РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. К., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500292 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
N 8253/15.07.2025 г., п.кл. 14.07.2025г. по входящия регистър на РС – К., подадена от
Община К., гр.К., чрез представител по пълномощие, срещу решение N 318/26.06.2025
г. по гр.д. N 1466/2024 г. по описа на РС – К..
Решението на РС – К., с което предявените от „С.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
К. искове по чл.422, ал.1 от ГПК срещу Община К., гр.К. са уважени изцяло за сумата
730 лв. – главница по фактура N **********/07.03.2022г. и за сумата от 216.95 лева -
лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 07.03.2022 г.
до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.10.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение N 524 от 22.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. N 1155/2024 г. на PC - К., като Община К. е осъдена да заплати на „С.-
С.“ ЕООД направените в заповедното и в исковото производство разноски, се обжалва
изцяло като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като
необосновано, с искане да се отмени и да се постанови ново, с което предявените
искове да се отхвърлят и на въззивника да се присъдят разноски за двете съдебни
инстанции. В жалбата се излагат оплаквания, че съдът е кредитирал изцяло
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели на ищеца, без в тази
връзка да са представени доказателства за спазването на приобщените като
1
доказателства по делото формални правила за поемане на задължения и плащане на
такива, както и на доказателства за заявка за извършване на разход и на приемо-
предавателен протокол за приемане на стоките, подписани от упълномощено за това
лице, задължителни за извършването на предварителен контрол преди поемане на
задължение, което водело до основателни съмнения, че такъв договор действително е
сключен и Община К. е задължена по него. Моли въззивният съд да вземе предвид, че
макар договорът за търговска продажба да представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните,
както и че предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената
цена не се включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените
договорни задължения при доставка на стока, е необходимо да има приемо-
предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането
на стоката, оглед на правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализация по съгласие
на страните или чрез предаване на престацията, представляваща родово определени
вещи, като това изискване е заложено и в СФУК, за да бъде признато поемането на
задължение. Не се оспорва факта на осчетоводяване на процесната фактура така както
е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, но се оспорва, че
това представлява безспорно доказателство за признание на ответника, че е сключен
процесния неформален договор. В тази връзка жалбоподателят сочи съдебна практика
според която счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на
официални свидетелстващи документи относно съдържанието им, което следва да се
преценява според чл. 182 от ГПК, с оглед всички други обстоятелства по делото.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява и поддържа въззивната
жалба с писмено становище чрез представител по пълномощие.
Въззиваемият С.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. К. в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва, моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски по
делото за въззивна инстанция.
В съдебно заседание въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба чрез
представител по пълномощие.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
2
ищеца „С.-С.“ ЕООД против Община К. обективно кумулативно съединени искове по
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. с чл.
327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за парични вземания в размер на сумата 730 лв.
главница, представляваща неплатена цена за продажба на стока, за която е издадена
фактура N ********** от 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и
сумата 216.95 лв. – обезщетение за забава за периода 07.03.2022 г. до 21.08.2024 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. N
1155/2024 г. по описа на РС – К.. Ищецът основава исковете на твърдения, че между
него, в качеството на продавач и Община К., в качеството на купувач, е сключен
неформален договор за покупко-продажба на тръба ПЕ ф63 10/PN, 100 метра,
получени от Е.М.И. - кмет на кметство К., община К., съгласно стокова разписка N
10/07.03.2022 г. По издадената за доставката фактура N ********** от 07.03.2022 г.
Община К. не изплатила дължимата сума от 730 лв. с ДДС, поради което ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. N 1155/2024 г. по описа на РС – К., по което е издадена
заповед за изпълнение, възразена от ответника като длъжник по нея, обусловило
предявяване на исковете по чл. 422 от ГПК за постановяване на решение, с което
съдът да установи съществуването на вземането в полза на ищеца „С.-С.“ ЕООД
против ответника Община К. за сумите, за които е издадена горепосочената заповед,
като му присъди направените разноски по исковото и по заповедното производство.
Ответникът Община К. с отговор на исковата молба оспорва иска, отрича
съществуването на договор между страните, позовава се на липсата на доказателства
за възлагане на доставка на описаната във фактурата стока, както и на такива
установяващи място, дата и получател на същата. Отрича фактурата да е подписана от
лице с представителна власт и конкретно, че посоченото в исковата молба лице не е
упълномощено за целта, независимо от това дали подписът му принадлежи или не.
Излага съображения, че при ответника е налице формална процедура, която не е
изпълнена преди процесната оспорена доставка и фактурата за нея му е представена
две години след издаването й, но без приложената по делото стокова разписка. Поради
липсата на потвърждение за получаването на стоката от лицето, което я е подписало и
с оглед липсата на други писмени доказателства в тази насока, фактурата не била
осчетоводена в Община К.. Незабавно, след узнаване на същата, ответникът се
противопоставил съгласно чл.301 от ТЗ, при което между страните не са породени
годни облигационни отношения и предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Относно акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва посочва, че не може да се
установи кога е възникнало задължението на Община К. да заплати посочените във
фактурата материали, кой е началният момент на забавата за съответната доставка, кое
главно плащане не е било извършено, за да се начисляват лихви за него, поради което
3
счита, че и тази искова претенция следва да бъде отхвърлена, като му се присъдят
разноски по делото. Излага съображения относно доказването на търговската
продажба и наложилата се съдебна практика по този въпрос и относно
правосубектността на получателя на стоката.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства –
двустранно подписани между страните фактура N **********/07.03.2022 г. с
реквизити съгласно чл.6 от ЗСч. и стокова разписка N ********** от 07.03.2022 г.,
материализиращи договор за продажба, се установява, че ищецът е предал описаната в
тях стока на ответника и последният я е получил без забележки, като получателят е
кметство от състава на териториалните единици на Община К., в която връзка не
кметството е страна по доставката, а ответникът Община К.. Фактурата е подписана от
св.Х.А. - кмет на Община К. към подписване на фактурата, а стоковата разписка е
подписана от св.Е.И. - кмет на кметство с.К. към подписване на стоковата разписка,
стоката по която е била предназначена за посоченото кметство, за нужди по
водоснабдяването. В тази връзка доставката се установява и от показанията на
свидетелите Х.И. и Е.И., че стоката е доставена и използвана по предназначение, като
същите изясняват обстоятелствата, при които е сключен договора, каква е била
действителната обща воля на страните, как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му, каква е била установената обичайна практика в Община К. при
закупуването на материали за кметствата, включ. от уведомяването на кмета на
общината до получаването на материалите. От неоспореното по делото основно и
допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че фактура N 00000000342/07.03.2022
г. е надлежно осчетоводена в Община К. по ДТ см. 6016 Разходи за материали ан.
Партида „С.-С.“ ЕООД- 730 лв. и КТ см/4010 Доставчици - 730 лв., без плащане,
дължимо от ответника в размер на 730 лв., като правилата за функциониране на
системата за финансово управление и контрол по ЗФУКПС не са спазени преди
поемане на задължението по фактурата, с оглед на наличната в общината
документация и въведената в тази връзка процедура. Законната лихва върху сумата
730 лв. За периода от 07.03.2022г. до 21.08.2024г. - дата на предявяването на исковете,
възлиза според експертизата на сумара 216.95 лв.
Изводът въз основа на тези доказателства е, че страните са сключили
неформален договор за продажба на стоки, установен пряко от подписаната помежду
им фактура, в параметрите, посочени в нея, без да е изпълнено задължението за
плащане от купувача на цената на стоките. Неоснователно е възражението на
ответника, че процесната фактура е подписана от лице без представителна власт, като
в показанията си св.Х.А., бивш кмет на Община К. и представляващ общината към
датата на подписване на фактурата, установява, че същата е подписана от него.
Между страните не е уговорен срок за плащане на доставката, при което по арг.
4
от чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаване на
същата или при предаване на документите, които му дават право да я получи. В случая
е налице както приемане на доставката на 07.03.2022г., така и предаване на
документите за получаване на същата на 07.03.2022г., ведно с фактура за плащане на
07.03.2022г. и осчетоводяване на същата от платеца, поради което последният е в
забава от датата на получаване на доставката и фактурата за нея и освен цената на
фактурираната доставка, дължи и обезщетение за забава да плати стойността им за
периода от 07.03.2022г. до 21.08.2024г. - дата на предявяването на исковете, в
претендирания размер от 216.95 лв. съгласно неоспорената справка за изчисление на
законна лихва, приложена към исковата молба.
Задължение на продавача по търговската продажба е да предаде на купувача
стоката, а задължение на купувача е да заплати цената. Основанието за плащане е
самата доставка и цената се дължи, защото е предадена стоката по нея. Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо
обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са
оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, която отговаря на
изискванията на чл.6 от ЗСч, съставлява доказателство за сключването на договора.
Безспорно процесната фактура може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, и доколкото
същата е осчетоводена и при ответника, което представлява извънсъдебно признание
за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което
фактурата е била съставена. В тази връзка оспорването на сключения между страните
договор за търговска продажба е неоснователно, защото процесната фактура съдържа
необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е
издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху
вещите, обект на продажбата. С установеното в подписаната стокова разписка
предаване на процесната стока, е изпълнено и изискването на чл.24 от ЗЗД за
индивидуализиране на доставените материали като родово определени вещи.
Що се касае до правилата за функциониране на Система за финансово
управление и контрол в Община К., то същите нямат отношение към трети лица,
защото се отнасят за вътрешноорганизационни процеси, във връзка с контрола,
отчетността и документооборота в общината. Правилата не са известни на третите
лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението на
Районен съд – К. е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, в т.ч. и в частта за
разноски, с оглед крайния изход на спора, при който в тежест на въззивника са и
5
направените от въззиваемия и претендирани от него разноски за адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 500 лв. с ДДС.
При тези мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 318/26.06.2025 г. по гр.д. N 1466/2024 г. по описа
на РС – К..
ОСЪЖДА Община К., ЕИК *********, гр.К., бул.Б. N **да заплати на „С.-С.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., бул.Х.Б. N **, вх. *,
ет.*, ап.*, сумата 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6