ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260274 31.08.2020 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско
отделение, на тридесет и първи август
през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
Председател: Таня РУСЕВА - МАРКОВА
Членове: 1. Галя БЕЛЕВА
2 .мл.с. Детелина ДИМОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Детелина Димова въззивно частно гражданско дело № 1890 по описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.274 от ГПК, във връзка с чл. 262, ал. 3 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от «ВИП
Мениджмънт» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: община Бургас, с. Димчево, ул.
„Трета“ № 9, представлявано от Управителя Сотирка Трифонова против Разпореждане
№ 5404 от 05.03.2020 г. по гр.д. №6087/2019 г. по описа на БРС, с което районния
съд е върнал въззивна жалба вх. №10777/02.03.2020 г. на БРС, подадена от „Вип
мениджмънт“ ЕООД против Решение №407/29.01.2020 г. постановено по гр.д. №6087/2019
г. на БРС.
С
частната жалба и уточняващите я молби постановеното от БРС разпореждане се
оспорва като неправилно като се изразява несъгласие с изводите на съда за
просрочие на въззивната жалба по съображения за нередовно проведена процедура
по връчване на първоинстанционното решение. В първоинстанционното производство
ищцовото дружество – настоящ жалбоподател било представлявано от адв. Мариана
Трифонова, която същевременно била и снаха на управителката на „Вип мениджмънт“
ЕООД –Сотирка Трифонова. Твърди се, че в резултат на възникнал между тях двете
личен конфликт в края на 2019 г. се стигнало до оттегляне на пълномощията на
адв.Трифонова по делото, за което последната следвало да оформи необходимите
документи и да уведоми съда. Заявява, че за оттеглянето на пълномощията, адв.
Трифонова била уведомила съда на 05.02.2020 г. посредством изявление пред
връчителя, който отразил същото върху съобщението за постановеното решение,
върнато в цялост по делото. Намира, че
при това положение съдът бил уведомен за оттеглянето на пълномощията, считано
от датата на връщане на така оформеното съобщение по делото. Макар по делото
към този момент все още да не били представени доказателства в тази връзка,
счита, че предаването на декларацията, съдържаща изявлението за оттеглянето на
пълномощията не било елемент от фактическия състав на оттеглянето, за което
било необходимо само и единствено това изявление да е достигнало до адресата.
Според частния жалбоподател, разпоредбата на чл. 35 от ГПК изисквала единствено
уведомяване на съда, но не и представяне на доказателства за оттеглянето.
Обсъждат се и правните последици на извършеното повторно връчване на
съобщението, в изпълнение на разпореждане на районния съдия от 07.02.2020 г.,
при което връчителят отразил, че адв. Трифонова отказва да получи книжата и че
е с оттеглени правомощия. Възразява, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ГПК като е счел съобщението за редовно връчено
при отказ, поради наличие на предвиденото в тази норма изключение в хипотезата
на оттеглени пълномощия. По изложените аргументи, счита, че подадената на
02.03.2020 г. жалба, с която по същество се оспорва крайния съдебен акт по
делото, не била просрочена, а преждевременно подадена, тъй като поради
нередовното връчване на съобщението, срокът за обжалване на решението все още
не бил започнал да тече. Моли за отмяна на
обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения.
С оспореното разпореждане,
първоинстанционният съд след извършена проверка по реда на чл. 262, ал. 1 и ал.
2 от ГПК за редовност и допустимост на подадената от ищцовото дружество въззивна
жалба, е констатирал, че същата е подадена след законоустановения срок, с оглед
на което е разпоредил връщането й на жалбоподателя. Съдът е изложил в мотивите
си, че съобщението за решението било връчено на адв. Трифонова на 05.02.2020
г., като независимо от направеното от връчителя отбелязване върху съобщението,
че същата е с оттеглени пълномощия и с оглед липсата на доказателства за
оттеглянето по делото, съобразно изискванията на чл. 35 от ГПК, съдът
разпоредил повторно връчване на решението. При новото връчване на съобщението,
адв. Трифонова отказала да получи книжата, като връчителят освен
удостоверяването на отказа, извършил и допълнително отбелязване, че същата е с
оттеглени пълномощия. Поради това, че и към този момент съдът не бил уведомен
за оттеглянето, съдът на основание чл. 35, вр. с чл. 51, ал. 3 от ГПК, приел,
че връчването е редовно, считано от 12.02.2020г. При това положение, срокът за
подаване на въззивна жалба срещу решението, започнал да тече от 13.02.2020 г. и
бил изтекъл на 26.02.2020 г., а жалбата на „Вип мениджмънт“ ЕООД била постъпила
в съда на 02.03.2020 г., или сред изтичането на 2 –седмичния срок по чл. 259,
ал.1 от ГПК.
Обуславящ за изхода по делото е отговорът
на въпроса кой и по какъв ред следва да уведоми съда за оттегляне на
пълномощията по чл. 35 от ГПК, за да се приеме, че са настъпили последиците от
това процесуално действие. От буквалния прочит на чл. 35 от ГПК следва, че
задължението за уведомяване на съда е на доверителя, който е страна в съответното
съдебно производство. Това следва и от обстоятелството, че в отношенията между
страните, с оттеглянето на пълномощията, правоотношението по упълномощителната
сделка се счита за прекратено и от този
момент пълномощникът не разполага с представителна власт, за да прави изявления
от името на доверителя. Освен, че страната, а не пълномощникът й, е тази която
трябва да отправи изявлението до съда, същото
на следващо място следва да бъде адресирано до самия съдебен орган, а не до връчителя,
който макар и служител на съда, има конкретни удостоверителни функции във връзка
с връчването на книжата, но не и общи правомощия по приемане и удостоверяване
на изявления на страните, представляващи по съществото си процесуални действия,
които следва да се извършат пред съдебния орган. Във вътрешните отношения между доверител и пълномощник,
оттеглянето на пълномощието поражда последици от момента, в който изявлението
на доверителя е достигнало до довереника. Но в отношенията с трети страни, и по
– конкретно в процесуалните отношения, възникнали в рамките на съдебното
производство, последиците от оттеглянето на пълномощията, възникват от момента,
в който съдът е уведомен за това от легитимирано лице, в съответната форма и
ред.
Разпоредбата на чл. 100 от ГПК предвижда,
че страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание, като
протоколът на основание чл. 152 от ГПК е доказателство за това. Процесуалните
действия извън съдебното заседание се извършват в писмена форма, като за
тяхната редовност и валидност съдът следи служебно, съобразно изискванията на
чл. 101 и чл. 102 от ГПК. Не е спорно, че уведомяването на съда от страна на
доверителя, че същият е оттеглил пълномощията си от упълномощения от него
представител по делото, представлява процесуално действие по смисъла на чл. 100
от ГПК. Щом същото не е извършено присъствено в съдебно заседание, то при
преценката за неговата редовност приложение следва да намерят изискванията,
посочени по – горе. На първо място изявлението по чл. 35 от ГПК следва да бъде
направено в писмена форма и следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.
102 от ГПК, в това число името и адреса на страната, която прави изявлението,
съответно името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението.
Изявлението следва да бъде удостоверено и с подпис съгласно т. 4 на чл. 102,
ал. 1 ГПК. С оглед на изложеното не би могло да се приеме, че отразеното от
връчителя изявление на адв. Трифонова, която сама е заявила, че вече няма
представителна власт удовлетворява изискванията за валидност и редовност на
процесуалното действие по чл. 35 от ГПК, състоящо се в уведомяване на съда за оттеглянето
на пълномощието. Същевременно след като във вътрешните отношения между
пълномощник и доверител, последиците на оттеглянето на пълномощията са
настъпили, то в тежест на доверителя е незабавно да уведоми съда за това, с цел
избягване на неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят за него
на основание чл. 35 изречение второ ГПК. В случая, страната не твърди и не
излага никакви основателни доводи относно причините, поради които не е
уведомила съда за оттеглянето на пълномощията близо три месеца след осъществяването
на този юридически факт. Бездействието на страната е скрепено със санкцията на
закона, който предвижда, че всички действия извършени законно от пълномощника
до оттеглянето на пълномощното, остават в сила. Това важи и за настоящия
случай, в който се установява, че макар страната да твърди, че е оттеглила
пълномощията си от адв. Трифонова още в края на месец ноември, 2019 г., то
същата не е отправила своевременно уведомление до съда по смисъла на чл. 35 от ГПК, във формата и със съдържанието, което законът изисква, поради което
правилно съдът е приел за редовно връчването на решението, извършено на
пълномощника. Само по себе си обстоятелството, че адв. Трифонова е подала по
делото писмени бележки на дата 29.11.2019 г., което е след датата 19.11.2019 г,,
на която страната твърди, че е оттеглила пълномощията си, разколебава
твърденията относно момента, в който действително са били оттеглени
пълномощията. Изявлението на адв. Трифонова, отправено пред връчителя, че
отказва да получи съдебните книжа, защото е с оттеглени пълномощия, не би могло
да породи задължение за съда да извършва проверка дали това отговаря на
действителността или не, още повече, че подобна проверка не е предвидена нито в
чл. 35 от ГПК, нито в чл. 51, ал. 3 от ГПК. Съобразно изискването на чл. 3 от ГПК, участващите в съдебното производство лица и техните представители са
длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно. В случая доколкото
адв. Трифонова е знаела, че съдът не е уведомен надлежно за оттеглянето на
пълномощията (съобразно твърденията в частната жалба, че неин е бил ангажимента
да оформи документите по оттеглянето и да уведоми съда, а това не е било
сторено към дата 12.02.2020 г.), и бидейки наясно с последиците на чл. 51, ал.
3 от ГПК, същата не е имала право на отказ да получи книжата, адресирани до
„Вип мениджмънт“ ЕООД.
В
допълнение като аргумент за редовността на връчването следва да се посочи и
това, че освен като пълномощник, адв. Трифонова е била посочена в книжата по
делото и като съдебен адресат на ищцовото дружество, включително и в подадените
по делото след проведеното последно заседание
писмени бележки. Съдебният адресат може да бъде, както пълномощникът на
страната по делото, така и друго лице, овластено да извършва действия по
получаване на съдебни книжа от името на страната, без да е неин процесуален
представител. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен
съд, че когато пълномощникът е посочен и като съдебен адресат, оттеглянето на
пълномощното на процесуалния представител по чл. 35 от ГПК или отказът от
пълномощие по чл. 36 ГПК не води автоматично до отпадане качеството му на
съдебен адресат. След като страната не е заявила изрично и не е уведомила съда,
че не желае връчване на съобщения на съдебния адресат, връчването на
съобщението или на други книжа по делото на такова лице е редовно (в този
смисъл определение № 606 от 07.11.2018 г. по ч. т. д. № 1978/2018 г., Т. К., II
т. о. на ВКС; определение № 730 от 20.10.2014 г. по ч.т.д. № 2286/2014 г., Т.
К., I т. о. на ВКС; определение № 364 от 10.05.2012 г. по ч. т. д. № 132/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о.).
По изложените съображения, съдът намира за неоснователни
възраженията на частния жалбоподател, че срокът за въззивно обжалване на
решението не бил започнал да тече, считано от 12.02.2020 г., на която дата
съдебният акт е връчен на адв. Трифонова, посочена и като съдебен адресат на
ищцовото дружество, при условията на чл. 51, ал. 3 от ГПК и при липса на
валидно извършени до този момент процесуални действия по уведомяване на съда за
оттеглянето на пълномощията й.
Определението на въззивния съд е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 274 ал. 3,
вр. с ал.4 от ГПК.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 5404/05.03.2020 г. по гр.д. № 6087/2019 г. на Районен съд Бургас за връщане
на подадената от „Вип мениджмънт“ ЕООД въззивна жалба вх. №10777/02.03.2020
г. на БРС против
Решение №407/29.01.2020 г.
по гр.д. №6087/2019 г. на БРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.