Р Е
Ш Е Н И Е № 34
гр.Средец, 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян нахд
81/2020г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез защитника адв.А.А., против
Наказателно постановление № 20-0269-000103 от 24.04.2020г., издадено от административнонаказващия
орган М. З. Ч. –
Началник Група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50,00 лева, за това че виновно е нарушил чл.100, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50,00
лева, за това, че виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.181, т.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50,00 лева, за
това, че виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че АУАН и НП противоречат на
материалния закон, процесуалните правила и са необосновани и неправилни. Жалбоподателят
счита, че те не отговорят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, не били описани обстоятелствата, при които било извършено
нарушението, налице била обща формулировка. Отправя искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В хода
на съдебното заседание жалбоподателят не се явява лично, но същият се
представлява от защитника адв.К.К., който поддържа жалбата. Релевира, че АУАН е
нечетлив и не можел да разбере какво му било вменено във вина, както и че не
била извършена проверка по подаденото от жалбоподателя
възражение, а формално било описано, че е неоснователно. Релевират се подробни
съображения във връзка с това, че счита за нарушен материалния закон при
издаване на обжалваното наказателно постановление, излагайки подробно причините
поради, които жалбоподателят не е залепил стикер за сключена ГО на предното
панорамно стъкло, защо същото е пукнато, както и какви са причините да не отиде
на годишен технически преглед за автомобила.
Административно наказващият орган
не се явява и не се представлява по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите актосъставителят Т.М.К.
– мл.автоконтрольор при РУ Средец и Т.Р.Д. – полицейски инспектор пътен контрол
пир РУ Средец на 14.04.2020г. около 13.00 часа били заели установъчен пост на
път II-79,
гр.Средец, до магазин Марми. Около 13.15 часа към тях се приближил лек
автомобил „Мерцедес“, рег.№ А6776МС с посока на движение към кръгово
кръстовище, за изхода към гр.Бургас. Свидетелите установили водача – В. С. ***. По време на проверката
констатирали, че автомобилът не бил представен на годишен технически преглед в
срок, нямал валиден стикер на предното стъкло за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че панорамното стъкло било спукано на две
места. Свидетелят К. изготвил АУАН, поканили жалбоподателя до служебния
автомобил, прочели му акта и го попитал дали има възражение, на което В.
отговорил, че ако има възражения, те щели да достигнат до тях, след което
разписал акта и бил освободен. Била направена проверка на място и било установено
от свидетелите, че жалбоподателят имал Гражданка отговорност. В тридневния срок
за представяне на възражения В. представил такива под формата на жалба, по
които била извършена проверка от полицейски инспектор К. С.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №
23936/14.04.2020г., свидетелските показания на актосъставителят Т.М.К. –
мл.автоконтрольор при РУ Средец и Т.Р.Д. – полицейски инспектор пътен контрол
пир РУ Средец и другите приобщени към доказателствата писмени материали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни и логични. В посочените доказателствени
материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с
категоричност установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на наказателното постановление. Предвид изложеното и по аргумент за
обратното от чл.305, ал.3 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, то съдът не счита, че
се налага по – детайлното обсъждане на доказателствените материали. Следва да
се отбележи и че установената от гореизброените доказателства фактическа
обстановка, не се оспорва от жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган
следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, в
частта относно първото и второто нарушение, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно наказателното производство. АУАН в тази част е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Релевираното
възражение от страна на защитника адв.К. в хода на проведеното открито съдебно
заседание за това, че АУАН е нечетлив, не се споделя от съда. Видно от
приложения по делото екземпляр от АУАН № 23936/14.04.2020г., получен и лично от
жалбоподателя – обстоятелство, удостоверяващо се от положения от него подпис,
същият е написан с печатни букви, текстът се виждат ясно и позволява да се
разбере неговото съдържание. По отношение на атакуваното наказателно
постановление в частта относно първото и второто нарушение - същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН по отношение и на
трите нарушения, обективирани в НП.
По първото
нарушение в наказателното постановление:
Съобразно нормата на чл.100, ал.3 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да
залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
процесния случай жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на МПС към
момента на проверката от служителите при РУ Средец към ОД МВР Бургас, доколкото
при извършването ѝ именно В. е бил зад волана на автомобила „Мерцедес Ц
180“, рег.№ А6776МС, като е извършвал активни действия по неговото управление.
Посоченото МПС не е било спряно и от движение. Предвид това жалбоподателят е и
адресат на задължението, посочено в чл.100, ал.3 от ЗДвП. След като на
процесната дата жалбоподателят е управлявал
МПС без да е залепен валиден знак за гражданска отговорност и без да носи
контролен талон към него, то са налице предпоставките за ангажиране неговата
отговорност по състава на деянието в чл.100, ал.3 от ЗДвП. При така изяснената
фактическа обстановка правилно е административнонаказващият орган е приел, че
от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на въпросното административно нарушение. Правилно е приложена от
административнонаказващия орган и санкционната разпоредба на чл.179, ал.5 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.3 от ЗДвП, като е наложил глоба в размер на
50 лева. Размерът на глобата е фиксиран от законодателя, предвид което не
подлежи на изменение.
По второто
нарушение в наказателното постановление:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда,
че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Нормата на чл.10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при
наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за
технически неизправни, като в ал.1, т.6, б.“в“ е предвидено, че такива са
МПС-та, които имат счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не
отговорят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Действително
в настоящия случай от свидетелските показания на служителите в РУ Средец към ОД
МВР Бургас, се установи, че предното панорамно стъкло на автомобила, управляван
от жалбоподателя на 14.04.2020г., е спукано на две места. Това се установява и
от представения по делото АУАН. Поради това правилно АНО е ангажирал неговата
административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за
управление на МПС с незначителна техническа неизправност, като е наложил глоба
в размер на 50 лева. Размерът на глобата е фиксиран от законодателя, предвид
което не подлежи на изменение.
Относно доводите на жалбоподателя, че не е поставил
стикер за сключена застраховка ГО на предното стъкло на автомобила, предвид
това, че му предстояла смяна на въпросното стъкло, не е обстоятелство, което
обуславя отпадане на неговата отговорност за въпросното нарушение. В чл.100,
ал.3 ЗДвП е вменено задължение за водача на МПС да залепи валиден стикер за
сключена застраховка ГО и да носи контролен талон към знак. От данните по
делото се установява, че това задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя,
предвид което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност за първото посочено в оспорваното наказателно постановление.
Отделно по отношение на твърденията, че предното стъкло на процесния автомобил
било спукано деня преди проверката, не са ангажирани никакви доказателства и
това обстоятелство не е установено в настоящото производство. Действително за
смяната на стъклото на автомобила е необходимо технологично време, но с
установения в административнонаказателното производство факт, че жалбоподателят
е управлявал автомобил с въпросната незначителна техническа неизправност –
спукано предно панорамно стъкло на две места, е нарушена нормата на чл.139,
ал.1 от ЗДвП, предвиждаща движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
технически неизправни.
По третото
нарушение в наказателното постановление.
В чл.147, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътни превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка за техническа изправност.
В коментираното трето нарушение в обстоятелствената
част на АУАН и НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че автомобилът
не е премирал годишен технически преглед в срок. Така формулирано обвинението
се свежда до една констатация за две нарушения, която обаче не е обоснована с
достатъчно факти, които да изпълнят изискването по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН и да дадат възможност за преценка осъществяването на елементите от
обективната страна на състава. Това произтича от обстоятелството, че моментът
на изтичане на определения срок, в който превозното средство е следвало да се
представи за годишен технически преглед, е съществено съставомерно
обстоятелство по твърдяното нарушение, посочването на което позволява да се
направи заключението дали е осъществено деянието. Видно от съдържанието на НП и
АУАН, този съставомерен елемент от нарушението не е посочен. Това обстоятелство
не се установява и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Непълното и неточното описание на
конкретните фактически обстоятелства, при което е извършено нарушението,
нарушава изискването на ЗАНН към формата и съдържанието на АУАН и НП. Този
недостатък е съществен и поради това, че рефлектира върху правото на защита на
жалбоподателя, ограничавайки възможностите му да разбере какво точно нарушение
му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа
на какви факти. Предвид наличието на така посочените процесуални нарушения в
АУАН и НП по отношение на третото нарушение, за което на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 50 лева, наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, в частта
относно първите две нарушение, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а именно, че на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.5 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 50,00 лева, за това че виновно е нарушил чл.100,
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложил
глоба в размер на 50,00 лева, за това, че виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП. По отношение на третото деяние, а именно, че жалбоподателят виновно е
нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.181, т.1 от ЗДвП
е наложил глоба в размер на 50,00 лева, оспорваното наказателно постановление в
тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменен актът на наказващия
орган в тази част.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, такива му се
дължат по съразмерност – 66,67 лева за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващия орган също има право на разноски по съразмерност, но
тъй като такива не са поискани и не са представени доказателства за сторени
такива, не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл.63,
ал.1, предл. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0269-000103 от
24.04.2020г., издадено от административнонаказващия орган РУ Средец към ОД МВР
Бургас, в частта, в която на жалбоподателя И.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева, за това че
виновно е нарушил чл.100, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50,00 лева, за това, че виновно е
нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ
наказателното постановление в частта, в която на основание чл.53
от ЗАНН и чл.181, т.1 от ЗДвП на И.С.В. е наложена глоба в размер на 50,00
лева, за това, че виновно е нарушил чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ Средец към ОД МВР Бургас, с
адрес: гр.Средец, област Бургас, ул.“Лиляна Димитрова“, № 1, да
заплати на И.С.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 66.67
лева /шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща
сторените пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________