Р Е Ш Е Н И Е № 45
Гр.Габрово, 01.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на девети юни, през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЦОНКОВ
при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ....... като разгледа докладваното от председателя Адм.Д № 63 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба от Б.С.Б. ***, против Решение № 4 от 01.04.2015 година, постановено по реда на чл. 28, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/, подписано от П.П.- съдия в Окръжен съд Габрово по заявление с вх. № 1268 от 26.03.2015 година на Б.С.Б. за достъп до обществена информация. С така обжалваното решение е постановен отказ да му бъде предоставена исканата информация по реда на ЗДОИ.
Жалбоподателят счита, че Решението на съдия П.П., с което му се отказвал достъп до исканата от него информация било незаконосъобразно, предвид мотивите залегнали в решението и обосноваващи този отказ. В частност в жалбата се сочи, че искането е направено на основание чл. 4, ал.1 от ЗДОИ и в закона за достъп до обществена информация няма изискване заявителя да е страна по делото. Нарушен бил чл. 2, ал.1, във вр. с чл. 3, ал.1 от ЗДОИ. В случая се касаело до служебна обществена информация предвид разпоредбата на чл. 9, ал.1 от ЗДОИ относно видовете обществена информация създавана от задължените субекти по смисъла на ЗДОИ и съгласно чл. 13, т.1 от с.з. достъпа до такава информация е свободен. Не била съобразена и разпоредбата на чл. 29, ал.1 от закона за уточняване предмета на исканата информация, а се вменява мнението на “изготвителя” на обжалваното решение за целите на това искане, като във връзка с цитираната от “изготвителя” цел, е събиране на писмени доказателства по конкретно дело, в който случай решението е “неоснователно”, тъй като това дело се намирало във връзка с н.о.х.д. 193/2011 г. на Окръжен съд, от което личните данни на лицето му били известни и не представлявали интерес, а единствено съдебния акт на ГОС по гр.дело № 113/2011 г. и ако е била приложена разпоредбата на чл. 29, ал.1 от ЗДОИ резултатът би бил друг. На следващо място счита също, че в случая не било спазена разпоредбата на чл.37, т.2 от ЗДОИ за предоставяне на пълен или частичен достъп до онази част от информацията, достъпът до която не бил ограничен.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по съображенията изложени в същата и допълнително развити в съдебно заседание. Претендира се отмяна на обжалваното решение, постановено от П.П.- съдия в Окръжен съд Габрово, с което му е отказан достъп до исканата от него обществена информация по реда на ЗДОИ.
За ответника П.П.- съдия в Окръжен съд Габрово, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. В постъпила по делото писмена молба се изразява становище за неоснователност на жалбата, прави се искане същата да бъде оставена без уважение.
Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за процесуално допустима- подадена от активно легитимна страна, в предвидения от закона срок, а разгледана по същество за неоснователна. Видно от съдържанието на оспореното Решение № 4 от 01.04.2015 г. постановено по реда на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ, по заявление с вх. № 1268 от 26.03.2015 година на Б.С.Б. за достъп до обществена информация, подписано от П.П.- Съдия в Окръжен съд Габрово, с което на Б. е отказано да му бъде предоставена поисканата от него информация, в която насока съдията постановил обжалваното решение е изложил подробни мотиви е връчено на Б. на 03.04.2015 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне/л.13/ и същият го е оспорил в предвиденият съгласно чл. 149, ал.1 от АПК срок.
Б.С.Б. е подал Заявление Вх. № 1268 от 26.03.2015 година за достъп до информация по реда на ЗДОИ до Окръжен съд Габрово, с което в качеството си на “гражданин на Република България”, на основание чл. 4, ал.1 и чл. 26, т.1, 2, 3 и 4 от ЗДОИ е поискал информация по гражданско дело № 113/2011 г. по описа на ГОС и ксерокопиране на цялото дело срещу заплащане съгласно чл. 41ж от ЗДОИ.
По делото е прието като доказателство заверен препис на административната преписка, съдържаща заявлението на жалбоподателя, обжалваното решение № 4 от 01.04.2015 г. и заповед № 120 от 31.03.2015 г. на административния ръководител на Окръжен съд Габрово/ГОС/, с която на съдия П.П., съдия- докладчик по гражданско дело № 113/2011 г. по описа на ГОС и която да вземе решение по заявление/молба/ от Б.С.Б. ***, постъпило на 26.03.2015 г., пор. № 16 по регистъра на ГОС, за достъп до обществена информация, като се съобрази с правилата по ЗДОИ, както и по съдържащото се в делото заявление от С. Б.Б., затворническо общежитие “Атлант”, гр.Троян, с посочено същото основание/ЗДОИ/, тоест на която са възложени функциите на "Служител по предоставяне на достъп до обществена информация."
С решение № 4 от 01.04.2015 г. съдия П.П., в производство по реда на основание чл. 28 от ЗДОИ е отказала предоставянето на достъп до обществена информация по заявление вх. № 16 от 26.03.2015 г., подадено от настоящия жалбоподател. За да постанови този отказ органът е приел, че искането на заявителя е неоснователно, тъй като исканата от него информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, в която разпоредба се съдържаща легална дефиниция на понятието “обществена информация” и съобразно която разпоредба “Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти”. До този извод органът е стигнал след като се е съобразил и с разпоредбите на чл. 9, ал.1, чл.10 и чл. 11 от ЗДОИ относно видовете обществена информация създавана от страна на административните органи и тяхната администрация, в резултат на което е приел, че понятието “Обществена информация” касае сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за задължените по закон субекти, които го създават или съхраняват. С оглед на това е приел, че в случая исканата от заявителя информация не касае данни за обществения живот в страната и не сочи на представяне на представяне на данни за съставяне на собствено мнение относно дейността на ГОС, а цели събирането на писмени доказателства по конкретно гражданско дело, по което заявителят не е страна, поради което не следва да се приеме, че тази информация попада в приложното поле на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. В тази връзка е приел също, че доколкото исканата информация е пряко свързана с правораздавателната дейност, а не с административно организационната дейност на съда, то за нея не е приложим общия режим на ЗДОИ, а установения такъв в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и процесуалните закони, което е регламентирано и в разпоредбата на чл. 4, ал.1, предл. последно от ЗДОИ. От страна на органа постановил така обжалвания отказ е прието също, че от извършената служебна справка по гр.д. № 113/2011 г. по описа на съда, по което жалбоподателят Б. не е страна, образувано по предявен иск по чл. 5 от ЗЛС и приключило с влязъл в сила съдебен акт, се касае за производство по дело за гражданско състояние, като съдържащата се в него информация касае здравословното състояние на ответника по делото, поради което представлява лични данни за определено физическо лице, а не обществена информация, съгласно регламентацията предвидена в § 1, т.2 от ЗДОИ и което също изключва приложението на ЗДОИ, на основание чл. 2, ал.4 от с.з.и не може да бъде преодоляна по реда на чл. 37, ал.1, т.2 от закона, чрез института на “надделяващия обществен интерес”.
По така изложените съображения на заявителя е отказан достъп до исканата от него информация по реда на ЗДОИ, като му е указано, че актовете на съда при осъществяване на неговата правораздавателна дейност са публично достъпни, чрез публикуването им на електронната страница на съответния съд съгласно чл. 64, ал.1 от ЗСВ, при спазване изискванията на ЗЗЛД и на основание чл. 12, ал.4 от ЗДОИ заявителят Б. следва да бъде информиран, че на интернет страницата на ГОС, може да намери информация за постановения съдебен акт по гр.дело № 113/2011 г. на ГОС и което изрично му е съобщено с диспозитива на обжалваното решение.
Правилно и законосъобразно в оспореното решение е прието, че исканата информация няма характер на официална или служебна информация по смисъла на чл. 2, ал.1 и 3 ЗДОИ. Искането се отнася за получаване на "информацията съдържаща се по гр.д.113/2011 г. на ГОС, чрез ксерокопиране на цялото дело", която очевидно не попада в приложното поле на ЗДОИ и не може да се постигне по реда на този закон, тъй като е свързана пряко с правораздавателната, а не с административно-организационната дейност на ГОС, както правилно е отбелязано в решението. Решението с което е отхвърлено искането е валидно, допустимо и постановено от компетентен орган, овластен по силата на нарочна заповед на административния ръководител на ГОС. Постановено е по повод постъпило заявление по чл. 24 от ЗДОИ, което е заведено в специалния регистър на съда, разгледано е съгласно изискването на чл. 28 от ЗДОИ - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, от сезирания орган, който е взел решение за отхвърляне на искането, тъй като искането е за предоставяне на информация, която не представлява обществена такава, за което заявителя писмено е уведомен. По аргумент от чл. 38 от ЗДОИ отнасящ се за отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, решението с което не се уважава искането следва да е в писмена форма и да съдържа правното и фактическото основание за постановяването му, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване, които изисквания в случая са налице и поради което съдът приема, че оспореното решение е издадено при съобразяване на изискванията за форма и съдържание. Същото е постановено е в писмена форма, посочена е датата на вземането му, изложени са и мотиви обосноваващи същото, като са посочени фактически и правни основания за отхвърляне на искането по заявлението. Органът, при разглеждане на искането съдържащо се в заявлението, е направил преценка какво се иска като информация да бъде предоставено и представлява ли това обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Обоснован е извода, че искането за “ксерокопиране” и предоставяне на писмените доказателства съдържащи се в гр.д. № 113/2011 г. на ГОС, не могат да се квалифицират като "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. За да е приложим ЗДОИ и задължен органа да представи информацията, тя трябва да е информация, свързана с обществения живот в РБ и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти; да се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България; да се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия или да се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации – съгласно чл. 2, чл. 3 и чл. 9 от ЗДОИ. Правилно и законосъобразно в решението е извършена преценка, представляват ли исканите писмени материали от заявлението такава информация, отговаря ли тя на разписания в ЗДОИ начин на създаване и съхраняване, къде се съдържа и представлява ли обществена или служебна информация.
Както и по горе бе упоменато, обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, а в случая както правилно е приела и съдия Пенкова, не се касае за такава, поради което и не може да намери приложение общият режим предвиден в ЗДОИ. Правилно в оспореното решение се сочи, че редът и условията за предоставяне на достъп до информация за съдебните дела е регламентиран в ЗСВ и процесуалните закони. Именно в ЗСВ се регламентира достъпът до информацията създавана от съдилищата в процеса на тяхната работа, като съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗСВ, гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, поради което ЗСВ се явява специален закон спрямо общия ЗДОИ. Принципите залегнали в разпоредбата на чл. 5 от ЗСВ са конкретизирани и доразвити в Глава тринадесета от “Правилника за администрацията в съдилищата”, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015 г., озаглавена "Достъп до информация" и съгласно която по искането на жалбоподателя приложение намира разпоредбата на чл. 73, ал.4 от същия правилник. Съгласно чл.73, ал.1 от Правилника, съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, а съгласно ал.2 страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. С ал.4 на чл. 73 от Правилника се регламентира именно възможността за лицата, които не са страни по делото, че имат право на достъп до информация в производствата по реда на процесуалните закони, при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. От това следва, че съдебни книжа по конкретно дело се получава само по реда, посочен именно в Правилника, издаден въз основа на чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Както правилно се сочи в жалбата, действително съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗДОИ всеки гражданин и юридическо лице имат право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация, но в случая, по отношение на описаната в заявлението информация е налице именно хипотезата на чл. 4, ал. 1 предложение второ от ЗДОИ, поради което искането не попада в обхвата на този закон. По тази причина за задълженият субект не е налице задължение да му я предостави, още повече, че жалбоподателя не е доказал наличие и на изискващия се законен интерес за предоставяне на исканата информация по посочения в правилника ред и който интерес е положителна процесуална предпоставка за достъп до информация по делата за лицата, които не са страни, а липсата на тази предпоставка, обуславя неоснователност на искането. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд на Република България /решение № 138 от 02.01.2012 г. по адм.дело 3044/2011 г.на ВАС/. Доколкото е безспорно, че съдилищата, в т.ч. и ГОС публикуват на Интернет страницата си всички съдебни актове, справки и доклади, жалбоподателят може да получи исканата информация по този ред, при условие, че докаже наличието на правен интерес за предоставяне на тази информация и което ще му даде възможност да си състави мнение по интересуващите го въпроси и за дейността на задължения субект. По тази причина, както вече се посочи, законосъобразни и обосновани са изложените мотиви в оспореното решение, че исканата информация не е обществена, тъй като няма характер на такава, от която молителят ще си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закона субект, а е информация свързана с производството по конкретно дело и касае лични данни, включително такива отнасящи се до здравословното състояние на страната ответник по това дело и по което самият той не е страна, поради което и не може да бъде вменено на задължения субект да я предостави по този ред.
С оглед на горното неоснователни се явяват твърденията изложени в жалбата и в о.с.з.от страна на Б., че при постановяване на така оспореното решение са нарушени редица от разпоредбите на ЗДОИ и в частност тези на чл. 2, ал.1, вр. с чл. 3, ал.1 и не е съобразено с изискването на чл. 29, ал.1 от с.з.за уточняване на исканата информация, че се касае за служебна информация, достъпът до която е свободен съгласно чл. 13, ал.1, както и че никъде в закона не е налице изискване заявителят да е страна по делото, поради което така постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон.
Предвид изложеното така заявеното оспорване от Б.С.Б. ***, с искане за отмяна на обжалваното Решение № 4 от 01.04.2015 г. за отказ за предоставяне на информация, постановено от П.П.- съдия в ГОС, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и та основание чл. 172, ал.2, пр.последно, във вр. с ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Б. ***, ЕГН **********, против Решение № 4 от 01.04.2015 година, постановено по реда на чл. 28, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация от П.П.- съдия в ГОС, по постъпило от Б. заявление с вх. № 1268 от 26.03.2015 година на ГОС за достъп до обществена информация, като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :