Определение по в. гр. дело №658/2020 на Софийски окръжен съд

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.София, 02.12.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр. д. № 658 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 265587 от 10. 08. 2021 г. на К.А.Д., подадена чрез упълномощения от него адв. Димитър Д., с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 260242 от 07. 07. 2021 г., в частта му за дължимите разноски в полза на насрещната страна, определени по реда на чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК от първоинстанционния съд с определение от 16. 07. 2020 г. по гр. д. № 154/2019 г. по описа на С.ския районен съд, обжалвано с частна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД с частна жалба.

В срока за отговор на молбата, такъв не е постъпил.

Съдът, след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от настоящия молител К.А.Д. въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния С.ски районен съд решение № 33 от 20. 03. 2020 г. по гр. д. № 154/2019 г., което с определение от 16. 07. 2020 г. е било изменено в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, като присъдените на насрещната страна – „Ч.Е.Б.“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение са били намалени на 100 лева от определените такива с решението – в размер на 300 лева. В срока за обжалване на последното определение ответната страна е депозирала частна жалба срещу него, с молба до настоящата инстанция същото да бъде отменено, предвид неправилно и несправедливо определения минимален размер на юрисконсутското възнаграждение, като се потвърди решението в частта му за разноските. Същата е била администрирана и препис от нея е връчен на ответника по частната жалба – К.Д., който в предоставения му срок за отговор е депозирал такъв, чрез упълномощения от него процесуален представител. В него е изразил становище за неоснователност на жалбата и молба за оставянето ѝ без уважение, както и присъждане на разноски за производството по същата, съставляващи платен адвокатски хонорар.

Образуваното въззивно производство по гр. д. № 658/2020 г. на настоящия съд е приключило с постановяване на решение № 260242 от 07. 07. 2021 г., с което е потвърдено това на районния съд, а въззивника – К.А.Д. е осъден да заплати на въззиваемата страна – „Ч.Е.Б.“ АД разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. С решението съдът е пропуснал да се произнесе по подадената от дружеството частна жалба срещу определението на районния съд за изменение на решението в частта му за разноските.

Ето защо, настоящата молба за допълване на въззивното решение се явява основателна и пропускът на съда да разгледа и да се произнесе по частната жалба ще следва да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК с допълването му.

По отношение частната жалба:

Същата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежа на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

При преглед на материалите по делото, в това число събрания доказателствен материал, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия се установява, че делото не се характеризира с правна и фактическа сложност. Цената на иска е в размер на 2 899,78 лева, който, при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение, попада в хипотезата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ – при материален интерес до 10 000 лева. Настоящият състав на въззивната инстанция споделя извода на районния съд, че при положение, че процесният материален интерес съставлява 29 % от максималния в посочената хипотеза от 10 000 лева, при който следва да се определи и максимален размер на юрисконсултското възнаграждение, не би следвало да бъде възлаган в тежест на насрещната страна максималният размер. Съответстващото възнаграждение както на интереса, така и на фактическата и правна сложност на делото в разглеждания случай е в размер на 100 лева, както правилно е определен и от районния съд.

С оглед на горното и предвид обстоятелството, че изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първата, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, съответно частната жалба - оставена без уважение.

                Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДОПЪЛВА решение № 260242 от 07. 07. 2021 г., постановено по гр. д. № 658 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, като

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу определение от 16.07.2020 г., постановено по гр. д. № 154/2019 г. по описа на С.ски районен съд, с което е изменено постановеното по същото решение № 33 от 20. 03. 2020 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                              2.