№ 101
гр. ***, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200149 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Е. Б. от гр.*** срещу Наказателно постановление № 24-
1795-000327 от 03.09.2024 г, издадено от Началник Сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо
15 точки.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, без да се конкретизират. Поддържа се, че
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността.
Иска се отмяна на обжалваното НП. Не се претендират разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата така
както е подадена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
изрично становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ***, с което е представена
административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави
искане при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение
под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум. Не
претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт от категорията на обжалваемите - НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява неоснователна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
1
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 673335/05.08.2024 г. от полицай
при ОД МВР ***, РУ *** Л. И. против жалбоподателя, за това,че като водач на лек автомобил,
на 05.08.2024 г., в 17.00 часа, в град *** на ул.“ ***“ до номер 40, с посока на движение
изхода на града управлява собствения си лек автомобил *** с регистрационен номер ***,
като при извършване на проверка отказва да му бъде извършена проба с тестова система
Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARRC 0076 за установяване на употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози.
Констатирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174 ал.3
ЗДвП, предл.2 която норма предвижда:“Водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и или химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години и глоба 2000лв. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
връчен му е лично, като в графа „възражения“ е отразено, че няма такива.
В последствие е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 предл.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месец. В НП е възпроизведена констатацията от
АУАН, както се изложи, че жалбоподателят като водач на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими
писмени доказателства: НП № 24-1795-000327 от 03.09.2024 г, АУАН серия GA №
673335/05.08.2024г., справка за нарушител-водач, заверено копие от заповед №8121з-1632/
02.12.2021 г., заверено копие от заповед №3693-307-07.02.2023, писмо с вх.№4014/
12.03.2025 г. с приложени писмени доказателства. Писмените доказателства не се оспорват
от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите Л. А. И.-актосъставител и Д. Е. К. – свидетел при установяване на нарушението
и при съставяне на акта. Двамата свидетели са категорични, че на посочените дата, час и
място в акта и НП са констатирали отразеното в акта нарушение. Свидетелите са
категорични, че жалбоподателят, като водач на МПС е отказал да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои
непосредствени впечатления. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията
им са последователни и безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от
останалите доказателства по делото-писмени.
По искане на жалбоподателя е допуснат и разпитан св. *** Б.- негов баща. От
неговите показания отново се установява,че жалбоподателят като водач на МПС е отказал да
му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества
и/или техни аналози.
Съдът дава вяра на показанията и на този свидетел, които споделя свои
непосредствени впечатления.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
2
следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите /НП/, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1
НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания
санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в
чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Според настоящия състав НП е правилно и законосъобразно. При издаването му не са
допуснати процесуални нарушения. И в АУАН и в НП нарушението е описано достатъчно
конкретно,ясно и подробно. Материалният закон правилно е приложен.
От възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че като водач на лек автомобил, на 05.08.2024 г., в 17.00 часа, в град *** на ул.“
***“ до номер 40, с посока на движение изхода на града жалбоподателят управлява
собствения си лек автомобил *** с регистрационен номер ***, като при извършване на
проверка отказва да му бъде извършена проба с тестова система Дръг Тест 5000 с фабричен
номер ARRC 0076 за установяване на употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози. С това жалбоподателят е извършил нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП. Осъществил е
обективния състав на посочената норма. Нарушението е и субективно
съставомерно.Извършено е умишлено.Жалбоподателят е знаел, че има задължението да бъде
тестван за употреба на наркотици и/или техни аналози, но същият е отказал такава проверка,
съгласил се е с общественоопасните последици от действията си,и е целял настъпването им.
Д.ието е извършено виновно, с пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че
извършва отказ за тестване за употреба на забранени вещества по време на управление на
МПС от компетентни органи, с всички произтичащи от това законови последици, но
въпреки това е извършил този отказ. Този факт се потвържава и от самия него в пледоарията
му в с.з. Правилно е посочено и в акта и в НП в какво се изразява нарушението. Правилно е
определена и посочена и санкционната норма – чл.174 ал.3 предл.2 ЗДвП, която
санкционира водач, който отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози .
Наложеното наказание за извършеното нарушение е в размер на предвидения
минимум, поради което съдът не обсъжда въпроса за евентуално несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение. При издаване на НП АНО се е
съобразил с разп. и на чл.12, и на чл.27 ЗАНН, а чл.28 ЗАНН е неприложим в конкретния
случай съгл.разп.на чл.189з ЗДвП.
Мотивите за извършване на проверка на жалбоподателя са ирелевантни.
С оглед изложеното жалбата против НП се явява неоснователна. Като такава следва
да се остави без уважение, като НП се потвърди.
На ответника при този изход се дължат разноски, но такива не се претендират.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2 т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1795-000327 от 03.09.2024 г,
издадено от Началник Сектор в ОДМВР ***, РУ ***, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба
3
№ Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 15 точки.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. *** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4