Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.11.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На четвърти ноември 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 288 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Ф.Д.Ф., чрез пълномощник адв.И.И. ***, ПРОТИВ решение №
476/12.08.2019 г.,постановено по гр.д.№ 647/2019 г., по описа на PC –
Търговище.
С обжалваното решение е ПРИЗНАТО за
установено съществуване и дължимост на вземане на „фирма“ ЕООД ЕООД, ЕИК хххххх,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител М.Д.И.,
чрез пълномощник адв. Д.М. ***, към Ф. Д. Ф. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***,
за сумата от 1752лв. с ДДС, възнаграждение за извършване на посредническа
услуга по Договор за посредничество от 03.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на
04.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 134/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 222 по описа за 2019г. на ТРС, на основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.280 от ЗЗД. Присъдени са разноски в заповедното и в исковото
производство.
Въззивникът намира обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна
и постановяване на ново решение, с което въззивният съд да отхвърли предявения
установителен иск като неоснователен и недоказан; претендира направените в
двете производства разноски.
Във въззивната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на извода на съда за неоснователност на възраженията
му относно липсата на представителна власт на лицето, което е подписало процесния
договор за посредничество - съдът бил възприел, че тези правомощия били
уговорени в трудовия договор на лицето, като е пропуснал да коментира дали е
налице представителната власт при условие, че в ТЗ ясно е разписано, че това са
единствено управителите на дружеството и търговските пълномощници, какъвто не е
настоящия случай. Съдът неправилно бил приел, че е изпълнена целта на договора,
несъобразявайки чл. 4 от същия и фактът, че договорът за покупко-продажба е
подписан със сина на ответника, а не със самия ответник. Въззивникът счита, че
съдът едностранно е коментирал показанията на св. И. и необосновано се е
позовавал едновременно на разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от договора за
посредничество, при условие,че двата текста се отнасят за съвсем различни
хипотези и не е ясно съдът какво присъжда: дължимо възнаграждение по чл. 9 или
неустойка по чл. 10 от договора. Счита, че районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, тъй като не се е съобразил и с
действащата съдебна практика на съдилищата и по-конкретно, в този смисъл, с
формирана по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС в цитираното
Решение № 37/27.04.2012 г. по т.д.№ 1143/2010 г., I ТО, ако се касае за
присъждане на дължимо възнаграждение по чл. 9 от договора. Ако пък съдът е имал
предвид, че се касае за неустойка по чл.10 от договора, то и по този въпрос е
налице становище за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана
тълкувателна практика по чл.290 от ГПК, формирана в Решение №123/17.11.2010г.
по дело № 698/2009г. на ВКС, ТК, II т.о.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран
отговор от насрещната страна.
В о.с.з. пред въззивният съд, въззивникът,представляван
от адв. И.И., поддържа жалбата и изложените в нея доводи, претендира разноски
по представен списък. Въззиваемата страна, представлявана от пълномощник - адв.
Моллова от ТАК, оспорва жалбата, претендира разноски по представен списък.
След проверка по реда на чл. 269 - 272 от ГПК, въззивният
съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният установителният иск по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК, предявен
след постъпило в срок възражение от ответника по издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е обоснован с обстоятелствата, че ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на комисионно възнаграждение по цените,
предварително договорени помежду им, съгласно сключения на 03.05.2018 г. договор
за посредничество при покупка на недвижим имот. За дължимата сума
в размер 1 752лв. с ДДС ищецът е издал фактура №
**********/20.06.2018г. - издадена на осн. чл. 9 от Договора, а именно 2% от
цената по офертата, както е посочено в същия. Ответникът се е съгласил, като е
положил подпис под същото. Отделно от това в деня на подписване на Договора и
след запознаване с всички негови клаузи, ищецът в качеството си на изпълнител,
е намерил апартамент, отговарящ на нуждите на възложителя-ответник. Направен е
оглед, за което е съставен протокол, на който се подписва и ответникът, като възложител.
Огледът е извършен в присъствието на А. И. - брокер към фирмата на ищеца.
Апартаментът е харесан, одобрен, цената е уговорена и са пристъпили към
изваждане на нужните документи за изповядване на сделката по нотариален път.
Договорената цена е записана в Протокола, в който е посочен и референтния номер
на офертата, публикувана на сайта на ищцовото дружество. Там фигурира и цената,
за която са се договорили.
В отговора си, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил иска като
неоснователен. Заявил е, че описаната фактическа обстановка относно
подписването на договора и огледа на партамента отговаря на действителността. Твърди,
че няколко месеца по-късно е получил по куриер фактурата за сумата от 1 752
лева, за която след разговор с лицето А. разбрал, че това е комисионна по
сделка, която бил направил. Въвел е възражение, че ищцовото
дружество ”фирма” ЕООД, представлявано от управителя М.И.., претендира права от
договора, без да е ясно дали тя е упълномощила лицето А. И. да представлява
дружеството по такъв тип договори и дали той има представителна власт да ги
подписва. Възразил е, че процесният договор се явява нищожен, поради
противоречие със закона и добрите нрави - не са извършвани никакви правни и
фактически действия от страна на ищеца, по никакъв начин не ставало ясно към
момента на подписване на договора за покупко-продажба на недвижимия имот пред
нотариус, действал ли е договорът за посредничество, предвид това, че същият не
е обвързан с какъвто и да е срок. Възразява, че на практика не е извършил
покупко-продажба на посочения в договора недвижим имот. Купувач на имота е
синът му Д., който пък е договорил условията по сделката пряко с продавача,
като е разбрал за имота от сайта за предлагане „OLX.com”. Възразява, че ищецът
не е изпълнил своите задължения по договора – нито е налице подписан
предварителен договор между продавача на имота и ответника, нито пък това да се
е случило със съдействието на ищеца, нито са извършени каквито и да било
последващи действия, съобразно чл. 4 от Договора за посредничество.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2018 г. между Агенция за недвижими имоти „АКТИВ“, действаща чрез „фирма“ ЕООД, и ответника Ф.Д.Ф. е
сключен Договор за посредничество за закупуване на недвижим имот (л.7-8), със
следните характеристики: двустаен апартамент в кв.Изток, гр.Търговище, за цена
75 000лв. (чл.1). За изпълнител/посредник договорът е подписан от А. И..
Съгласно приложения договор, ответникът, в качеството му на възложител, е
възложил на ищцовото дружество-изпълнител/посредник да посредничи при закупуването
на имот срещу възнаграждение, определено в чл. 9 от договора в размер на
2% от обявената цена, но не по-малко от
500 лв. Ищецът е поел задължение (чл. 2) да предостави на възложителя имоти,
съгласно договореното в чл. 1; да организира огледи на всички имоти, които
възложителят желае да види (чл. 3), да организира и участва в провеждането на
преговори, при изблран от възложителя конкретен обект, да подготви
предварителен договор, да проверка в СВп. за тежести (чл. 4), при представяне
на всички необходими документи от възложителя и продавача, да осигури
организационното обслужване на сделката пред нотариуса, спазвайки срока по
предварителния договор, представител на Агенцията се задължава да присъства с
клиените до окончателното разплащане и финализиране на сделката (чл. 5).
Страните са уговорили, че посредникът не носи отговорност за поетите между
възложителя и продавача задължения след сключване
на предварителния договор и не е задължен да възстанови полученото
възнаграждение при нереализиране на сделката по тяхна вина(чл. 6). На ответника,
в качеството му на възложител, е вменено задължението да уведоми незабавно
посредника при промяна на данните по чл. 1 и да не предоставя на трети лица
информация за предоставения му от посредника имот (чл. 7 и чл.8); да заплати
уговореното възнаграждение в деня на подписване на предварителния договор (чл. 9).
Съгласно чл. 10 от Договора при осъществяване на прикрита сделка от страна
на възложителя/негов роднина, съдружник, фирма, свързано или съжителстващо с
него лице/ с продавач, предложен от посредника, възложителят дължи на
посредника неустойка - комисионна в размер на 5% от цената на обявения недвижим
имот, като сумата е изискуема от датата на нотариалното оформяне на сделката.
От приложения протокол за оглед от 03.05.2018 г. (л. 9) се установява, че е
извършен оглед на двустаен апратамент в кв. Изток, цена 73 000лв., обявен под
референтен номер 2592 на електронния сайт на Агенция за недвижими имоти
„Актив“. Протоколът е подписан само от ответника.
От приложеното по делото (л. 10-12) копие от нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 5, том ІІІ, рег.№ 2491, дело № 230/2018 г., се установява, че апартаментът, чийто оглед е
извършен на 03.05.2018 г., е закупен на 19.06.2018 г. от Д. Ф.Ф. (син на ответника),
действащ чрез пълномощника си Ф.Д.Ф. от собственика на апартамента К.В.Ч., за
сумата от 20 000 лв. Представено е заверено копие от сайт OLX.bg за обява за продажба на апартамента директно от К.Ч..
В първоинстанционното производство са приети представените от страните копие
от фактура № **********/20.06.2018г. за сумата от 1752лв., представляваща
дължимо комисионно възнаграждение за посредничество при продажба на имот в
гр.Търговище, ул.“Е.С..“ № 33, ет.3, ап.7; копие от покана за доброволно
изпълнение от 20.06.2018г., доставена до ответника (не се чете кога-л.15);
копия от снимки на жилището от ел.сайт на агенция „Актив“ и от OLX, както и
копие от трудов договор № 68/15.03.2017г. на лицето, осъществило
посредничеството – А. И.; копие от
допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 68/15.03.2017 г., копие от
длъжностна характеристика; справка и уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ до НАП
за сключения трудов договор – длъжностно наименование „ТЕХНИЧЕСКИ СЪТРУДНИК“, икономическа
дейност, в която е заето лицето „ТОВАРЕН АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ“ (л.63-уведомление);
с работодател „фирма“, гр.Търговище, ул.„Раковски“ 75 (л. 62-справка)
От показанията на св. А. И. (допуснат по искане на ищеца), в съдебно
заседание на 17.07.2019г. се установява, че същият работи като „брокер“ в Агенция за недвижими имоти фирма
- посреща клиенти, показва обяви, води ги по огледи с цел осъществяване на
сделка. Свидетелят е заявил , че познава ответника Ф., техен клиент, който търсел
да закупи оборудван и ремонтиран апартамент. Предложили му няколко варианта,
като ответникът се спрял на апартамента на ул.“Е.С.“, ет.2 -обявен при тях.
Заедно ходили на оглед, за което е съставен и подписан протокол за оглед. При
огледа не се дължала такса, такава се дължи при евентуално стигане до сделка,
когато двете страни се споразумеят. В случая не се споразумяли. Впоследствие от продавача узнали, че е продал
имота на сина на Ф.. Клаузата, която се
подписва в договора по чл.10, касае за роднини и близки.
При така установеното, съдът прави
следните правните изводи:
Предявен е устяновителен иск,
намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 във вр. с ГПК 51 във вр. с 49 от ТЗ.
Установителният иск е предявен, след депозирано, в хода на образуваното
заповедно производство по ч.гр.д. № 222/2019г. по описа на РС-Търговище, в срока
по чл. 414 ГПК възражение за недължимост на вземането, за което в полза на
ищеца е издадена заповед № 134/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 1752лв.- главница, представляваща неизпълнение
на парично задължение по договор за заем , ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Искът е предявен в указания от заповедния съд срок, за вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Ищецът е ангажирал договорната
отговорност на ответника за неизпълнение на задължения по Договор за посредничество при покупко-продажба на
недвижим имот, сключен между страните на 03.05.2018 г.
Съгласно установената съдебна практика сключеният между страните договор,
наречен от тях договор за посредничество при покупка на недвижим имот, по
своята правна същност е вид двустранен нерегламентиран изрично от закона
договор, същият не е договор за поръчка, а по отношение на него се прилагат
разпоредбите на договор за търговско посредничество - чл. 49 - 51 ТЗ. И това е
така, не само защото така е озаглавен самият договор, а и защото съдържанието
му и по-конкретно, договорените задължения на посредника, посочени в чл. 2- чл.
5 от него обективират постигнато съглашение по договор за посредничество,
включващ не само организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи, а
и посредничеството между тях и възложителя. Предявеният от ищеца иск следва да
се квалифицира като такъв с правно осн.чл. 51 ТЗ. (в този смисъл и цитираното
от въззивника в жалбата решение № 37/27.04.2002г. на ВКС по т.д. № 1143/2010г.,
ТК, І т.о.).
Макар първоинстанционният
съд да е посочил като правна квалификация на предявения иск нормата на чл. 280
от ЗЗД (договор за поръчителство) от мотивите на решението е видно, че съдът е
разсъждавал и приел, че предявеният иск по същество е иск за заплащане на
договорено комисионно възнаграждение за посредничество при покупка на недвижим
имот, такива са и изложените в обстотялствената част на исковата моба факти и
обстотялства.
Неоснователно е оплакването в жалбата относно липсата на представителна
власт на лицето, подписало процесният договор, тъй като посоченото лице не било
нито управител, нито търговски пълномощник. Макар действително първоинстанционният съд да не е изложил
съображения по това възражение, същото е неоснователно. Макар договорът да не е
подписан от управителя на ищцовото дружество, а от негов служител, който, съобразно
представените пред първата инстанция писмени доказателства, е упълномощен от
управителя да извършва посредническа дейност при продажба на недв.имоти, тъй
като това е търговска сделка, за която не е необходима писмена форма и в случая
търговецът се представлява от лицето, което обичайно се намира на мястото,
където се извършва търговската дейност. Това се установява и от представената
длъжностна характеристика и трудовия договор на лицето, подписало договора. Дори
и да се приеме, че лицето, сключило договора от името на ищеца е действало без
представителна власт, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ.
Макар в мотивите на първоинстанционното решение съдът да е коментирал
разпоредбите, както на чл. 9 от договора (уреждащ размера на дължимото комисионно
възнаграждение на посредника), така и на чл. 10 от договора (уреждащ
дължимостта на неустойка от страна на възложителя в посочените в разпоредбата
хипотези), в крайна сметка съдът се е произнесъл именно по предявения иск – за
дължимост на претендираното комисионно възнаграждение в размер на 2 % от
обявената цена .
В случая е безспорно установено по делото, че ищецът, като посредник, е
изпълнил единствено задължението да предостави на възложителя информация за
посочения в протокола за оглед недвижим имот и да организира огледа на този
имот.
Не е изпълнено здължението на посредника да организира и участва в преговори
при избран от възложителя конкретен обект, както и да подготви предварителен
договор (чл. 4) В показанията си св. А. И. установява, че при извършения оглед
възложителят и собственикът на имота не се
споразумяли, имало период, в който трябвало да мислят, но се стигнало „само до харесване“. Не се
спори от страните, че предварителен договор не е подписан, нито пък че е
сключена сделка между възложителя и собственика на предложения от посредника и
огледан с негово участие недвижим имот. Т.е. в случая не се е стигнало до целта
на договора за посредничество - видно от съдържанието на представения по делото
Договор, правата и задълженията на възложителя и изпълнителя/посредник
обективират постигнато съглашение по договор за посредничество, включващ не
само организирането на огледи на имоти на потенциални продавачи, а и
посредничеството между тях и възлжожителя. Въпреки принципните прилики между
договорите за посредничество между търговците/агенциите за недвижими имоти и
възложителя (било продавач, било купувач), във всеки договор страните уговарят
своите задължения изрично и в съответствие с договореностите между тях,
съответно могат да претендират по исков ред изпълнение на договора. В настоящия
случай, при тълкуване волята на страните, съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, се установява, че самите страни са предвидили съответните права и
задължения на посредника (в случая), и единствено при тяхното изпълнение,
съобразно договореното (чл. 4) на посредника би се дължало договореното
комисионно възнаграждение за посредничесство , съгласно чл. 9 от договора.
Доколкото, ищецът, в качеството му на потредник не е изпълнил изцяло своите
задължения, съгласно договореното (предвид изложеното по-горе в мотивите), то
предявеният от него иск за установяване на вземането от ответника, представляващо
дължимо възнаграждение за осъществяване на посреднически услуги по процесния
договор, се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора основателно се явява искането на въззивника за присъждане
на сторените от него разноски в първоинстанционното и във въззивното
производство.
Районният съд е достигнал до други правни изводи и до друг краен резултат,
поради което решението му следва да бъде отменено изцяло и постановено ново,
съобразно горните мотиви.
Воден от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 476/12.08.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2019 г. по описа на
Районен съд Търговище, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управител М.Д.И., срещу Ф. Д. Ф.
с ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***, иск за установяване съществуването на
вземане в полза на „фирма“ ЕООД, ЕИК хххххх срещу Ф. Д. Ф.
с ЕГН-**********, в размер на 1752лв. (хиляда
седемстотин петдесет и два лева) с ДДС, претендирано като
възнаграждение за извършване на посредническа услуга по Договор за
посредничество от 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на
04.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 134/04.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 222 по описа за 2019г. на ТРС, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. чл. 51 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управител М.Д.И., да заплати на Ф. Д. Ф.
с ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 380 лв.- разноски за първоинстанционното производство (заплатено
адв.възнаграждение) и сумата от 415.04лв.
– разноски за възивната инстанция (д.т. и адв.възнагр.) – на осн.чл. 78 ал. 3
във вр. с чл. 273 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.