Р Е Ш Е Н И E № 1107
гр.Сливен, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 592/2019
г. по описа на РС – Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София чрез адв. Н.Ш. от САК , против Т.П.С., ЕГН: ********** ***, на която
заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е
процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата адв. А.С. ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.07.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била заплатила по този договор сумата от 54,55 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател бил предоставил на ответницата като лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство с обща лизингова цена в размер на 197,57 лв.платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг ответницата била дължала общо сумата от 180,39 лв. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г.- 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г., начислена във фактура № **********/05.10.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.11.2016 г., начислена във фактура № **********/05.11.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.11.2016 г. до 04.12.2016 г., начислена във фактура № **********/05.12.2016 г.; 154,62 лв. сбор от 18 лизингови вноски начислени поради неплащане на предходните лизингови вноски по чл. 12 от ОУ за период от 05.01.2017 г. до 04.02.2017 г. начислени във фактура № 72552410645/05.02.2017 г.
На 05.08.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила задълженията си по този договор в общ размер от 354,47 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. Претендира задълженията по фактура № **********/05.10.2016 г. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г. в размер на 345,65 лв., поради частично плащане в размер на 1,90 лв. Претендира задълженията по фактура № **********/05.11.2016 г. за отчетен период 05.10.2016 г. -04.11.2016 г. в размер на 44,57 лв. Претендира задълженията по фактура № **********/05.11.2016 г. до 04.12.2016 г. в размер на 44,57 лв.Претендира задължения по фактура № **********/05.02.2017 г. в размер на 154,62 лв. Тези суми съставляват неплатени абонаментни такси и лизингови вноски по двата договора за мобилни услуги и по договора за лизинг.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на мобилния оператор сумата от 589,41 лв., съставляваща незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, както и неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител адв. А.С.. Оспорва иска по основание и по размер. Оспорва като неистинско писмено доказателство записът на заповед обезпечаващ договора за лизинг от 29.07.2016 г., тъй като било посочено че е сключен в гр. София, а в договора за лизинг било посочено, че е сключен в гр. Сливен. Към договора за лизинг били приложими изискванията на чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, тъй като в него била предвидена възможността да се закупи стоката предмет на договора. Договорът за лизинг бил неясен и неравноправен за потребителя. В погасителния план не били посочени датите за падеж на лизинговите вноски, което било означавало, че не бил уговорен срок. Договорът за лизинг бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Оспорва размера на начислените суми по представените от ищеца факури. Не се било установило лизингодателят да е упражнил надлежно правото си по чл. 12 ОУ към договора за лизинг да обяви предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, което негово волеизявление следвало да достигне до лизингополучателя. В погасителния план не били посочени дати на падеж, което било означавало, че задължението било платимо при покана, а такава не била изпратена на ответницата.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6407/2018 г.
по описа на РС-Сливен срещу длъжника Т.П.С., ЕГН: ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3728/19.11.2018
г. за общата
сума от 589,41 лв.,
представляваща неплатени месечни абонаментни вноски и лизингови вноски по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг
и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които са
издадени фактури № **********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016 г., №
**********/05.12.2016 г. и № **********/05.02.2017
г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-16.11.2018
г. до окончателното плащане. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на
длъжника.
На 29.07.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била заплатила по този договор сумата от 54,55 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател бил предоставил на ответницата като лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство с обща лизингова цена в размер на 197,57 лв.платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг ответницата била дължала общо сумата от 180,39 лв. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г.- 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г., начислена във фактура № **********/05.10.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.11.2016 г., начислена във фактура № **********/05.11.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.11.2016 г. до 04.12.2016 г., начислена във фактура № **********/05.12.2016 г.; 154,62 лв. сбор от 18 лизингови вноски начислени поради неплащане на предходните лизингови вноски по чл. 12 от ОУ за период от 05.01.2017 г. до 04.02.2017 г. начислени във фактура № 72552410645/05.02.2017 г. Срокът на договора за лизинг бил изтекъл на 29.06.2018 г., като страните били уговорили погасителен план, който бил неразделна част от договора, но в погасителния план липсва уговорен падеж на плащане на отделните месечни лизингови вноски.
На 05.08.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила задълженията си по този договор в общ размер от 354,47 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г.
Видно от представената от ищцовото дружество извадка от електронната му
система е налице потребление от предпочетен номер ++359********* за процесния
период 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
ОТНОСНО предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в
рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6407/2018 г. на СлРС.
Установи се от представените по делото писмени
доказателства, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата са сключени три
договора, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
29.07.2016 г. и договор за лизинг от 29.07.2016 г. и Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* от 05.08.2016 г. Ищцовото
дружество е изпълнило надлежно задълженията си по договорите за мобилни услуги
и по двата предпочетени номера, като е предоставило мобилни услуги по двата
договора на ответницата за процесния период, така както е било уговорено в
абонаментния план и съобразно общите условия на договорите надлежно подписани и
приети от ответницата, което е видно от представените извадки за потребление от
електронната система на мобилния оператор. Били са издадени фактури за
възникналите задължения, които ответницата не представи доказателства да е
заплатила в срок.
Стойността на предоставеното по Договора за лизинг мобилно
устройство е 197,57 лв. с ДДС, като в чл. 4 от същия е посочено, че
устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23
месеца, като ответницата е следвало да заплаща лизингова вноска в размер на
8,59 лв. месечно. Същата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договора за
лизинг обстоятелство, че е получил мобилното устройство, което е предмет на
договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на
лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това
за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски.
Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне
мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по
чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати
уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за
установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени
такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответницата.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно
договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответницата, поради което същата е направила само две лизингови вноски и му дължи част от стойността на предоставеното
по договора мобилно устройство-180,39 лв. Посочено е, че с фактура №
72552410645/05.02.2017 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е обявило за предсрочно
изискуеми дължимите се след този момент 18 лизингови вноски за периода от 05.01.2017
г. до 04.02.2017 г. съгласно чл. 12 от ОУ към договора.
Твърденията на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за предсрочно прекратяване на договора за лизинг са недоказани,
но ответницата дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски.
Това е така, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаването на
заповед за изпълнение-16.11.2019 г. срокът на договора за лизинг е изтекъл -29.06.2018
г. /23 месеца, считано от 29.07.2016 г./ и ответницата дължи неплатените
лизингови вноски по него, тъй като
същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора. С
оглед на това, в тази му част искът е основателен, като твърденията на особения
представител на ответницата за наличието на неравноправни клаузи в договора за
лизинг не могат да обосноват друг резултат. В конкретния случай се касае само
за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на
договора срещу предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които
дават предимство на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред
ответницата, в качеството й на потребител. Дължимите се преди фактура № 72552410645/05.02.2017
г. лизингови
вноски са включени във № **********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016
г., № **********/05.12.2016 г., като в същите е
включена и стойността на услугите, които ответницата е получавала по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 29.07.2016 г. и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 05.08.2016 г. С оглед на това, ответницата е следвало да заплаща на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД месечна сума най-малко в размер на абонаментните вноски
по двата договора за мобилни услуги.
С оглед на изложеното, така предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълен размер.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че
ответната страна дължи законна лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, а именно от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане, тъй като това
изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че между страните е било налице валидно договорно
правоотношение по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* от 29.07.2016 г. и по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 05.08.2016 г.
за срок от 24 месеца, и по договор за
лизинг на мобилно устройство от 29.07.2016 г., като
ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите за мобилни услуги и
същите са прекратени едностранно от ищеца, като е начислена и неустойка
при прекратяване на договорите, съобразно уговореното,
която обаче не се претендира от ищцовото дружество. Издадени са фактури
представени по договорите за
далекосъобщителни услуги, от които е видно, че ответницата е реално използвала мобилни услуги, за което е следвало да заплати
дължимите суми, като не се доказа предоставеното за ползване мобилно устройство
на ответницата по договора за лизинг да е било върнато или заплатено. Всяка от
процесните фактури включва стойността на
използваните мобилни услуги и фиксираните абонаментни вноски, включително и
стойността на лизинговите вноски и съставлява доказателство, че действително са
били предоставени мобилни услуги на ответницата, които е следвало да бъдат
заплатени от нея.
Ищецът доказа основателността на предявените от него искове, тъй като доказа наличието на договорни отношения между страните по посочените договори и изпълнение на своите задължения по тях, както и надлежното им фактуриране. Ответницата не доказа плащане на претендираните суми. Следователно предявените положителени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД следва да бъдат уважени в пълен размер.
РАЗНОСКИТЕ
При това положение ответницата дължи на ищеца
направените в настоящето исково производство разноски в размер на 625 лв. съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът, счита за основателно
възражението на особения представител на ответницата за прекомерност адвокатското
възнаграждение в заповедното производство и счита, че същото следва да бъде
намалено до минималния размер от 300 лв., на основание чл. 7, ал. 7 във вр. с
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 325 лв.,
съставляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство.
Ответницата не е сторила разноски по делото и
такива не следва да й бъдат присъждани с оглед изхода на производството.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл.
422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че Т.П.С.,
ЕГН: ********** *** дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София сума
от 589,41 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг и неплатени
месечни абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, за които са издадени фактури № **********/05.10.2016 г., №
**********/05.11.2016 г., № **********/05.12.2016 г. и № **********/05.02.2017 г. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-16.11.2018
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН: **********
*** , да
заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София, направените деловодни разноски по исковото
производство в размер на 625 лв., и сумата от 325 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред СлОС от уведомяването на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д. № 6407/2018 г.по описа на РС-Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: