О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 03.12.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 4-ти въззивен състав, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
АДЕЛИНА
ИВАНОВА
след като се запозна с ВНЧД №573 по описа на АСНС за
2020г., докладвано от съдия Петкова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по Глава 22-ра от НПК.
С Определение от 04.09.2020г., произнесено в закрито
заседание на същата дата по НОХД №1006/2016г., Специализираният наказателен
съд, 14-ти състав, е СПРЯЛ наказателното производство по делото на основание
чл. 290 вр. с чл. 25 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК. Спирането се
отнася до цялото наказателно (съдебно) производство, спрямо всички подсъдими по
делото.
Преписи
от съдебния акт от 04.09.2020г. са били изпратени до всички страни в процеса,
след връщане на делото от АСНС на първоинстанционния съд за администриране.
Определението е обжалвано с частна жалба от адв. И.Ю.
– защитник на подсъдимия Е.Д.М., подадена в законоустановения срок. То е
обжалвано и от подсъдимия Е.Д.М., като неговата частна жалба също е в
установения в чл. 290 ал.2 от НПК срок от получаване на съобщението за
извършеното процесуално действие (съобщението е получено от подсъдимия в
Затвора – гр. София на 03.10.2020г., а частната жалба е постъпила в СНС на
08.10.2020г.).
В частните жалби се излагат съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт. По-конкретно в жалбата на адв. И.Ю. се
акцентира върху следните обстоятелства: че определението на СНС от 04.09.2020г.
не съдържа мотиви защо делото се спира и дали разглеждането му в отсъствието на
подс. Д.Г.Г. би попречило за разкриване на обективната истина; сочи се, че
въпреки факта, че същият съдебен състав при СНС, по същото НОХД №1006/2016г. е
направил преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург (поради което по
делото е било извършено предходно спиране на наказателното производство), по
което запитване е постъпил отговор от Съда на ЕС, че при разглеждане на делото
в отсъствие на подсъдимо лице, което не се е явило в с.з. по независеща от него
причина, правото му да присъствува на съдебния процес не е нарушено, ако е
представлявано от упълномощен от него адвокат, ако е уведомено за извършените в
негово отсъствие действия по разследването и ако последните бъдат преповторени,
ако отсъствуващият подсъдим изяви такова желание, първоинстанционният съд
незаконосъобразно е спрял производството, и то спрямо всички подсъдими лица. На
второ място, в частната жалба на адв. Ю. се сочи, че към момента на
произнасянето на СНС с определението за спиране от 04.09.2020г., изготвената от
него на същата дата ЕЗР до компетентните власти на Кралство Испания не е била
изпратена до тях, което, според защитника, прави произнасянето със съдебния акт
от 04.09.2020г. незаконосъобразно, в нарушение на нормата на чл. 25 ал.2 от НПК.
По делото е установено следното, относимо към
настоящото производство по Глава 22-ра от НПК:
НОХД №1006/2016г. е образувано въз основа на внесен на
07.04.2016г. обвинителен акт от страна на Специализираната прокуратура срещу 12
(дванадесет) обвиняеми лица, както следва:
-срещу МАРТИН ЛЮБЕНОВ АНТОВ – за престъпления по чл.
321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.1 вр. с ал.1 предл. 2-ро от НК; по чл. 339 ал.2
вр. с ал.1 от НК; по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с
чл. 20 ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл.
1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
-срещу АНГЕЛ АНГЕЛОВ МЕЧКАРОВ – за престъпления по чл.
321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК; по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1
т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК и за две
престъпления по чл. 339 ал.1 от НК.
-срещу ДЕНИСЛАВ РАДОСЛАВОВ ПЕЕВ – за престъпления по
чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199
ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
-срещу Е.Д.М. – за престъпление по чл. 199 ал.2 т.3
вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК.
-срещу ВАЛЕНТИН СЕДЕФЧОВ ЯНЕВ, ВАЛЕРИ ТОДОРОВ
АЛЕКСАНДРОВ, ИВАН СЕРАФИМОВ ИЛИЕВ, ХРИСТО ЦЕНКОВ ХРИСТОВ, НИКОЛАЙ Д. СТОЙКОВ,
ЖЕЧО АНТОНОВ БЕЛЯСИН и ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИЕВ – за престъпление по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2
от НК.
В хода на съдебното следствие по НОХД №1006/2016г. е
установено, че подсъдимият ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ не може да бъде открит и
не се явява по делото. Впоследствие е установено, че същият се намира в място
за лишаване от свобода на територията на Кралство Испания, тъй като спрямо него
в тази държава се води съдебно производство за престъпление от общ характер
(н.д. №7/2018г.).
Междувременно, на 10.10.2019г. от страна на Софийската
Районна прокуратура е била издадена Европейска заповед за арест за предаването
на Д.Г.Г. на българските правосъдни власти, с цел изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“, наложено с влязла в сила присъда на Софийския Районен съд,
133-ти н.с., по НОХД №7223/2017г.
Причината и основанието за спиране на наказателното
производство по НОХД №1006/2016г. на СНС, 14-ти състав, е издаването на
04.09.2020г. на Европейска заповед за разследване (ЕЗР), отправена до
компетентните съдебни органи на Кралство Испания, с която се иска предоставяне
на информация (получаване на копие от съдебен акт) във връзка с изпълнението на
ЕЗА, издадена на 10.10.2009г. от Софийската Районна прокуратура. В ЕЗР,
издадена от първоинстанционния съд на 04.09.2020г., е направено и искане до
испанските власти за временно предаване на подсъдимия Д.Г.Г. в РБългария, за
участието му в съдебното производство по НОХД №1006/2016г. на СНС. Периодът на
поисканото временно предаване е уточнен в ЕЗР–
от 01. до 31.05.2021г.
До момента на настоящото произнасяне на въззивния съд,
Европейската заповед за разследване от 04.09.2020г. на СНС е изпълнена частично
от страна на компетентните съдебни власти на Испания. Предоставени са копия от
две съдебни решения на Централния следствен съд №3 в гр. Мадрид, Испания, и
двете – от 29.10.2019г., с първото от които е допуснато предаването на Д.Г.Г. в
РБългария по горепосочената ЕЗА от 10.10.2019г. на СРП, а с второто решение на
съда в гр. Мадрид е постановено прекратяване на предаването на същото лице по
същата ЕЗА, до приключване на наказателното производство, водено срещу него в
Кралство Испания (по н.д. №7/2018г.), респ.- до изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ по него (т. нар. „отложено предаване“)..
ЕЗР от 04.09.2020г., издадена от СНС, 14-ти състав,
все още не е изпълнена в останалата й част, касаеща искането за временно
предаване на Д.Г.Г. за нуждите на НОХД №1006/2016г. За това българският съд е
уведомен с писмо от 15.10.2020г. на прокурор от Отдел „Международно правно
сътрудничество“ при Прокуратурата към Специализирания национален съд на
Испания. Приложено е Разпореждане от 05.10.2020г. на същия испански прокурор,
видно от което, издадената от СНС Европейска заповед за разследване, в тази й
част, е насочена за разглеждане и произнасяне по основателността на направеното
искане за временно предаване, към компетентния съд - Централния следствен съд №3 - гр. Мадрид. До
момента няма данни дали този съдебен орган е взел решение по коментираната част
от ЕЗР и какво е то.
Относно извършеното спиране на наказателното
производство по НОХД №1006/2016г. с обжалваното определение от 04.09.2020г.,
действително, първоинстанционният СНС не е изложил мотиви защо се налага спиране на цялото наказателно
(съдебно) производство по делото, спрямо всички подсъдими и за всички
престъпления по обвинителния акт, а не само по отношение на отсъствуващия от
страната подсъдим Д.Г.Г.. В този смисъл приведените в частната жалба на адв. Ю.
възражения се явяват основателни.
Тъй като въззивното производство по повод обжалването
на определението за спиране се ръководи от правилата на Глава 22-ра от НПК, то,
съобразно нормата на чл. 345 ал.2 от НПК, втората инстанция дължи решаване на
въпросите по частната жалба, в случай, че отмени изцяло или частично
първоинстанционния съдебен акт (т.е. – дължи т. нар. „заместващо произнасяне“).
Въззивният съд намира частните жалби на адв. Ю. и на
подс. Е.М. за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият съдебен състав не намира за правилен процесуалния
подход на СНС - с обжалваното определение от 04.09.2020г. да спре цялото
наказателно производство по НОХД №1006/2020г., по отношение на всички
подсъдими.
Действително, нормата на чл. 25 ал.2 от НПК позволява
(при условията на факултативност) спирането на наказателното производство,
когато се чака отговор на изпратена молба за правна помощ (понастоящем, с
транспонирането на правото на ЕС и след влизането в сила на Закона за ЕЗР – на
изпратена Европейска заповед за разследване).
В следващия текст от българския процесуален закон
обаче – в чл. 26 от НПК, законодателят е предвидил възможност за спиране на
наказателното производство, при престъпления, извършени в съучастие, когато не
са налице условията за разделяне, по отношение само на един или няколко
обвиняеми/подсъдими лица, ако това няма да затрудни разкриването на обективната
истина по делото. Систематичното място, на което се намира чл. 26 в
Наказателно-процесуалния кодекс, показва, че тази правна норма е относима към
всички основания за спиране, посочени в чл. 25 ал.1 и ал.2 от НПК.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния в
обжалваното определение, че при очакване на отговор по издадена от българския
съд ЕЗР, наказателното производство може да
бъде спряно (така както това е регламентирано в чл. 25 ал.2 от НПК). Настоящият
съдебен състав обаче не счита, че това спиране трябва да обхване цялото
наказателно (съдебно) производство и всички останали подсъдими, с изключение на
подс. Д.Г.Г., който се намира в испански затвор.
Това е така, защото ЕЗР е издадена именно за
установяване на правно-релевантни факти точно за този подсъдим, с нея правилно
е поискано и временно предаване на подсъдимия Д.Г.Г.. В тази връзка, по повод
възражението на адв. Ю., направено в частната жалба, че съдебното производство
по НОХД №1006/2016г. на СНС би могло да продължи при условията на чл. 269 от НПК спрямо подс. Георгиев, въззивният състав държи да отбележи, че такъв начин
на процедиране не е напълно юридически издържан, при положение, че точното
местонахождение на подсъдимия в чужбина е известно (той се намира в затвор в
Испания). При това положение, българският съд е бил длъжен да осигури по
законосъобразен начин участието на подсъдимия Георгиев в съдебното производство,
намиращо се на производство пред него. Точно това е и направил съдебният състав
на СНС, като е издал ЕЗР, включваща и искане за временно предаване на това
подсъдимо лице.
От друга страна обаче, въззивният съд не намира, че
спирането на наказателното производство по НОХД №1006/2016г. само по отношение на подсъдимия Д.Г.Г.,
би затруднило разкриването на обективната истина по делото. При внимателен
прочит на материалите по делото, се установява, че това лице (разпитвано до
момента единствено в качеството му на обвиняем на досъдебното производство), не
е дало обяснения от такъв характер, които да допринасят за изясняване на правно-релевантните
факти по повдигнатите обвинения (както на него, така и на останалите подсъдими
лица). При разпитите му, проведени по ДП на 31.07.2013г., на 07.08.2013г., на
08.08.2013г. и на 09.11.2015г. (листове 4-5, 7-8, 9-10 от том 5-ти, папка 4 от
ДП и л.42 от том 12-ти, папка 2 от ДП), Димитър Георгиев, разпитан в качеството
му на обвиняем, се е възползувал от правото да не дава обяснения. Единствено
при проведения разпит на 10.09.2013г. (л. 11-13 от том 5-ти, папка 4 от ДП)
обв. Георгиев е дал обяснения, но те са свързани с повдигнатото му на
31.07.2013г. обвинение за престъпление по чл. 199 ал.1 т.1 и т.5 вр. с чл. 198
ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК (за грабеж, осъществен на 21.10.2006г. в съучастие
между Д.Г.Г., Й.Ц.Ц. (починал), и обвиняемите/подсъдимите Н.Д.С. и И.С.И., с
пострадал турския гражданин С.Б). Видно обаче от съдържанието и диспозитивите
на обвинителния акт на Специализираната прокуратура, въз основа на който е било
образувано НОХД №1006/2016г., прокурорът е изоставил обвиненията срещу Г., С. и
И. за престъплението по чл. 199 ал.1 т.1 и т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20
ал.2 от НК, като за тези лица обвинителният акт е внесен само за престъпление
по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК. Обясненията на подс. Д.Г.Г.
в протокола за разпит от 10.09.2013г. по
никакъв начин не допринасят за разкриване на обективната истина относно
престъплението по чл. 321 от НК.
Спирането на наказателното производство само по
отношение на подс. Д.Г.Г. (без да засяга и останалите подсъдими по делото), е
оправдано и от друга гледна точка. След осигуряването на подс. Д.Г.Г. за участие по делото, при изразено желание от
негова страна, извършените в негово отсъствие съдебно-следствени действия могат
да бъдат валидно и законосъобразно повторени, в какъвто смисъл е не само трайно
утвърдената в България съдебна практика, но и отговорът на Съда на ЕС по
отправеното по същото дело преюдициално запитване.
На последно място, в подкрепа на аргументите за
неоснователност на спирането на наказателното производство спрямо всички
подсъдими (с изключение на подс. Д.Г.Г.), въззивният състав отбелязва, че ако и
докато делото е спряно, съдът не може да упражнява никакъв законоустановен
контрол върху евентуално отклоняване на останалите подсъдими, в това число –
напускане на страната или евентуалното им укриване. По този начин би се създала
опасност, след осигуряване участието на подс. Д.Г.Г. по делото и възобновяване на същото, някой от
другите подсъдими да не бъде намерен поради посочените причини. Това
допълнително би възпрепятствувало приключването на наказателното производство в
разумни срокове. До настоящия момент то е в състояние на „висящност“ (неприключено)
пред първата съдебна инстанция (СНС) вече повече от 4 (четири) години.
Предвид изложените съображения, настоящият състав
намира, че определението на СНС от 04.09.2020г. следва да бъде отменено в
частта му относно спирането на наказателното производство по НОХД №1006/2016г.
спрямо подсъдимите М.Л.А, А.А.М., Д.Р.П., Е.Д.М., В.С.Я, В.Т.А, И.С.И., Х.Ц.Х.,
Н. Д. С. и Ж.А.Б., като бъде потвърдено в частта му относно спирането по
отношение на подс. Д.Г.Г..
Поради изложеното, и на основание чл. 354 ал. 2 от НПК
Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение на Специализирания
наказателен съд, постановено в закрито заседание на 04.09.2020г., в частта му за спирането на
наказателното производство по НОХД №1006/2016г. по отношение на подсъдимите М.Л.А.
(за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.1 вр. с ал.1 предл. 2-ро
от НК; по чл. 339 ал.2 вр. с ал.1 от НК; по чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр.
с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр. с
чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК), А.А.М. (за престъпления по
чл. 321 ал.3 предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК; по чл 200 вр. с чл. 199
ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК и за две
престъпления по чл. 339 ал.1 от НК), Д.Р.П. (за престъпления по чл. 321 ал.3
предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл 200 вр. с чл. 199 ал.1 т.5 вр.
с чл. 198 ал.1 предл. 1-во вр. с чл. 20 ал.2 от НК), Е.Д.М. (за престъпление по
чл. 199 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.5 вр. с чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК), В.С.Я.,
В.Т.А., И.С.И., Х.Ц.Х., Н. ДС. и Ж.А.Б. (за престъпление по чл. 321 ал.3 предл.
1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК).
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част –
за спиране на наказателното производство по НОХД №1006/2016г. на СНС, 16-ти
състав, по отношение на подсъдимия Д.Г.Г. за престъпление по чл. 321 ал.3
предл. 1-во и 2-ро, т.2 вр. с ал.2 от НК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
о.м.
Особено
мнение на съдия Магдалена Лазарова – член на съдебния състав по внчд
№573/2020г.
Подписвам определението с особено
мнение по следните съображения:
Намирам определението на СНС, предмет на
настоящия въззивен контрол за незаконосъобразно. Същото е произнесено в закрито
съдебно заседание на 04.09.2020г. по нохд №1006/2016г. , като на основание
чл.290 вр. чл.25 ал.1 т.2 и ал.2 НПК е постановено спиране на производството по
делото до връщане на подсъдимия Д.Г.Г. в
страната в резултат на предаването му след изпълнение на ЕЗР, издадена по
делото на същата дата.
От материалите по делото е видно, че в
съдебно заседание на 14.02.2020г. СНС е
постановил на основание чл.258 ал.2 НПК „започване на съдебното следствие
отначало, констатирайки абсолютна процесуална пречка един от съдебните
заседатели да продължи участието си по делото съгласно разпоредбата на чл.67
ал.3 т.2 Закона за съдебната власт, предвид придобитото качество на общински
съветник.
По делото до момента не е било
проведено разпоредително заседание от новосформирания съдебен състав /доколкото
изискването за неизменност на съдебния състав е приложимо от провеждането на
разпоредителното заседание/, в което да бъдат обсъдени въпросите по чл.248 НПК
с участието на страните, като двукратно в закрито съдебно заседание са
постановени съответно определение на 05.05.2020г. /отменено от АСНС с
определение № 460 от 01.07.2020г. по внчд №319/2020г./ и определение от
04.09.2020г. /предмет на настоящия въззивен контрол/ за спиране на
наказателното производство на основание чл.290 ал.1 вр. чл.25 ал.1 т.2 и ал.2 НПК. Избраното от законодателя систематично място на разпоредбата на чл.290 НПК
в Раздел III Съдебно
следствие от
Глава 20 НПК, предполага процесуална
възможност за подобно произнасяне
на един по-късен етап от съдебното производство в хода на вече започнало
съдебно следствие.
В този смисъл проверяваният съдебен
акт се явява незаконосъобразен, доколкото в НПК е предвидено провеждането на
нарочна процедура в открито разпоредително заседание, в която съдът след надлежно
изслушване на становището на страните следва да се произнесе с определение,
включително и относно наличието на основания за спиране на наказателното
производство. В конкретния случай приложеният от СНС подход е довел до
ограничаване на процесуалните права на страните, като в нарушение на закона е
предрешен въпроса по чл.248 ал.1 т.2 пр.2 НПК.
В контекста на изложеното намирам, че
атакуваното определение на СНС следва да
бъде отменено и делото да бъде върнато за надлежно провеждане на
процедурата по чл.247а и следващите от
Глава 19 от НПК, включваща подготвителните действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Съдия:
/М.Лазарова/