РЕШЕНИЕ
№ 1166
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330104496 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „***“ № *, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано
от *****, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 50,00 лв. – недължимо платена при липса на
основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от ***г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 50,00 лв. – недължимо платена при липса на основание по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № *** от ***г.,, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
След допуснато изменение на исковете, чрез увеличение на техния
размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, размерът на иска за възнаградителната
лихва е увеличен от 50 лв. на 169,10 лв., а този за неустойката – от 50 лв. на
1021,90 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем № ***, с дата на първа вноска 29.03.2017 г., по силата на който
ответникът предоставил в заем на ищеца парична сума в размер на 800 лв.,
1
при възнаградителна лихва от 35 % и ГПР от 48,862 %. Съгласно чл. 6 и чл. 8
от договора се предвиждало заплащане на неустойка, в случая че
потребителят не предостави едно от посочените в клаузата обезпечения на
кредита. Общата дължима сума била 1991 лв., дължима на 11 месечни
погасителни вноски, която сума била изцяло погасена. Излагат се
съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22
ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Аргументира се още, че възнаградителната лихва е нищожна и поради
противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави предвид
високия й размер. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР
по кредита. В процента на разходите следвало да се включи и задължението
за неустойка, като по този начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19,
ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа
се, че неустойката противоречала на добрите нрави и била прекомерна, което
водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. В тази
насока са развити съображения. Клаузата за неустойка била недействителна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, а също така противоречала и на чл. 71 ЗЗД и
на чл. 33 ЗПК. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените
суми – за възнаградителна лихва и за неустойка. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити
Кеш“ ООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Не се оспорва, че страните са сключили посочения в исковата
молба договор, както и че ответникът е предостави на ищеца сумата от 800
лв. Възразява се ищецът да е заплатил по договора сумата от 1991 лв.
Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва, в частност заради високия размер на лихвата, като
аргументи в тази насока извежда от развитие на законодателството в страната
и приемането на лимит на ГПР с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договора за
кредит отговаря на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и че ГПР по
кредита е коректно изчислен и посочен в договора, като са взети предвид
всички разходи по кредита, които в случая се ограничавали до годишната
лихва. Излага съображения, че предвид спецификите на правоотношението,
рискът за кредитора и гарантиране на задължението на потребителя за
предоставяне на обезпечение, клаузата за неустойка не е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, доколкото неустойка не излиза извън
присъщите й функции. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски, като е направено и възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищцата, като кредитополучател,
и „Сити Кеш” ООД, като кредитодател, Договор за паричен заем № *** от
***г., с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 800 лв., при
фиксиран ГЛП по заема – 40,08 %, и посочени ГПР от 48,075 % и обща
дължима сума – 969,08 лв. Съгласно чл. 8 вр. чл. 6, ал. 2 от Договора,
2
заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да
предостави поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: 1./ да
издаде запис на заповед; 2./ да предостави банкова гаранция; 3./ да осигури
физическо лице поръчител, отговарящо на посочени в чл. 9, ал. 2 от ОУ
изисквания, вкл. да има месечен осигурителен доход над 7 пъти размера на
минималната работна заплата, да работи по безсрочен трудов договор и да
няма задължения към други банки или финансови институции, да не е
поръчител по други кредити. В договора е предвидена клауза за заплащане на
неустойка от кредитополучателя в размер на 1023 лв. при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение в посочения срок,
В хода на делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната
ССчЕ, което е посочило, че размерът на ГПР по кредита е 48,3341 %, като при
неговото изчисляване е взет предвид единствено разходът за възнаградителна
лихва. Поради липса на съдействие от страна на ответното дружество, вещото
лице е било препятствано и не е отговорило на поставените от ищеца въпроси
относно размера на платените по кредита суми от кредитополучателя.
Предвид крайното пасивно процесуално поведение на ответника в хода
на съдебното дирене и липсата на съдействие и дори на становище по
искането на вещото лице за предоставяне на необходимите му материали за
работа по въпросите, касателно доказването на платените суми от ищеца,
респ. размера на исковата претенция /видно от нарочните молби на вещото
лице за съдействие/, приложение в случая намира разпоредбата на чл. 161
ГПК. В тази връзка е прието за установено по делото, че ищецът К. е заплатил
твърдените от него парични суми за погасяване на начислените му
задължение по процесния кредит, както следва: 800 лв. за погасяване на
главницата, 169,10 лв. за покриване на възнаградителната лихва и 1021,90 лв.
за неустойка. Относно приложението на чл. 161 ГПК освен пречките, които
ответникът е създал в хода на съдебното дирене, съдът е съобразил и
представения отговор от ЦКР към БНБ, видно от която е предоставена
информация от „Сити Кеш“ ООД към кредитния регистър, в която е отразен
процесния Договор за паричен заем № *** с главница 800 лв., както и че
кредитът вече не е активен, без да има неизплатен остатък, т.е. вземанията по
него са платени. Видно от същата справка погасителната вноска е посочена в
размер от 181 лв. Съгласно представения по делото погасителен план към
договора, при този размер на вноската в нея, освен задълженията за главница
и договорна лихва, е включена и съответната част за заплащане на
неустойката по договора в размер на 93 лв. за вноска.
С оглед на обсъдения по делото доказателствен материал и предвид
процесуалното поведение на ответника, който със своята пасивност е
препятствал събирането на доказателства за относими към спора факти, то
съдът е приложил правилото на чл. 161 ГПК в горния смисъл.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Между ищеца и „Сити Кеш” ООД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за паричен заем №*** от ***г., при
3
което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази
насока той се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради
което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както
и общите норми на ЗЗД.
Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в
исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице при
изчисляването на процента на разходите е взета предвид единствено
възнаградителната лихва, но не и други такси или неустойки по кредита. В
тази връзка неоснователно според настоящия съдебен състав дължимата сума
за неустойка не е включена от кредитора при изчисляването на ГПР по
кредита и общата дължима сума от потребителя. По смисъла на § 1 от ДР на
ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената
неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета
предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с
договора за кредит. С процесния договор за заем № *** (чл. 6 от същия)
длъжникът е задължен да осигури поне две обезпечения на кредита, като
липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, поради което
предоставянето на обезпечение реално се явява условие за сключване на
договора. Следователно разходите по обезпечението и следващата се
неустойка от неговото неосигуряване е трябвало да се включат в ГПР по
кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в
размер от 969,08 лв., защото същата се завишава с посочената неустойка от
1023 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е посочен и коректния и действително
приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на
неустойката при неговото формиране, процентът на разходите по кредита на
годишна база положително ще надхвърли посочените в текста на договора
48,075 %. За последваното дори не са необходими специални познания, тъй
като размерът на неустойката надвишава този на главницата, а срокът на
договора е 11 месеца, т.е. по-малко от една година. При това положение и
годишния процент на разходите също не е посочен точно и коректно в
договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК.
Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на
чл. 22 ЗПК.
В допълнение към горното съдът споделя съображенията в исковата
молба, че процесната клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото
уговорената в чл. 6 от Договор за паричен заем № *** от ***г. неустойка
реално излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за
предоставяне на обезпечението и многобройни изисквания към евентуалните
4
поръчители, а така също и от изискването за предоставяне на банкова
гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да
обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по
договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват, а да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В тази
насока начислената сума за неустойка е следвало да бъде включена освен в
ГПР, но също и в годишния лихвен процент. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
възнаградителната лихва – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което отново
води до недействителност на целия договор по аргумент на чл. 22 ЗПК.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на
основание чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК
кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и на начислените лихви, такси и неустойки. Съгласно приетото по реда на
чл. 161 ГПК ищецът е платил сумата от 169,10 лв. за покриване на
възнаградителната лихва и 1021,90 лв. за погасяване на вземането за
неустойка по процесния договора. Следователно претендираните суми се
явява недължимо платена по клаузите за договорна лихва и за неустойка и на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежат на връщане.
С оглед на горното исковете се намират за основателни и доказани по
размер, поради което ще се уважат. Като законна последица от уважаването
им, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху присъдената
сума от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В негова полза следва да се присъди сумата от
100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на в полза на АД „Г.“, с което дружество е сключен
единствения представен по делото ДПЗС, следва да се присъди сумата от
376,04 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на
ищеца по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***, да
заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от
169,10 лв. – недължимо платена при липса на основание възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № *** от *** г., и сумата от 1021,90 лв. –
недължимо платена при липса на основание по клауза за неустойка по
5
договор за паричен заем № *** от *** г., ведно със законната лихва върху
двете суми от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***,
офис 40-46, да заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“
№ *, сумата от 100 лв. разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ***,
офис 40-46, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на АД „Г.“, БУЛСТАТ
***, сумата от 376,04 лв. с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение,
дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка IBAN: ***, банка
„У***“ АД.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
6