РЕШЕНИЕ
гр.
София, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети април през две
хиляди деветнадесета и първа година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.д. № 900/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл. 45 от ЗЗД – предявен от В.Н.К., ЕГН **********, чрез адв.
д-р М.П. - САК против МБАЛ „******“ БОЛНИЦА ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ гр.София, ЕИК ******и
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „****** РЕПРОДУКТИВ“, ЕИК ******за заплащане при условията на
пасивна солидарност на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
25 100 лева – за претърпените болки, страдания и стрес вследствие противоправно поведение на лекарите и медицинския персонал,
участвал в раждането на детето й, следродилните грижи
и прегледи, ведно със законна лихва върху посочената сума от 07.11.2016 год. /датата
на раждането/ до окончателното й изплащане.
В
исковата молба ищцата излага, че на 07.11.2016 г. е приета в МБАЛ „******“ с
окончателна диагноза: „Спонтанно раждане при тилно преледжание“.
Лекарят, водил раждането е д-р В.К.. Ищцата твърди, че раждането протекло
травмиращо за нея. След раждането на плода д-р К.извършила някаква интервенция,
за която казала на родилката, че се е наложила поради усложнения в хода
раждането, и че интервенцията е успешна и всичко е „нормално“. Въпреки това
твърдение на д-р К., след раждането пациентката кървяла силно и не се чувствала
добре. На 10.11.2016 г., в 11:30 часа, въпреки че не се чувствала добре и имала
оплаквания, ищцата е изписана от болничното заведение. Тъй като била много
безсилна и отпаднала и не можела да се движи, наложило се да я изведат с
помощта на инвалидна количка. Този момент за нея бил изключително травмираш,
както физически така и психически, нямала сили дори да понесе бебето си и да
излезе от болницата.
След
изписването от болницата ищцата се почувствала по-безсилна и отпаднала,
започнала да губи равновесие, когато се изправя, била бледа „като платно“.
Няколко часа по-късно колабирала, което наложило още
същата вечер (в деня на изписването), да се обърне за помощ към лечебното
заведение МБАЛ “******“. Била приета в спешен кабинет от д-р Динкова, която констатирала,
че при стойност на хемоглобина 76 g/1 пациентката е изписана от болницата.
Обяснила й, че състоянието изисква кръвопреливане и трябва да постъпи отново в
болницата.
Ищцата
отново е приета в ответното лечебно заведение - МБАЛ „******“ заедно със своето
бебе. След преливането на еритроцитен концентрат,
стойността на HGB се покачил до 94 g/1, но това подобрение било краткотрайно и
временно. Д-р А.Р., ангиолог, консултирал пациентката
също, като установил, че на мястото на поставения абокат
- дясна предмишница е налице, оток, болка; отчел
ниските стойности на хемоглобина, и поставил диагноза „Тромбофлебит
на вена цефалика в дясно“, предизвикан от поставения абокат и на 16.11.2016 г., е изписана от лечебното
заведение.
На
25.11.2016 г. изпитала много силна болка в областта на корема и отново
потърсила помощ в МБАЛ „******“, където била прегледана от Д-р Т.в МЦ „ ****** Репродуктив“, който се намира в МБАЛ “******“. Д-р Т.я
прегледал и заключил, че всичко е наред с матката, предписал медикаменти и я
изпратил да си ходи.
На
29.11.2016 г. ищцата отново посетила МБАЛ „******“. Била прегледана в МЦ “******
Репродуктив“ от д-р Кайрякова,
която е водила раждането й. По време на прегледа ищцата прокървила
още по-обилно от влагалището, но д-р К.я уверила, че това е нормално и обичайно
след раждане. Назначила медикаментозно лечение.
По
спешност след полунощ на 30.11.2016, ищцата била приета по спешност в УМБАЛАГ
„Майчин дом“. Състоянието й е описано като „постпартални
услажнения довели до хеморагичен
шок“. Лекарите в „Майчин дом“ констатирали на хемоглобин 65 g/1. Предприели по
спешност инструментална ревизия на матката, при която от матката били извадени
останали плацентарни части е размер 5x10 см. Лекарите
споделили, че при обичайни размери на плацентата 15-20 см, изваждането на части
с размер 5x10 см говори за ненаправен или недобре направен оглед на плацентата
- дали е цяла или има липсващи части. Наличието на плацентарни
части било потвърдено от хистологично изследване направено в „Майчин дом“ - то
показало останали плацентарни части в матката,
придружени е кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране.
След извършената инструментална ревизия в „Майчин дом“ и проведеното 8-дневно
лечение, пациентката била изписана. Излага съображения, че всичко това е причинило на ищцата огромни физически болки,
психически дискомфорт, стрес, несигурност, страх за
живота и съдбата - нейната и на новороденото, невъзможност да се грижи
пълноценно за новороденото си дете и да го кърми. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да уважи предявения иск.
В срока за
писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът „МБАЛ „******“ БОЛНИЦА ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ гр.София, ЕИК ******, чрез
процесуален представител адв. С.Д. оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди се, че в конкретния случай не е налице противоправно
поведение от лекарите на ответната болница. Напротив с оглед последващите оплаквания от болки и кървене на пациентката е предложена хоспитализация,
която тя е отказала и вместо това е отишла в друго лечебно заведение.
При
условия на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата
изразяващо се в неосигуряване на необходимо съдействие за лечението.
Следва да се
има предвид, че раждането е високо
рискова медицинска интервенция, често съпътствана с редица усложнения. Освен
това начина на отделяне на плацентата и въпрос и на случайно събитие- от чисто
биологичен характер, което следва да бъде наблюдавано и проследено чрез регулярни
прегледи, и ако след определен период от време, не бъде окончателно изчистена,
се пристъпва към кюретаж - което е по-рисковия и
неблагоприятен вариант в случая.
Според
ответника при определяне размера на претенцията следва да се вземе предвид,че се
претендират неимуществени вреди, които
нямат траен веществен резултативен характер, а именно- претендирани болки и
страдания.
Ответникът МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „******
РЕПРОДУКТИВ“ ЕИК ******чрез адв. С.Д. също оспорва
предявения иск, като освен изложените аргументи на първия ответник, въвежда и
възражението, че практически в центъра са извършени само два прегледа, а
раждането и последващите манипулации не са били
извършени при него. Видно от декурзусите, които
фигурират в ИЗ 8683/2977 от 10.11.2016 г. са стпазени
изискванията за добра медицинска услуга и няма данни на противоправни
действия. Претендира разноски.
Третото
лице ЗД „ЕВРОИНС“ АД, конституиран като помагач на ответника МБАЛ „******“
БОЛНИЦА ЗА ЖЕНСКО ЗДРАВЕ , гр. София оспорва предявения иск.Твърди,че няма
доказателства за противоправно поведение на служители
на ответните дружества,при медицинската услуга на ищцата са спазени стандартите
и добрата медицинска практика.Моли съдът да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните
не е спорно, а и от представената по делото Епикриза
по ИЗ № 8551/2016 на МБАЛ „******“, се установява, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение на 07.11.2016г. с окончателна диагноза: спонтанно раждане
при тилно предлежение. Посочено е, че е роден плод от
женски пол, при особености – завита през раменете и врата един път пъпна връв.
В същата е отразено още, че оперативната интервенция е водена от д-р Кайрякова. На 10.11.2016г. ищцата е изписана от лечебното
заведение, в добро общо състояние, като са препоръчани два контролни прегледа в
рамките на месец след изписването.
По делото е
представена Епикриза по ИЗ № 8683/2016г. на МБАЛ „******“,
от която се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на
10.11.2016г. с окончателна диагноза: анемия, усложняваща бременността,
раждането и послеродилния период. Назначена е
медикаментозна терапия и на 16.11.2016г. е изписана от болничното заведение без
оплаквания.
По делото е представена
и Епикриза по ИЗ № 13709/2016 на СБАЛАГ „Майчин Дом“
ЕАД, родилна клиника, установяваща, че на 30.11.2016г. ищцата е постъпила в
лечебното заведение с окончателна диагноза: късно и вторично послеродово кръвотечение. Остра постхеморалогична
анемия. Хиповолемичен шок. Посочено е, че пациентката
е приета по спешност с обилно генитално кървене. На същата дата – 30.11.2016г.
е извършена оперативна намеса, като е извадено тъканен
материал с размер 5/10 см. – орж.ганизирана
плацентарна тъкан и множество дребни плацетални части. Назначена е медикаментозна терапия и на
07.12.2016г. е изписана в добро общо състояние, без оплаквания.
От
представения по делото Амбулаторен лист № 012935/25.11.2016г., се установява,
че на същата дата ищцата е прегледана от д-р К.Т.при ответното дружество -
Медицински център „****** репродуктив“, като е
посочено, че е направено УЗИ според което матката е в инволуция
с наличие на кръв и съсиреци в нея и като лечение е
предписан химичен масаж: Бусколизин и Метергин - 3x1 таблетка.
По делото е
представени и Амбулаторен лист № 013064/29.11.2016г. за преглед, от който се
установява, че на ищцата е извършен преглед от д-р В.К. при ответното дружество
- Медицински център „****** репродуктив“. Отразено е,
че се касае за родилка след анормално раждане на ***г., с ревизия на маточната
кухина и вторична анемия, след хемотрансфузия и
химически масаж. Предвид стойностите на ЦРП е предписан антибиотик Уназин - 2х2таблетки и утеротоник.
По искане на
страните пред настоящия съдебен състав е допуснато изслушването на
съдебно-медицинска експертиза, оспорено от ответната страна, чието заключение
съдът кредитира, като обективно и пълно изготвено. В него се посочва, че ищцата
В.К. е приета в МБАЛ „******“ с приемна диагноза „Спонтанно раждане при тилно предлежание“ на 07.11.2016г. със стойности на хемоглобина
128 g/1, което е нормална стойност за края на бременността. Това е отразено в
Историята на заболяването /ИЗ № 8551/2016г./ и в Епикризата
издадена при изписването. Непосредствено след раждането стойностите на
хемоглобина падат до 94 g/1, а в деня на хоспитализацията на 10.11.2016г. е
посочено, че хемоглобина е 76 g/1. Експертът посочва, че е видно намаление на
хемоглобина от 128g/l до 76 g/1, което говори за кървене след раждането, което
не е овладяно при изписването на родилката. Вещото лице описва, че при такива
стойности рисковете за пациентката са не само от развитие на анемичен синдром,
а е възможно колабиране и развитие на хеморагичен шок,
ако вторичното послеродово кръвотечение не се овладее
и резултатът е остра постхеморагична анемия.
Пациентката е приета на 07.11.2016г. в 11.00 часа с начална родова дейност и
3-4 см разкритие и ражда в 14.05ч. след направена епизиотомия
жив плод, който след като е изплакал е предаден на дежурния педиатър. Видно от
записа в ИЗ, плацентата се е отделила спонтанно, след профилактика с 10Е Окситоцин, с видимо липсващ котиледон.
Това е наложило да се пристъпи към инструментална ревизия на маточната кухина,
защото е започнало и по-обилно кървене. След извършената ревизия е отбелязано,
че кървенето е овладяно, матката се е контрахирала,
на пациентката е поставен лед и тежест на корема и е оставена под наблюдение. Мануална екстракция на плацентата се прави, ако плацентата
не е отделена спонтанно, а инструментална ревизия се прави, ако се установи че
са налице задържани плацентарни части в маточната
кухина, след оглед на отделената плацента. В случая, тъй като е диагностицирано липсващ котиледон
се е пристъпило както изисква добрата акушерска практика към инструментална
ревизия за отстраняването му от маточната кухина. Тази манипулация е отразена
както в ИЗ, така и в приложеният Оперативен протокол към него. Експертът
заявява, че след отделянето на плацентата, задължително се прави оглед на
същата и ако установи, че тя не е цяла, а има останали плацентарни
части в маточната кухина се пристъпва незабавно към тяхното отстраняване. Описва,
че типичната форма на плацентата е кръгла или овална, средното й тегло е около
500 гр., дебелината й е от 1,5 до 3,0 см, а диаметърът - 15-20см. Огледа се
извършва от водещия раждането и обикновено когато всичко е нормално това се
отбелязва в ИЗ-то, не се коментира какъв е механизма на отделянето на
плацентата. Ако е извършена мануална или
инструментална ревизия, това също се отразява в ИЗ-то и декурзусите
при наблюдението на родилката след това, които пък насочват наблюдаващите
лекари родилката след раждането й. Описаните оплаквания: бледост,
задух, умора, невъзможност да се изправи, обилно вагинално кървене, което има
неприятна миризма, данни за колапс и болки в корема, усещане за втрисане и
други, говорят за наличие на някаква патология в послеродовия
период, вероятно кръвотечение на базата на задържани плацентарни
части и начално развитие на инфекция в маточната кухина. Пациент с такива
оплаквания трябва да бъде спешно хоспитализиран, правилно диагностициран
и съответната патология да бъде овладяна. Вещото лице заявява, че стойностите
на хемоглобина при ищцата на 25.11.2016 г. не са изследвани,
а на 29.11.2016г., видно от приложеният Протокол с резултати от лабораторно
изследване е 118 g/1. От приложените по делото: Амбулаторен лист №
012935/25.11.2016г. за преглед на В.К. от д-р К.Т.е видно, че на ищцата е
направен преглед и офазено, че се касае за състояние
след нормално раждане, направено е УЗИ според което матката е в инволуция с наличие на кръв и съсиреци
в нея и като лечение е предписан химичен масаж: Бусколизин
и Метергин - 3x1 таблетка. От амбулаторен лист №
013064/29.11.2016г. за преглед на В.К. от д-р В.К., е видно че се касае за
родилка след анормално раждане на ***г., с ревизия на маточната кухина и
вторична анемия, след хемотрансфузия и химически
масаж. Извършен е вагинален преглед, свалени са конците от епизиорафията
и е посочено че цервикалният канал е отворен и има лохии във влагалището. Направено е и УЗИ, при което в
маточната кухина е открит миомен възел с размер 4см,
около който се визуализират коагулуми и кръв. След мануалната палпация е изкървяла по-обилно с ясна кръв. Назначена е ПКК с хемостазиология и CRP, предвид стойностите му е предписан
антибиотик Уназин - 2х2таблетки и утеротоник.
Експертизата сочи, че в представената по делото медицинска документация няма
данни за отказ от хоспитализация на пациентката, няма и данни ищцата да е
отказала кръвопреливане, каквото й е направено. По делото е приложена Епикриза от СБАЛ по АТ „Майчин дом“ на В.К., която е приета
там на 30.11.2016г. в 00:24ч. с диагноза „Късно и вторично послеродово
кръвотечение“, „Остра постхеморагична анемия“, „Хиповолемичен шок“. Стойностите на хемоглобина й при
приемането са 65g/l, които са доста под нормата (120- 160 g/1) и говорят за
наличието на хиповолемичен шок при пациентката,
дължащ се остра постхеморагична анемия, вследствие на
неовладяно кръвотечение в послеродовия период. От
приложената по делото Епикриза от СБАЛ по АЕ „Майчин
дом“ на В.К., е видно че се приема по спешност с обилно генитално кървене,
което е наложило извършването на нова ревизия на маточната кухина, с
хистологичен резултат: Плацентарни части с
кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране.
Тази повторна операция се е наложила, тъй като при инструменталната ревизия
извършена непостредствено след раждането от д-р Кайрякова, не са били отстранени всички останали плацентарни части в маточната кухина. Размерът на
отстранените плацентарни части при ревизията на
маточната кухина в „Майчин дом“ не е посочен, но е направено хистологично
изследване каквото за съжаление не е направено след инструменталната ревизия в
МБАЛ „******“ от д-р Кайрякова. При задържане на плацентарни части основното оплакване е продължително
кръвотечение, субинволуция на матката, евентуално
развитие на възпалителен процес от задържаните плацентарни
части и в зависимост от кръвотечението, остра или подостра
следкръвоизливна анемия. Задържаните плацентарни части се диагностицират
най-често при УЗИзследване (ехографски
преглед). Вещото лице пояснява, че добрата медицинска практика не допуска след
раждането да има задържане на плацентарни части в
матката. Това състояние крие рискове не само за здравето, но и за живота на
родилката. Налице е кръвотечение, водещо до тежка анемия и хиповолемичен
шок, а често са налице и възпалителни усложнения. Това е спешно състояние и
налага незабавна хоспитализация и отстраняване на задържаните плацентарни части, както е й направено „Майчин дом“ - приета
е по спешност, оперирана и съответно лекувана и изписана в добро общо
състояние, афебрилна без оплаквания. Заявява, че тези
състояния: остра постхеморагична анемия, водеща до хиповолемичен шок са животозастрашаващи
състояния, ако не се предприеме навреме лечението им. Обосновава извод, че в
приложените Епикризи по делото за двете
хоспитализации при двата болнични престоя на ищцата в МБАЛ за женско здраве „******“
ООД е отразено, че ищцата се изписва в добро общо състояние, афебрилна, корем мек - спокоен, с липса на субективни
оплаквания, с физиологична перисталтика и спонтанна микция
и дефекация, матката е с нормална инволуция,
лохии-умерени, гърди с добра лактация и спокойна
оперативна рана. Това значи, че са изпълнени изискванията за дехоспитализация и при двата болнични престоя на ищцата в
МБАЛ за женско здраве „******“ ООД. Тези хоспитализации са заплатени от НЗОК по
КП №5 и КП №165, като едно от условията за заплащането е да са спазени
изискванията за дехоспитализация, по съответната
клинична пътека.
В проведеното
на 04.03.2021 г., открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че след
израждането на плода, от 3 до 4 минути се изражда и плацентата и най-често тя
си се изражда цяла. Има и изключения, когато има някаква патология на матката и
плацентата е малко по-силно прикрепена към нейната стена, може да се отдели, но
да останат части от нея в маточната кухина. Конкретния случай е такъв, останала
е една част от плацентата, а след като има останала част от плацентата в
кухината на матката, тя трябва да се отстрани. Допълва, че когато се отдели
плацентата първото нещо, което се прави е оглед на плацентата и ако се види, че
липсва някаква част, най-нормалното и задължително според стандарта нещо е тази
част да се отстрани още докато тече плацентарния
период, защото оставането на плацентарни части в
матката може да доведе до много
неприятни усложнения, застрашаващи здравето и живота на родилката. Задължително
се прави оглед на плацентата и се вижда дали е цяла или не, няма начин да не се
прецени дали е цяла или не, няма начин да се пропусне това нещо. Ако това е
пропуснато и след няколко дни след раждането се получи кървене, това най-често
се дължи на такива плацентарни части и се прави
ехография, това е задължително изследване. Вещото лице посочва, че в конкретния
случай са правени няколко ехографии, в едни от
случаите не е видяно, в друг случай останалата плацентарна
част е диагностицирана като миома,
това е при последния преглед в болница „******“ при същата лекарка, която е
извършила раждането. При тази ехография установява коагулуми
от кръв, но тази част от плацентата тя я диагностицира
като миома. След като има кървене и при миома и при задържана плацентарна
част, това нещо трябва да се отстрани, за да може причината за кървенето да
бъде ликвидирана. На 29.11.16 г. пациентката не е приета за манипулация, тя се
връща вкъщи, като й е дадена терапия, тъй като при пуснатите изследвания е
установено, че има начало на възпалителен процес, което също е едно често
усложнение при задържани плацентарни части. Даден й е
антибиотик и спазмолитик, но не е приета в болницата.
Още вечерта пациентката отново получава масивен кръвоизлив и тогава по спешност
я приемат в Майчин дом. При т.нар. инструментална ревизия едно от усложненията
е перфорация на матката, ако оператора не е достатъчно опитен, но може да се
извърши мануална ревизия и ако тогава не може да се
установи, се извършва инструментална. Риск винаги съществува, защото е
разтегната маточната стена, но по-голям е риска, ако не се направи качествено абразио, защото, както е в случай, може да започне
инфекция, много голямо кръвотечение и родилката може да умре, а възможността за
такава перфорация е минимална. В стандарта е посочено, че щом се установят
задържани плацентарни части, задължително трябва да
се направи ревизия, така че този риск е отчетен и се поема. В конкретния случая
е направена ревизия, но не е отстранена тази част.
По искане на ищцата
пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят Б.И.К.– съпруг на ищцата.
Свидетелят посочва, че В. родила на 07.11.2016 г. в болница „******“, изписали
я на 10.11.2016 г. При изписването сестрата я свали на инвалидна количка, тъй
като В. се оплаквала, от болки в корема, отпадналост, била бледа. След като се
прибрала вкъщи, веднага ли легнала, не можела да държи бебето, било й лошо.
Вечерта в деня на изписването я върнали в болницата. В спешния център доктора я
прегледал, и констатирал, че трябва отново да бъде приета. Свидетелят посочва,
че ищцата се страхувала за бебето, тъй като нямало кой да се грижи за него. След
изписването от болницата, ищцата продължавала да се чувства отпаднала, нямал
сила, оплаквала се, че й е лошо. Постоянно
лежала, а за бебето се грижели той и неговата майка. На 25-ти В. се оплакала,
че много я боли корема и има кръвотечение. Отново посетили спешния център,
докторът я прегледал и й казал, че всичко й е наред, няма за какво да се притеснява,
назначил медикаментозно лечение. На 29-ти В. имала записан час при д-р К., която
я прегледала зад параван, но свидетелят видял, че ръце й са в кръв. Назначила
изследвания, направено била консултация и с шефа на отделението и д-р К.заключила,
че всичко е нормално, да се прибира спокойно вкъщи, изписала й хапчета да пие,
уверила я, че няма причина да се притеснява. Вечерта на 29-ти В. получила
обилно кръвотечение. По спешност постъпила в Майчин дом, била в безсъзнание,
загубила е много кръв. Свидетелят заявява, че В. често проверява да няма кръв
на леглото, когато спи. Страхува се да имат друго дете. Изпитвала страх за
живота си, споделяла, че изживяла голям шок.
Съдът
кредитира показанията на този свидетел, включително и след преценката им по
реда на чл. 172 ГПК, тъй като неговите възприятия са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
По почин на
ответника пред съда е изслушан и свидетелят д-р В.И.К.– акушер – гинеколог в
ответното лечебно заведение МБАЛ „******“. Свидетелят сочи в показанията си, че
помни В.К. като пациент, която родила при нея с поталогично
раждане, много ексцесивно. Не се отделила плацентата
изцяло в плацентарния период, което е едно от
усложненията на нормалното раждане. При огледа се установило, че липсва част от
плацентата, започнало по-обилно кървене, което наложило много бързо да се
направи ревизия на маточната кухина, което е задължителна манипулация. След
ревизията и след приложените медикаменти кръвоспиращи, масаж на матката, лед на
корема, вливания, утеротоници, кървенето спряло. Д-р К.описва,
че по време на ревизията установила формация на фундуса
на матката и не посмяла да продължи с манипулацията, тъй като има риск от
перфорация на матката. При прегледа на 22-рия ден от раждането, д-р К.установила,
че в матката има коагулуми, т.е. организирани съсиреци и на мястото, където имало съмнение за наличие на миомен възел и около него имало организирани части. По време
на прегледа имало леко прокървяване с ясна кръв,
което дало основание да приеме, че пациентката трябва да бъде хоспитализирана,
като твърди, че тя отказала да бъде хоспитализирана. Назначила пълна кръвна
картина, с уговорката, че тя ще се върне, след като станат изследванията.
Направило й впечатление, че имала хематоми в суборбиталната
част на двете очи. Заявява, че на втората среща отново я попитала дали желае да
остане в болницата, защото било по-добре да бъде под наблюдение, но ищцата отказала
й тя й предписала антибиотична терапия. В амбулаторния
лист не е отразила отказ от хоспитализация, защото я прегледала в гинекологичен
кабинет. Свидетелят заявява, че тя е съставила оперативен протокол от
07.11.2016г., както и че нямат практика да изпращат материал за хистологично
изследване, тъй като за тях било по-важно да спрат кървенето. Сочи, че първите
три дни не й е правено кръвопреливане или вливане на кръвни продукти, вливан й
е желязо съдържащ препарат заради стойностите на хемоглобина. При втората
хоспитализация е направено кръвопреливане. На 29.11.16г. веднъж е прегледала
ищцата. В амбулаторния лист отразила „терапия за дома“. Изписала антибиотик
заради леко завишените стойности на левкоцитите.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи:
Отговорността
на лицата по чл. 49 ЗЗД, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. За да се ангажира отговорността
на ответника по тази разпоредба, следва да се установи наличието на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 ЗЗД - деяние
(действие или бездействие); противоправност; вреди причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; вина на
делинквента, както и виновното лице да е причинило вредите при или по повод на
изпълнение на възложената работа.
Нормата на чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на
непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на
вина.
При съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства и установена фактическа обстановка
съдът намира да е налице осъществено противоправно
деяние от страна на служители при ответните дружества, поради нарушение на
принципа за качество на предоставяне на
медицинската помощ и достатъчност на извършените медицински дейности, в
нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето. В конкретната хипотеза
приложима е Наредба № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински
стандарт "Акушерство и гинекология", издадена от министъра на
здравеопазването обн. ДВ, бр. 106/23, 12, 2014 год.,
действало до 14.03.2017 год.
От представените
медицински документи, както и от заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установи, че на 07.11.2016г. ищцата В.К. е
приета в МБАЛ „******“ на 07.11.2016г. в 11.00 часа с начална родова дейност и
3-4 см разкритие и ражда в 14.05ч. след направена епизиотомия
жив плод. Плацентата се е отделила спонтанно, след профилактика с 10Е Окситоцин, с видимо липсващ котиледон.
Това е наложило да се пристъпи към инструментална ревизия на маточната кухина,
защото е започнало и по-обилно кървене. След извършената ревизия е отбелязано,
че кървенето е овладяно, матката се е контрахирала,
на пациентката е поставен лед и тежест на корема и е оставена под наблюдение. Установи
се още, че стойности на хемоглобина преди раждане е 128 g/1, непосредствено
след раждането стойностите на хемоглобина падат до 94 g/1, а в деня на
хоспитализацията на 10.11.2016г. е посочено, че хемоглобина е 76 g/1. Видно е
намаление, което говори за кървене след раждането, което не е овладяно при
изписването на родилката. Установи се, че на 30.11.2016г. ищцата е приета по
спешност в СБАЛ по АГ „Майчин дом“ с диагноза „Късно и вторично послеродово кръвотечение“, „Остра постхеморагична
анемия“, „Хиповолемичен шок“. Стойностите на
хемоглобина й при приемането са 65g/l, които са доста под нормата (120- 160
g/1) и говорят за наличието на хиповолемичен шок при
пациентката, дължащ се остра постхеморагична анемия,
вследствие на неовладяно кръвотечение в послеродовия
период. Наложило се извършването на нова ревизия на маточната кухина, с
хистологичен резултат: Плацентарни части с
кръвоизливи, възпалителни инфилтрати и фиброзиране.
Наличието на
тази находка говори за нарушение на приложимия стандарт по акушерство и
гинекология в нарушение на принципа за предоставяне на качествена медицинска
помощ. Задържането на плацентарна част представлява
"анормално раждане" по смисъла на т. 2 от ДР на Наредба № 19 от
22.12.2014 г. /отменена 14.03.2017г., но действаща към 07.11.2016г./ като
медицинският персонал не е провел достатъчно качествено "водене на
раждането" по смисъла на чл. 6 от Наредбата № 19 от 22.12.2014 г., чрез
непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране и
своевременно възприемане и прилагане на адекватна лекарска тактика. Съгласно т.
1.5.6. екипът е бил длъжен да предприема
мануална екстракция на плацента и мануална
ревизия на маточната кухина и ако това беше направено качествено,не би се
стигнало до задържане на част от плацентата във влагалището и до усложненията
от това.
По делото се установява от страна на ищцата да
са понесени неимуществени вреди вследствие на неотстранени плацентарни
части при ревизия на маточната кухина.
С оглед на горното, съдът намира, че по делото се
установи осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на
деликтната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се
уважи.
По неговия размер:
При определяне
на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост,като в случая на увреденото лице се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното противоправно
бездействие-непредприемане на своевременна мануална
екстракция на плацента и обстойна мануална ревизия на
маточната кухина.
Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че с поведението си
е попречила на лекарите от болничното заведение да си свършат качествено
работата.Доказателства в тази насока не се събраха,напротев-налице
са доказателства,че въпреки проблемите на ищцата отношението към нея е било
формално и неадекватно,подценени са оплакванията й,като това е причината тя да
потърси помощ от друго лечебно заведение,където също е констатиран пропуска при
лечението й. Не се установя на същата да е предлагана хоспитализация,която да е
била отказана.
Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в пълен размер от 25 100
лева, за която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно
със законната лихва считано от 07.11.2016 г. При определянето им съдът
съобрази, че ищцата в състояние след раждане е понесла тежки физически и
психически вреди,страдания,болки и притеснения,не е могла да бъде пълноценно до
новороденото си дете,притеснявала се е от влошаване на състоянието си и като
градация на това състояние при постъпване на СБАЛ по АГ „Майчин дом“ е била документирано
в хиповолемичен шок, дължащ се на остра постхемарогична анемия, вследствие на неовладяно
кръвотечение в послеродовия период, наложилата се нова
ревизия на маточната кухина, като в това състояние става въпрос и за животозастрашаваща монипулация. Съобразно горното и икономическата конюнктура
в страната, съдът приема горното да обуславя справедлив размер на
обезщетението.
По разноските
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 3 804 лв. съставляваща съдебно-деловодни разноски,
от които 1004 лв. заплатена държавна такса, 800 лева – депозит СМЕ и 2000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, съобразно уважената част от исковете.
При този изход
на спора, разноски на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „******”, ЕИК ******и МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „****** РЕПРОДУКТИВ“, ЕИК ******и
двете със със съдебен адрес:*** да заплатят солидарно
на В.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. д-р М.П. – САК на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 25 100 лева представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие
на противоправно бездействие при извършено на
07.11.2016г. раждане, ведно със законната лихва от 07.11.2016 г. до
окончателното изплащане и разноски в размер на 3 804 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице помагач – ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му.
председател: