Решение по дело №4035/2014 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 414
Дата: 15 май 2015 г. (в сила от 13 август 2015 г.)
Съдия: Николинка Цветкова
Дело: 20145220104035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                гр.Пазарджик 15.05.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска колегия в публично заседание на четвърти май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря П. К., като разгледа докладваното от районния съдия Цветкова гр. д. №  4035 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК.

         Ищцата С. С. Д., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. С. Й. Д. от ПАК със съдебен адрес:***, партер чрез адв. С.Д. претендира заплащане на издръжка от ответника С.Г.Д., ЕГН ********** ***  за времето от 01.10.2014г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 350 лева месечно и месечна издръжка в същия размер от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка вноска до окончателното изплащане.Твърди, че ответникът е неин баща.Същият от седем години живеел и работел в Испания.С майката на ищцата били разведени от 2007г.До м. септември 2014г. докато ищцата навършила пълнолетие, баща й плащал месечна издръжка, а от 15.09.2014г. преустановил плащането на издръжка.Ищцата твърди, че е ученичка в 12-ти клас на Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ гр. Пазарджик и й предстои да кандидатства във висше учебно заведение, за което се готвела старателно и интензивно.Посещавала частни уроци и курсове за подготовка, за да се яви на кандидатстудентски изпити.Таксата за обучението й в „Образователни технологии“ ЕООД Пазарджик била в размер на 2100 лева, като до момента майка й Ж.Х.Ч. била заплатила от нея 1120 лева и дължала още 980 лева.За курс по химия в „Бери груп-България“ ООД цената била 930 лева, платима на три вноски по 310 лева.Същата цена била и за курс по биология.Досега майка й платила само първите вноски.Всяка събота и неделя ищцата ходела на курсове по биология и химия в Медицински университет София.Таксата там била 1200 лева, от които платила до момента 600 лева.Пътуването до София също изисквало средства.Отделно от тези разходи се налагало да купува скъпи учебници и помагала.Необходими й били и средства за ежедневни разходи – храна, транспорт в София и др.Освен това в края на учебната година предстоял и абитуриентски бал, за който също се нуждаела от средства.Ищцата като учаща нямала никакви доходи, не притежавала имущество, нямала трудови доходи, не получавала наеми.Помагала й единствено майка й, чиито месечни трудови доходи били крайно недостатъчни, за да издържа нея и брат й.За да посреща най-належащите си разходи се налагало майка й да взема непосилни за нея заеми.В същото време баща й работел в Испания и получавал месечни доходи около 3 000 евро.Купил си и недвижим имот на територията на Испания.През пролетта или началото на лятото на 2013г. баща й получил от свой предишен работодател обезщетение в размер на 12 000 евро и прекарал цялото лято по почивки.Също така на 18.07.2014г. майка й изплатила на ответника сумата от 26 300 лева за уравнение на дела му в жилището, в което живеели с ищцата.За да изплати тази сума майка й взела кредит от банка, който изплащала с трудовите си доходи.Ответникът вече не плащал издръжка и на другото си дете – Х. Д..Тези обстоятелства според ищцата пораждат правния й интерес да претендира издръжка от баща си за времето от 01.10.2014г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 350 лева месечно и от датата на подаването на исковата молба до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка дължима вноска  до окончателното изплащане.Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

        В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото чрез назначения му особен представител, с който се оспорва иска като неоснователен.Прави се възражение, че сочените от ищцата разходи за частни уроци и курсове за подготовка и явяване на кандидатстудентски изпити и разходи за абитуриентски бал, не са задължителни и не попадат в приложното поле на чл. 144 от СК.Оспорва се твърдението, че ответникът живее в Испания.Оспорват се и всички изложени обстоятелства в исковата молба относно доходите и притежаваното имущество от ответника.Прави се възражение, че предвид доходите на ответника към настоящия момент същият не може да дава издръжка без особени затруднения дори в минимален размер, тъй като не притежава имущество и не получава доходи.Получаваните в предходни периоди суми били похарчени преди предявяване на иска.Тъй като не били налице и двете необходими предпоставки за уважаване на предявения иск, ответникът моли същият да бъде отхвърлен.Алтернативно моли да бъде уважен до размера на ¼ от минималната работна заплата, а над този размер да се остави без уважение, като прекалено завишен.Оспорва се и представителната власт на пълномощника на ищцата.Изразява се становище по доказателствата.

