Р
Е Ш Е
Н И Е № …...
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в закрито заседание на единадесети юни
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл. съдия :
Светослав Спасенов
като разгледа докладваното от
съдия З. Иванова в. гр. д. № 15828 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е след като с определение от № 105/13.05.2020 г., по гр. д. № 1104/2020 г.,
IV г. о. ВКС е приел, че подадената от ответника - И.Н.Х. касационна жалба има
характер на своевременно подадена молба по чл. 250 ГПК - за допълване на
решението и е върнал делото на СГС с указания да се произнесе по искането,
направено от И.Н.Х., за допълване на решение № 8227/03.12.2019 г., по гр. д. №
15828/2018 г., на СГС, IV - Д с – в в частта, в която се обжалва
решението на СРС - относно лихвата за забава за сумата от 1 840, 33 лв. за
периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г.
Ответната страна по молбата А.Г.И. счита същата за
неоснователна.
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че не се налага разглеждане на делото в
открито съдебно заседание, а по същество на искането намира следното :
С въззивното решение, чието допълване се иска, е
прието, че искът за предявен от А.Г.И. срещу И.Н.Х. за главницата по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, причинено на
15.01.2014 г. е основателен до размера от 1 500 лв., ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба - 30.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Като съобрази уточнителна молба вх. № 2397/09.01.2019
г. на въззивника - ответник И.Н.Х., настоящият състав намира, че той оспорва решение от 13.06.2018 г. на СРС,
24 с - в, по гр. д. № 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 08.10.2018 г., освен в частта по главницата - за сумата над
присъдените 500 лв. и в частта относно присъдената в решението лихва за забава за
сумата от 1 840, 33 лв. за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г. Поради
изложеното въззивният съд следва да се произнесе и относно дължимостта на лихва за
забава върху присъдената с решението главница на обезщетението за неимуществени
вреди.
Тъй като искът за главницата е приет за основателен за
сумата от 1 500 лв. следва, че върху този размер на главницата се дължи
лихва за забава за периода 15.01.2014 г. (от деликта) до 29.11.2016 г. -
предявяване на исковата молба. С помощта на публикувания на интернет сайта www.calculator.bg
лихвен калкулатор съдът определи, че нейният размер се равнява на сумата от
438, 17 лв.
Тъй като, съгласно уточнението на жалбата на ответника
от 09.01.2019 г., първоинстанционното решение е обжалвано и за присъдената
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г. в размер на
1 840, 33 лв. следва да се приеме,
че над този размер до присъдените в него 1
987, 31 лв. (т. е. за разликата от 146, 98 лв.), решението не
се оспорва и е влязло в сила. Изразено по друг начин, решението е обжалвано
в частта с присъдената лихва - за разликата над 146, 98 лв. до присъдените 1 987,
31 лв.
Както се посочи, с оглед изхода пред въззивната
инстанция, дължими се явяват общо 438, 17 лв. лихви за
забава върху главницата в размер на 1 500 лв. за периода 15.01.2014 г. до
29.11.2016 г.
Предвид изложеното, решение № 8227/03.12.2019 г., по
гр. д. № 15828/2018 г., на СГС, IV - Д с - в следва да се допълни, като се отмени решение от 13.06.2018 г. на СРС,
24 с - в, по гр. д. № 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 08.10.2018 г., над сумата от 438, 17 лв. до присъдените 1 987, 31 лв.
и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се отхвърли.
Следва да се отбележи, че в обжалваната част, по
отношение на лихвата за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г., първоинстанционното
решението следва да се потвърди - за разликата над 146, 98 лв. (за които решението
на СРС е влязло в сила като необжалвано) до обжалваните 438, 17 лв. За сумата
от 146, 98 лв. лихва, както се посочи по – горе, решението е влязло в сила.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 ГПК, решение № 8227/03.12.2019
г., по гр. д. № 15828/2018 г., на СГС, IV - Д с - в в следния смисъл:
ОТМЕНЯ решение № 429395 от 13.06.2018 г. на СРС, 24 с - в,
по гр. д. № 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
08.10.2018 г. в частта, с която И.Н.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на А.Г.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от увреждане, причинено на 15.01.2014 г. в размер на 1
500 лв., за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г. - за разликата над 438, 17 лв. до присъдената
сума от 1 987, 31 лв. и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Г.И. с ЕГН **********,***, чрез адв.
В. С. срещу И.Н.Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д. И., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 438, 17 лв. до присъдената
сума от 1 987, 31 лв., представляващ лихва за забава за периода
15.01.2014 г. до 29.11.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 429395 от 13.06.2018 г. на СРС, 24 с - в, по
гр. д. № 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
08.10.2018 г. в частта, в която И.Н.Х., с ЕГН ********** е осъден да
заплати на А.Г.И., с ЕГН **********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, лихва за
забава за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г. - за разликата над 146, 98 лв. до 438, 17 лв.
РЕШЕНИЕ № 429395 от 13.06.2018 г. на СРС, 24 с - в, по гр. д.
№ 69 213/2016 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 08.10.2018 г.,
е влязло в сила в частта, в която присъдена сума в размер на 146, 98 лв. лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 15.01.2014 г. до 29.11.2016 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.