Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 07.08.2020 год.
Административен
съд – Кърджали,………………………...… в открито ……………….
съдебно заседание на деветнадесети юни ………...............………...…....………………….……
през 2020/две хиляди и двадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………….…… Мелиха Халил ……..........……..…..…….……..…
с участието на Бонка Василева - прокурор от Окръжна
прокуратура - Кърджали, ……….…
разгледа докладваното от ……………………. съдията Виктор
Атанасов ……....…….....…....…
административно дело …….. №143 …...…... по
описа за ..........................
2020 год. …..............
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от
АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Т.З., с посочен адрес ***,
чрез редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Б.Б. от АК-***, с посочен адрес
– ***, против Община Джебел, ***, като с така подадената искова се претендира
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер на 2.00/два/ лева. Сумата
се претендира като обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда –
заплатена цена за получаване на обществена информация, по повод подадено
заявление до председателя на Общински съвет – Джебел, която цена била
определена съгласно тогава действащата разпоредба на чл.41, т.11. абзац 2/втори/: Факс –
1 стр. формат А4 – 2 лева, от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Джебел, приета с Решение №306 по Протокол №31 от
26.09.2018 год. на Общински съвет – Джебел и която
била заплатена с Разписка №*** от *** година. Ищецът твърди,
че подал жалба до АдмС – Кърджали и с Решение №270/12.11.2019 год. по адм.дело №303/2019 год. на АдмС
- Кърджали/в сила от 30.11. 2019 год./, била отменена,
като незаконосъобразна, оспорената разпоредба на чл.41, т.11. абзац 2/втори/ от
НОАМТЦУТ на община Джебел, поради което намира, че ответникът му дължи
обезвредата от 2.00/два/ лева - имуществена вреда, представляваща пряка и
непосредствена щета, причинена му по време на действието на порочната
разпоредба на чл.41, т.11. абзац 2/втори/ от НОАМТЦУТО
Джебел/отменена от 30.11.2019 год./, въз основа на която заплатил посочената
сума на ответника с Разписка №*** от *** год., като счита, че на основание чл.1
от ЗОДОВ, съдът следва да задължи ответника да му я възстанови. Поради това, с
исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Община
Джебел, ***, да му заплати цената на иска, в размер на 2.00/два/ лева,
представляваща имуществена вреда, както и да му присъди сторените от него
деловодни разноски – заплатена държавна такса по сметка на АдмС – Кърджали, в
размер на 10.00/десет/ лева и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, в
размер на 400.00/четиристотин/ лева.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът ищецът П.Т.З. от ***
се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.Б.Б.
от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло исковата молба и моли същата да бъде уважена. Заявява също, че поддържа изцяло всички съображения - правни и фактически,
изложени в исковата молба, както и искането да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответната община да
заплати на ищеца ми цената на иска, в размер на 2 лева, представляваща
имуществена вреда, както и да му бъдат присъдени направените от него
деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на
платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение и в случай, че искът бъде отхвърлен, моли да бъде намалено същото. Излага
довод, че действително,
цената на иска е нищожна, но това бил единствения начин да бъде принудена ответната община да
изпълни задължението си по чл.195, ал.2 от АПК и да уреди последиците от
действието на отменената като незаконосъобразна разпоредба. Твърди, че
такова било поведението и на
всички общини в България, въпреки многобройните отменени подзаконови нормативни
актове по протест на прокуратурата и на граждани и че никоя община не желае
да уреди последиците по чл.195, ал.2 от АПК, въпреки задължението си по закон,
което ги
мотивирало,
да предявим настоящия иск. макар и в този нисък размер.
Ответникът по иска, редовно призован – община Джебел, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител - адв.М.Ю.С. от АК-***, който оспорва
предявената искова молба и намира същата за неоснователна. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е претърпял вреди в твърдения от него
размер, поради което моли съда да отхвърли иска, като заявява, че подробни съображения са изложени в отговора на
исковата молба. Също така, моли съда да осъди ищеца да заплати направените разноски
от община
Джебел, за което представя Справка към дата 19.06.2020 год., за движение по сметка
за периода от 15.05.2020 год. до 15.05.2020 год., издадена от
„Те-Дже Зираат Банкасъ” – ***. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. От ответника по иска е представен и писмен отговор на исковата молба, в
която са развити доводи и съображения за неоснователност на същата, като се
иска, като такава, да бъде отхвърлена.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявената искова молба е
основателна и следва да бъде уважена, тъй като е налице осъществен фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като на ищеца е причинена
имуществена вреда, в резултат на действието на отменена, като
незаконосъобразна, разпоредба на подзаконов нормативен акт, издаден от Общински
съвет –
Джебел, поради което и искът е насочен към съответната община – община Джебел. Поради това
счита,
че предявеният иск следва да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по
настоящото дело, както и от тези и по изисканото и приложено към настоящото дело,
административно дело №303/2019 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
че на датата 11.08.2019 год., ищецът П.З. от *** сумата
в размер на 2.00 лева, като в приложена по делото
разписка №*** на „Easy
Pay”/л.10 от АД №303/2029г./ е вписал като основание за плащането „Достъп до информация по чл.41, т.11, абз.1
от НОАМТЦУТО
Джебел”. На същата дата - 11.08.2019 год., ищецът П.З. е изпратил по електронна поща, на и-мейл на председателя на Общински съвет - Джебел, заявление по
ЗОДОИ, адресирано до председателя на Общински съвет – Джебел, да му бъде предоставена
посочена в заявлението, формулирана в три въпроса, информация/л.9 от АД №303/2029г./,
като изрично е посочил, че желае информацията да му изпрати на хартиен носител
на посочения в заявлението адрес, както и на личния му и-мейл. На датата 03.09.2019 год., с писмо Изх.№***/***
год. на председателя на Общински съвет – Черноочене/л.35 от АД №303/2029г./, на ищеца П.З. е изпратена поисканата информация и съответно, същата е получена от него.
Следва да се посочи, че посочената в разписката норма на
чл.41, т.11, абзац 1/първи/ от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на община Джебел въвежда изискването, при предоставянето на информация по Закона за достъп до
обществена информация да се заплащат следните суми: писмена справка на 1
страница – 2.00 лева.
От приобщените по делото доказателства се установява, че
с Решение №270 от 12.11.2019 год., постановено по административно дело №303/ 2019 год. на Административен съд –
Кърджали, е отменена, като незаконосъобразна, разпоредбата
на чл.41,
т.11, абзац 1/първи/ и абзац 2/втори/ от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Джебел, приета с Решение №306 от 26.09.2018 год. по Протокол №31 от заседание на Общински съвет – Джебел. При извършена справка в деловодната система на Административен съд –
Кърджали се установява, че това съдебно решение е влязло в законна сила на 06.12.2019
година.
По делото не се
твърди, нито се представят някакви доказателства за служебно уреждане на правните последици от
отменената
разпоредба
на общинската наредба, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, която
регламентира, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение.
При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът
неблагоприятно е засегнат от действието на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, разпоредба от Наредба, приета от Общински съвет - Джебел. Обстоятелството, че отмяната на незаконосъобразната разпоредба от
подзаконовия
нормативен акт е занапред (чл.195, ал.1 от АПК), не означава, че последиците от
действието му до този момент се заличават автоматично, както и че се презумира
законосъобразността му през този период. В случай, че административният орган
не уреди правните последици от действието на акта в посочения в ал.2 на чл.195 от АПК тримесечен
срок, това не означава, че причинените вреди от действието на акта до неговата
отмяна не подлежат на обезщетение по аргумент на чл.7 от Конституцията на РБългария.
В тази връзка,
предвиденият с чл.8, ал.3 от ЗОДОВ специален начин на обезщетение, препятства
прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото правните последици по чл.195,
ал.2 от ЗОДОВ са били уредени от органа, но не препятства търсене на вреди по
реда на ЗОДОВ, причинени от действието на отменения подзаконов нормативен акт,
в случай, че не са уредени от органа по специалния ред на чл.195, ал.2 от ЗОДОВ, както в настоящия случай.
В случая, предявеният иск за обезщетение
на вреди, причинени от незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, в размер на
15.00
лева, е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр с чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс. Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Съгласно
чл.
204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяната на вредоносния
административен акт по съответния ред. В процесния случай, ищецът претендира
вреди, които са последица от разпоредба от издаден подзаконов нормативен акт,
чиято незаконосъобразност е установена с влязло в сила съдебно решение, постановено
по административно дело №303/2019 год. по описа на
Административен съд – Кърджали и тази разпоредба е отменена.
На следващо
място, искът е предявен
против надлежен ответник и това е така, тъй като съгласно нормата на чл.205
от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно е, че общинските съвети не са самостоятелни юридически лица и
поради това, не са пасивно легитимирани да отговарят по предявени срещу
тях искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, от което следва, че пасивно легитимирана в настоящото производство е община Джебел, която,
съгласно нормата на чл.14 от ,
е юридическо лице със самостоятелен бюджет.
По тези съображения съдът намира, че искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда
на глава ХІ от АПК (чл.203 и следв.), като предявен пред съда по мястото на
увреждане.
При преценка основателността на иска, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (Доп. – ДВ, бр.94 от 29.11.2019 год.) Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
Доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, лежи изцяло върху ищеца.
В случая се претендира имуществена вреда в размер на 2.00 лева, причинена от отменената
разпоредба на чл.41,
т.11, абзац 1/първи/ от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, приета с Решение № 306 от 26.09.2018 год. по Протокол № 31 от заседание
на Общински съвет – Джебел. Както бе отбелязано и по-горе, отменената, като
незаконосъобразна, разпоредба, е въвеждала изискването, при предоставянето на информация по
Закона за достъп до обществена информация да се заплащат следните суми: писмена
справка на 1 страница – 2.00 лева.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация е
безплатен, като в ал.2 на чл.20 от същия закон е предвидено, че разходите по
предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от
министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по
предоставянето. В съответствие с
цитираната норма е издадена Заповед №***
от *** год. на министъра на финансите, за определяне на нормативи за разходите
при предоставяне на обществена информация по Закона за достъп до обществена
информация според вида на носителя (обн., ДВ, бр.98 от 13.12.2011
г., в сила от 01.01.2012 г.). С отменената разпоредба на чл.41, т.11, абзац
1/първи/ от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на община Джебел, е
било определно сумата да се заплаща като „такса” за предоставяне на обществена
информация по реда на ЗДОИ, каквато законът не предвижда. Въвеждайки местна
такса за предоставяне на информация по ЗДОИ, общинският съвет е формирал
задължение, което от една страна не е законово регламентирано в закона за
местните данъци и такси и от друга, е преуредил обществени отношения, които са
регламентирани от закона – чл.20, ал.2 от Закона за достъп до обществена
информация, предвиждаща разходите по предоставяне на обществена информация да
се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, като същите не
могат да превишават материалните разходи по предоставянето. Така е била
определена такса, каквато не е предвидена и е различна от
нормативите за разходи при предоставяне
на обществена информация, определени в Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 год. на министъра на финансите. Съдът в
настоящия състав намира, че тази сума е била заплатена от ищеца П.З. с
посочената по-горе разписка от 11.08.2019 год. на „Easy Pay” не
като разходи по предоставянето на обществената информация, а като определена
цена на услугата, т.е. именно като „такса”, каквото ЗДОИ не е предвиждал да се
заплаща, като по делото няма спор, че тази сума не е възстановена на ищеца в
тримесечния срок по чл.195, ал.2 от АПК, след влизане в сила на решението, с
което разпоредбата на чл.41, т.11, абзац 1/първи/ от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Джебел, е била отменена, като незаконосъобразна, т.е. до 06.03.2020 год. включително.
От изложеното следва, че ищецът е претърпял имуществена вреда вследствие
действието на отменената норма на Наредбата. Вредата е пряка последица от
увреждането, поради което е налице фактическият състав на отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен подзаконов нормативен акт; вреда, причинена от
неговото действие и пряка последица на имуществената вреда от отменения
подзаконов нормативен акт.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът по исковата молба
следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, в
размер на 2.00 лева – заплатена такса на
основание чл.41,
т.11, абзац 1/първи/ от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Джебел, отменена с влязлото в
сила на 06.12.2019 год. Решение
№270 от 12.11.2019 год., постановено по административно дело №303/2019 год. по описа на Административен съд –
Кърджали. В
исковата молба не е въведено искане за заплащане на законни лихви върху
главницата, поради което съдът не следва да присъжда такива.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ищеца, изразена в исковата молба и в хода по същество, за
присъждане в негова полза и на деловодни разноски, сторени в настоящото
производство. Съдът в настоящия състав намира, че в полза
на ищеца П.З., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва
да бъдат присъдени деловодни разноски в размер общо на 110.00/сто и десет/ лева, от
които 10.00/десет/ лева, представляващи внесена държавна такса
по сметка на Административен съд – Кърджали с разписка №*** от *** год. на „Easy Pay”/л.4/, както и сумата в размер на 100.00/сто/ лева,
произтичащи от заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай, според приложения по делото договор за правна защита и съдействие, без
номер,
от 23.04.2020 год./л.3/, заплатеното от ищеца възнаграждение, „в брой, веднага”, за ангажирания
адвокат в настоящето производство – адв.Б.Б. от АК-***, е посочено в размер на 400.00/четиристотин/ лева. Съгласно действащата към датата
на приключване на устните състезания по делото – 19.06.2020 год., норма на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото
административно дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 100.00 лева. Предвид това и предвид
надлежно въведеното по делото от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.5
от ГПК, във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 год. и след като съобрази ниската
фактическата и правна сложност на делото – цена на иска, в размер на 2.00/два/ лева, незначителния обем
на доказателствения материал, приключването на производството в едно заседание,
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, произтичащи от
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в минималния размер от 100.00/сто/ лева.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1,
чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА община Джебел, с адрес: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 2.00/два/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатена такса за достъп до
обществена информация), причинени му от отменената, с влязлото в сила на 06.12.2019 год. Решение №270 от 12.11.2019 год., постановено по административно дело №303/2019 год. на
Административен съд –
Кърджали, разпоредба на чл.41, т.11, абзац 1/първи/ от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Джебел, приета с Решение №306
от 26.09.2018 год. на Общински съвет – Джебел.
ОСЪЖДА община Джебел, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.З., с адрес: ***, с ЕГН **********, деловодни
разноски, в размер на 110/сто и десет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд –
Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/ -
дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :