Номер 30828.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
Секретар:Красимира П. Христова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20203420200483 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от ****** със седалище и адрес на управление с.Г. общ.Ситово,
обл.Силистра, ул.“*** представлявано от председателя И.Д.И., против Наказателно
постановление № 19-001009/21.10.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Силистра, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.416, ал.5 КТ във
връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.
При редовност на призоваването в съдено заседание се явява единствено процесуален
представител. Без реално да се оспорва установената от наказващия орган фактическа
обстановка се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила относно
оценката на събраните в административното производство доказателства, което е довело до
неправилното приложение на закона. В жалбата и пледуалрията, се навеждат доводи според
защитата, че не е извършено вмененото на кооперацията административно нарушение, тъй като
с лицето което е работило в деловодството не е имало никакъв договор, а дейността е
извършвана безвъзмездно, като въобще не става въпрос за предоставяне на работна сила, а на
трудов резултат. Ето защо се моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за
1
законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, при подробно
описание закономерните признаци на преследваното деяние и правилно идентифициране на
административнонаказателно отговорния правен субект. Визира, че безспорно е доказано
наличието на възникнало между страните трудовоправоотношение без реално с работника да е
бил сключен трудов договор в предписаната от закона писмена форма. Моли за потвърждаване
на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е
депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се
явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
В с.Гарван на 19.09.2019г. в стопанската база и на 04.10.2019г. в административен офис
на ***, ул.“Първа“№5 служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра извършили
проверка за спазването на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В офиса на земеделската кооперация била установена свид.С.Г.,
която извършвала справка от книгите и изготвяла списъци на онези член-кооператори само с
дялов капитал, без земя. На лицето била предоставена декларация по чл.402, ал.1 т.3 КТ, която
попълнила. От горната декларация се установява, че свид.Г. е приета на работа за кооперацията
на 02.10.2019г., като извършвала справка от книгите на ЗК и изготвяла списъци на онези член-
кооператори само с дялов капитал, без земя, с работно време от 09,30 чада до 12,30 часа. За
извършваната работа на свидетелката не било заплащано. При тези данни контролните органи
направили извод, че извършваната дейност е трудова, като свид.Г. по указания на председателя
на ЗК изпълнявала длъжността „деловодител“. В случая С.Г.Г. считано от 02.10.2019г. до
момента на проверката 04.10.2019г. е изпълнявала трудови задължения на договорената
длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма.
Свид.Д.Т. съставила протокол за извършена проверка №ПР1930709/19.09.2019г..
Горните обстоятелства се доказват както от гласните доказателства- свидетелските
показания на Д.Т., Р.П., С.Г. така и от писмени такива- фотокопия на декларация по чл.402,
ал.1 т.3 КТ и други.
2
На 11.10.2019г. в присъствието на председателя на ЗК, свид.Т. съставила АУАН № 19-
001009/11.10.2020г., в който били отразени установените по случая обстоятелства и
квалифицирането им като нарушаване изискването на чл.62, ал.1 КТ. Екземпляр от акта бил
връчен на И. Д.И.ов , който удостоверил това с подписа си.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
процесното НП, в което са възпроизведени установените от актосъставителя факти и възприета
същата правна квалификация. На дружеството-жалбоподател е наложено предвиденото в
разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ административно наказание за нарушение по чл.62, ал.1 КТ над
минималния размер, 3000 лева, предвид установени и наказани други нарушения на трудовото
законодателство.
В случая се касае за ново разглеждане на делото във въззивното произвоздство, от друг
състав. При новото разглеждане на делото са събрани доказателства, който налагат извода, че по
никакъв начин не е установена различна фактическа обстановка. Всички възможни и допустими
процесуално значими действия във фазата на съдебното следствие са извършени. Явно е, че не е
необходимо събиране на други доказателства за разкрИ.е на обективната истина.
При проследяване протичането на административнонаказателното производство относно
спазване изискванията на процесуалните правила - от момента на неговото образуване до
издаването на процесното наказателно постановление, съдът не констатира нарушения, които да
са довели до опорочаване на производството и респ. накърняване правото на защита на
наказания субект. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентно длъжностно лице, което пряко е възприело правнозначимите по случая
обстоятелства – при проверката на място и документална такава, в присъствието на
представляващият кооперацията. Възражения срещу акта са намерила отговор в самото НП.
Процесното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на КТ, спазено е
производството по издаването му както и предвидената в чл. 57 от ЗАНН форма.
Възникналия спор е по-скоро правен, а не по отношение на фактите и същия касае
въпроса доколко е основателно съждението на актосъставителя и административнонаказващият
орган, че възникналите взаимоотношения между ЗК и свид.С.Г. са трудово правни, като между
работодател и работник. Дали по своето естество се касае за престиране на работната сила на
свидетелката или за постигането на определен резултат. Предвид касационното решение за
неправилност на първоинстанционния въззивен акт, поради липсата на фактически и правни
изводи по наведените от кооперацията доводи, налагат извода, че горепосочените въпроси не са
3
намерили отговор в мотивите на решението на районния съд. От друга страна касационната
инстанция е могла да разреши спора по същество, тъй като изглежда произнасянето е основано
на принципа за вземане решенията по вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Анализа на доказателствата обаче се
осъществява по други правила. Събраните доказателства от друга страна налагат извода, че още
при първото разглеждане на делото, от съда са били взети всички мерки за осигуряване
разкрИ.е на обективната истина. Предвид изложеното в контекста на касационното решение, за
настоящата инстанция остава да направи фактически и правни изводи по наведените от
кооперацията доводи, които естествено да доведат до едно решение. Ето защо от събраните
гласни доказателства- показанията на свид.С.Г., може да се направят следните заключения:
мястото на работа не е било уговорено, но то най естествено да е в офиса на земеделската
кооперация, където се съхранява документацията и книгите; длъжността не е била уточнена, тъй
като деловодителя не извършва единствено справка от книгите на ЗК и не изготвя само списъци
на онези член-кооператори с дялов капитал, без земя; режима на работа не е бил определен от
председателя на ЗК, а е бил определен от свид.С.Г., без установено конкретно работно време, а
след 09,00 или 09,30 часа до обяд; не било договорено заплащане, а свидетелката извършвала
проверката в книгите и изготвяла справката безвъзмездно; свидетелката не била и не се
чувствала подчинена на председателя на кооперацията, а отишла за да помогне на доброволни
начала; след изготвяне на справките свид.С.Ганчева не е извършвала други дейности за
кооперацията.
Ето защо възраженията на жалбоподателя са, че взаимоотношенията между ЗК и
свид.С.Г. по своето съдържание не покриват всички признаците на трудово правоотношение,
съда намери за основателни. В създалата се житейска ситуация, предвид желанието на свид.С.Г.
да помогне на председателя на ЗК в труден за него момент, не ги задължава да сключат
помежду си трудов договор в качеството им на работник и представител на работодателя. В
този смисъл не може да се приеме, че е налице уговорка за наемане на работа, която не е
постигната в изискуемата от чл. 62, ал. 1 от КТ писмена форма. Предвид установените гласни
доказателства няма как да се направи извод, че е налице отказ от трудови права от страна на
работника в случая свид.С.Г.. Същата по никакъв начин не е имала воля да влиза в трудови
правоотношения със ЗК, напротив нейната воля е била съвсем друга, многократно изразена в
хода на съдебното следствие. Логично е без наличието на насрещна воля между работодател и
работник няма как да възникне и трудово правоотношение между тези субекти.
Предвид изложеното, съда достига до единствено възможния извод, че не е извършено
административното нарушение за което е била ангажирана обективната отговорност на ***
с.Гарван. В този смисъл възраженията на защитата срещу НП са основателни. Като резултат
следва да се отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно.
В производството процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане за
4
присъждане разноските за адвокатско възнаграждение. Същите безспорно се дължат съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3, във вр. с ал.1 ЗАНН. Видно от договора за правна защита и
съдействие между *** с.Гарван и адв.Н.Б. за предоставената услуга земеделската кооперация е
заплатила сумата от 300,00 (триста) лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001009/21.10.2020г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ****** със седалище и адрес на
управление с.Г. общ.Ситово, обл.Силистра, ул.“*** представлявано от председателя И.Д.И., на
основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 ( три хиляди) лева за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, да заплати на ****** със
седалище и адрес на управление с.Г. общ.Ситово, обл.Силистра, ул.“*** представлявано от
председателя И.Д.И. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра,
по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5