№ 104
гр. Видин, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.В.Й.
при участието на секретаря Т.С.Б.
като разгледа докладваното от М.В.Й. Административно наказателно дело №
20221320201211 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Иренор„ ООД гр.Видин ,представлявано от управителя Н. Д.
против НП № 05-2200132/21.10.2022г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Видин. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя
моли НП да бъде отменено. В с.з. се явява редовно упълномощен процесуален представител,
който развива доводи в тази насока.
Ответника по жалбата счита същата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН.
Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При извършена проверка на място на 09.08.2022г. на обект *******, гр.Видин , стопанисван
от дружеството жалбоподател е установено в обекта лицето К.А.М., който в предоставената
му от контролните органи декларация е попълнил,че работи като „рецепционист“ в
обект“******“ с фиксирано работно време от 16.30 до 18.30 часа и с трудово
възнаграждение 1000 лева и с два почивни дни по график. Декларирано е също, че няма
трудов договор и в момента се обучава. В хода на извършена по документи проверка
сътояла се на 05.09.2022г. за същото лице - К.А.М. е установено,че към 09.08.2022г. същия
не е бил с уредени като трудови отношения с дружеството жалбоподател.
За констатираното при проверката бил съставен акт за установяване на административно
1
нарушение. Въз основа на този акт на 21.10.2022г. Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Видин издал процесното наказателно постановление, с което за нарушение на
чл.61 ал.1 от КТ във вр. чл.1 ал.2 от КТ ,на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ
е наложил на жалбоподателя административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата по
делото. Съдът изцяло кредитира като добросъвестно депозирани показанията на свидетелят
Ц. Л.а Б. - актосъставител. Същите са последователни, непротиворечиви. В тази насока са и
показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.Д., К.М. и А.А., които по същество не
отричат, че М. е бил в проверяваният от актосъставителя обект , но и тримата /включително
и лицето попълнило декларацията/ са категорични, че не е работил, за „обучението“ му не е
било заплащано , не е имал работно време – отишъл е вечерта, гледал е каква е работата с
цел да прецени дали ще се справи с нея.В показанията се М. е категоричен, че на
09.08.2022г. не е бил на работа, а е присъствал в обекта тъй като преди обяд , същия ден се е
явил на интервю за длъжността „рецепционист“ и тъй като бил одобрен решил да отиде по –
късно през деня, за да види естеството на работата. Заявява, че след интервюто са се
разбрали , че следващата седмица ще подпишат договор, както и относно параметрите на
договора – заплащане, почивки и т.н., които именно е вписал в подадената му за попълване
декларация , като относно работното време е записал часовете в които действително е
присъствал въпросния ден с цел обучение. Показанията на този свидетел се допълват и от
показанията на св. А. – провел интервюто , както и от тези на св.Д., който допълва , че на
практика не е възможно на тази позиция – „рецепционист“ да работи лице без трудов
договор с оглед спецификите на работата – ежедневни справки в полицията , издаване на
фактури и др. документи, които следва да бъдат подписани и т.н.
Тези показания кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
Доказателствата кореспондират помежду си, не са налице противоречия налагащи
изключване на някое от тях.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Жалбата на „Иренор„ ООД гр.Видин разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички
правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Съдът намира, че акта за установяване на административно
нарушение отговаря на всички формални изисквания на чл. 42 от ЗАНН, има необходимото
по закон съдържание, подписан е от лицата посочени в чл. 43, ал.1 от ЗАНН. При така
обсъдените доказателства съдът намира , че не е несъмнено доказано наличието на
съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, а именно че при неспазване на императивното изискване,
регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ, дружеството жалбоподател, в качеството си на
работодател, да е допуснал лицето К.А.М. да работи като „рецепционист“ на 09.08.2022г. в
2
*******, гр.Видин, без да е сключен преди това писмен трудов с лицето. Релевантните за
съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната
отговорност, не се установяват по безспорен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства. Вмененото на санкционираното лице нарушение
е такова за неспазване на изискването по чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия
договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за
това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел
на работа, респ. работникът/ служителят е постъпил на работа и е изпълнявал трудови
функции, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В
случая съвкупната преценка на доказателствата по делото и фактите и обстоятелствата,
които се установяват въз основа на тях, не сочат еднозначно допуснато от дружеството
жалбоподател , в качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, при
описаната в НП фактическа обстановка. Действително лицето е било в проверявания обект.
Но от доказателствата по делото не се установява, че на посочената в наказателното
постановление дата същото е полагала труд и е изпълнявало трудови функции. Липсват
доказателствата които еднозначно и по несъмнен начин да сочат, че лицето е предоставяло
работна сила в изпълнение на конкретно възложена от работодателя трудова дейност и
трудови функции, при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и
спазване на трудова дисциплина. В този смисъл са и дадените в съдебно заседание
показания на самият К.А.М.. Не е установено, че трудова дейност фактически е била
осъществявана от М., още по-малко по възлагане от работодателя.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая санкциониращият орган не е доказал по несъмнен и безспорен начин
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка от гл.т. на престирана
работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на М. при наличие на
съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето е
осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „рецепционист“
на посочените в наказателното постановление дата, място и обстоятелства. Съответно
недоказано се явява и вмененото на дружеството жалбоподател, в качеството на
работодател, нарушение на трудовото законодателство.
Гореизложеното обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и на наложената на „Иренор„ ООД гр.Видин административна санкция за
нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, като основание за отмяна на НП.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 05-2200132/21.10.2022г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр. Видин, с което на „Иренор„ ООД гр.Видин ,представлявано от управителя Н.
3
Д. за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ във вр. чл.1 ал.2 от КТ ,на основание чл.416 ал.5 във вр.
с чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4