          Видно от представеното по делото удостоверение рег. № 312р-3559 от 15.04.2014г., издадено от ОД на МВР Пазарджик, че при последното си пътуване С.Г.Д., ЕГН ********** е напуснал пределите на Република България на 25.08.2014г. през ГКПП Аерогара София и до момента няма данни за регистрирано завръщане в страната.

          След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

          Не е спорно по делото и от приложеното удостоверение за раждане № 136095 от 17.09.1996г. е видно, че ищцата е дъщеря на ответника.

          Видно от удостоверение изх. № 2095/26.11.2014г. през учебната 2014/2015г. ищцата е записана като ученичка в 12-ти клас, дневна форма на обучение в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ гр. Пазарджик.

          Приложена е като писмено доказателство служебна бележка изх. № 110004/2014, издадена от Образователни технологии Пазарджик ЕООД на С. С. Д., в уверение на това, че същата се подготвя в периода октомври 2013г. – юни 2015г. за кандидатстудентски изпити по химия и биология, като таксата за обучение е 2100 лева, платима до 15.06.2015г.Към момента е заплатила 1120 лева.Приложени са и три броя квитанции, срещу които са правени частични вноски от ищцата за курсове по биология и химия.На същата е издаден и пропуск от МУ София за периода 15.11.2014г. – 01.03.2015г. за посещение на курсовете по биология и химия.

         Видно е от приложеното платежно нареждане, че на 18.07.2014г. по сметка на ответника С.Г.Д. е била преведена сума в размер на 26 300 лева от майката на ищцата.От приложеното удостоверение изх. № 1-8292/09.12.2014г., издадено от РЗИ Пазарджик е видно, че майката на ищцата – Ж.Х.Ч. заема длъжност гл. специалист – анализ в трудово-правен отдел, като общия размер на полученото брутно трудово възнаграждение от нея за периода м. юни 2014г. до м. ноември 2014г. е 2900, 03 лева.

          Майката на ищцата – ЖЧ е разпитана и като свидетел по делото.Същата сочи, че ищцата в момента учи в езикова гимназия, последна година и се подготвя да кандидатства медицина в четири университета.Ходи на подготвителни курсове и на частни уроци към образователен център.Започнали и предварителните изпити, като за всеки изпит се заплащала такса от 100 лева.Ищцата имала разходи и за пътни, а месечно само цената на частните уроци възлизала на 360 лева.Ищцата не получавала собствени доходи, не притежавала и движимо и недвижимо имущество.На 24 май й предстоял и абитуриентски бал.Св. Ч. получавала ниска заплата, разчитала на пенсията на майка си, изтеглила и заеми, които няма възможност да погасява.Бащата на С. не й помагал, не я търсел, нямал контакт с нея.От 1999г. той бил в Испания.Знае, че за последно през м. февруари 2014г. ответникът е бил в България на гости на техни общи познати, от които св. Д. получила тази информация.За последно работил във фирма за метални отпадъци, а пак от общите им познати св. Ч. научила, че се връща в Испания, за да продължи работа.По друго дело за издръжка през миналата години според показанията на свидетелката, ответникът представил доход в размер на 1600 до 2000 евро.Св. Ч. не знае дали към момента ответникът работи на същото място.От негови роднини разбрала, че е бил съкратен и през есента на 2013г. му изплатили 13 000 евро.Св. Ч. през септември месец миналата година му превела сумата от 26 300 лева, която представлявала равностойността на неговия дял от семейното жилище, в което жилище останали да живеят тя и децата.По информация от роднини на ответника св. Ч. знаела, че в Испания той живее добре, ходи на екскурзии и живее с друга жена.Ответникът получил и дял от къщата на родителите му след смъртта на баща му, но впоследствие прехвърлил тази 1/6 ид. част на майка си.

       Като свидетел по делото е разпитана и МЗ, която познава ищцата.Знае, че тя е последен курс ученичка в езикова гимназия, че се готви да кандидатства медицина и ходи на курсове в медицинска академия в София от м. септември.Ищцата не получавала собствени доходи и била подпомагана само от майка си и баба си – майка на нейната майка.Ищцата нямала и имущество, а заплатата на майка й била ниска.Последната теглила и кредит, за да изплати половината от апартамента на бащата на ищцата.Бащата на С. се намирал в Испания, но не я търсел.

          Като свидетел по делото е разпитана и майката на ответника Е.Д., която потвърждава, че синът й в момента се намира в Испания.Твърди, че същият е безработен от почти една година и получава средства като такъв.Ако не си намери работа до един месец според показанията на св. Д., ответникът щял да се върне в България.Преди това работел в строителството и осъществявали връзка с нея, само когато той й се обадел.В момента ответника търсел работа, защото не разполагал със средства дори да се прибере.Св. Д. била болна и затова след Нова година синът й си идвал, но й казал, че повече не може да идва, защото бил финансово затруднен.По тази причина не можел да подпомага и нея.В Испания живеел под наем и заплащал 600 евро месечен наем.Ходел на някакви безплатни курсове и се надявал да си намери работа.Св. Д. твърди, че ответникът не знаел за настоящето дело, че е призоваван като ответник.Идвал си за малко за около 7 дни в началото на м. февруари и се върнал обратно в Испания.Когато пристигнало съобщението за делото, ответникът вече си бил тръгнал и св. Д. затова отказала да го приеме.Не го е уведомявала също, че са му изпращани съобщения, тъй като няма телефона му.Казала му, че има дело, но той й отговорил, че не знае за него, че редовно си изплащал издръжката и нямало за какво да го търсят.През миналата година ответникът и бившата му съпруга разделили жилището, което били строили заедно и тя платила дела му.Св. Д. знаела също, че до Нова година ответникът е изплащал редовно издръжка на дъщеря си, а синът му също претендирал издръжка, без да е записан студент.

           Съпоставяйки показанията на св. Е.Д. с останалите гласни и писмени доказателства по делото съдът намира, че същите са изолирани и не следва да бъдат кредитирани.Твърденията на св. Д. са, че ответникът не можел повече да си идва и да я подпомага, защото бил финансово затруднен, като същевременно сочи, че при последното му идване в началото на м. февруари останал само за малко и се върнал обратно в Испания.Нелогично звучат тези показания при положение, че ответникът е безработен, че майка му е с влошено здравословно състояние и има нужда от него, същият да бърза да се върне в Испания.Неправдоподобно звучат и показанията на св. Д., че не знае телефона на сина си, поради което не е могла да го уведоми за изпращаните съобщения.В тази насока от материалите по делото е видно, че ответникът е търсен на регистрирания адрес в България, където живее и майка му, на 06.02, на 08.02 и на 09.02.2015г.На 15.02.2015г. е залепено и уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на входната врата на апартамента.Междувременно св. Д. е разговаряла с него по телефона, казала му, че има дело, но той й отговорил, че не знае за него.Във връзка с допуснатото доказателствено искане по чл. 176 от ГПК ответникът е търсен и на посочения мобилен номер от ищцовата страна, като с направеното отбелязване от съдебния секретар е удостоверено, че при повикване на 21.04.2015г. не е отговорено, а на 23, 27 и 28.04.2015г. операторът е уведомил, че е избран несъществуващ номер.С оглед на изложеното съдът подлага на съмнение и не дава вяра на показанията на св. Д..

      Съдът подложи на внимателен анализ и показанията на св. Ч. с оглед роднинската й връзка с ищцата и предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК.Съпоставяйки показанията на тази свидетелка с останалите доказателства по делото съдът счита, че същите кореспондират на писмените доказателства и показанията на св. Здравкович, поради което не намира основания да ги дискредитира.С оглед на това и при липса на съдействие от страна на ответника за изясняване на делото от фактическа страна съдът намира, че показанията на св. Ч. следва да бъдат ценени и от същите следва да се извлече информация за финансовите възможности на ответника /в този см. определение № 392 от 22.03.2013г. на ВКС по гр. д. № 901/2012г., IV г. о./.

      При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

      Предявени са искове по чл. 144 и 149 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно учащо се в редовна форма на обучение в средно учебно заведение дете.

      Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и до двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.Доказването на фактическия състав предпоставя ищцата да установи, че учи в редовно или висше учебно заведение, че ответника е неин родител, нуждата от издръжка и възможността на родителя да я дава без особени затруднения, а ответникът следва да установи, че ищцата реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него.

       В настоящия случай ищцата е пълнолетна, но не е навършила 20 години, респ. 25 години и няма възможност да се издържа от доходите си, не притежава и имущество.През учебната 2014/2015г. е ученичка в 12 клас в средно учебно заведение при редовна форма и се подготвя за кандидатстване във висше учебно заведение.Разходите за подготовка не са свързани пряко с редовния учебен процес, но обуславят извода, че към настоящия момент независимо от навършване на пълнолетие и трудоспособната си възраст, ищцата е възпрепятствана на работи и да реализира доходи.Да се приеме обратното би означавало ищцата да бъде лишена от възможност да продължи образованието си, а не такъв е смисъла на разпоредбата на чл. 144 от СК.Следва обаче да се установи и възможността на ответника да дава търсената издръжка, като в хипотезата на предоставяне на издръжка на пълнолетно лице възможността следва да е такава, че да не представлява особено затруднение за родителя.Това произтича и от характера на издръжката с правно основание чл. 144 от СК, която не е безусловна, за разлика от издръжката по чл. 143 от СК на ненавършили пълнолетие деца.Законът не сочи примерно какво следва да се разбира под понятието особено затруднение, но практиката е установила като такива затруднения заболяването на родителя, ново семейство, обременено с други лица, намаление на дохода и др.Конкретно в разглеждания случай ответникът живее преимуществено в Испания от 1999г. и е работил в областта на строителството.Действително по делото не беше установено по категоричен и безспорен начин дали ответникът работи и в момента и какви доходи реализира.Поради това и с оглед на обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да заплаща издръжка по закон на друго лице или да има здравословни проблеми, които да му пречат да работи и от друга страна същият е с обичайно местопребиваване в страна, където дори и неквалифицираният труд е добре заплатен, съдът приема, че същият има доход съгласно регламентираните условия за заплащане на труд в тази страна, поне в минималния им социално гарантиран размер, който надхвърля доходите на майката на ищцата.Предвид и допълнително получената сума от ответника през м. септември 2014г., част от която същият е могъл да отдели за издръжката на дъщеря си, на която предстои успешно завършване на средното образование и кандидатстване във висше учебно заведение, съдът намира, че заплащането на месечна издръжка от 200 лева в полза на ищцата, няма да представлява особено затруднение за него.Разликата до претендирания размер от 350 лева месечно, от каквато сума ищцата действително се нуждае предвид разходите й за пътни, такси за обучение, за учебници и задоволяване на ежедневните й нужди, следва да се поеме от майката, която независимо от ниските си доходи с оглед данните по делото полага усилия и отделя средства за издръжката на дъщеря си.Вярно е, че за период от няколко месеца обстоятелствата биха могли да се променят, тъй като към настоящия момент не е ясно дали и къде ищцата ще продължи образованието си, както и дали с оглед формата на обучение същата ще има възможност да работи поне почасово и да подпомага издръжката си, но безспорно към настоящия момент тя има остра нужда от такава и следва да бъде подпомогната от родителите си, които са в работоспособна възраст и следва да отделят от доходите си за издръжка на пълнолетното им учещо дете.Не е ясно също дали ответника ще остане в Испания, за да работи там или ще се завърне в България, но във всички случаи промяната в обстоятелствата би дала основание да се претендира изменение на издръжката и тези обстоятелства не следва да бъдат съобразявани към настоящия момент.

                  Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 200 лева месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка вноска до окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от 350 лева месечно искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

                 По иска с правно основание чл. 149 от СК.

                 По отношение на предявения иск за издръжка за минало време съдът взе предвид, че не беше установено, а и не се твърди от ответната страна плащане на издръжка в полза на навършилата пълнолетие ищца за претендирания период от 01.10.2014г. до датата на подаване на исковата молба.Съдът съобрази също, че за периода от 01.10.2014г. до датата на подаване на исковата молба – 30.12.2014г. също са налице предпоставките на чл. 144 от СК, поради което и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размера от 200 лева месечно.За разликата до размера от 350 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

       С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски от ищцата за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 137, 14 лева, както и следващата се ДТ за уважената част от исковете и заплатеното възнаграждение на назначения му особен представител от бюджета на съда общо в размер на 738 лева.

       По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

                                

           РЕШИ: 

 

       ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплаща в полза на ищцата С. С. Д., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2014г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 от СК за разликата от 200 лева месечно до претендирания размер от 350 лева и законната лихва върху тази разлика от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен.

       ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза на С. С. Д., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200 лева за периода 01.10.2014г. – 30.12.2014г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК за разликата от 200 лева месечна издръжка до претендирания размер от 350 лева, като неоснователен.

       ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на С. С. Д., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 137, 14 лева.

       ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати ДТ и възнаграждение за особен представител по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 738 лева.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 15.05.2015г.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: