РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. В**, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в разпоредително заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 245 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.И.Н. *** против Решение № 223 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3073 по
описа за 2018г. на В** районен съд по допускане на делбата. Излага, че с атакуваното
съдебно решение е допусната делба на следния недвижим имот: жилище -
апартамент с идентификатор 10971.505.392.4.5. по КККР на гр. В**,
представляващ апартамент № **, на третия етаж с
административен адрес: в гр. В**, ж.к. Х**
Б** бл*, вх. Г,
ет. *, ап* със
застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска спалня, кухня, бокс,
столова, дрешник, баня, клозет, коридор и две тераси, с придадените към
апартамента мазе, намиращо се в ляво на входа , таванска стая, намираща се в
ляво от централното стълбище, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид.ч.
от правото на строеж върху държавна земя, която жилищна сграда е построена
върху петно 11 в кв. 89 по плана на гр. В**, ул. Т**,
а по схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.505.392.4.5 с
площ 108.00 кв.м., находягц се в сграда № 4, разположен в поземлен имот с
идентификатор 10971.505.392 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 10971.505.392.4.6., под обекта: 10971.505.392.4.3. и над обекта:
10971.505.392.4.7. с права на съделителите, както следва:
за С.И.Н. - 1/6 ид.ч.
за Л.Й.А. - 4/6 ид.ч.
и за Н.И.Н. -1/6 ид.ч.
Поддържа се, че решението, с което е допусната делба при посочените
права за тримата съделители, е неправилно. Твърди се, че една втора от делбения
имот е придобит в СИО по време на брака
между общия наследодател И** Н. А** и първата въззиваема Л.Й.А. чрез покупко-продажба на 27.10.1993г. Поддържа, че неправилно ВРС е приел
по отношение на другата ½ ид.ч., че е СИО , тъй като е придобита от
общия наследодател И** Н. А** на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя чрез ЖСК, като нотариалния акт е издаден през 1978 г.
след скючване на граждански брак между И** Н. А** и Л.Й.А.. Счита , че личния
принос на съругата е изключен, и тази ½ ид.ч. е изключителна собственост
на И** Н. А**. Иска се да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд като неправилно и се допусне делба при следните квоти-
по ¼ ид.ч. за С.Н. и Н.Н. и ½ ид.ч. за Л.А..
Против въззивната жалба е постъпил отговор, в която се
поддържа, че решението на първата инстанция по допускане на делбата е правилно
и следва да бъде потвърдено.
В с.з. процесуалниь представител на въззивницата поддържа
жалбата и моли да се отмени решението на ВРС.
Въззиваемите, редовно призовани не се явяват и не се
представляват.
Обжалвано е решение на В** районен съд по допускане на
делбата, в частта относно правата на страните.
ВОС, като съобрази изложените
във въззивната жалба и отговора пороци
на решението на основание чл. 269 ГПК, намира следното:
Пред районен съд е предявен иск за делба от от С.И.Н. ***, чрез адв. Г** П**
против Л.Й.А. и Н.И.Н.,*** за делба на съсобствен недвижим имот.
Твърди се в исковата молба, че
страните са съсобственици на недвижим имот с идентификатор 10971.505.392.4.5.
по КККР на гр. В**, представляващ апартамент № 5, на третия етаж с
административен адрес: в гр. В*, ж.к. Х** Б** бл. *, вх. *, ет. *, ап. * със
застроена площ от 108 кв.м., състоящ се от спалня, детска спалня, кухня, бокс,
столова, дрешник, баня, клозет, коридор и две тераси, с придадените към
апартамента мазе, намиращо се в ляво на входа , таванска стая, намираща се в
ляво от централното стълбище, 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/8 ид.ч.
от правото на строеж върху държавна земя, която жилищна сграда е построена
върху петно 11 в кв. 89 по плана на гр. В**, ул. Т**, а по схема самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10971.505.392.4.5 с площ 108.00 кв.м., находящ
се в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор 10971.505.392 при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10971.505.392.4.6., под
обекта: 10971.505.392.4.3. и над обекта: 10971.505.392.4.7.
Посочва се, че общият
наследодател на страните И* Н. *** е баща на ищцата и втория ответник, и съпруг
на първия ответник. Страните не се постигнали доброволно уреждане на
отношенията си във връзка с този имот и поради това ищцата е предявила
настоящия иск за делба.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да бъде допусната делба на процесния имот с
права по 1/6 ид.ч. за ищцата и ответника Н.Н., и 4/6 ид.ч. за ответницата Л.А..
В хода на устнитесъстезания поддържа , че иска да се допусне делба с права
½ за преживялата съпруга и по ¼ ид.части за всяко от децата.
От събраните пред първата инстанция
писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения препис
на нотариален акт за собственост на жилище - апартамент ЖСК „Т**" * в гр.
Видин № 1**, том III,
дело № 996/1978г. на В** районен съдия, на 23.08.1978г. И** Н. А** и К** И.Н.
са признати за собственици върху процесния недвижим имот. В нотариалния акт е
посочено, че молителите са придобили правото на собственост и строеж и са
станали собственици на имота на основание отстъпеното им право на строеж върху
държавна земя, съгласно протокол № 6 от 28.03.1974г. на ГНС В** и протокол от
16.02.1975г. на общото събрание на членовете на ЖСК „Т**" 4 в гр. В** за
разпределение на апартаментите на членовете му.
От представения препис на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 167, том VIII, дело № 2260/1993г.
нотариус при ВРС, се установява, че на 27.10.1993г. Н** А** Н. и К** И.Н. са
продали на сина си И** Н. А** своята 1/2 ид.ч. от процесния имот.
По делото е представен препис
на удостоверение за наследници, изд. на 01.11.2018г. от Община Видин, се
установява, че И** Н. А** е починал на 03.07.2018г„ за което е издаден акт за
смърт № 0003/04.07.2018г., съставен в с. Р**, общ. В**. Същият е оставил за
наследници съпруга - първата ответница и две деца - дъщеря - ищцата по делото и
син - втория ответник.
Наследодателят е сключил
граждански брак с първата ответница на 25.06.1978г., за което е издаден акт за
сключен граждански брак № 0257 от 25.06.1978г., което се установява от
представения дубликат от удостоверение за сключен граждански брак.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът направи следните изводи:
При
извършена проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
Предмет на въззивната проверка е решението по допускане
на делбата, с което са определени и правата на страните. Безспорно е че страните са
съсобственици на процесния недвижим имот, като ищцата и втория ответник са
собственици на основание наследяване от техния баща, а първата ответница е
собственик, както в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга й И** Н. А**,
така и по наследство.
При определяне на
наследствените дялове на страните, съдът намира следното:
Не е спорно между страните, че
1/2 ид.ч. от имота е придобита по време на брака на
наследодателя с първата ответница в режим на СИО чрез възмездна сделка -
покупко-продажба, извършена на 27.10.1993г.
Спори се по отношение на
½ ид.ч. , за която общия наследодател е признат за собственик с нотариален акт за собственост на жилище -
апартамент ЖСК „Т**" 4 в гр. В** № 107, том III, дело № 996/1978г., е
съставен по време на действието на СК от 1968г. В чл. 13 на действащия към онзи
момент СК е посочено, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството. Нотариалният акт е съставен след сключване на брака на
наследодателя И** Н. А** и първата ответница. Съгласно задължителната практика
на ВКС - т. 2 от ППВС № 5/1972 г. -моментът на придобиване на собствеността
върху жилище в ЖСК следва да бъде определян съобразно общите правила на
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Придобивният момент
е издаването на нотариален акт. В случая нотариалният акт № 107, том III, дело
№ 996/1978г., с който за собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент е
признат наследодателя., е съставен по време на брака му с Л.А. и съобразно
нормата на чл. 13 СК /1968г./, той принадлежи общо на двамата съпрузи при режим
на СИО. Общността възниква върху придобитите имущества по силата на закона дори
и когато имуществото е придобито само на името на единия съпруг. Съвместен
принос от съпрузите в настоящият случай се предполага. В случая ищцата /въззивник
- в настоящата инстанция/ не е установила, че процесния имот или идеална част
от него е придобит в резултат единствено
на приноса на наследодателя, поради което презумпцията за съвместен принос не е
оборена. Доказателства в тази насока не са представени и пред въззивната
инстанция.
При определяне правата на
съделителите, ВРС правилно е съобразил разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл.
9, ал.1 от ЗН, а именно, че децата на починалия наследяват по равни части, а
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Изводите на първата инстанция
са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция.
При това положение, първата
ответница е собственик на /4 ид.ч. от имота, придобит по време на брака и
собственик на 1/6 ид.ч. по наследство, а ищцата и втория ответника са
собственици на по 1/6 ид.ч. всеки от тях по наследство от своя наследодател.
Поради съвпадане на изводите на
първата и ваззивната инстанция, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемите има право на
разноски, но не са направени искания за присъждането на такива нито в отговора
на исковата молба , нито в с.з., поради което не следва да се присъждат.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223 от 08.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3073 по
описа за 2018г. на В** районен съд .
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280
от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: