№ 148
гр. Плевен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Велислава В. Василева
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600492 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 вр.чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на адвокат В.И. от АК-
Плевен срещу Определение № 249/30.06.2021г.,постановено по ЧНД №
999/2021г. по описа на РС-Плевен, ІII-ти наказателен състав, с което съдът на
основание чл. 306, ал.1, т.1 от НПК се е произнесъл по осъжданията на
Л.Б.Л.,ЕГН ********** като е определил на основание чл.25,ал.1 вр. с
чл.23,ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД №№ 596/21г. и 41/21г.,двете по описа на РС-Плевен,а именно една
година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване
на наложеното наказание в затвор.
В жалбата се изразява недоволство от определението на съда,с което
1
наложените на осъдения наказания са групирани като се навеждат доводи,че
след като РС-Плевен правилно е достигнал до извода,че следва да се
определи едно общо най-тежко наказание на осъдения Л. е следвало да
изложи мотиви, което не е сторил,защо следва същото да бъде изтърпяно
реално. По-нататък защитникът сочи,че първоинстанционния съд не е
направил дължимата преценка каква е обществената опасност на осъденото
лице,както и тази на извършените от него престъпления,за които е
определено едно общо най-тежко наказание,не е отчел и останалите относими
към предмета на делото обстоятелства, както и не е посочил защо е
неприложима разпоредбата на чл.66 от НК.В този контекст се прави искане за
изменение на атакуваното определение с оглед заявената негова
необоснованост, и явна несправедливост, и отлагане изтърпяването на
определеното общо най-тежко наказание с тригодишен изпитателен срок.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен намира жалбата за
неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Служебният защитник - адвокат В.И. от АК-Плевен поддържа жалбата
и обективираното в нея искане по споделените в същата съображения.
Осъденият Л.Б.Л. се явява в съдебно заседание и моли съда да съобрази
становището на защитника му.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и служебно провери
изцяло правилността на определението, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице,поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество – частично основателна.
Всеки съдебен акт следва да отговаря на изискванията на чл.34 от
НПК,а част от същите се явява мотивите.Липсата на фактически и правни
съображения винаги представлява абсолютно процесуално нарушение,
когато касае основни въпроси от предмета на конкретното
производство.Отсъствието на обективно,всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото и неизлагането на правни съображения води
не само до липса на мотиви по смисъла на чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от
НПК,но и до неизпълнение на основното задължение на първостепенния съд
по чл.14, ал.1 от НПК.
Анализът на атакуваното определение сочи,че РС-Плевен е заявил,че
2
следва да се определи едно общо най-тежко наказание на осъденото лице без
да посочи на първо место налице ли са законовите предпоставки за групиране
на наказанията на Л. по НОХД № 596/21г. и № 41/21г.,двете по описа на РС-
Плевен – посочено е само,че следва да определи едно общо най-тежко
наказание на основание чл.25,ал.1 вр. с чл.23,ал.1 от НК,а на следващо и защо
следва да се търпи същото в размер от една година лишаване от свобода и
защо следва да се посочва в разрез с легалната правна уредба /виж
ДВ,бр.13/2017г./ вида пенитенциарно заведение,в което осъдения следва да се
настани първоначално.Разпоредбата на чл.25,ал.4 от НК сочи,че когато по
някое от осъжданията на лицето,включени в съвкупността същото е било
освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.66 от НК,
въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото
определяне – в този смисъл могат да се посочат Решение № 35/102.2010г. на
ВКС по н.д. № 622/2009г.,I н.о.,НК,съдия Д.А.,Решение № 476/19.01.2009г. на
ВКС по н.д. № 442/2008г.,II н.о.НК,съдия Ж.Н. и т.н.Ето защо РС-Плевен,и
тук доводите на защитника се споделят от въззивния съд,е следвало да
анализира всички обстоятелства относими към приложимостта на
разпоредбата на чл.66 от НК като изложи собствен и аргументиран прочит на
доказателствената съвкупност и изложи относимите към предмета на делото
правни изводи.Без последните ОС-Плевен не е в състояние да се произнесе по
оплакванията в жалбата.
Ето защо въззивният съд счита,че при постановяване на атакуваното
определение са допуснати съществени процесуални нарушения,които се
явяват отстраними чрез надлежно произнасяне от първата инстанция,поради
което следва определението да бъде отменено,а делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на Плевенски районен съд от стадия на съдебното
заседание.
Водeн от горното и на основание чл. 334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 249/30.06.2021г.,постановено по ЧНД
№999/2021г. по описа на РС-Плевен, ІII-ти наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първо-
инстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4