Р Е Ш Е Н И Е
№4410/21.10.2019г.
Гр.Варна,21.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ XLІІ –ри състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1356 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена в РС
София искова молба, заведена на 21.09.2016 год. от ищцовото дружество „К.И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, чрез юрисконсулт Л. Ч.,
със съдебен адрес:***, против ответното
дружество „К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите М. Й. и А. К..
След
приемане на исковата молба за разглеждане от РС Варна и няколкократно оставяне
на производството по делото „без движение „ в окончателното и задължителното за
РС Варна Определение от дата 29.1.2019
г. въззивния Окръжен съд Варна е изложил ясно и
подробно хронологията на движението по делото.С цитираното Определение от
29.1.2019 г. на ОС Варна е било отменено Определение
№ 4823 от 27.04.2018г., постановено по гр. д. №1356/2017г. по описа на ВРС,
в частта, с която е прекратено производството по
предявения от „К.И.“ ООД, със седалище
и адрес на управление:*** срещу „К.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, иск с за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 3 753.60 лева,
представляваща цена на 340 кг. силикатен импрегнатор,
КАТО делото е върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия, при
съобразяване с изложеното в мотивната част на
определението.
Със същото Определение въззивния
съд е потвърдил определение № 4823 от 27.04.2018г., постановено по гр. д.
№1356/2017г.
по описа на ВРС в частта, с
която е прекратено производството по
предявения от „К.И.“ ООД, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
„К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1406.34 лева, представляваща цена за
извършените-строително монтажни работи.
От изложеното по-горе се налага извода,че
предметните предели на спора по същество между ищцовото
и ответното дружество се свеждат до въпроса налице ли е търдяната
от ищцовото дружество търговска продажба и ако „да“
ответното дружество дължи на ищцовото исковата сума.
В исковата си и уточнителни молби /вкл.и уточнения
заявени по реда на чл.214 ГПК,възприети от ОС Варна като уточнения/, в частност
в молба от 01.03.2018
г. ищцовото дружество твърди, че претендира сумата
от 3753.60 лева с вкл. ДДС на основание „неплатена цена за силикатен импрегнатор
въз основа на неформален договор“. В
исковата молба са наведени фактически твърдения, че двете дружества с
ограничена отговорност били сключили неформален
(устен) Договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) за обект
„*“. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 321 ТЗ , ищцовото дружество било
издало фактури на обща цена за
извършените СМР в размер на
5 159,94 лева , представляваща сбор
от фактура № 310/03.06.2013г. за сумата
от 3 753,60 лв. с вкл. ДДС; фактура
№ 335/01.08.2013 г. за сумата от 1 406,34 лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че
цитираните два първични счетоводни документа били надлежно приети и
осчетоводени от ответното дружество, но въпреки това до датата на подаване
на исковата молба в СРС дължимата цена по фактурите не заплатена от ответната
страна на ищцовата. На следващо място в исковата молба се релевира,
че горепосочената сума била несъмнено дължима доколкото ответното дружество
било извършило съответните счетоводни записвания в търговските си книги;
ползвало било и данъчен кредит по приложената към исковата молба фактура а и
именно такава била и практиката на касационната инстанция постановена по реда
на чл.290 ГПК. При тези релевирани твърдения ищцовата
страна е формулиране и искането си по смисъла на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК.В последвалата по ред уточнителна
молба ищцовата страна отправя следното искане /петитум/ - да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцовото:сумата от
3 753,60 лева – с вкл. ДДС представляваща продажна цена на 340 кг.
Силикатен импрегнатор CBL Silicator
при единична цена от 9,20 лв. за килограм, за която сума ищецът е издал фактура № 310/03.06.2013 г. ведно със
законната лихва върху главницата – от датата на подаване на исковата молба в
съда /21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата ;сумата от 1 406,34 лв. с вкл.ДДС
представляваща цена за извършени от ищеца строително
– монтажни работи по полагане на
50,53 кв.м. шлайфана бетонова настилка на обект „* *“,
намиращ се на адрес- *, за която сума ищецът е издал фактура № 335/01.08.2013 г. ведно със законната
лихва върху главницата – от датата на подаване на исковата молба в съда
/21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата.
В последната молба е посочен и друг начин на
плащане
– чрез управителя на дружеството А. А..Изрично е обективирано
и искане с правно основание чл. 214 ГПК да бъде допуснато изменение на иска,
като се сочи, че просените СМР били възложени на ищцовото
дружество с представения от ответника писмен
договор за изпълнение на СМР от 24.01.2012 г. а не както се твърди в исковата
молба въз основа на устен договор да извършване на СМР. Във вече
цитираната последна уточнителна молба ищецът изразява
становище, че не бил длъжен да описва в исковата молба всеки вид СМР като се
позовава на Решение № 121/24.4.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 272/ 2012 г. на ВКС IV –то г.о. ГК /приложено към същата
молба/ и цитирано. На второ място в уточнителната
молба страница 2-ра първи абзац ищецът цитира незаконосъобразните указания,
които счита че настоящият състав е дал, като желае да бъдат отменени съгласно
чл. 253 ГПК.На следващо място в законосъобразната според ищеца част на
указанията се сочи, че са предявени следните искове иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 3 753,60
лева с вкл.ДДС - представляващ цена на 340 кг. силикатен импрегнатор
CBL Silicator при единична цена от 9,20 лв. за
килограм, за която сума ищецът е издал фактура № 310/03.06.2013 г. и иск по чл. 266, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1 406,34 лева с вкл. ДДС - представляваща цена за извършени
от ищеца строително – монтажни работи / „СМР“ – за която сума ищецът е издал
фактура № 335/01.08.2013 г. Относно
фактура № 310/3.6.2013 г. ищцовата страна сочи, че фактурата не е за
извършени СМР, същата обективирала договор за продажба на горепосочените
количества силикатен импрегнатор
CBL Silicator. Страните били сключили устен договор за продажба на 340 кг.
силикатен импрегнатор CBL Silicator
, при следните условия: стока - Силикатен импрегнатор
CBL Silicator;единична цена 9,20лв. за килограм, без
ДДС, обща продажна цена 753,60 лв. с вкл.ДДС, срок на плащане – по банков път,
в деня на предаване на стока /3.6.2013 г./ В изпълнение на устния договор
ищецът бил предал уговорените количества силикатен импрегнатор
на ответника, който твърди ищецът, бил приел същите без забележки а предаването
било извършено на 3.6.2013 г. (Относно фактура № 335/1.8.2013 г.ищецът сочи,че
дадените му указания касаят само иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД поради което и
съгласно чл.127, ал.1 т.4 ГПК бил длъжен да ангажира твърдения само за правопораждащите факти, от които произтича спорното право:
В тази връзка е и следното уточнение: Ищцовото
дружество извършило следните СМР на обект „*
*“,
намиращ се на адрес: *, на ниво – 3 /минус три/ - полагане на шлайфана бетонова
настилка с дебелина приблизително 9,5 см. на обща площ на посочената бетонова
настилка - 36 000 кв.м. Тези СМР
били възложени на ищцовото дружество с представения
от ответника писмен договор за изпълнение на СМР от 24.1.2012 г., като
договорът бил представен от ответника. Количествата
вложени материали и труд, сочи ищецът не били правно релевантни факти за иска
по чл. 226, ал. 1 ЗЗД. Стойността на вложените материали и труда също не
била сред елементите на фактическия състав по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предвид на
което ищецът не дължал фактически твърдения за тези факти. С оглед въведените
уточнения в последната уточнителна молба ищецът желае
ВРС да допусне съгласно изменение на иска по основание и да уважи двата
предявени иска по чл. 327 ТЗ и чл.226 ЗЗД. )
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество,чрез адвокат Д.Х.Т., със съдебен
адрес ***, адвокатска кантора „Д.Т.“ изразява
становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.В т.2 от отговора на искова молба
ответникът се е спрял на обстоятелствата,
на които се основава исковата молба като сочи следното:
Нито едно от
обстоятелствата, на които се основавала исковата молба не отговаряло на
истината.Между страните не бил сключван
неформален (устен) договор за СМР за обект „*“.Твърди се, че отношенията
между страните относно извършване на СМР
за обект „*“ били уредени в писмен договор за извършване на СМР от 24.10.2012
г. а за ответното дружество не било възникнало основание за плащане съгласно
чл. 321 ТЗ. „К.И.“ ООД не било предоставило реално СМР-тата
по претендираните за заплащане фактури. В тази връзка
ответната страна възразява срещу иска, инвокирайки
че: Фактура с № **********/03.06.2013г.
със стойност 3753,60 лв. с ДДС била издадена за силикатен импрегнатор
за бетонови настилки CBLSilicator. Такъв артикул,твърди
ответната страна, не бил продаден на ответното дружество нито бил предаден
реално на „К.“ ООД, нито бил вложен в извършване на СМР-та. Тази фактура ,пояснява в отговора на искова
молба ответната страна не била приета и не била осчетоводена „К.“ ООД.
Фактура с № **********/01.08.2013 г. със стойност 1406,34лв. с ДДС била
издадена за СМР извършено на обект „*“ – *, по Акт №
19/01.08.2016г. Твърди се, че нямало данни въпросното СМР да било изпълнено
поради липсата на Акт №19/01.08.2016 г. Фактурата била погрешно осчетоводена и
сумата не била платена поради некачествено извършени от ищеца СМР-та. В точка трета от отговора на искова молба
ответното дружество е навело няколко отделни групи допълнителни възражения срещу иска и срещу обстоятелствата на които се
основава иска. 1). Ответната страна,счита,че не следвало да се дава ход на
делото поради това, че с исковата молба не била представена справка по чл.366
от ГПК относно извършените СМР-та и същите не били конкретизирани по пера и
срокове, което съществено затруднявало защитата на ответната страна. 2).
Сторено е било съгласно чл.119, ал.З ГПК
възражение за липса на местна подсъдност,което е уважено от СРС (видно и от
изложеното по-горе). Извън горните възражения ответникът е изразил становище по същество на спора, приемайки иска за
неоснователен като излага в срока по чл. 131 ГПК следните твърдения: Относно
претенцията по Фактура с № **********/03.06.2013г. със стойност 3753,60 лв. с ДДС за силикатен импрегнатор за бетонови настилки CBLSilicator.
На първо място ответникът твърди, че такъв артикул не е бил продаден нито е бил
предаден реално на „К.“ ООД, нито е бил вложен в извършване на СМР-та.
Фактурата (както се сочи и по-горе) не била приета и не била осчетоводена от
ответното „К.“ ООД. На второ място ответната страна се позовава на раздел VІ-ти
от договор за извършване на строително- монтажни работи от 24.10.2012г.
подписан от страните, в частност на договореното в чл. 6, ал. 4 и следващи,
като извежда извода,че след извършването на строително монтажните работи се
изготвял Протокол за приемане на работата, който се явявал и основанието и за
плащане – (чл.6,ал.5). В конкретния случай, възразява ответната страна такъв
Протокол нямало. На трето място, ответникът твърди, че фактура с № **********/03.06.2013г. била фиктивна. В тази връзка
се сочи от ответника, че с писмо от
04.12.2013г. изпратено от електронната поща на ищеца „К.И.“ ООД, до „К.“
ООД, управителят на „К.И.“ ООД, признавал,
че силикатен импрегнатор не е влаган, респективно
продаван на „К.“ ООД. От писмото, твърди
ответната страна, било видно, че същият (т.е.управителят на ищцовото
дружество) бил установил, че служители на трета фирма „*“ източвали импрегнатор от „К.И.“ ООД, като: „желае част от този щета
"К.И." ООД да фактурира на „К. „ ООД, а „К. „ ООД да я удържи от „*“,
като и за това била издадена фактура 310/03.06.2013г. На четвърто място
ответникът сочи, че съгласно Приложение 4.1. към договор за извършване на
строително - монтажни работи от 24.10.2012г. подписан от страните, първичните документи/фактурата/
издадени от Изпълнителя /ищеца/ не се
приемали като официален документ и
основание за фактуриране и плащане. Отчитането се считало за приключено
само след подписване на акт обр.19, като съдържанието
на фактурата трябвало напълно да съответства на видовете СМР и услуги от
протокола, който в случая го нямало. С
оглед горното искът за заплащане на сумата от 3753,60лв с ДДС по Фактура с №
**********/03.06.2013г. за силикатен импрегнатор за
бетонови настилки CBLSilicator ,според ответната
страна се явявал неоснователен, съответно и не можело да се ангажира и
отговорност на ответната страна и за заплащане на претендираната лихва и
разноски по делото. Относно претенцията
по Фактура с № **********/01.08.2013 г. със стойност 1406,34лв. с ДДС за
СМР извършено на обект „*" - София, по Акт №19/01.08.2016г. ответната
страна въвежда твърдения,подробно
изложени в отговора на искова молба, които след частичното прекратяване на
исковото производство не са предмет на спора.В обобщение ответната страна желае
отхвърляне на иска като неоснователен и желае присъждане в полза на ответната
страна на сторените по делото съдебно деловодни разноски.В допълнителния
отговор от дата 12.4.2018 г. ответникът изразява следното становище по
иска, след запознаване с последната молба на ищцовата страна /молбата от дата
07.03.2018 г., изпратена по куриер с обратна разписка/. 1. Ответникът намира
иска за процесуално допустим, но неоснователен. 2. Изразено е становище по
обстоятелствата на които се основава исковата претенция. Нито едно от
обстоятелствата, релевира ответната страна на които
се основавала исковата молба не отговаряло на истината: Между страните не
бил сключен неформален договор /устен/ за извършване на СМР на обект „*“,
отношенията между страните относно извършване на СМР за този обект били уредени
в писмен договор за извършване на СМР от
24.10.2012 г. За К. ООД не било възникнало основание за плащане съгласно
чл. 321 ТЗ а К.И. ООД не бил предоставил СМР – тата по претендираните
за заплащане фактури. Фактурата с номер 310/3.6.2013 г. със стойност 3753,60
лв. с ДДС била за силикатен импрегнатор за бетонови
настилки CBLSilicator и такъв артикул не бил продаден
на ответното дружество нито предаден реално на К. ООД ,нито вложен в СМР –та.
Фактурата не била приета и не била осчетоводена от К. ООД. Фактура №
335/1.8.2013г. със стойност 1406,34 лева с ДДС
била за СМР извършено на обект *по Акт обр.19
от 1.8.2016 г., като нямало данни въпросното СМР да е изпълнено поради липсата на Акт №19/
1.8.2016 г. Фактурата ,възразява ответната страна , била погрешно осчетоводена
и сумата не била платена поради
некачествено извършени СМР-та. 3/.
Наведени са и възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основа:
От процесуално естество, сочи ответникът не следвало да се дава ход на делото,
не била представена справка по чл. 366 ГПК относно извършените СМР-та и същите
не били конкретизирани по пера и срокове, което затруднявало защитата на
ответника. Делото следвало да се
прекрати на следните основания: На първо
място ищецът не бил изпълнил в указания му срок отстраняване на нередовностите посочени в Разпореждане № 667/5.1.2018 г., като бил уведомен затова
разпореждане на 19.2.2018 г.Молбата на
ищеца с входящ номер от 1.3.2018 г. с която ищецът уточнявал претенцията си не
била подписана а този факт бил виден
и от самата молба в кориците на делото и
ищецът сам посочвал този факт. С подаването на нова молба от 7.3.2018 г., сочи
ответникът ищецът вече бил в просрочие. На
второ място ищецът не бил изпълнил
указанията на съда посочени в Разпореждане № 667/5.1.2018 г. като отново не
бил конкретизирал по пера вида и обема на извършените СМР- кога, в какъв обем ,
какво е предложено по вид и и количество материали и стойност на материали и
труд по пера. Това било видно и от отказа в писмен вид ищецът да ги
конкретизира. Посочено е още че между страните били подписани допълнителни
анекси за посочения период 25.1.2012 – 1.3.2013 г. за допълнителен обем работа
на други нива и СМР – та, които представя ответника, подчертавайки, че ищецът
не бил уточнил за кой етаж било претендираното СМР, съответно по пера и т.н., както бил
указал съда. От анексите, твърди ответникът, се виждало, че СМР- тата били различни /за шлайфана бетонна настилка, за
циментова замазка, индустриален бетон, изпълнение на рампи на нима минус три ,
минус две и нула и плюс три а в исковата молба не било уточнено къде и какви са
били извършени СМР – тата/. На следващо място ответникът твърди, че с молбата си от 1 –ви март
2018 г. ищецът изменял и основанията
на двата иска и се позовава на нови различни факти от посочените първоначално,
което според ответника е недопустимо. Недопустимостта
на това изменение ответникът
аргументира със следните доводи:
В първоначалната си искова молба ищецът твърдял, че бил налице неформален
договор между страните по силата на който извършил СМР по двете фактури и актове обр.19. В
молбата си от 1.3.2018 г. ищецът изменял основанията на двата главни иска като
относно фактура 310/3.6.2013г. новото основание било чл. 327, ал. 1 ТЗ и
допълнително се сочело от ищеца, че не е за СМР-та а за продажба а относно фактура 335/1.8.2013
г. , с правно основание чл.266 ,ал.1 ЗЗД – за извършване на СМР, но без
уточнение къде, на кое ниво, период и по видове и пера материали и труд и без
акт обр.19/1.8.2014 г., поради което и според
ответника изменението на иска е
недопустимо. На второ място ответникът
подчертава, че не са налице основанията по чл.214 ГПК поради настъпила
процесуална преклузия, т.к.по същество първото по
ред заседание се състояло на 28.4.2017 г. и поради това след първото заседание
изменението на иска било недопустимо.
В проведеното по
делото последно открито съдебно заседание от дата 27.09.2019 г. ищцовата
страна,редовно уведомена – не изпраща представител, не депозира и писмена молба
– по имейл, куриер и /или факс ( депозирани обичайно ).
В същото съдебно заседание ответното
дружество,представлявано от адв.Т., изразява
становище , че от събраните по делото многобройни писмени, гласни доказателства
безспорно било установено, че такъв силикатен импрегнатор
не бил продаван на ответното
дружество.Сочи се още ,че по делото не са били представени каквито и да е
договори, но било видно от представените имейли, че изискването било от страна
на ищеца фиктивно да се издаде такава фактура, която не била издадена.
Въпросната фактура № 310,заявява адв.Т., че не била
осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, като трите
съдебно-счетоводни експертизи установили, че фактурата не е установена, не бил
теглен данъчен кредит, не били отразени в регистрите, поради което според адв.Т. - искът следвало да бъде отхвърлен, да ни бъдат
присъдени сторените по делото разноски и адвокатски хонорар съгласно
предоставените документи. В този смисъл адв.Т. желае
произнасянето на РС Варна като представя и списък за разноски ,които да бъдат
присъдени в полза на ответната страна .
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявените по делото обективно, кумулативно съединени
искови претенции, чиято квалификация съдът е определил като предявени на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД налагат
анализ на целия относим в тази част събран по делото доказателствен материал .
Видно и от проекта за доклад по делото, обявен за окончателен
,съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ВРС е указал на страните по спора,че
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.В тежест на ищеца с доклада
по делото е било възложено да
установи и докаже, че между ответника и ищеца е била възникнала валидна
облигационна връзка по силата на която, ищцовата страна,като изправна такава:
точно е изпълнила поетите си задължения по неформалния договор за търговска
продажба за което е била издадена и фактура № 310/03.06.2013 г. за сумата от
3 753,60 лева – с вкл. ДДС представляваща продажна цена на 340 кг.
силикатен импрегнатор CBL Silicator
при единична цена от 9,20 лв. за килограм .В
тежест на ищеца е било възложено да установи и докаже, че стоката е била
доставена на ответника и приета от ответника. В тежест на същата страна е било
и да установи и твърденията си затова, че е налице ликвидно и изискуемо парично
вземане в посочения размер,както и че ответникът е изпаднал в забава и
продължава да се намира в забава, респ.че по см. на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и
законна лихва върху главното вземане.
С доклада по делото на насрещната – ответната страна, съдът е
възложил доказателствената
тежест да установи и докаже възраженията си,че ответникът не е бил в
договорна връзка с ищцовото дружество, като се позове
само на положителни факти и или обстоятелства, т.к. съгласно задължителната
практика на ВКС отрицателните факти и обстоятелства не подлежат на доказване. В
тежест на ответника е възложено, в условията
на евентуалност, (ако ищецът докаже че му е
доставил стоката посочена като вид и стойност във визираната по-горе фактура) че е платил в срок продажната цена. В тежест на ответната страна е било и да
установи и докаже всички евентуални възражения – имащи правоотлагащ,
правопогасяващ и или правоизключващ
характер, каквито възражения ответникът ясно и подробно е навел в отговора на
искова молба. В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно
размера на предявените главен иск и искането за заплащане и на законна лихва
като акцесорно искане спрямо главното.
По отношение на оспорване
на авторството на електронното писмо, СЪДЪТ с доклада по делото е констатирал,
че това електронно писмо е било представено с отговора на искова молба,
депозиран пред СРС, но формално погледнато носи текст, от титулната част на
който се вижда, че е изпратено не от ответната страна към ищцовата, а обратното
– от ищцовата към ответната.С оглед гореизложеното и настоящият съдебен състав
е възложил тежестта на доказване на
ищцовата страна, ако ще се ползва
от този електронен документ, да установи и да докаже, че такъв мейл не е бил изпращан от ищцовата към ответната страна,
като е ПРЕДОСТАВИЛ ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК,
считано от получаване преписа на Определението, да
ангажира доказателства.
В съответствие с предметните предели на спора, по
делото са приобщени следните относими писмени
доказателства : представените от ищцовата страна заверени копия на следните писмени
доказателства, а именно: фактура № **********/03.06.2013
г.; фактура № **********/01.08.2013 г.; справка изх. №
22388133092512/18.03.2013 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от Кодекса на труда ; молба вх.рег.№
8017870/22.08.2016 г. за обезпечение на бъдещ иск до СРС, ведно с
приложените към нея: фактура № **********/03.06.2013 г.; фактура №
**********/01.08.2013 г.; списък на разноските; пълномощно към ю.к. Л. Ч.;
справка изх.№ 22388133092512/18.03.2013 г. от НАП и вносна бележка от
22.08.2016 г.; съобщение от 22.08.2016 г. по гражданско дело № 47014/2016 г. по
описа на СРС; Определение от 22.08.2016 г. по гражданско дело № 47014/2016 г.
по описа на СРС, Гражданско отделение, 142-ри състав; молба до ЧСИ Й. Ц., рег.
№ * в КЧСИ от „К.И.” ООД за налагане на обезпечение, ведно
с приложените към нея: Обезпечителна заповед от 14.09.2016 г., издадена по
гражданско дело № 47014/2016 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 142-ри
състав; пълномощно към ю.к. Д. Д.; списък на разноските и платежно нареждане за
кредитен превод от 19.09.2016 г.; писмо изх. № 0890-49-058853 087/ЗАПОРИ/ТБЦ
306512/20.09.2016 г.; сметка № ********** от 19.09.2016 г.; фактура №
**********/19.09.2016 г.; платежно нареждане за кредитен превод от 10.04.2019
г.; удостоверение изх. № 3626/11.04.2019 г. по изпълнително дело №
20167840400406 по описа на ЧСИ Й. Ц., рег. № 784, район на действие СГС;
пълномощно към адв. К.Д.а; договор за правна защита и
съдействие от 09.04.2019 г.; списък на разноските; Решение № 45 от 28.03.2014
г. на ВКС по т.д. № 1882/2013 г., І г.о., ТК.; представените с отговора на исковата молба заверени копия на
следните писмени доказателства, а именно: договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 24.01.2012 г., ведно с Приложение 1.1, Приложение
2.1 и Приложение 4.1 към него; писмо от електронна поща от 04.12.2013 г.; писмо
от електронна поща от 29.04.2014 г., ведно с 6 бр. черно-бели снимки,както и служебно изготвени справки от Търговския
регистър за „К.И.” ООД и „К.” ООД.
По делото е приобщено
и изисканото гражданско дело № 47014/2016 г. по
описа на СРС, 142 състав.
Видно от материалите по делото ,както сочи в хода на
спора по същество и процесуалния представител на ответното дружество – допуснати
са общо три съдебно счетоводни експертизи.Първата ССчЕ
е било изготвена от в.л.Т.О., но не е изслушвана а прикачена към корица.Втората
по делото експертиза и изготвена от в.л.Д.П., като след приобщаване на ССчЕ към делото и разпит на вещото лице съдът е уважил Искането на ищцовата страна за
допускането на повторна експертиза,
ведно с имплицитно съдържащото се искане в същата молба за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи на вещото лице.Видно от протокола от о.с.з., в
което е изслушано в.л.Д.П. ВРС е допуснал провеждането
на ПОВТОРНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след като
направи необходимите проверки по документите, съдържащи се в досието
(партидата) на „К.” ООД, ЕИК *, в ТД на НАП – Варна и след като проучи всички относими документи, съхранявани в информационните масиви на
НАП, да отговори на следните въпроси:
1. Процесната
фактура № 000 000 0310/03.06.2013 г. за сумата от 3753,60 лв. (с включен ДДС) включена ли е в подадените от „К.”
ООД, с ЕИК *, справки-декларации по чл. 125 ЗДДС за данъчни
периоди от м.06.2013 г. до м. 07.2014 г.
включително?
2. Процесната фактура № 000 000
0310/03.06.2013 г. за сумата от 3753,60 лв. (с включен ДДС) включена ли е в
подадените от „К.”, ООД, с ЕИК *,
дневници на покупките по чл. 124 ЗДДС за данъчни периоди от м.06.2013 г. до м.
07.2014 г. включително?
3. „К.” ООД,
с ЕИК *, ползвало ли е данъчен кредит по процесната
фактура № 000 000 0310/03.06.2013 г. за сумата от
3753,60 лв. (с включен ДДС) през някой от данъчните периоди от м.06.2013 г. до
м. 07.2014 г. включително?
За
изготвянето на пълна ССчЕ съдът е разпоредил и
издаване на съдебно удостоверение на вещото лице и третата по ред експертиза е
извършена от в.л. Е.Т. .
От разпита
на вещото лице Е.Т. и обективираното в заключението
на вещото лице се установява по същество идентична с изложената от в.л.Д.П.
фактическа обстановка, но далеч по –аргументира с оглед базата на която вещото
лице е извело заключенията си .
Дори и само
от разпита на в.л.Т. се вижда, че от страна на НАП са предоставили на експерта
–счетоводител ( въз основа
на издаденото от ВРС съдебно удостоверение ) за цяла година движението от дневниците. В.л.Т.
заявява, че е проверявала в „К.” и в НАП, тъй като говорила със счетоводителите
на „К.” и те й казали, „че не са включени“, като за прецизност искала удостоверение, което съдът
й издал да изиска от НАП- да провери е ли действително, защото когато
счетоводството кажели цитат „Ние не сме ги включили”, те нямало какъв
документ да дадат на вещото лице, че са ги включили. Оказва се,обобщава в.л.Т.,
че за този период - от м.06.2013 г. до
м.07.2014 г.- точно една година,че има
други покупки, но не и тази фактура.
Факт е,че заключението
на в.л. Е.Т. е прието по делото и не е оспорено ,както и че е това вещо лице е
провело повторна ССчЕ .ВРС напълно кредитира това
заключение, т.к. за разлика от заключението на в.л.Д.П. почива на база данни,
предоставени и от НАП ,аргументирано е и
изводите на вещото лице кореспондират с писмените доказателства.Ето защо съдът
кредитира това заключение, възприемайки същото като пълно и обективно, като
отчита,че първата експертиза на в.л.О. не е изслушана а втората на в.л. П. е
била непълна .
Въз основа дори и само
на заключението вещото лице Е.Т. се установява и изясняват следните съществени
факти и обстоятелства по делото,относими към основателността
на иска :
Още от констативно съобразителната част на
експертизата е видно, че от ТД на НАП - Варна с писмо вх. № 43564/17.06.2019г.
са постъпили всички дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС на „К.“ ООД
с БУЛСТАТ № * за данъчни периоди от м. 06.2013 г. до м. 07.2014г.Съобразно представените по делото СД по ЗДДС на „К.“ ООД с БУЛСТАТ № * за
данъчни периоди от м. 06.2013г. до м. 07.2014г. включително с писмо вх. №
43564/17.06.2019г. процесната фактура №
**********/03,06,2013г. за сумата от 3 573,60лв. (с включен ДДС) не
е включена в СД по ЗДДС по чл. 125 от ЗДДС, приети от ТД на НАП Варна.; Съобразно представените по делото
дневници за покупки на „К.“ ООД,БУЛСТАТ № * за данъчни периоди от м. 06.2013г.
до м. 07.2014г. включително с писмо с вх. № 43564/17.06.2019г. процесната фактура № **********/03.06.2013 г. за сумата от
3 573,60 лв. (с включен ДДС) не е включена в дневниците за покупки по
чл. 124 от ЗДДС, приети от ТД на НАП - Варна.
Заключението
на вещото лице, относно обстоятелството: „К.“ ООД с ЕИК * ползвало ли е
данъчен кредит по процесната фактура №
**********/03,06,2013г. за сумата от 3 573,60 лв. (с включен ДДС) през някой от
данъчните периоди от м. 06.2013г. до м. 07.2014г. включително, вещото лице е
вписало ясно констатациите си : Съобразно констатациите на в.л.Ел.Т. по т.
1 и т.2 от експертизана, процесната
фактура № **********/03.06.2013г. за сумата от 3 573,60 лв. (с включен ДДС) не
е била включена нито в дневници за покупки, нито в СД по ЗДДС от К." ООД с
ЕИК * като данъчна фактура с право на пълен ДК и по нея дружеството не е ползвало
право на данъчен кредит през някой от данъчните периоди от м. 06.2013г. до м.
07.2014г. включително.
При
така установеното от правна страна съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният от ищцовата страна иск е
допустим заведен при наличие на правен
интерес, от активно легитимирана страна, като изводът за допустимост на иска
съдът прави въз основа на наведените фактически твърдения от страна на ищеца и
въз основа на задължителните указания на въззивния
Окръжен съд Варна .
От
анализа на ангажираните по делото писмени доказателства в съвкупност и по
отделно съдът,от ПРАВНА СТРАНА прави извода за неоснователност и недоказаност
на иска .
На първо място по делото не се
установи и доказа твърдението на ищцовата страна, че с ответната страна са се
намирали в договорна връзка точно за извършване на продажба на силикатен импрегнатор .Съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗЗД
Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде уреди или
унищожи една правна връзка между тях . В контекста на тези общи правни
положение,въз основа на значителния по обем писмен доказателствен
материал, настоящият съдебен състав приема, че
не е доказано по несъмнен начин ищцовата страна да е извършила търговска
продажба на стока за която ответната страна да бъде осъдена да плати насрещна престация –продажна цена на стока.
Безспорно е установен фактът, че Фактурата с №
310/03.06.2013 г. за която ищецът твърди,че му се дължи плащане е издадена
за сумата от 3 753,60 лева – с вкл.
ДДС- продажна цена на 340 кг.
Силикатен импрегнатор CBL Silicator
при единична цена от 9,20 лв. за килограм. Тази сума ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда /21.09.2016 г./ до окончателното плащане
на вземането ищецът претендира да му се плати от ответника . За да направи
извода за неоснователност и недоказаност
на иска съдът отчита доказателствената стойност на ангажираните от ищцовата
страна частни документи и установените релевантни факти чрез заключението по
неоспорената съдебно счетоводна експертиза,т.е. ССчЕ
допусната при условията на чл.201 ГПК, изготвена от в.л.Е.Т. ,неоспорена от
страните.
Несъмнено от заключението на вещото
лице Ел.Т. се доказват възраженията на ответното дружество, че такава фактура
на база на която се търси плащането на исковата сума не е получавана и не е
осчетоводявана , което налага и извода ,че търговска продажба не е извършвана .
В същия смисъл е и имейла представен от ответника с отговора на искова молба,
който не само че е оспорен, но и ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на автентичността на това електронно писмо . Освен събраните по
делото доказателства, настоящият състав зачита и задължителната за съдилищата
практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл.
290 ГПК съдебни
актове по въпросите, свързани
с фактурата като документ, доказателствената й стойност и
дали тя е основание за плащане
а именно: Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. ТК, Решение №
42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. ТК, Решение №
46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о. ТК, Решение № 30/08.04.2011
г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. ТК.В цитираните
актове на касационната
инстанция е прието, че само
по себе си, отразяването на фактурите
в счетоводството на дружеството,
включването им в дневника за покупко-продажбите
и ползването на данъчен
кредит по тях - представляват недвусмислено признание на задълженията
и доказват тяхното съществуване. В настоящия
случай, са налице никакви доказателства
както за счетоводно отразяване на процесната фактура
в дневниците и в Декларациите по ЗДДС а още по-малко за ползване на данъчен
кредит от ответното дружество,касателно фактура
№ 310/03.06.2013 г.В този
смисъл е ясното и мотивирано, напълно кредитирано от РС Варна заключение на
повторната ССчЕ .Ето защо и възражението на ответника ВРС възприема за основателно, че не дължи исковата
сума по цитираната фактура.
Твърдението
на ответника за липса на сделка,за която се твърди че е издадена процесната данъчна фактура, кореспондира с ангажираните от
ищцовата страна множество писмени доказателства, които ако бъдат подробно и
хронологично анализирани биха довели до извод за наличие на договор, но различен
от търговска продажба - договор за изработка, т.е. договора за който производството
по делото е прекратено.
В настоящото производство
в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да
установи съществуването на договорни отношения помежду страните, което не бе
успешно проведено.Фактът на издаване на фактура/и с определено съдържание, би
следвало да е последица от възникването на правоотношенията, а не е юридически
факт, който ги поражда. Фактурата би могла да има доказателствена стойност за сключването
на двустранен консенсуален договор, ако бе подписана
от страните но в случая,в настоящият процес, обаче, не бе проведено успешно
пълното главно доказване на изгодните за ищцовата страна факти, поради което главният
и акцесорния иск се явяват неоснователни и
недоказани. Нещо повече – дори още в приобщеното към настоящото исково
производство ч.гр.д.№ 47 014 /2016 г.по описа на СРС 142–ри състав копие
на същата фактура / л. 8–ми е видно, че тази фактура не носи подпис нито на съставил нито на получил . На следващо място
от оспореното ел.писмо, приложено на л. 27–ми по гр.д. № 53 560 /2016 г.
по описа на СРС 76 –ти състав се съдържат достатъчно и ясни изявления за
т.нар.фиктивно издаване на фактурата.Това ел.писмо е било указано на ищцовата
страна,че има възможност с оглед стореното оспорване да установи и докаже,че е
автентично,но ищцовата страна не е предприела никакви процесуални действия,поради
което и ВРС извежда извода,че дори и да бъде зачетена доказателствената
стойност на цитираното ел.писмо,то самото съдържа неизгодни за ищцовата страна
факти и обстоятелства а от там следва отново извода за неоснователност и
недоказаност на иска .
Извън всичко изложено
по-горе, съдът намира за релевантно към конкретния казус и даденото разяснение от НАП с Писмо № 24 – 00 – 47 от
08.11.2007 г. относно прилагане на разпоредбите на чл. 72 от ЗЗДС във връзка с
отправени още през
При този изход на спора
съдът присъжда в полза на ответната страна сторените по делото съдебно–деловодни
разноски, така както са визирани в неоспорения списък по чл.80 ГПК.
В последното по делото
открито съдебно заседание, адв.Т. е представил и по
делото на л. 527 –ми / том II / е приобщен списък, който съдържа точно два вписани и
доказани разхода,сторени от ответната страна : сумата от 500,00 лева за
заплатен адвокатски хонорар и 300,00 лева за ССчЕ.Ето
защо и с крайния си акт, ВРС присъжда в полза на ответното дружество сумата от
общо 800,00 лева съдебно - деловодни разноски ,на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК .
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно,кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ ,вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД от ищцовото
дружество „К.И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
чрез юрисконсулт Л. Ч., със съдебен
адрес:*** против ответното дружество
„К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителите М. Й. и А. К., с искане
да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищцовото:сумата от 3 753,60 лева – с
вкл. ДДС представляваща продажна цена на 340 кг. Силикатен импрегнатор CBL Silicator при
единична цена от 9,20 лв. за килограм, за която сума ищецът е издал фактура № 310/03.06.2013 г. ведно със законната лихва върху главницата – от
датата на подаване на исковата молба в съда /21.09.2016 г./ до окончателното изплащане на главницата,като неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА „К.И.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите М. Й. и А. К. СУМАТА от общо 800,00 лева
(осемстотин
лева )- сторените
от ответната страна съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
ПРЕПИС от настоящото
Решение да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: