Р Е
Ш Е Н И Е № 1163
гр. Перник, 17.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в откритото съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Капка Станчева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5090
по описа на съда за 2018 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало
заявление, въз основа на което срещу
ответника С.М.С. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 1233.43
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 31.08.2017 г., сумата 306.54 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1233.43 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 30.80 лв. за държавна
такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият
я е оспорил в срока за това, при което в срока по чл.415 ГПК са предявени
процесните установителни искове.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от 01.05.2014г. до 31.08.2017 г.,за топлофициран имот, находящ се гр.***, за която ответникът не му заплатил дължимата се от него
цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение от
закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи условия. Моли
съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни
и недоказани с конкретни възражения, че не
е собственик на имота, нито се намира в облигационно правоотношение с
ищеца на друго основание, поради което и нямал качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че жилището било ведомствено на „***“
АД и ответницата е живяла под наем в него до 01.08.2016г., когато продали
имота, а ответницата била настанена в Дом за възрастни хора. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №1851/2018г. по описа на РС-Перник е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството
ищец и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания
за главница и обезщетение за забава.
По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във вестник „Съпрерник” бр.82/ 2008г., от която се установява съдържанието на правоотношението, възникващо
между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя
на топлофицирания имот) на такава.
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот
по персонална партида на ответника С.М.С..
От приетия като доказателсвто
нотариален акт за покупко-продажба на наедвижим имот №***. на нотариус И.И.се
установява, че за периода до 20.12.2016г. жилището, за което са начислени
процесните вземания, е собственост на ***, а след тази дата – на Г.Д.Й..
От договор за наем от 09.05.2011г. между Мини Пертник“ ЕАД и С.М.С. се
установява, че същият е с предмет процесния топлоснабден имот и със срок до
31.12.2011г.
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Съгласно
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. №
2/2017г. на ВКС, ОСГТК клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето лице – наемателят, и „Топлофикация“ подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В случая по делото не е
установява ответницата да е ползвала имота през процесния период на
облигационно основание. Не се установява и сключването на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди със С.М.С.
с искане за откриване на партида, или с други допустими от процесуалния закон
доказателства, поради което задължението за плащане на цената на доставената
топлинна енергия е за правните субекти,
които притежават някое от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ качества, или за друго
лице, което полза имота на валидно облигационно основание.
При това положение съдът намира,
че в отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране
отговорността на ответника за плащане на цената за доставената топлинна енергия
до собственото на трето за спора лице жилище. Искът за главница и акцесорният
иск за обезщетение за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не
се установи привлеченото към отговорност
лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 от
Закона за енергетиката.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските в
заповедното производство.
С
оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство остават в тежест на
ищцовото дружество.
Право на разноски има само ответникът. Същата
не е направил разноски в заповедното производство. На С.М.С. следва да се
присъдят разноските в настоящето производство в размер на 340 лв. за платен
адвокатски хонорар.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, за признаване за установено по
отношение на С.М.С., с ЕГН: **********, че последната дължи на ищцовото дружество сумите по
заповед №1511 за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.03.2018г. по ч.гр.д.
№1851/2018г. ПО ОПИСА НА Районен съд-Перник в размер на 1233,43 лв. представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2017г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, и в размер на 306,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна
лихва за забава за периода от 08.07.2014 г. до 26.02.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да заплати на С.М.С., с ЕГН: ********** сумата от 340
лв. за разноски в настоящето производство.
След влизане на решението в сила, частно
гражданско дело №1851/2018г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния
състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: