РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20221700500272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 260075 от 25.02.2022г. по гр. д. №1836/2020 г. по описа на РС – Перник
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, е осъдено да заплати на Д. Б. М., с
ЕГН:********** и адрес: ***, сумата в размер на 500,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – стрес, психическо и емоционално натоварване в следствие на
неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги до притежавания от
Д. Б. М. водоснабден имот, находящ се в ***, в периода 18.11.2019 г. – 01.04.2020 г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба на 01.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 18,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 18.11.2019 г. до 30.03.2020 г., като са отхвърлени като неоснователни
исковете за разликата за сумата над 500 лв. до пълния предявен размер от 5005 лева на иска
за главница, и за сумата над 18,61 лева до пълния предявен размер от 37,50 лева на иска за
лихва за забава.
Със същото решение „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на
Д. Б. М. сумата от 337,62 лева – разноски пред Районен съд Перник.
Със същото решение Д. Б. М. е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД сумата от 900,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
Срещу така постановеното решение, в неговата осъдителна част, е постъпила
1
въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД в законоустановения срок. По
подробни съображения се иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и искът
да бъде отхвърлен като неоснователен изцяло. Първоинстанционният съд правилно бил
приел, че през процесния период преустановяване на водоснабдяването се е дължало на
непреодолима сила. Неправилно обаче съдът е разсъждавал житейски и логически, като е
приел, че в някои периоди водата е била мътна и не била годна за консумация. „ВИК“-
Перник не оспорва мътността на водата, но твърди, че това се дължи на обстоятелства, за
които не отговаря.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник Д. Б. М. е подал отговор на
въззивната жалба, като се излагат подробни съображения за неоснователност на същата.
Срещу така постановеното решение, в неговата отхвърлителна част, е постъпила
въззивна жалба от Д. Б. М. в законоустановения срок. По подробни съображения се иска
решението да бъде отменено в обжалваната му част и исковете да бъдат уважени като
основателни изцяло. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е налице
неизпълнение на договорното задължение от ответното дружество за непрекъснатост на
водоподаването, като причина за част от безспорно претърпените неимуществени вреди, тъй
като въвеждането на воден режим, респ. спиране на водоподаването при авария, е в пряка
връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното извънредно положение. В жалбата
подробно са изложени аргументи за виновни действия на служители в ответното дружество
в пряка връзка с водния режим. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд правилно
е установил, че ответникът носи отговорност за неимуществените вреди, нанесени на ищеца,
поради това, че не е изпълнил договорното си задължение да доставя вода с необходимото
качество, тъй като доставяната в исковия период вода е била меко казано с влошени
показатели. Но се оспорва определеното обезщетение за това като прекалено занижено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият ответник „Водоснабдяване и канализация“
ООД не е подал отговор на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания
за обезсилването му. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като
настоящият съд споделя мотивите на обжалваното решение, към които препраща по реда на
чл.272 ГПК.
При проверка правилността на обжалваното решение въз основа на наведените в
жалбите доводи, съдът установи следните относими за спора факти:
Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на сумата в размер на 5005 лева (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК
изменение на иска), представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени
неудобства, страдания, стрес, психическо и емоционално натоварване и депресия) поради
неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК услуги до притежавания от
Д. Б. М. водоснабден имот, находящ се в ***, с аб.№ ***, в периода 18.11.2019 г. –
01.04.2020 г., и сумата в размер на 37,50 лева – лихва за забава върху претенцията за
неимуществени вреди, считано от 18.11.2019г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения за неизпълнение от ответника на две
2
задължения по процесния договор за предоставяне на ВиК услуги: ограничаване
водоподаването (въведен воден режим), поради неподдържане на водоснабдителната и
канализационните мрежи в добро състояние, и доставка на вода с лошо качество.
Настоящият въззивен състав намира, че в процесния случай е предявен един главен иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. Касае се за един договор, който
съдържа множество задължения на доставчика, сред които да доставя питейна вода с
определено качество, да отвежда отпадъчни води, да поддържа водопроводната мрежа и др.
Но неизпълнението на отделните задължения не е основание за самостоятелен иск, тъй като
се касае за един неизпълнен договор. Поради това и настоящето производство е допустимо и
съдът следва да се произнесе по съществото на делото.
Въззивният съд съобразява, че изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават, че претендираната отговорност е на договорно основание, а не деликтна по чл.
49 ЗЗД, и при положение, че отговорността на доставчика за прекъсване на В и К услуги не
може да бъде квалифицирана като деликтна, защото вредите не са причинени от нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму /ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/ и увреденият не може сам да "избира" основанието - то се определя от материалния
закон, който се съотнася към конкретните юридически факти /Решение № 547 от 23.07.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1025/2009 г., IV г. о., ГК/. Относно отговорността на ответника като
обществен снабдител при преустановяване на извършваната от него обществена услуга в
противоречие с нормативните предпоставки, се прилага ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012
г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите
условия към договора, общественият снабдител е прекъснал осъществяването на услугата,
отговорността му е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е
установена недобросъвестност - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
За уважаването на иска следва да се установи неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения на ответника, настъпването на неимуществени вреди,
техния характер, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи
и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост.
Съгласно Решение № 5 от 2.06.2020 г. на КС по к. д. № 3/2019г., водоснабдяването и
канализацията са дейности от обществен интерес, осъществявани при условията на
естествен монопол от В и К операторите, поради което и чл. 5, ал. 3 ЗРВКУ предвижда В и
К услугите да бъдат регулирани от КЕВР в качеството й на контролен орган, чиято
регулативна функция се осъществява чрез утвърждаване на представяните от В и К
оператори бизнес планове.
Съгласно чл. 198о, ал. 1 от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу
3
заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на
ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се
извършват само от един В и К оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за
концесиите.
Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Перник е оператор по смисъла на
Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни
потребители. Понятието потребител е легално дефинирано в $1 ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно който потребител е всяко
физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на недвижимия имот, за който
се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите водоснабдяване
и канализация се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите условия на “Водоснабдяване и
канализация”ООД-гр.Перник дефиницията на понятието потребител преповтаря законовата
такава.
В процесния случай не се спори, че ответникът е собственик на процесния
водоснабден имот, находящ се в гр***, с аб.№ ***, поради което и облигационната връзка
между страните по делото е възникнала по силата на закона, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
оператора и одобрени от КЕВР.
По делото е безспорно установено, че със Заповед от 15.11.2019 г. на кмета на Общ.
Перник е въведен режим на водоподаването на гр. Перник, считано от 18.11.2019 г. Със
съобщение вх. № 2724/15.11.2019г. на кмета на Община Перник до „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник, на осн. чл. 41, ал. 4, вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., както и писмо изх. № 2398/15.11.2019г. на управителя на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник, се въвежда временно режимно водоподаване, считано от
18.11.2019г. към потребителите в посочените населени места, включително и гр. ***, като е
посочен и часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951/21.12.2019 г., допълнена със
Заповед № 1974/23.12.2019 г. на кмета на община Перник на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2
от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита
при бедствия, Протокол № 2/21.12.2019 г. и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за
изпълнение на Общинския план за защита при бедствие е обявено бедствено положение на
територията на община Перник за срок от 7 дни, считано от 9: 30ч. на 21.12.2019 г. Със
Заповед № 1979/27.12.2019 г. на кмета на общ. Перник и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от
ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при
бедствия и Протокол № 5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита
при бедствие е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на територията на
общ. Перник с 30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г. Със Заповед № ОМП-2 от
4
27.01.2020 г. на Областния управител е обявено бедствено положение на територията на
общ. Перник от 16: 30ч. на 27.01.2020 г. до 16: 30ч. на 02.02.2020 г. и със заповед №ОМП-4
от 31.01.2020 г. на Областния управител на гр. Перник е обявено удължаване на срока на
бедственото положение на територията на общ. Перник от 16: 30ч. на 02.02.2020 г. до 16:
30ч. на 03.03.2020 г. Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието на
опасност от бедствено положение- суша, поради критично малкия обем вода в язовир
"Студена ", който е основният водоизточник за Община Перник.
От съдебно-техническа и комплексна метеорологична и хидрологична съдебно-
техническа експертизи е установено, че след въвеждането на режим на водоползване в част
от селищните системи на Пернишка област и във връзка със спазването на въведените
ограничения и във връзка с обявеното бедствено положение и обявения режим на
водоползване, не е било възможно нормалното подаване на вода към консуматорите и в
частност към процесния имот. Сухи години за гр. Перник са били 2000 г. и 2011 г., като
годишният приток в яз. "Студена " за 2019 г. по данни на МОСВ е 12, 558 куб. м., а през
2011 г. е бил 12, 598 куб. м.
Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира предоставянето на услугата
само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи, като съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 и ал. 3,
т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. операторите могат да спират напълно или частично
подаването и отвеждането на вода при стихийни бедствия или въвеждане на режим във
водоснабдяването, а съгласно § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004г. при пресъхване или
силно намаляване на дебита на водоизточниците и съобразно изискванията на тази наредба
операторът уведомява териториалните органи на изпълнителната власт и предлага да се
предприемат действия за въвеждане на три мерки, две от които са режим на водоползването
(т. 1), както и ограничения във водоползването (т. 2). Съгласно чл. 83 от ЗВ ограничаването
на водовземането се извършва с решение на органа, издал разрешителното и се допуска за
опазване на живота и здравето на населението, отбраната и сигурността на страната и
културно-историческото наследство и засегнатите водоползватели и техните абонати не
могат да търсят отговорност от държавата за причинените вреди - чл. 87 от ЗВ. Съгласно чл.
39, ал. 1, т. 5 от Общите условия при въвеждане на режим на водоподаването ВиК
операторът може да спре напълно или частично подаването и отвеждането на вода до имота
на потребителя.
В първоинстанционното производство е разпитана в качеството и на свидетел З. Л.
Т., съсед на ищцата, която излага данни, че ищцата живее заедно със съпруга си и двете си
деца, като е изпитвала големи затруднения поради липсата на вода заради коронавируса и
поддържането на чистота вкъщи. Посочва, че режимът често не се е спазвал и е имало
периоди, в които всички съседи са оставали без вода в продължение на дни. Тъй като
ищцата била с малки деца, тя плачела и се притеснявала много заради коронавируса, че няма
вода, че водата била с много лошо качество и не ставала нито за пиене, нито за миене, по-
ради което е ходила да налива вода от Рударци или Княжево. Същевременно ищцата
изпитвала притеснения, че и електроуредите, които е закупила в предходната година –
5
пералня, бойлер, съдомиялна, могат да се развалят от мръсната вода.
Настоящият въззивен състав, също както първоинстанционният съд, намира предвид
събраните доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от въведения от
компетентните органи воден режим на територията на Община Перник. Както в първата
инстанция, така и във въззивното производство като основание за вредите са въведени
неизпълнението на две задължения от ответното дружество: въведен воден режим, поради
неподдържане на водоснабдителната и канализационните мрежи в добро състояние, и
доставка на вода с лошо качество.
Настоящият въззивен състав намира, че драстичното намаляване на обема на язовир
„Студена“, представлява природно явление - суша по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за
защита при бедствия, към която разпоредба препраща чл. 41, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., и представлява „бедствие“ съгласно чл. 2 от Закона за защита при бедствия. За
настъпилия режим на водоподаване и водоползване на територията на общ. Перник е било
налице валидно правно основание, тъй като ответникът е установил, че са налице
предпоставките, посочени в чл. 41, ал. 3, т. 4 и § 2 от ДР от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
респ. чл. 83 от ЗВ, както и основанията за това съобразно публично известните ОУ на
ответното дружество - чл. 39, ал. 1, т. 5 от ОУ Режимът на водоподаване и водоползване на
територията на общ. Перник за процесния период е извършен по разпореждане на
компетентните териториални органи на изпълнителната власт и при наличието на
основание, установено в закона и в ОУ, приети по надлежния ред, поради което няма
неизпълнение от ответника на договорно задължение. Неимуществените вреди на ищеца,
претендирани на договорно основание, не са следствие от неизпълнение на договорно
задължение на ответника, а те са в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното
извънредно положение. Бедственото положение е обективно обстоятелство по смисъла на
чл. 81, ал. 1 ЗЗД, което не може да се вмени във вина на ответника. Същото е вид
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ – непредвидено и непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, последиците от
което не могат да бъдат предотвратени посредством общоприложимите към момента
средства и възможности на науката и техниката.
Относно твърденията за неизпълнение на задължението във връзка с качеството на
питейната вода:
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗРВКУ, качеството на питейната вода е един от основните
показатели за качество на ВиК услугите. Задължението за доставка на потребителите на
питейна вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство
произтича пряко от чл. 8, т. 1 от Общите условия на дружеството. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели,
водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да
осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на чл.
3, ал. 2 от Наредба № 9/2001г., водата е чиста, когато отговаря на следните изисквания,
които трябва да са налице кумулативно: 1/ не съдържа микроорганизми, паразити,
химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват
6
потенциална опасност за здравето на човека; 2/ когато отговаря на минималните изисквания,
определени в приложение № 1, таблици А и Б (т.е. микробиологични и химически
показатели); 3/ и когато са изпълнени изискванията на чл. 5 - 10 и чл. 13 (във връзка със
задълженията на водоснабдителя за контрол и мониторинг). Съгласно Таблица В от
Приложение № 1, вкусът, мирисът, мътността и цветът на водата са показатели с
индикаторно значение. Максималната стойност на всеки от тези четири показателя съгласно
таблицата следва да е „Приемлив за потребителите и без значими колебания спрямо
обичайното за показателя“. Мътността на водата се определя съгласно § 4 ПЗР от наредбата,
т.е. по БДС за методи за изпитване.
В процесния случай, видно от отразеното в протоколите, органолептичните показатели
цвят, мирис и вкус, определени по метод БДС са с контролен резултат „приемлив за
потребителя“. На гърба на всеки от сертификатите за контрол на РЗИ показателят „мътност“
– извън обхвата на акредитация, също е с резултат „приемлив за потребителя“. Следва да
бъде отчетено обстоятелството, че пробите са взимани регулярно от отделни едни и същи
обекти в кв. „***“, а не конкретно от имота на ищцата или съседен на нейния.
Същевременно част от химическите показатели, съгласно Приложение № 1, Таблица Б от
Наредбата – флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други, не са били изследвани и
не са били обект на контрол, въпреки необходимостта за това, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 9 и Приложение № 1 към нея.
Видно от санитарно-хигиенна експертиза за процесния период не е налице сериозно
отклонение в качеството на питейната вода за гр. ***, кв. „***“, като регистрираните
отклонения са единични. Вещото лице изяснява, че според протоколите показателите „цвят,
мирис и вкус“ са в нормите на Наредба № 9/16.03.2001г., а показателят „мътност“ не е
изследван. В рамките на нормата са и съдържанията на нитрити и амониеви йони, като
информация за съдържанието на флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други не е
отразена в същите. В с.з. вещото лице изяснява, че теоретично не се очаква повишение на
последните показатели /които не са били измервани/, предвид геоложката обстановка и
литературните данни.
Установено е отклонение в допустимото съдържание на манган в седем от
изследваните проби в периода от 13.01.2020 г. до 06.02.2020 г. – най-високото от които 85
мкг/л, при норма 50 мкг/л, но според вещото лице отклоненията не крият риск за здравето на
хората, а биха се отразили на вкусовите качества на водата, като биха й придали по-горчив
вкус. В с.з. вещото лице изяснява, че при еднократна консумация не се очакват сериозни
щети върху човешкото здраве, но когато усети този горчив вкус, човек не би пил от водата,
без да знае какво има в нея. Уточнява, че вероятно се касае за инцидентно замърсяване.
Съгласно протоколите в проби от 01.01.2020 г. за кв. *** е налице еднократно
повишение над контролните параметри за бактериите ешерихия коли и коли-форми,
причиняващи най-общо стомашно-чревни разстройства. В с.з. изяснява, че това е евентуален
– но не достатъчен, показател за възможно наличие на фекални води за тази конкретна
проба.
Настоящият въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е
преценил индикаторните показатели на водата наред с гласните доказателства, съгласно
които водата е била мътна, с видими частици и отлагания, с жълто-оранжев цвят, както и с
7
обясненията на вещото лице по санитарната експертиза, съгласно които в определени
периоди повишеният манган е придавал на водата горчив вкус. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и съобразно житейската
логика и опитните правила, въззивният състав също намира, че тези показатели относно
цвета, мътността и вкуса на водата не са били приемливи за средния потребител. Същият би
проявил предпазливост за себе си и за членовете на своето домакинство – още повече, когато
отглежда и дете, какъвто е процесният случай, и не би консумирал вода с ръждив цвят,
частици, отлагания и специфичен горчив вкус, доколкото същият разчита единствено на
своя сетивен и житейски опит. Още повече, в с.з. вещото лице изяснява, че когато усети този
горчив вкус, придаден на водата от леко повишените показатели на манган, човек вероятно
не би пил от водата, без да знае какво има в нея.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни следните възражения на
дружеството- жалбоподател:
1.Възражението за необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът не може
да формира изводите си въз основа на логически и житейски правила е неоснователно.
Извън цитираното от първостепенния съд Решение № 262/11.05.2010 г. по № 1155/2009г. по
описа на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е налице богата практика на ВКС, с
която се подчертава необходимостта, когато преценява доказателствата по делото, съдът да
установи не само фактите по делото, но и връзката между тях – чл.153 ГПК, като прилага
опитните правила и правилата на формалната логика. В този смисъл е решение
№62/18.02.2011 г. по гр.д.№955/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №508/18.06.2010г. по гр.д.
№1411/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. В Решение №205/ 02.11.2016 г. по гр.д.№1499 по описа
за 2016г. на ВКС, Iг.о., и Решение №305 от 27.06.2012г. по гр. д. №1110/2011 г. на ВКС, ІV
ГО се подчертава задължението на съда, при преценка на доказателствения материал, да
съобрази научните, логическите и опитните правила, в противен случай може да се достигне
до несъответствие между фактическите изводи на съда и доказателствата по делото, което
представлява необоснованост по смисъла на т.12 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
2.Възражението, че мътността на водата е следствие от извънредното положение,
поради което и за същата не следва да се носи отговорност е неоснователно. Настоящият
въззивен състав също намира, че обявяването на бедствено положение не освобождава
"ВиК" ООД-гр. Перник от задължението му да доставя на потребителите питейна вода с
необходимите качества в периодите, необхванати от водния режим.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни следните възражения на
жалбоподателя М.:
1.Възраженията на ищеца-жалбоподател, че ответникът следва да отговоря за
причинените вреди, тъй като водният режим и бедственото положение са следствие на
неговото противоправно поведение е неоснователно.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че нормативна рамка на
отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди включва
задължения на множество публични /местни и централни/ и частноправни субекти, като
инвестиционната програма на съответния В и К оператор е несамостоятелна. Поради това и
настоящия въззивен състав намира за неоснователни възраженията на ищеца, че именно
поведението на ответника „ВиК“ ООД- Перник е причина за лошото състояние на
8
водопроводната мрежа.
Представените в тази връзка публикации в медиите относно причините за водната
криза в Перник нямат обвързваща доказателствена сила относно отразените факти, като
докладът от "Софийска вода" относно състоянието на довеждащите съоръжения и
водоснабдителната мрежа на обособената територия "ВиК" ООД-гр. Перник и писмо от
КЕВР до Омбудсмана на Република България не установяват пряко факти от предмета на
доказване. Същевременно от комплексната метеорологична и хидрологична съдебно-
техническа експертиза се установява, че нивото на валежите през 2019 г. е най-ниското за
последните повече от 10 години, което има пряко отношение към обема на язовир "Студена"
и с въведения воден режим и обявеното бедствено положение поради опасност от бедствие -
суша. Следва, че по делото не е установено, че именно поведението на ответника е
неправомерно - в нарушение на предвидените предпоставки в закона и в общите условия
към договора /договорна отговорност/ , поради което липсва каузалност за търпените от
ищеца неимуществени вреди от настъпилия воден режим.
2.Възражението, че е занижен размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователно. От свидетелските показания пред РС се установяват
претърпени от ищцата типичните морални страдания - притеснение, стрес. Размерът на
обезщетението от 500,00лв. съответства както на частта от неизпълнения договор, за която
ВиК –дружеството отговаря, така и на тежестта на неизпълненото задължение. Същият
размер е съобразен както с интензитета, така и с продължителността на времето, през което
са търпени неимуществените вреди. Ищцата не е доказала по делото негативни
изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива, които да обуславят
обезщетение в завишен размер.
3.Възражението, че размерът на обезщетението следва да се съобрази с инфлационните
процеси в страната също е неоснователно. Същото следва да е съобразено с момента на
неизпълнение по процесния договор, а не с момента на присъждане на обезщетението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, а въззивните жалби- неоснователни.
По разноските:
Доколкото въззивният съд потвърждава обжалваното решение, като намира за
неоснователни въззивните жалби на двете насрещни страни, то и не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на същите.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260075 от 25.02.2022г. по гр. д. №1836/2020г. по
описа на РС – Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10