Р Е
Ш Е Н
И Е
936/30.6.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 24.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2201 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба на М.В.Т., ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 085/11.03.2020г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила като
се твърди, че актът е бил съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, че в него
и постановлението не е описаното мястото на нарушението, поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В съдебно заседание възз.
Т. се явява лично.
Подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от упълномощен процесуален представител, който счита, че постановлението
е правилно, обосновано и законосъобразно и пледира то да бъде потвърдено и да бъдат присъдено
юристконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2020г. възз.Т. паркирала
л.а. „Фоксваген“ с рег. № *
в гр.Варна, на ул.“Опълченска“
до № 25А в зоната на действие на пътен знак В-27,
забраняващ престоя и паркирането. Около 09.50ч., в изпълнение на служебните си задължения, на този
пътен участък се намирали полицейски служители, един от които св. Г.. Те установили, че на улицата има множество
неправилно паркирани автомобили, сред които бил този на възз.Т.. За това и св. Г. съставил глоба с фиш серия ОВ, с № 1000112153/09.02.2020г. за
допуснато нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. Било оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от
ЗДвП, в което било посочено, че за нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДП на собственика на автомобила е наложена „Глоба“ в размер на
20лв. с фиш с № 1000112153.
Въз.Т. депозирала жалба до Началника на
Общинска полиция-Варна против съставения и фиш, в
която посочила, че фишът е съставен при съществени
нарушения на чл.39 ал.2 от ЗАНН. В заключение формулирал искане фишът да бъде отменен и
да не му бъде съставян акт. След запознаване с постъпилото възражение, глобата
наложена на въз.Т. с фиш, била анулирана.
На 25.02.2020г. Георгиева, в присъствието на въз.Т., съставила
против нея акт за установяване на нарушение, за това
че на 09.02.2020г. въз.Т. паркирала л.а. „Фоксваген“ с рег. № В7215ВК , в гр.Варна, на ул.“Опълченска“ до № 25А в зоната на действие на пътен знак В-27. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.6 т.1
от ЗДП.
Въз основа на съставения акт против въз. Т. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните
в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.6
т.1 от ЗДП. За него на въззивника на
основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била наложена „Глоба“ в
размер на 20лв.
В хода на съдебното следствие
като свидетел бяха разпитан св. Г. - служител на Общинска полиция установил на место
нарушението, чиито показания
съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че
автомобилът е бил паркиран на ул.“Опълченска“,
където има поставен пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркираните на цялата
улица.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Заместник –Кмет на Община- Варна съгласно заповед № 4791 / 25.11.2015г.
на Кмета на Община- Варна и в шестмесечния преклузивен срок. Обстоятелството, че е издадено след изтичане на срока
по чл.52 ал.1 от ЗАНН не обосновава извод за неговата незаконосъобразност . Срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН е
инструктивен, а не преклузивен, поради което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана
жалба, срещу въз. Т. е било образувано и
проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил и е съставен акт и издадено наказателно постановление. Наказателното постановление също е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Т.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща и да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената материално правна
норма и след като във фактическото описание на нарушението изрично е посочено,
че същото касае несъобразяване с пътните знаци, то липсата на отбелязване на
конкретно предложение на чл.6 т.1 от ЗДП не ограничава правото на нарушителя да
разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Наказанието
за нарушението
също е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. Безспорно е установено, че въз. * е
паркирал собственият си лек автомобил л.а. „Фоксваген“ с рег. №*, в гр.Варна, на ул.“Опълченска“ до № 25А в
зоната на действие на знак В -27, който забранява престоя и паркирането. В случая съдът съобрази разпоредбата на
чл.186 ал.3 от ЗДП, според която фиш за
неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като в
този случай фишът се издава на собственика на автомобила, като първия екземпляр
му се изпраща, а втория и третия остават за съхранение в службата за контрол. В настоящият казус нито
в жалбата срещу фиша, нито при предявяване на акта въз.Т. е направила възражения относно авторството на нарушението.За нея е била налице законова възможност да попълни
декларация по чл.189 от ЗДП, ако не тя е била водач на автомобила,
което не е сторила. Поради
това и доколкото по делото няма доказателства превозното средство да не е било
от одобрен тип, т.е. такова, за чието управление да не е необходимо човешко
присъствие, то следва да се приеме, че неговия водач, който го е паркирал в
зоната на действие на знак В-27, е имал качеството на „ участник в движението“, извършил нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДП. В този смисъл съдът намира, че
действително въззивникът е паркирал автомобила си в нарушение на забраната на
чл.6 т.1 от ЗДП.
На жалбоподателя е
наложено адм. наказание на основание чл. 183 , ал.2, т.1 от ЗДвП , която правна
норма гласи, че се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
Двете форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 183 , ал.1 са
паркиране или престояване на превозно средство в зоната на действие на пътен
знак В 27. Елемент от фактическия състав на нарушението е наличието на
забранителен пътен знак, а не вида на улицата. Съществуването на първата
хипотеза по паркиране на МПС в обхвана на пътен знак В 27 е подробно и точно
изложена в мотивите на АУАН и НП
Описаните юридически факти в АУАН и НП кореспондират с дадената им правна
квалификация на извършено адм. нарушение по чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП .
Правната норма на чл. 6 от ЗДвП не съдържа описание на административно нарушение , а въвежда правно задължение. Разпоредбата на чл. 183, ал.2 т.1 от същия
закон дава състав на адм. нарушение с посочване на неговите признаци, вид и размер на адм. наказание. В този контекст
непосочването на чл.6 от ЗДвП в НП не рефлектира върху неговата обоснованост
или законосъобразност.
Правилно
е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДП е предвидена санкция за водач, който паркира неправилно, каквото виновно поведение в случая е
налице. Размерът на наложената „Глоба“ от 20лв. е императивно
посочен в закона и няма законова възможност за неговото намаляване.
Съдът не приема направеното
възражение, че поради липсата а свободни места за паркиране в така наречената
„синя зона“ на въззивницата се е наложило да паркира на неразрешено място. Съда
следва да посочи, че е ноторно известно, че паркирането на автомобили следва да
се извършва съобразно правилата без значение изчерпването на предвидените за
тома места. На место има поставени достатъчно пътни знаци указващи местата на
които е забранено паркирането, но въпреки тях въззивницата е паркирала в зоната
на действие на знак В-27.
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от въз.
Тодорованарушение не се отличава от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.
От друга страна притежавания от въззивника контролен талон на
водач на МПС без наказания следва да го мотивира да съобразява поведението си
със законовите изисквания, но не и да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на ОД МВР
Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно Постановление
№ 085/11.03.2020г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което на М.В.Т. ЕГН********** е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.