Решение по дело №2054/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

                                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                       №164

 гр.Горна Оряховица, 08.07.2020г.

 

                                          В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав, в публично заседание на   осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА

 

при участието на секретаря Снежана Георгиева и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 2054 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 221, ал. 2 и ал. 4, т. 2 от КТ, заедно с акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 г. до окончателното изплащане.

Искова претенция депозирана от „Аркус” АД против ответника С.Н.П.

Твърди се, че на 06.04.2017 г. между ищцовото дружество „Аркус” АД и ответника С.Н.П. бил сключен срочен трудов договор, по силата на който последният работел при ищеца на длъжност „галванотехник”. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 68, т. 2 от КТ - за производство на оръжия и боеприпаси по Договор № АР - БИИМ 215-108/24.07.2015 г. Сочи се, че на 01.02.2018 г. било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което ответникът следвало да работи в подразделение 1700 на длъжност „галванотехник” в срок до 30.06.2018 г. Твърди се, че на 26 и 27 март 2018 г. ответникът не се явил на работа, за което били изискани и дадени писмени обяснения.

Твърди се, че ответникът не е работил през месеците април и май 2018 г., но е получил по б. път аванс за тези месеци.

Сочи се, че на ответника било наложено дисциплинарно наказание уволнение съгласно Заповед № 746/02.04.2018г., връчена му лично на същата дата. Заповедта не била оспорена в законоустановения двумесечен срок.

Твърди се, че ответникът подписал заявление, че ще внесе дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 от КТ в срок до 30.06.2019 г. На същия била изпратена покана за заплащане доброволно в седемдневен срок сумата от 649,23 лв., представляваща остатък от обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, след направената удръжка от работодателя на дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 1 ден, както и сумите 357,00 лв. - получен аванс за месец април и 357,00 лв, получен аванс за месец май 2018 г.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1677/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, но ответникът подал възражение за недължимост, което обуславя правния интерес на ищеца за завеждане на настоящото производство.  

Твърди се, че сумите не са заплатени и до момента.

Ответникът моли съда да признае за установено по отношение на С.Н.П., че дължи на „Аркус” АД сумите по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1677/2019 г. по описа на Pайонен съд - Горна Оряховица, а именно: сумата 1363,23 лв., от които 649,23 лв., представляваща остатък от обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, сумата 357,00 лв., представляваща авансово изплатено от работодателя на работника трудово възнаграждение за м. април 2018 г. и сумата 357,00 лв., представляваща авансово изплатено от работодателя на работника трудово възнаграждение за м. май 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 177,26 лв. - разноски по ч. гр. д. № 1677/2019 г. на Pайонен съд - Горна Оряховица.

Претендират се направените разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

             Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

             Така предявените искове са допустими.

              За да бъде уважен искът по чл. 221, ал. 2 от КТ, е необходимо да се установи, че между страните е имало сключено трудово правоотношение, че ТПО на ответника е прекратено на посоченото основание – дисциплинарно уволнение, което се е стабилизирало,  срока на предизвестието и че същият е бил тримесечен, и размера на брутното ТВ на ответника за пълен работен месец преди уволнението – база за изчисляване на обезщетението.

           За да се уважи искът за  възстановяване на заплатено на ответника авансово възнаграждение следва да се установи, че ТПО между страните е било прекратено, че работодателят е предоставил на ответника авансово възнаграждение, което е останало у работника след прекратяване на ТПО, че е уговорено заплащането на същото, както и неговата стойност.

            От приложеното ч.гр. д. № 1677/2019г. по описа на ГОРС е видно, че за претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение № 2014/12.09.2019г., срещу която в законноустановения срок ответникът е подал възражение за недължимост на посочените суми. уведомен е заявителят да предяви иск за установяване на вземането си, срокът е спазен от заявителя.

            В съдебно заседание ответникът не оспорва исковете. 

Видно от приложените писмени доказателства на 06.04.2017 г. между ищцовото дружество „Аркус” АД и ответника С.Н.П. бил сключен срочен трудов договор, по силата на който последният работел при ищеца на длъжност „галванотехник”. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 68, т. 2 от КТ - за производство на оръжия и боеприпаси по Договор № АР - БИИМ 215-108/24.07.2015 г. На 01.02.2018 г. било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което ответникът следвало да работи в подразделение 1700 на длъжност „галванотехник” в срок до 30.06.2018 г.

Съгласно Заповед № 746/02.04.2018г., връчена  на ответника на същата дата на 26 и 27 март 2018 г.  същият не се явил на работа, за което били изискани и дадени писмени обяснения.

Заповедта не е оспорена..

По дело е изготвена и приета Съдебно счетоводна експертиза.

При така установените факти от значение за спора съдът приема следното:

По иска по чл. 221, ал. 2 от КТ: Безспорно се установи по делото, че между страните е съществувало ТПО, същото е било безсрочно, прекратено е поради налагане на дисц. наказание „уволнение” на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, уволнението на това основание е стабилизирано, ответникът не е обжалвал същото, в двумесечен срок от узнаването за заповедта, като е узнал за същата на 02.04.2018г., когато му е връчена. Безспорно се установи, че заповедта е била редовно връчена, ответникът не я е обжалвал. Ето защо работодателят има право да получи обезщетение на осн. чл. 221, ал. 2 КТ.

Съобразно законовото предвиждане и приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото ССчЕ, обезщетението възлиза на 678.30 лева, като същият не ангажира доказателства да ги е заплатил на работодателя. В съдебно заседание не е направено изменение в размера  на исковата претенция Ето защо искът  е  изцяло доказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен в претендирания размер от 649.23 лева.

По иска за заплатено на ответника авансово трудово възнаграждение за месеците април и май 2018г.: В случая, според изготвеното и прието заключение на ССЕ, ответникът е получил по б. път авансово трудово възнаграждение за м.април 2018г.- 357.00 лева/превод на 16.04.2018г./, за м.май 2018г.- 357 лева/превод на 15.05.2018г./, същото не е оспорено от ответната страна, като в съдебно заседание последният признава дължимостта на посочените суми.  Ето защо този иск също се явява изцяло основателен.

            Следва да се установи освен вземането за главниците и това за законната лихва от подаване на всяко заявление до окончателното плащане, тъй като вземанията са лихвоносни, а заявленията имат характер на покана.

            По претенцията за разноски:

            С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски. Същите са, както следва – 27.26 лева ДТ в заповедното производство по ч. гр. д. 1677/2019г., 150 лева адв. възнаграждение по ч. гр. д. 1677/2019г.,  100 лева ДТ по гр. д. № 2054/2019г., 300 лева адв. възнаграждение по гр. д. №2054/2019г.,  150 лева, възнаграждение за вещо лице.  

            Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.

                  Така мотивиран, съдът 

                                                                       Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между "АРКУС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Васил Левски” № 219 и С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,дължи на АРКУС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Васил Левски” № 219 сумата в размер на 1363.23 лв. (хиляда триста шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки), представляваща остатък от обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ- в размер на 649, 23/ шестстотин четиридесет и девет лева и двадесет и три стотинки/, както и авансово изплатено от работодателя трудово възнаграждение за м.4.2018г-357/ триста петдесет и седем лева/ и за м.5.2018г.- 357/ триста петдесет и седем лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2019 г. до изплащане на вземането, които суми е разпоредено С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на АРКУС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Васил Левски” № 219 със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 2014/12.09.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1677/2019 г. на ГОРС.

            ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***,да заплати на АРКУС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Васил Левски” № 219  следните суми: сумата от 27.26/ двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/  ДТ в заповедното производство по ч. гр. д. 1677/2019г., сумата от 150 / сто и петдесет /лева адв. възнаграждение по ч. гр. д. 1677/2019г.,  сумата от  100 / сто /лева ДТ по гр. д. № 2054/2019г., сумата от 300/ триста/ лева- адв. възнаграждение по гр. д. №2054/2019г.,  150 / сто и петдесет/ лева, възнаграждение за вещо лице по гр. д. №2054/2019г.  

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.  Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: