№ 3418
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110158830 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал
възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от [фирма] срещу [ответник]
обективно съединени установителни искове за установяване на вземания за главница и
обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.04.2021 г. в [адрес], в непосредствена
близост до бл.372, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Пежо“,
модел „3008“, с рег.№ [рег. №], управляван от Ас. Ст. Б., са причинени имуществени
вреди в резултат на попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно за движение. Поддържа, че гореописания лек автомобил е застрахован
в ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
полица № 0320200111023433, със срок на действие от 16.01.2021 г. до 15.01.2022 г. За
причинените от ПТП-то вреди по искане на собственика на увредения лек автомобил
при ищеца била образувана щета № *********, по която въз основа на опис и оценка
на щетите, на собственика на увредения автомобил била заплатена сумата от 487,05
лева. Сочи се, че съгласно Закона за пътищата общината е отговорна за поддържането
на общинските пътища, поради което с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователя встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със
1
своето действие или бездействие и има право на регресен иск. С писмо до [ответник],
получено на 28.05.2021 г. ответната община била поканена да възстанови заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение. Тъй като същото не било пратено в срок,
ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 11,02 лева, за периода от
13.06.2021 г. до 30.08.2021 г. Твърди се, че за горепосочените суми за главница и
обезщетение за забава дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
50341/2021 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 502,05 лева, представляваща главница по регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 11,02
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2021 г. до 30.08.2021 г.
Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
предявените искове. Изразява се становище, че по делото не става ясно по безспорен и
категоричен начин, че причина за процесното ПТП е именно несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, като местонахождението на последната също
е неясно. Оспорва се настъпването на описаното в исковата молба настъпване на ПТП,
както и наличието на причинно-следствена връзка между същото и настъпилите вреди.
Сочи се, че от местопроизшествието няма протокол за ПТП, представляващ официален
удостоверителен документ съгласно чл.179, ал.1 ГПК. Оспорва се размер на платеното
обезщетение като недоказан, както и наличието на валидно основание за изплащане на
застрахователно обезщетение. Изразява се и становище, че вина има водачът на
автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна
обстановка. В тази насока се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в
условията на евентуалност - намаляване размера на претендираното обезщетение
поради съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС.
Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [ответник] да
заплати на кредитора сумата от 502,05 лева, представляваща главница по регресно
2
вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както
и сумата от 11,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2021
г. до 30.08.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 14.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
От представената по делото застрахователна полица № 0320200111023433 по
застраховка Каско на МПС се установява, че увреденият лек автомобил марка„Пежо“,
модел „3008“, с рег.№ [рег. №] е имал сключена имуществена застраховка с ищцовото
дружество, със срок на действие от 16.01.2021 г. до 15.01.2022 г. Към полица са
представени и приложимите Общи условия.
По делото е приложено искане от 12.04.2021 г., 10:54 часа за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, със заявител - водача А.Б., без подпис на последния. В
искането е описано настъпилото застрахователно събитие и причинените щети.
По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка
въз основа на гореописаното искане, съдържаща опис – заключение за вреди на МПС,
ликвидационен акт, фактура от 16.04.2021 г. за извършения ремонт на автомобила.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 26.04.2021 г. е, че
сумата от 487,05 лева е изплатена по банков път на дружеството – собственик на
увредения автомобил.
По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с
която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в
правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение. Видно от приложената по делото разписка за връчване е, че поканата е
връчена на представител на ответника на 28.05.2021 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ас. Ст. Б.
– водач на увредения автомобил при настъпване на процесното ПТП. В показанията си
свидетелят разказва, че една сутрин, не помни точната дата, преминал с управлявания
от него автомобил „Пежо 3008“ през дупка, която се намирала на улицата пред [адрес]
гр.С.. Уточнява, че дупката се намира на пътя между два блока, пред общежитие за
рейнджъри. Дупката е съществувало в продължение на 6-8 месеца, но около месец след
процесното ПТП е била ремонтирана и сега има „кръпка“. Свидетелят разказва, че
знаел за наличието на дупката на пътя, но тъй като се разминавал с друг автомобил,
нямал възможност да я избегне и минал през нея. Разказва, че дупката била запълнена
от живущите наблизо с тротоарни плочки, тъй като била дълбока около 10-12 см. и
3
диаметър – поне метър. Свидетелят разказва, че минавайки през дупката, чул „страшен
удар“, но установил проблема с автомобила едва след като закарал сина си на училище
и се върнал обратно, тъй като забелязал следа от гориво, както и че нивото на горивото
в резервоара му спада. Откарал автомобила в сервиз, където установили, че шасито е
„задрано“, а зад шофьорската седалка има дупка. Автомобилът имал застраховка
„Каско“, по която след заведена щета, му било изплатено и застрахователно
обезщетение.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на
застрахователното събитие са пътните условия. Според вещото лице вредите по
автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и
са последица от него. Съгласно заключението, действителната стойност на вредите по
застрахования при ищеца лек автомобил към деня на настъпване на застрахователното
събитие възлиза на 487,05 лева. Вещото лице е констатирало, че за ликвидиране на
щетата застрахователят е включил сумата от 15,00 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока
на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища); претърпени от
застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността
на вредите; платено застрахователно обезщетение.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване
от страна на увредения.
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица
№ 0320200111023433 по застраховка Каско на МПС, по делото безспорно се
установява наличието на валидна към датата на процесното ПТП застраховка Каско на
МПС по отношение на увреденият лек автомобил марка„Пежо“, модел „3008“, с рег.№
[рег. №].
4
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява
и настъпването на процесното ПТП. Съдържащите се документи в образуваната в
застрахователното дружество преписка по щета, приети като писмени доказателства по
делото, се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля, управлявал автомобила на процесната дата, както и от заключението на
изслушаната и приета без възражения от страните автотехническа експертиза.
Видно от показанията на свидетеля е, че при управление на автомобила в
границите на гр.С. – на улицата пред [адрес] попаднал в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно. В показанията си свидетелят детайлно описва нейното
местонахождение и състояние, като заявеното от свидетеля кореспондира със
заключението на вещото лице, в което се сочи, че от описания механизъм на
настъпване на процесното ПТП може да се допусне извод, че получените по
автомобила щети са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и
последица от него.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за настъпване на
ПТП-то не е съставен протокол. Следва да се има предвид, че Съгласно чл.6, т.4
от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. В
случая произшествието е такова, че не се посещава от органите на МВР - "Пътна
полиция", съгласно цитираната норма. В конкретния случай настъпването на ПТП се
установява от показанията на разпитания свидетел, а механизмът на ПТП се установява
и със заключението на приетата автотехническа експертиза.
Доколкото в хода на производството се установи, че процесния пътен участък се
намира на територията на гр.С., то съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.8,
ал.3 ЗП същият представлява общинска собственост. Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а”
ППЗП общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите
по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите,
причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи
съответната община. Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на
общински път, от което са произлезли вреди, [ответник] е осъществила състава на
безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че ищецът е доказал
наличието на всички предпоставки за уважаване на главната искова претенция. Видно
от приетото по делото, без възражение от страните, заключение на САТЕ е, че
действителната стойност на щетите възлиза на заплатеното и претендирано в
настоящото производство застрахователно обезщетение.
5
С оглед предходното предявения иск за главница следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 502,05 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва,
считано от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на водача на увредения автомобил, застрахован в ищцовото дружество,
което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на вредите. С оглед
предходното, настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
На последно място следва да се отбележи, че обстоятелството, че водачът на
превозното средство е знаел за наличието на неравност на пътното платно, то въпреки
това е преминал през нея, не може да му бъде вменено във вина. Това е така, тъй като
видно от неговите показания, които съдът кредитира като логични, последователни и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства е, че ПТП-то е настъпило
при разминаване с друг автомобил, при което той обективно не е могъл да избегне
попадането на автомобила в дупката. Отделно от предходното, не може да се приеме,
че управляване на МПС по улица, чието поддържане по закон е вменено в задължение
на ответника, представлява несъобразено с конкретната пътна обстановка поведение на
водача.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
6
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на
поканата. Видно от приложеното по делото писмо до [ответник], в което е
обективирана покана за заплащане на процесната сума е, че същата е получена от
ответната община на 28.05.2021 г. От датата, следваща срока за плащане, ответникът е
изпаднал в забава. Изчислено с помощта на електронен калкулатор на интернет
страница www.calculator.bg и при предпоставките на чл.162 ГПК, съдът изчисли
обезщетението за забава върху главницата на сумата от 12,41 лева. В случая ищецът
претендира сумата от 11,02 лева, поради което в този размер следва да бъде уважена
акцесорната претенция, за да не се стигне до произнасяне „свръх петитум“.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата
по делото е, че в исковото производство ищецът претендира разноски за държавна
такса, депозит за САТЕ и свидетел, както и адвокатско възнаграждение в минимален
размер. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но видно от доказателствата /Акт за регистрация по
ДДС/ по делото е, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което
към определеното възнаграждение са добавени 20 % ДДС. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 775,00 лева,
представляваща разноски за исковото производство.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. С оглед предходното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 385,00 лева разноски в
заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС]8 срещу [ответник], с адрес: [АДРЕС] искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
502,05 лева, представляваща главница по регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 11,02 лева, представляваща обезщетение
7
за забава за периода от 13.06.2021 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ответник], с адрес: [АДРЕС] да
заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]8
сумата от общо 775,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство и
сумата от общо 385,00 лева, представляваща направени разноски в производството по
ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8