Р Е Ш Е Н И Е
№........../.. .2019.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
секретар Елка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
МАКАРИЕВА
въззивно гражданско
дело.№ 790 по описа за 2019 г. ,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,депозирана от Прокуратурата на РБ срещу Решение
№ 1057/14.03.2019
г., постановено по гр.д. № 16341/2018 г. на ВРС, с което: ОСЪЖДА ответника
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца С.Г.И., ЕГН **********,
сумата от 4950 лв., съставляващи
заплатено възнаграждение от ищеца за процесуално представителство в
наказателния процес, по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3
вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, за което ищецът е признат за невинен с Присъда от 18.11.2013 г. по НОХД
№ 1423/2012 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от
29.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
искането за заплащане на законна лихва за периода от 17.07.2014 г. до
28.10.2015 г.и ОСЪЖДА ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на ищеца С.Г.И., ЕГН **********, сумата от 740 лв. – разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че присъденото обезщетение е
завишено. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размери, които да съставляват посочената сума на разноските.
На представените разписки не са посочени поредни номера, не са прономеровани и
прошнуровани, като част от хонорарите съгласно обясненията на ищеца са
заплатени за запознаване с материалите по наказателното производство.
Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен, евентуално да се намали размерът на обезщетението.
Въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Както правилно и
законосъобразно сочи ВРС , съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата понася
риска и отговорността от такива действия
на правозащитните органи, които в крайна сметка не са довели до реализиране на
наказателна отговорност, но за сметка на това са причинили вреди на
привлеченото лице, поради което и държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице
(чл.4 ЗОДОВ).
Настоящият въззивен
състав възприема извода на ВРС, че с оглед тежестта на доказване, ищецът е
доказал по пътя на пълното и главно доказване, че е 1/ налице обвинение спрямо него в извършване
на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт за
невиновен; 3/ претърпени имуществени вреди; 4/ причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и
претърпените вреди; .
Настоящият въззивен
състав приема, че наличието на
претърпени имуществени вреди се установява от събраните писмени доказателства.
На въззиваемия следва да се присъдят
разноските по делото в размер на 650 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1057/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 16341/2018
г. на ВРС .
ОСЪЖДА ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на ищеца С.Г.И., ЕГН **********, сумата от 650 лв. – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……… …… ЧЛЕНОВЕ :