№ 164
гр. ****, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211420201106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от Т.
В. Т. от гр. **** против наказателно постановление № 1690-ВР/21 от 05.07.2021г. на
Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - ****, с което на основание чл.84 ал.2
ЗБЛД /Закона за българските лични документи/ й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 40,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на наказателното постановление. Поддържа се, че е налице несъответствие
между нарушението, за което е издаден АУАН и нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя. Твърди се, че в АУАН и в НП липсва конкретно описание на
извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Отделно от
горните доводи се твърди, че деянието представлява „маловажен случай” по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.К.Т., която
поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от началника сектор
БДС - ****
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
1
На жалбоподателката Т.Т. е съставен акт за установяване на административно
нарушение №1690-ВР/21 от 28.06.2021 г. от технолог-администратор в сектор БДС
при ОД на МВР-**** в присъствието на свидетеля ****., за нарушение на чл.7 ал.1 от
ЗБЛД, изразяващо се в това, че на 28.06.2021г. около 13:15 часа, в гр. ****, ул. „****”
№10, при извършена проверка се установило, че лицето е законен представител на ****
с ЕГН **********, която не е опазила от повреда паспорта й.
Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на Т..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
наказателно постановление № 1690-ВР/21 от 05.07.2021г. на Началника на сектор
”БДС” при ОД на МВР - ****, с което на жалбоподателката на основание чл.84 ал.2 от
ЗБЛД й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 40,00 лв., за
нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. за това, че 28.06.2021г. около 13:15 часа, в гр. ****,
ул. „****” №10 в сектор БДС при ОД на МВР-**** при извършена проверка се
установило, че Т. В. Т. е законен представител на ****, която не е опазила от загуба
паспорта й.
От показанията на разпитаните като свидетели по делото Т.В. -свидетел по
установяване на нарушението и Г. Д. Н. актосъставител се установява, че на 28.06.2021
г. при връщане на паспорта на дъщерята на Т. В. Т., документът бил повреден, като
повредата се изразявала в това, че видимо снимката била размазана, както и самите
страници били прегънати.
Въз основа на горе установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателката са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото срещу нея наказателно постановление. Преценката
за законосъобразност на същото е процесуално задължение на съда в хода на
проверката при обжалването му.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема на наказателното
постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Видно от доказателствата по делото е, че
не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Според АУАН жалбоподателката е извършила нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД,
изразило се в следното: на 28.06.2021г. около 13:15 часа, в гр. ****, ул. „****” №10,
при извършена проверка се установило, че на 28.06.2021г. около 13:15 часа, в гр. ****,
ул. „****” №10 лицето е законен представител на **** с ЕГН **********, която не е
2
опазила от повреда паспорта й.
В наказателното постановление на жалбоподателят обаче е вменено виновно
нарушение по чл.7, ал.1 ЗБЛД, а именно, че 28.06.2021г. около 13:15 часа, в гр. ****,
ул. „****” №10 в сектор БДС при ОД на МВР-**** при извършена проверка се
установило, че Т. В. Т. е законен представител на ****, която не е опазила от загуба
паспорта й.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на
доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци
от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този
смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в
административно-наказателното производство на привличането като обвиняем и
предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква правото
на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства- да
прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение.
Недопустимо е обвинителните рамки, в които е изграден АУАН да се
разширяват или изменят впоследствие с издаденото наказателно постановление.
Съгласно чл.7, ал.1 ЗБЛД, „гражданите, притежатели на български лични
документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване”.
Видно е несъответствието между словесното описание на нарушението
описано в АУАН и в НП. В АУАН е посочено, че лицето е законен представител на
**** с ЕГН **********, която не е опазила от повреда паспорта й, докато в НП е
посочено, че лицето е законен представител на ****, която не е опазила от загуба
паспорта й.
Подобно несъответствие между АУАН и НП е недопустимо. Недопустимо е за
първи път в наказателното постановление да се твърдят нови обстоятелства или да се
дава правна квалификация извън тази посочена в АУАН, тъй като административно
наказателното производство е строго формално и като не е бил запознат нарушителя с
правната квалификация на извършеното от него още при съставянето на акта, се
лишава от възможността да направи обосновани възражения, с което отново се
нарушава правата му на защита. Различното словесно обозначение в АУАН и в НП
води до неяснота на така формулираното правно основание за ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Същото е ограничило
правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е било лишено от
възможността да узнае за какво точно нарушение му се търси отговорност.
Както се посочи по-горе съгласно трайната съдебна практика е недопустимо с
наказателното постановление на нарушителя да се предявява ново (от гледна точка на
3
посочените в АУАН фактически констатации и дадената им правна квалификация)
административно наказателно обвинение. Допуснатото в случая процесуално
нарушение е съществено и е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Поради гореизложеното не следва да се
обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение,
авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при
законосъобразно протекъл процес на административно наказване.
Предвид изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.
Освен това така както е описано нарушението по чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН в наказателното постановление съдържа неяснота относно мястото на
извършване на нарушението, както и липса описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Не е посочено и каква е дължимата грижа за
опазване на личния документ, как е допуснато увреждането й и в какво се изразява това
увреждане. Липсват каквито и да било индивидуализиращи деянието на извършителя
белези.
Тези обстоятелства обаче е следвало да бъдат посочени, както от
актосъставителя в съставения от него акт, така и от наказващия орган в наказателното
му постановление.
Предвид констатираните процесуални нарушения атакуваното НП следва да
бъде отменено, като издадено в противоречие със закона.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателката. Последната е направила изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300.00 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано плащането на разноски от
жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща към АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
4
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на
АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – ****.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1690-ВР/21 от 05.07.2021г. на
Началника на сектор ”БДС” при ОД на МВР - ****, с което на Т. В. Т. от гр. **** на
основание чл.84 ал.2 ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 40,00 лв., за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –**** да заплати на Т. В. Т. сумата от 300.00
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. **** в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5