РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20205330110155 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на И. Д. Л. срещу „Изи асет мениджмънт” АД, с
която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит, който бил прогласен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. По договора
била платена сумата от 89.16 лева за неустойка, която се иска да бъде върната.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Сочи, че има друго дело между същите страни за вземания по същия договор и
иска тяхното съединяване. Излага съображения за допустимостта на производството по
установяване недействителността на договора, при наличието на настоящия
осъдителен иск, който предоставя по-голяма защита. Счита, че с това поведение
ищецът иска да се обогати. Иска посочването на начин на плащане по чл. 124, ал. 4
ГПК. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От писмените доказателства по делото се установява, че на 23.04.2019 г. между
страните е сключен договор за паричен заем № 3510281, по който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е предоставило на ищцата сумата в размер на 300 лева.
1
С решение № 1969 от 17.06.2020г. по гр.д. № 19754 от 2019г. на ПРС, е признато
за установено в отношенията между страните че договорът за заем е недействителен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не е спорно, че съдебният акт е влязъл в сила като
към момента делото е изпратено за послужване по друго производство.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. От представеното платежно нареждане се
установява плащането на ищцата на сумата от 89.16 лева за неустойка, която е била
получена от ответника без основание. От представените документи се установява, че
сумата е била възстановена на ищцата с платежно нареждане от 12.01.2021г.
Плащането е станало в хода на процеса и следва да бъде взето предвид на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 50 лева за д.т.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Е. И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото плащането и
всички писма за доброволно уреждане на спора са след постъпване на исковата молба
на 14.08.2020г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. Л., ЕГН ********** срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* иск за осъждането на „Изи Асет Мениджмънт“
АД да заплати на И. Д. Л. сумата от 89.16 лева- получена без основание за неустойка
по недействителен договор за паричен заем от 23.04.2019г., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното погасяване, поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на И. Д.
Л., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.
Г. И., АК-Пловдив, личен № *****, сумата от 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. Д. Л. по производството.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3