О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 20.05.2021 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На 20.05. Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 47 по описа за 2021 година.
Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Г.И. М.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.С.А..
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№3661/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. Следва да бъде задължен ответника да представи в оригинал договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г., договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г., договор за мобилни услуги от 22.09.2018 г. и фктура /дубликат/ № **********/25.01.2019 г. Следва да бъде указано на ответника да уточни изявлението си за оспорване на документи.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверено ксерокопие на общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на елекронни съобщителни услуги.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№3661/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи най-късно в първото по делото с.з. в оригинал договор за мобилни услуги от 11.08.2018 г., договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г., договор за мобилни услуги от 22.09.2018 г. и фктура /дубликат/ № **********/25.01.2019 г.
УКАЗВА на ответника най-късно в първото по делото с.з. да уточни изявлението си за оспорване на документи, като посочи дали оспорва автентичността или верността на документите.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 16.06.2021 г. от 9,50 ч., за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Г.И. М.. Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.И. М. било образувано ч.гр.д. №3661/2020г. на РС – Стара Загора и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 601.69 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Ответникът Г.И. М. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори както следва: договор за мобилни услуги от дата 11.08.2018г., за ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Тотал 24,99лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 11.08.2020г. и договор за лизинг от същата дата 11.08.2018г., съгласно който било взето мобилно устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка в размер на 191.04лв., договор за мобилни услуги от дата 21.08.2018г., за ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Интернет 15,99лв, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 21.08.2020г. Договор за мобилни услуги от дата 22.09.2018г., за ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план Тотал 24.99лв., с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 22.09.2020г. и сключен договор за лизинг от същата дата 22.09.2018г., съгласно който било взето мобилно устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка в размер на 184.74лв. За отчетния период на потребление 25.08.2018г. - 24.11.2018г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 343.90лв. Неизпълнението на абоната ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 343.90лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура №**********/25.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 601.69лв. За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер бил двустранно спиран, за което абонатът бил уведомяван с поредно смс-известяване. Съгласно чл. 75 от общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от общите условия или в случай че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. При това положение за мобилня оператор възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги без необходимост да заявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване. Датата на деактивация на процесния абонамент била 17.12.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от договорите за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 601.69лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т.11 от договорите. Претендираната неустойка в размер на 601.69 лв. представявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани е него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора. Видно било, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в постигнатата спогодба. Неустойката в размер на 601.69лв. се формирала както следва: - 193.96 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131.5 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 198.49 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 22.09.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 136.03 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги; - 209.24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които: 39.96 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 169.28 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.И. М., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАДв размер на 601.69лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от които: 193.96 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 11.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131.5 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги.; 198.49 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 22.09.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 136.03 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 3.1 Black, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги.; 209.24 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 21.08.2018 г. за мобилен номер +359*********, от които 39.96 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 169.28 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство , с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги. Претендира за разноските по делото.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв.С.А., в който счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендираните от ищеца вземания в общ размер на 601,69 лв. имали характер на неустойка и представлявали форма на договорна отговорност на абоната, поради неизпълнение на задълженията му по договорите за мобилни услуги. Счита, че уговорената в процесните договори за мобилни услуги клауза на неустойка, предвиждаща вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя в размер на сумата от стандартни месечни абонаменти такси до края на уговорения в тях срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 пред. 3 ЗЗД. Клауза на неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор се характеризирали с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп до съответната мобилна мрежа. Сочи, че при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не бил прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя мобилни услуги т. е. неустойката съвпадала напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Освен това клаузата на неустойка при предсрочно прекратяване на договора била уговорена, без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният нямал никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор излизала извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и абоната, създавала условия за неоснователно обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Ако съдът счете, че клаузата на неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, то счита, че същата е недействителна, поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Визираните клаузи за неустойка поставяли в неравноправно и подчинено положение потребителя на услугата спрямо търговеца доставчик и доколкото те не са уговорени индивидуално са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Обстоятелството, че по договора за мобилни услуги от 21.08.2018 г. ищецът претендирал частично заплащане на неустойка в размер на три месечни абонаментни такси равняващи се на стойност 39,96 лв., не можело да санира недействителността на клаузата. Невалидността на същата, изключвало тя да е източник на действително, макар и частично вземане, което според кредитора било в съответствие с правилата на добросъвестността. Следователно поради нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за мобилни услуги от 21.08.2018 г., ответникът не дължал претендираната от него неустойка за предсрочното им прекратяване. В договорите от 11.08.2018 г. и от 22.09.2018 г. компенсаторната неустойка била уговорена по различен начин, като отговорността на потребителя не съвпадала с обема на главното задължение по тях, а била ограничена до размера на три стандартни месечни абонаментни такси. Така уговорената клауза отнапред изключвала неоснователното обогатяване на мобилния оператор и съответствало на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата можело да породи действително вземане за кредитора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. За възникването на вземането за неустойка бил относим фактът на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок. Видно от съдържанието на клаузата за неустойка, задължителен елемент от фактическия й състав било предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, а не било достатъчно да е налице само нарушение на задълженията на потребителя. В тази връзка в съдържанието на клаузата за неустойка ясно и недвусмислено било посочено, че това вземане се дължи в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния му срок и че се дължи за всяка СИМ карта по отношение на която е налице прекратяване. Този начин на уговаряне на неустойка кореспондирал с действащите между страните ОУ и уреденото в чл. 196 б. "в" от тях право на мобилния оператор едностранно да прекрати договора при неизпълнение на задължението на абоната за плащане на ползваните мобилни услуги. Следователно без предсрочно прекратяване на договора за ищеца не можело да възникне вземане за неустойка в уговорения размер. При липсата на надлежно упражнено право за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги, в полза на ищеца не било възникнало вземане за неустойка в размер на дадената на абоната отстъпка от цената на съответното мобилното устройство. Следователно тази неустойка, която била общ размер на 601,69 лв. по процесните договори, не била дължима от ответника. Наред с това, следвало да се вземе предвид и това, че прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения се подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговарял длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора било основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото всеки от процесните договори бил сключен в писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следвало да е в такава форма и с него следвало да се дава подходящ срок за изпълнение. От представената фактура (дубликат) №**********/ 25.01.2019 г. се виждало, че има начислена неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, но от същата не било видно, кога е била връчена на абоната, ответник в настоящото дело. Освен това в процесната фактура, липсвал подпис на ответника, което също потвърждавало, че последната не е била получена от него. В тази връзка, щом ответникът не бил получавал посочената фактура, то същият не е бил уведомен и за предсрочно прекратените договори, а от там и за начислените неустойки. От представите доказателства, не ставало ясно от кога ищецът счита договора за предсрочно прекратен, нито кога е отправил нарочно волеизявление за развалянето му респ. кога то е получено от абоната. Не бил ангажирал и доказателства в тази насока, поради което същият не упражнил надлежно правото си да прекрати процесните договори преди изтичане на срока им. Заявлението по чл. 410 ГПК, не само че било подадено след крайния срок на тези договори, същото не можело да се разглежда като отправено до длъжника волеизявление за прекратяване на договорната връзка между страните, доколкото то имало за свой адресат съда предвид едностранният характер на заповедното производство. Съгласно трайната съдебна практика подобна роля можело да изиграе само исковата молба, тъй като препис от нея се връчвала на неизправната по договора страна, стига разбира се в нея кредиторът да се позова на последиците от прекратяване на договора. В случая обаче исковата молба била подадена в съда на 30.12.2020 г., след изтичане на първоначалния срок по трите процесни договора за мобилни услуги. По тези съображения възникването в полза на ищеца на претендиралото вземане за неустойка за предсрочно прекратяване било възпрепятствано.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3661/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи наличието на валидна уговорка за заплащане на неустойка по описаните ви исковата молба договори, както и виновно неизпълнение на задължение по тях от страна на ответника, пораждащо задължение за заплащане на неустойка. В тежест на ответника е да докаже възражението си недействителност на неустоечната клауза.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: