РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Берковица, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100270 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. Г.
против ЗАИ АД, с която е предявила обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ - за
признаване за незаконно прекратяването на трудовото й правоотношение със
Заповед № .....г., за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и
за осъждане на ответника ЗАИ АД да й заплати обезщетение за 6 месеца за
оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4986.30 лева.
Твърди, че уволнението е незаконно, тъй като е извършено без да е взето
предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ и без мнение
на ТЕЛК, тъй като ищцата е трудоустроена. Наред с това посочва, че
уволнението е незаконосъобразно, защото не е извършен подбор и защото не
е налице реално намаляване обема на работа. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАИ АД оспорва предявените
искове. Твърди, че по отношение на ищцата не е било необходимо
предварително разрешение. Посочва, че е проведен законосъобразен подбор и
е имало обективен факт за уволнението – намаляване обема на работата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
1
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между Н. Г. и ЗАИ АД е бил сключен трудов договор № ...... г. /л. 3 от
делото/, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност – общ
работник по разлистване на мрежи.
На 09.03.2023 г. на Н. Г. било връчено предизвестие изх. № 30/09.03.2023
г. за прекратяване на трудовия й договор, считано от 10.04.2023 г. /л. 4 от
делото/.
Със № Заповед ..... г. /л. 5 от делото/ трудовото правоотошение на
ищцата е прекратено, считано от ..... г., поради намаляване на обема на работа
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Исковата молба е подадена в съда на 30.05.2023 г., предвид което
исковете са предявени в предвидения по чл. 358, ал. 1, т. 2 двумесечен
преклузивен срок и като такива са допустими.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в
тежест на работодателя ЗАИ АД е да докаже законосъобразността на
уволнението – заповедта да е издадена от компетентно лице; да съдържа
изискващите се от закона реквизити; да е спазена процедурата по
уволнението и връчването на заповедта, да са настъпили визираните в
последната основания, предпоставящи сочената хипотеза на уволнение -
ответникът следва да докаже, че е налице реално намаляване обема на
работа и извършен подбор. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
когато не е спазена процедурата по уволнение, съдът не разглежда дали по
същество са настъпили обстоятелствата, обуславящи прекратяване на
трудовото правоотношение.
С искът за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от
КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това
потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова при оспорване
законността на уволнението ищецът трябва да посочи всички факти, които
2
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да уволни работника или служителя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Непосочени пороци на заповедта за
уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по
този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския
процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. По иска за незаконност на
уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт,
който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /в този
смисъл Решение №92/14.04.2016г. на ВКС по гр. д. №4515/2015г., IV г. о., ГК,
Решение №174/13.10.2016г. на ВКС по гр. д. №659/2016г., III г. о., ГК,
Решение №23/02.02.2016г. на ВКС по гр. д. №4553/2015г., IV г. о., ГК и
Решение №160/01.06.2016г. на ВКС по гр. д. №222/2016г., IV г. о., ГК,
постановени по чл. 290 от ГПК/.
В случая ищцата оспорва уволнението с твърдението, че същото е
извършено без да е взето предварително разрешение от Дирекция „Инспекция
по труда“ и без мнение на ТЕЛК, каквито били необходими, тъй като ищцата
е трудоустроена. Наред с това посочва, че уволнението е незаконосъобразно,
защото не е извършен подбор и защото не е налице реално намаляване обема
на работа.
По въпроса дали ищцата се ползва със закрила от уволнение по реда
на чл. 333 т КТ като трудоустроена:
Ответникът не спори, че към датата на уволнението Н. Г. е имала
издадено Експертно решение на ТЕЛК, но оспорва, че същата е била
трудоустроена, тъй като съгласно експертното решение същата може да
работи като разлиствач на мрежи.
От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК от .... г. /л. 7 от
делото/ е видно, че на ищцата са й определени 50 % трайно намалена
работоспособност, като в т. 15 изрично са посочени противопоказни
условия на труд, а именно запрашена среда, променлив микроклимат.
Срокът,за който е призната намалената трудоспособност с издаденото ЕР
3
на ТЕЛК е за две години, считано от .....г. /дата на инвалидност/ до ..... г.
Съгласно трайната практика на съдилищата, когато с решението на ТЕЛК
е определен процент на намалена работоспособност и са посочени
противопоказни условия на труд, както е в настоящия случай, работникът е
трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. /така Решение № 259 от
1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 433 от
24.03.2016 г. г. на ВКС по гр. д. № 2569/2015 г., IV г. о., ГК/.
Предвид което съдът намира, че към датата на уволнението Н. Г. е била
трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, поради което същата се е
ползвала с предварителна закрила при уволнение.
В тази връзка следва да се отбележи, че без правно значение за обхвата
на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е, че в ЕР на ТЕЛК е
прието, че лицето може да работи като мрежи разслиствач, при спазване на
условията на т. 15 от същото /посочените противопоказания на труд/.
Това е така, тъй като, не е задължително трудоустроеното лице да заема
длъжност, определена за трудоустроени.
Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на
изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респективно
преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната
работа е подходяща за здравословното състояние на служителя
трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на
предварително становище на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на
смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения
работник и възможностите му за адаптация на ново работно място. С оглед на
това предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ за трудоустроени
работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от
заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема
длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Поради това когато
изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на
работника, какъвто е настоящия случай, трудоустрояването е фактически
изпълнено /така Решение № 433 от 24.03.2016 г. г. на ВКС по гр. д. №
2569/2015 г., IV г. о., ГК/.
4
При уволнение в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради
намаляване обема на работата, работодателят може да уволни трудоустроен
работник само с предварително разрешение на Инспекцията по труда
/съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ/, като задължително се взема и мнение на
ТЕЛК /съгласно чл. 333, ал. 2 КТ/.
Предвид което работодателят е следвало да поиска предварително
разрешение от Инспекция по труда, както и да вземе мнението на ТЕЛК,
преди да уволни ищцата.
По делото липсват доказателства, а и работодателят не твърди да е
поискал предварително разрешение от Инспекция по труда и мнението на
ТЕЛК, преди да уволни ищцата.
Липсата на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за
прекратяване трудовия договор на ищцата, като трудоустроен работник
налага извода за незаконосъобразност на издадената заповед № 87/07.04.2023
г. /л. 5 от делото/, с която трудовото правоотошение на ищцата е прекратено,
а оттук и за основателност на предявения иск с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 КТ, съответно и за основателност на обусловения от него иск с
правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ.
В тази връзка следва да се отбележи, че фактът, че работодателят е
поискал становище от Службата по трудова медицина, съгласно което ищцата
не боледува от болест по Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях имат особена закрила /л. 18 от делото/ е относимо
единствено към предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ.Съгласно
трайно установената практика на ВКС, когато един работник се ползва от
закрила на повече от едно основание, за всяко от тях трябва да бъде
преодоляна поотделно. В случая ищцата се ползва от закрилата по
чл.333,ал.1,т.2 КТ, като трудоустроен работник и закрилата на това основание
не е преодоляна. Затова след като работодателят не е поискал предварително
разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за уволнението на
ищцата като трудоустроен работник – по чл.333,ал.1,т.2 КТ, уволнението е
незаконосъобразно.
При това положение уволнението на ищцата е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо
разглеждане на останалите наведени от ищцата основания за
5
незаконосъобразност на уволнението.
Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е обусловен от иска за признаване
уволнението за незаконно.
С предявения иск ищцата упражнява своето субективно преобразуващо
право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемала
преди незаконното й уволнение.
Поради което този иск също следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ – за заплащане на
обезщетение за периода, в който ищцата е останала без работа в резултат
на незаконното уволнение:
Искът е основателен по следните съображения:
Уважаването на иска е обусловено на първо място от основателността
на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
За да бъде уважена исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ, съдът следва да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: уволнението на съответния работник или служител
да бъде признато за незаконно; работникът или служителят да е претърпял
вреди, имащи имуществен характер; претърпените вреди да са следствие от
незаконното уволнение.
В тежест на ищеца по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ е да установи, че в
резултат на незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение или че е заел по – нископлатена такава; периода на
оставането си без работа и размера на претендираното обезщетение /в този
смисъл Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк.д. №
6/2013 г., ОСГК/.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
От събраните по делото доказателства е установено, че след незаконното
уволнение ищцата не е работила по трудово правоотношение. Представена е
служебна бележка от ..... г. от Агенция по заетостта /л. 8 от делото/, от която
е видно, че ищцата се е регистрирала като безработна на ....г. в ДБТ-
6
Берковица. В трудовата й книжка не са отразени последващи вписвания след
прекратяване на трудовия й договор, което е изрично констатирано в
проведеното на ..... г. съдебно заседание. На л. 99 от делото е приложено
Писмо от НАП, в което е посочено, че за периода от .... г. до .... г. няма данни
за регистрирани трудови договори за лицето Н. Г..
По този начин ищцата е била лишена от възможността да получава
трудово възнаграждение срещу престиран от нея труд, а вредите, имащи
имуществен характер, представляват пропуснати ползи. Същите са следствие
именно от незаконното уволнение, извършено от работодателя. Разпоредбата
на чл. 225, ал. 1 от КТ съразмерява претърпените вреди с брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил при ответника за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. Поради което
ищцата следва да бъде обезщетена за периода 10.04.2023 г. до 10.10.2023 г.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се определя на базата на
последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено на
длъжността, за която е прекратено трудовото правоотношение. Видно от
приетото като доказателство по делото копие от ведомост за заплата на Н. Г.
за месец март 2023 г. /л. 20/, издадено от ответника, последен пълен
отработен от ищцата месец на заеманата преди уволнението й длъжност е
месец март 2023 г., за който полученото брутно трудово възнаграждение за
отработени от нея 20 работни дни е в размер на 831.05 лева или за 6 месеца
дължимото обезщетение е в рамер на 4986.30 лева, точно толкова колкото
претендира ищцата с исковата молба.
Поради което съдът намира така предявеният иск за основателен за
периода от време ..... г. до ....г. – в размер на сумата 4986.30 лева и в този
размер същият следва да се уважи заедно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 30.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Задължението по чл. 225, ал. 1 от КТ е парично и при забавеното му
изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник
или служител. Поради договорния характер на отговорността на работодателя
и липсата на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи лихва
върху обезщетението, следва да се приложат общите правила на Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ относно неизпълнение на задълженията.
Съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
7
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. При безсрочните задължения, каквото е това по чл. 225, ал. 1
от КТ, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Или,
поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно
необходима, когато няма определен срок за изпълнение. В хипотезата на чл.
225, ал. 1 от КТ вземането за обезщетение възниква в момента на
уволнението, признато за незаконно и отменено. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ е конститутивен. Конститутивното действие на решението, с което този
иск се уважава, важи с обратна сила, т. е. уволнението се счита за незаконно
към момента на извършването му. Тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е
парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл.
84, ал. 2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора. От деня на поканата могат да се
претендират лихви като обезщетение за закъснялото изпълнение на
задължението. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е
предявен искът /така Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр. д.
№3/1995г., ОСГК/.
Предвид гореизложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата и законната лихва върху сумата от 4986.30 лева, считано
от 23.10.2017г. /датата на постъпване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 в полза на ищцата следва
да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1150 лева.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Процесуалният представител на ищцата в последното проведено по
делото съдебно заседание заяви, че адвокатското възнаграждение е
минимално, като хонорара за отмяна на незаконното уволнение е изчислен
съобразно минималната работна заплата за страната, а хонорара за дължимото
обезщетение също е минималния.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
8
по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението
е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Минималната работна
заплата към датата на сключване на договора е в размер на 780 лева, тоест
това е и размерът на на адвокатското възнаграждение.
Относно хонорара за претендираното обезщетение приложение намриа
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата Наредба - при интерес от 1000 до
10 000 лв. – възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
/в случая 400 лева плюс 398.63 лева за горницата/.
Предвид което възнаграждението не е прекомерно, като дори е под
минималните размери по Наредбата.
Ищците – работници по искове, произтичащи от трудови
правоотношения са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса за уважените искове следва да се възложи на ответника на основание чл.
78, ал. ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71,
ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна
такса в общ размер на 279.45 лева, в това число: държавна такса в размер на
80.00 лева за неоценяемите искове, както и държавна такса 199.45 лева върху
присъдения размер на обезщетението.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. С. Г. с
ЕГН ********** от гр. Б., извършено със Заповед № ..... г., издадена от ЗАИ
АД – Берковица с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Берковица, ул. „Николаевска“ № 100, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
КТ – поради намаляване на обема на работа, е прекратено трудовото й
правоотношение
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Б. на длъжността,
заемана до уволнението – общ работник по разлистване на мрежи, професия -
9
разслиствач на мрежи, в звено: Производствено направление – Цех 2 при ЗАИ
АД – Берковица с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Берковица, ул. „Николаевска“ № 100, код по НКПД: 93290018.
ОСЪЖДА ЗАИ АД – Берковица с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Берковица, ул. „Николаевска“ № 100 ДА ЗАПЛАТИ на Н.
С. Г. с ЕГН ********** от гр. Б. сумата 4986.30 лева, обезщетение за
времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от
10.04.2023 г. до 10.10.2023 г., заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати
сумата 1150 лева, направени в производството разноски.
ОСЪЖДА ЗАИ АД – Берковица с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Берковица, ул. „Николаевска“ № 100 ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд - Берковица в размер на 279.45 лева, както и 5.00 лв. при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок, считано от 02.11.2023 г.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
10