиране по приоритетна ос 1 на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 № РД-02-37-30/22.06.2015 г., подписано в гр. София от Кмета на Община Варна И.П. ,  и повторно представените писма рег. № РД15015566ВН/22.06.2015 г. до Областен управител и до Председател на Общински съвет и Заповед № 2602/22.06.2015 г. Прието е писмо от Главен секретар на Министерството на регионалното развитие  и благоустройството за това, че на 22.06.2015 г. на официална церемония в гр. София е подписано представеното споразумение.

            Обжалваният Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна не е редовно връчен по правилата на ДОПК. За акта жалбоподателката узнала от връчена покана за доброволно изпълнение от 22.06.2020 г. Подала е жалба по чл. 152 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ пред Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна на 06.07.2020 г., жалбата е постъпила при решаващия орган на 09.07.2020 г., който не се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от ЗОПК, поради което актът е мълчаливо потвърден. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК от адресата на обжалвания акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

 

При така установените факти, в съответствие с обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, вр. пар. 2 от ДР на ДОПК и съобразно указанията на ВАС към съда при новото разглеждане на жалбата, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден от М. П.  Г., на длъжност „главен инспектор Контролно-ревизионни дейности“ на 07.06.2016 г. Както се установява от доказателствата относно трудовото правоотношение на Г., в периода 23.03.2006 г. до 03.06.2019 г. тя е била служител в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, последно на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“.

Съгласно чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ, служителите на общината, които имат правата и задълженията на органи по приходите, се определят със заповед на кмета на общината.

Към датата на издаване на обжалвания акт със Заповед № 0973/14.03.2016 г., издадена от Заместник-Кмета на Община Варна П. П., Г. е определена за орган по приходите, извършващ установяването, събирането и контрола на местните данъци и ТБО по т. 2.5.5 от заповедта. Заповедта е издадена при условията на заместване на кмета на Община Варна на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА въз основа на Заповед № 0709/12.03.2016 г. Тази заповед е съобщена на 14.03.2016 г. на Областния управител и на Председателя на Общински съвет – Варна. Липсват обаче доказателства за отсъствието/обективната невъзможност титулярът на длъжността да изпълнява функциите си, поради което не е изпълнен фактическият състав на заместването.

Въпреки това, ако се приеме, че Заповед № 0973/14.03.2016 г., издадена от Заместник-Кмета на Община Варна П. П., е нищожна, тя е нищожна и в частта си, с която прекратява действието на предходната Заповед № 2612/22.06.2015 г. за определяне на длъжностни лица от общинската администрация за органи по приходите. Издалата акта Г., на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, е определена за орган по приходите по т. 2.4.7 от тази заповед. Заповед № 2612/22.06.2015 г. също е издадена при условията на заместване на кмета на общината от заместник-кмета – П. П., на когото е възложено изпълнението на функциите на кмет на 22.06.2015 г. със Заповед № 2602/22.06.2015 г. За посочената дата, освен писмата, с които Областният управител и Председателят на Общински съвет са уведомени за отсъствието и заместването на кмета от страна на заместник-кмета, са представени и заповед за командироване на шофьор в гр. София със задача „с Кмет“ да пътува в периода 22-23.06.2015 г. За тази дата е налице отчет и изплатени средства за дневни и паркинг и доказателство за ползван паркинг. При новото разглеждане на делото е представено и прието от съда подписано от кмета на общината на 22.06.2015 г. в гр. София споразумение, потвърждение за проведена официална церемония по подписването в гр. София от Главния секретар на МРРБ. Предвид това е изпълнен изведеният от съдебната практика фактически състав на заместването и Заместник-кметът на Община Варна е изпълнявал на 22.06.2015 г. функциите на кмета на общината в пълен обем, включително е бил компетентен да определи органи по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от името на замествания орган. Това обосновава извод за компетентност на издалото обжалвания акт за установяване на задължения по декларация длъжностно лице.

Обжалваният акт е в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и изложение на фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, за да позволи осъществяването на съдебен контрол за законосъобразността му.

Твърденията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с нередовното връчване на акта, се отнасят до обстоятелства, последващи издаването на акта, и имат значение единствено при преценката за срочност на жалбата, която е в полза на жалбоподателката. Що се отнася до доводите за процесуални нарушения, свързани със служебното събиране на доказателства, те са общи и неконкретизирани, без връзка с изложените твърдения за липса на разграничение на отделните услуги, включени в ТБО. Това разграничаване би имало значение единствено ако някоя от услугите по чл. 62 от ЗМДТ не се извършва по отношение на имотите на жалбоподателката, което не е така в случая и таксата за битови отпадъци се дължи в пълния размер върху данъчната оценка на обектите. При служебната проверка не се установяват процесуални нарушения, годни да доведат до отмяна на акта само на това основание.

По фактите няма спор относно извършването на дейностите по чл. 62 от ЗМДТ за процесния имот и по размера на установените задължения. Не са излагани доводи относно неправилно определяне на данъчната оценка на двата обекта, въз основа на която се изчисляват тези задължения, а вследствие от процесуалното поведение на жалбоподателката назначената служебно експертиза за проверка на данъчната оценка е заличена, поради което съдът приема за правилно определена данъчната оценка на обектите за всяка от съответните години, представена в справките в административната преписка по издаване на обжалвания акт.

Относно погасяването по давност на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, определени с обжалвания акт за установяване на задължения по декларация, съдът приема следното.

Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се плаща на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, а съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Чл. 20 от Наредбата на Общински съвет Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна (приета с решение на ОбС № 2452-2(44)/05, 06.03.2003 г., действала през целия релевантен период) гласи, че таксата за битови отпадъци се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на данък върху недвижимите имоти.

Правилата за давността, приложими към публичните общински вземания, каквито са вземанията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци съобразно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК, са правилата на чл. 171 и 172 от ДОПК. Задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г. са били с падеж 30.06 и 31.10.2011 г., поради което би следвало да се погасят с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01.2012 г., или на 01.01.2017 г. Давността е прекъсната с издаване на обжалвания акт за установяване на задължения по декларация съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК на 07.06.2016 г., от когато тече нова 5-годишна давност според чл. 172, ал. 3 от ДОПК. Давността спира на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК поради обжалването на акта, с който са определени задълженията. 10-годишната абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която тече от 01.01.2012 г. за задълженията за 2011 г., е изтекла на 31.12.2021 г., поради което тези задължения са погасени по давност. Абсолютната давност за задълженията за 2012 г. ще изтече на 31.12.2022 г., тоест не е изтекла към момента на постановяване на настоящото решение. Съответно за задълженията за 2013 г. тази давност изтича на 31.12.2023 г., за 2014 г. – на 31.12.2024 г., за 2015 г. – на 31.12.2025 г.

По гореизложените съображения, съдът намира, че актът за установяване на задължения по декларация е правилен и в съответствие с установените обстоятелства и материалноправните норми, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, с изключение на задълженията за 2011 г., които следва да бъдат обявени за погасени по давност.

Предвид изхода от производството и направеното от страните искане съответно за присъждане на разноски и на юрисконсултско възнаграждение, разноските следва да бъдат разпределени при съотношение между общия материален интерес 1534,38 лева и погасените по давност задължения 360,19 лева, или 23,47 % за жалбоподателката и 76,53 % за ответника. Претендираните разноски от жалбоподателката са 350 лева, а юрисконсултското възнаграждение в пълен размер за материалния интерес, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е 337,41 лева. Съответно на жалбоподателката се дължи сумата 82,15 лева, а на общината – 258,22 лева, или след компенсация жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Варна сумата 176,07 лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съдът

 

РЕШИ:

 

ОБЯВЯВА за погасени по давност установените с Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекцията, задължения на Е.А.А. ***, ЕГН **********, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2011 г. за обекти жилище и гараж в гр. *************************************************************, декларирани с Декларация вх. № 04-30-1555/20.05.1998 г., в размери съответно 125,19 лева главница ДНИ и 60,90 лева лихва върху задълженията за ДНИ и 117,12 лева ТБО и 56,98 лева лихви върху задълженията за ТБО.

 

ОТХВЪРЛЯ в останалата част жалбата на Е.А.А. ***, ЕГН **********, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-4958/07.06.2016 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на дирекцията.

 

ОСЪЖДА Е.А.А. ***, ЕГН **********,*** сумата 176,07 (Сто седемдесет и шест цяло и седем ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Съдия: