№ 213
гр. Пловдив, 20.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500422 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Жалбоподател „С.“ ЕООД, редовно призован, за него се явява адвокат А. В.
С..
Ответник Н.с. на РБ, редовно призован, за него се явява юрисконсулти
А. С. и Г..
За Апелативна прокуратура като контролираща страна се явява
прокурор Б..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Юрк. С.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Г.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №11268/05.04.2023 г., подадена от „С.“ЕООД, чрез адв. А.
С., против Решение №338/15.03.2023 г., постановено по гр.д.№1256/2021 г. на
ОС – Пловдив – I гр.с., с което са изцяло отхвърлени предявените от
жалбоподателя против Н.с. на РБ, обективно съединени искове с правно
основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ във вр. чл.4, пар.3 от ДЕС, за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
общо 4 607 455,47 лв., и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., от
нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в неправилно транспониране в
националното законодателство на чл.135,§1, б.“а“ от Директива 2006/112/ЕО
на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност, изразяващо се в поставянето на изрично изискване по
чл.47 от ЗДДС за освобождаването от ДДС на брокерските и агентските
услуги, свързани със застрахователни и презастрахователни услуги, само в
случай че брокерите и агентите са регистрирани при условията и по реда на
КЗ като застраховател или застрахователен брокер. Релевирани са оплаквания
за неправилност на обжалваното решение. В частта относно претенцията за
обезщетение за претърпени загуби, съдът правилно е приел, че е извършено
съществено нарушение на правото на ЕС от страна на Народното събрание, но
неправилно е приел, че не е налице вреда за жалбоподателя, изразяваща се в
неправилно определяне на задължения в полза на държавата и направени
съдебни разноски в производството по оспорване на ревизионния акт.
Неправилно е прието от съда, че претърпяна от ищеца финансова загуба не е
налице, тъй като начислените в негова тежест задължения за ДДС и лихви за
забава не са заплатени – намаляване на имуществото има и тогава, когато е
увеличен пасива му, а по делото е установено, че държавата продължава да
търси от ищеца по принудителен ред начислените данъчни задължения. В
противоречие с практиката на СЕС /в цитирани от жалбоподателя съдебни
актове на СЕС и ВКС/ е изводът на съда, че искът за обезщетение за
направените разноски за производството по обжалване на ревизионния акт, е
неоснователен. В частта 1 относно претенцията за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи съдът неправилно прилага тълкуването,
дадено от ВКС относно пропусната полза, към отговорността на държавата за
вреди от нарушаване правото на ЕС – общностното право има автономен
характер, и използването на националното разбиране относно понятието
2
„пропусната полза“ е недопустимо. Жалбоподателят счита, че следва да бъде
извършен сравнителноправен анализ за влаганото съдържание в понятието
„пропусната полза“ в другите държави-членки на ЕС, като предлага на съда
собствено сравнително изследване на разбирането на понятието в българската
правна доктрина, и застъпеното разбиране във френската, италианската,
немската, словенската правна доктрина и съдебна практика, и сочи относима
практика на СЕС. Относно претенцията за обезщетение за нереализиран
приход от посредническа дейност съдът неправилно е приел, че ищецът не е
изгубил клиентите си във връзка със застраховатената дейност, поради
начисления ДДС – по делото са установени съществуващите трайни
търговски взаимоотношения между ищеца и застрахователни брокери и
агенти, които след издаване на ревизионния акт са преустановени, поради
изискването за начисляване на ДДС. Дори са се приеме, че вредата не може
да се установи от приетата ССЕ, съдът е следвало да определи размера на
обезщетението в съответствие с чл.162 от ГПК. Необосновано съдът приема,
че не са събрани доказателства за предоставяни от ищеца услуги на
дружествата от групата на „Табако треийд“ . В нарушение на чл.146, ал.2 ГПК
съдът не е указал на жалбоподателя, че не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си. В тази връзка се сочат събрани по делото
доказателства от счетоводните записи на ищеца за осъществяваната от него
авторемонтна дейност на автомобилите на трите дружества, като от
събраните гласни доказателства се установява прекратяване на тези
взаимоотношения с ищеца, единствено поради проблемите на ищеца с
данъчните власти от прилагането на чл.47 от ЗДДС. По претенцията за
нереализиран приход от таксиметрова дейност съдът неправилно е приел, че
не може да бъде направен несъмнен извод, че начисленото ДДС е
възпрепятствало възможността жалбоподателят да реализира доходът,
получен през 2015 година от извършваната от него таксиметрова дейност –
икономическата обстановка в страната не е променена, но веднага след
издаването на ревизионния акт се установява спад в доходите на ищеца. От
показанията на св. С. се установява отдръпване на клиентите, след
уведомяването им за проблемите с начисления ДДС и лихви в размер на 120
000 лв. Поради наложените обезпечителни мерки дружеството е започнало да
се затруднява да поддържа автомобилите си и да заплаща трудови
възнаграждения и осигуровки на служителите си, поради което съдът
3
неправилно приема, че ограничаването на дейността на дружеството не е
свързано с образуваното ревизионно производство – налице е сигурна вреда,
като за определянето на размерът й съдът е следвало да приложи чл.162 от
ГПК. По претенцията за обезщетение за нереализирания приход от
извършваната дейност със ЗАД „А.Б.“ от показанията на св. С. се установява,
че след известяването на клиентите за ревизионното производство и
наложените обезпечителни мерки, клиентите не са могли да извършват
плащания по сметки на дружеството, поради което ЗАД“А.Б.“ преустановява
извършването по сключените с ищеца два договора за извършване на дейност
като доверен сервиз на 2 застраховател за извършване на авторемонтна
дейност. Така ищецът е бил лишен от сигурен доход от дейността си със ЗАД
„А.Б.“, като съдът е следвало да приложи чл.162 от ГПК за определяне на
размера на изгубения доход. Относно претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди съдът неправилно е приел, че не са се реализирали
вреди, които да подлежат на обезщетяване – от събраните доказателства се
установява, че фактически дейността на дружеството е била прекратена след
издадения ревизионен акт. Съдът е следвало да вземе предвид тежестта на
констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на
държавния орган, ефектът пред трети лица от незаконосъобразния акт, или
противоправното действие/бездействие на държавата, степента на засягане на
фирмената репутация, несигурността при планиране и нарушението в
нормалното управление на дружеството. Съобразно тези критерии
претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинените
неимуществени вреди на дружеството не е прекомерно. Настоява се за отмяна
на обжалваното решение, и уважаване на предявените искове, като бъде
осъден ответникът – Народното събрание на РБ да заплати на ищеца
обезщетение за причинени вреди в следствие на нарушението на правото на
ЕС, в претендираните с исковата молба размери, ведно със законната лихва
върху всяка главница, за периода от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на всички
разноски по делото. Направени са доказателствени искания, чиято
допустимост се претендира на основание чл.266, ал.3 от ГПК – поради липса
на дадени на ищеца надлежни указания от съда, че не сочи доказателства за
част от релевантните факти: 1. За допускане на ССЕ, която да отговори на
следните въпроси, след като извърши проверка в счетоводството на
4
„Т.Т.П.“ООД, „Т.Т.“ООД, „Т.В.“ООД и „С.“ЕООД: Издавани ли са фактури
от „С.“ЕООД в полза на „Т.Т.П.“ООД, „Т.Т.“ООД, „Т.В.“ООД и
осчетоводени ли са те? В какъв период и на каква стойност са осчетоводени?
Какъв е предметът на фактурите? Извършвани ли са плащания по издадените
фактури? Водени ли са редовно счетоводствата на дружествата? 2. При
условията на евентуалност , на осн. чл.192 от ГПК се иска да бъдат задължени
третите за спора лица „Т.Т.П.“ООД, „Т.Т.“ООД, „Т.В.“ООД да представят
съхраняваните от тях фактури, издавани от „С.“ЕООД. 3. За допускане на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на търговските
отношения между дружествата, в какво са се изразявали и каква е причината
за преустановяването им. Прави се искане за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС относно тълкуването на правото на ЕС по следните
въпроси, които са от значение за изхода на правния спор: Допуска ли
принципът на отговорност на държавите-членки за нарушаване правото на
ЕС, с оглед принципите на равностойност и ефективност, прилагането на
национална съдебна практика към иск за реализиране на отговорността на
държавата за нарушаване на правото на ЕС относно степента на доказване на
пропусната полза като сигурна? Представлява ли пропуснатата полза, като
част от обема на отговорността на 3 държавите-членки за нарушаване на
правото на ЕС, вреда, която може да бъде установена с достатъчна степен на
сигурност? Допуска ли принципът на отговорност на държавите – членки за
нарушаване на правото на ЕС, разходите, които е направил частноправен
субект в съдебно производство по защита на правото му, предоставено от
правото на ЕС, като вреда, която подлежи на обезщетяване от държавата?
Представлява ли претърпяна загуба възникването, в противоречие с правото
на ЕС, на задължение в полза на държавата за частноправен субект, без да е
изпълнено реално задължението? Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител с пълномощно за въззивното производство, представено с
Уточнение вх.№12005/11.04.2023 г., въззивната жалба отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с
изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната
жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
5
депозиран Отговор на въззивна жалба вх.№16883/26.05.2023 г., подаден от
Н.с. на РБ, чрез гл. юрк. А. С. и гл. юрк. М. Г., редовно упълномощени за
всичцки инстанции с пълномощни на л.80 и л.800 от делото на ПОС, с който
се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно и
законосъобразно съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение за
имуществени вреди от издадения ревизионен акт – сумата по влезлия в сила
ревизионен акт не е платена, и няма събрани доказателства държавата да
продължава да търси по принудителен ред заплащането на публичното
задължение по него. Наличието на ревизионен акт, сумите по който не са
платени, не е довело до обедняване на ищеца, тъй като не е налице реална
вреда. Правилни и в съответствие с практиката на СЕС са изводите на съда, с
които са отхвърлени претенциите за обезщетение за заплатените разноски в
производството по установяване на данъчни задължения и обжалването на РА
по административен и съдебен ред. Правилно са отхвърлени претенциите
обезщетение за пропуснати ползи от неосъществена търговска дейност по
предоставяне на таксиметрова, посредническа дейност, авторемонтни и
автосервизни услуги, като мотивите на съда са съобразени както и
националната, така и с европейската правна рамка. Съденото решение е
съобразено с ТР №3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк.д.№3/2021 г. на ОСГТК
на ВКС, като възприетото не влиза в противоречие с правото на ЕС и
конкретно с посоченото от жалбоподателя решение на СЕС по дело С501/18.
Сочат се решения на СЕС по дела Т 13/96, Т 39/08, С 419/08 в които се
застъпва разбирането, споделено от ВКС в ТР№3/2021 г., като се сочи и
практика на националните съдилища в същия смисъл. Предвид липсата на
доказани елементи от фактическия състав на отговорността по чл.4§3 ДЕС,
исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани, като правилото на
чл.162 от ГПК е неприложимо, тъй като искът не е установен по своето
основание. Съдът не е допуснал процесуално нарушение на чл.146, ал.2 от
ГПК – с 4 изготвения доклад правилно е разпределена доказателстваната
тежест, като е изрично указано на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи релевантните факти по твърдяното нарушение, описаните
неимуществени вреди, реалното претърпяване на твърдените имуществени
вреди и техния размер, и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и извършеното нарушение. Съдът е уважил всички
доказателствени искания на ищеца, а преценката дали тези доказателства са
6
надлежни и/или достатъчни, за да установят твърдените факти, е въпрос на
преценка по съществото на спора. По изготвения доклад ищецът не е
възразил. В частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди мотивите на съда са логични и съответстват на
събраните доказателства, и правилно тази претенция е отхвърлена. От
събраните доказателства не се установява в какво се изразява представянето
на ищеца като нередовен платец, засягането на доброто му име в сферата на
търговските интереси на дружеството. Не са налице доказателства издаденият
РА или неговото обжалване да са намерили някакво публично изражение и да
са се отразили на репутацията на търговеца. Осъществяването на проверки и
насрещни проверки от данъчните служби е обичайна дейност за
осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, поради което не може да
бъде причина за нарушаване репутацията на юридическото лице. По
доказателствените искания: С оглед липсата на допуснато процесуално
нарушение от първостепенния съд във връзка с доклада, не са налице
предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК за допускане на ССЕ по поставените
въпроси. Също така вещото лице изрично е посочило, че е ползвало
счетоводни записи и изготвени аналитични справки, поради което
назначаването на ССЕ по поставените въпроси не е необходимо. Искането за
отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, тъй като според
въззиваемата страна не са налице условията за отправяне на исканото
преюдициално запитване – не е налице разпоредба от правото на ЕС или акт
на органите на ЕС, ангажирани в настоящото производство, чието значение и
смисъл да са неясни или да будят някакво съмнение. Преценката дали
искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от
значение за правилното решаване на спора принадлежи на решаващия съд.
Въпросите в преюдициалното запитване следва да са в конкретна връзка с
предмета на делото, но с оглед тълкуването на разпоредба на правото на ЕС, а
не с въпроси, които изискват отговори за решаване на делото по същество на
спора. Формулираните въпроси не представляват искане за тълкуване на
разпоредби на правото на ЕС, а искане СЕС да отговори на правни въпроси,
съобразно конкретните твърдения на жалбоподателя. Постоянната съдебна
практика на СЕС съдържа отговор на поставените въпроси, като приема, че
вредата, чието поправяне е предмет на иск за извъндоговорна отговорност на
Съюза, трябва да е действителна и сигурна, което ищецът трябва да докаже
7
/сочат се в този смисъл решения по дело С-243/05 и решение по дело С-
362/95/. По същество се поддържат изложените в отговора на исковата молба
доводи, като се настоява за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на обжалваното решение. Не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания. Заявява се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Адв. С.: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора.
Съдът се е произнесъл по част от доказателствените искания в
определението за насрочване. Поддържам останалите доказателствени
искания – за разпит на свидетел и отправяне на преюдициално запитване.
Юрк. С.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Поддържам
отговора. Поддържам и становището по отношение на направените
доказателствени искания от ищцовата страна.
Юрк. Г.: Няма да допълвам становището на колегата.
Прокурорът: Считам жалбата за неоснователна. Считам изслушването
на свидетел за неоснователно, поради преклудиране.
По отношение на искането за преюдициално запитване има обилна
практика и не е необходимо да се прави такова.
Адв. С.: Поддържам искането за свидетел, който да бъде разпитван за
причината за прекъсване на отношенията и съответно, тъй като ОС е приел,
че липсват доказателства за отношенията между дружествата и групата, също
и в тази връзка – в какво се е състояла дейността. Става дума за управителя и
на трите дружества.
Доколкото съдът е приел, че с този свидетел не са установени тези
обстоятелства искаме още един свидетел.
По искането за експертиза – поддържам искането.
По направените доказателствени искания.
Във връзка с разпита на свидетел. Обстоятелството, че свидетел за тези
обстоятелства вече е бил допуснат и разпитан, но от неговите показания не са
установени твърдените обстоятелства не е процесуално нарушение по реда на
чл. 266, ал. 3 от ГПК. Ето защо при условия, че такъв свидетел за тези
обстоятелства вече е бил допуснат и разпитан не са налице процесуални
8
предпоставки за допускането на това доказателствено средство във
въззивното производство. Ето защо искането за разпит на свидетел следва да
бъде оставено без уважение.
По искането за експертиза. Същата е свързана с въпроси, касаещи
отношенията на жалбоподателя с три други дружества, респ. издаване на
фактури, осъществени и осчетоводени плащания. Съдът констатира, че в
първоинстанционното производство експертиза е била поискана и допусната.
Тя е дала заключение, както е уточнено и въз основа на прегледаните
фактури между жалбоподателя и дружествата, посочени във въззивната
жалба. Следователно на тези въпроси вече е даден отговор, а що се отнася
дали е осъществено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства не
е въпрос, който да аргументира допускането на това доказателствено средство
във въззивното производство пред настоящата инстанция. Ето защо и това
искане следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетел и допускане
на експертиза със задача, както е формулирана във въззивната жалба.
По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по
реда на чл. 628 от ГПК пред Съда на ЕС настоящата инстанция намира
следното:
Съгласно чл. 628 от ГПК запитване се прави при необходимост от
тълкуване на разпоредби на правото на ЕС или тълкуването и валидността на
акт на ЕС, когато това е от значение за правилното решаване на делото. Още
по-ясна е формулировката на разпоредбата на чл. 267, §1 от ДФЕС, който има
превес пред действащото вътрешно право, произтичащо от актове на
българския законодател. Съгласно цитираната разпоредба преюдициално
запитване се отправя, когато е налице необходимост от тълкуване на
Договора, както и в случай на нужда за преценка на валидността и тълкуване
на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС.
Видно от формулираните във въззивната жалба въпроси, нито един от тях не
е свързан с тълкуване на Договора, с преценка на валидността или
тълкуването на актове на институции, органи, служби или агенции на ЕС.
9
По-скоро се иска изясняване на понятие и най-вече свързано с установена в
достатъчна степен на сигурност на пропуснатите ползи, както и дали е
претърпяна загуба, възникването на задължение в полза на държавата по
частно-правен субект без това задължение реално да е изпълнено. Поради
липса на законови хипотези за отправяне на преюдициално запитване,
настоящата инстанция намира, че не е налице както хипотезата на чл. 628 от
ГПК, така и на чл. 267, §1 от ДФЕС, поради което искането в тази насока
следва да бъде оставено без уважение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално
запитване по въпросите така, както са формулирани във въззивната жалба.
Адв. С.: Представям списък на разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решението на
окръжния съд и да уважите въззивната жалба, като осъдите Народното
събрание да заплати обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди на довереното ми дружеството. Моля да бъде взето
предвид, че понятието за пропусната полза все още, вкл. и след ТР на ВКС в
известна степен не е ясно, доколкото една голяма част от върховните съдии в
своето ОМ споделят други теоретични разсъждения. В тази връзка голяма
част от тези теоретични разсъждения са споделени и от практиката на СЕС в
изложената практика във въззивната жалба .
Считам, без съмнение е установено съществено нарушение на правото
на ЕС от страна на НС с приетата норма на чл. 47 от ЗДДС във вида му към
2020 г. В тази връзка като представител на дружеството сигнализирах ЕК въз
основа на тази жалба НС следваше да измени закона и да премахне текста. От
разпитаните свидетели се установява, че въз основа на тази норма и
съставения РА всичките дружества, които са работили с довереното ми
10
дружество като лице, което ги е свързвало с клиенти и е осъществявало
реално застрахователната дейност като застрахователен агент е прекратена
именно поради обстоятелството, че е следвало да начисляват ДДС в размера
на 20%. Факт е, че дружеството не е заплатило тази сума поради
обстоятелството, че цялата дейност е била стопирана след издаването на РА.
От разпитания свидетел се установи, че причината за прекратяване на
дейността и на трите дружества, доколкото „Т.Т." е имал издаден РА,
наложените обезпечителни мерки за събирането му и фактическата
невъзможност дружеството да осъществява дейност чрез своите средства.
Също така са прекратени и трайни отношения със застрахователни дружества.
Само ще отбележа решение на ВАС по повод понятието пропусната полза, в
което те разбират нещо по-различно от ВКС, което създава проблем във
връзка с прилагането на националното ни право с оглед изискването да имаме
ефективно вътрешно средство за защита, а именно нарушението на Договора
за ЕС – чл. 4, §3. В това решение на база предходни месеци, в които
дружеството е осъществявало дейност и реализирало печалба, национален
орган е осъден да заплати пропуснатата полза, изчислена на база печалба от
предходни месеци поради обстоятелството, че му е забранено да извършва
дейност за един период от време. Претендирам разноски.
Юрк. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите решението
на първоинстанционния съд. Същото не страда от пороците посочени във
въззивната жалба.
Моля да ми дадете срок за писмени бележки.
Претендирам юрисконсултско възнаграждение.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
противната страна.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за
неоснователна и съответно да потвърдите решението.
Считам, че посочените пороци не са относими. На базата на това
решение не са настъпили щети. В тази връзка приемам разноските направени
във ВАС, и съдът е отговорил на всички възражения. Моля да потвърдите
атакувания съдебен акт.
Съдът определя седмичен срок на въззиваемата страна за представяне на
11
писмени бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 20.11.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12