Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети
състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 3039 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност във връзка с чл.145 и сл. от Глава десета на
Административния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на
"Мартини Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ***, представлявано от управителите Я.Б.Г. и Г.М.В.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 198-ФК от
22.10.2018 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо
дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на
стопанисван от него търговски обект - снек-бар "Дъ Мартини Фууд Енд Коктейлс", находящ се в гр.Варна, ***,
както и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186,
ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Заповедта е оспорена с твърдения
за незаконосъобразност по съображения, че изложената в нея фактическа
обстановка не съответства на установените с доказателствата факти; липсват
мотиви за налагането на мярката, не е конкретизирано правното основание за
издаването й. Изложените мотиви по отношение на срока на мярката не обосновават
реално необходимостта от налагането й, напротив, те противоречат на целите на
административната принуда, поставени от закона. При системата на организация на
работа в търговския обект реализирането на мярката би довело до неизпълнение на
поети към клиенти ангажименти, съответно, до значителни вреди за дружеството -
накърнена търговска репутация и пропуснати ползи. Искането е заповедта да бъде
отменена с присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Началник отдел
"Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на
законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно,
в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
С
обжалваната заповед Началникът на отдел "Оперативни дейности" Варна в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП налага на
"Мартини Варна" ООД принудителна административна мярка запечатване на
стопанисван от него търговски обект - снек-бар "Дъ Мартини Фууд Енд Коктейлс", находящ се в гр.Варна, ***,
както и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Фактическо
основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена
проверка от 21.10.2018 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна,
заедно със събраните в административното производство доказателства. В
Протокола за извършена проверка № сер.АА-0278402 от 21.10.2018 година на
търговски обект - снек-бар "Дъ Мартини Фууд Енд Коктейлс", находящ се в гр.Варна, ***,
стопанисван от дружеството, е отразено, че преди проверката, започнала в 11:25
ч., в обекта е извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода, 1
бр.сметана, 2 бр.еспресо Верняно, 2 бр.сок праскова и бр. капучино, консумирани
на място, на обща стойност 14.60 лв, за която не е издаден фискален касов бон
от въведени в експлоатация в обекта 2 бр. фискални устройства. Сумата е
заплатена в брой от проверяващия на
сервитьора М.Л.. За покупката е издадена клиентска сметка, не е издаден
фискален бон и от кочан с ръчни касови бележки, съгласно Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. За удостоверяване на липсващата продажба е изведено от
фискалното устройство отчет - КЛЕН, от който се установява, че няма маркирана
продажба за описаната покупка.
Протоколът
е подписан от представляващия дружеството управител Я.Г. и служителя М.Л., с
изричното изявление на Я.Г., че няма възражения по описаните констатации.
Въз
основа на установените факти административният орган приема, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, която го задължава едновременно с получаване на плащане да
предостави на клиента издадената фискална касова бележка. Извършеното
нарушение, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е преценено като основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б."А" от ЗДДС за налагане на принудителната
мярка. При определяне на размера на срока на мярката е съобразена тежестта на
нарушението и последиците от него, вида и местоположението на търговския обект,
засегнатите обществени отношения. Изложени са съображения за съразмерност на
мярката.
На
29.10.2018 година за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на
административно нарушение, с правна квалификация чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година на МФ вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. На 12.11.2018 година за нарушението е
издадено наказателно постановление, с което на търговеца е наложена имуществена
санкция. Представени са доказателства за висящо производство по оспорване на
постановлението пред съда.
Представената
Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите установява предоставените правомощия на
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
С
жалбата са представени доказателства за издадена от управителя на дружеството
заповед №4 от 15.05.2018 година, с която задължава всички служители да отчитат
извършените от тях продажби или услуги с издаването на фискален бон от фискално
устройство или с касова бележка, като при продажба в брой, за всяко плащане
фискална касова бележка се предоставя на клиента, както и доказателства за
връчването на заповедта на служителите в дружеството; обяснение от М.Л. до
управителя от 22.10.2018 година за покупката на 21.10.2018 година, Заповед №
1/22.10.208 година за наложено дисциплинарно наказание на служителя за
извършеното нарушение; извадка от резервационна книга, инвентарен опис на
стокови наличности, списък на наетите в дружеството служители. Представен е
касов бон за попупката от 14.60 лева след приключване на проверката.
В
описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
21.10.2018 година М.Л. посочва като причина за установената разлика между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
14.40 лева неиздаването на касов бон
поради техническа неизправност.
Като
доказателства по делото са събрани и показанията на служителя М.Л., работеща в
дружеството от м.септември 2018 година. В обясненията си свидетелката заявява,
че пропускът да бъде издаден касов бон при покупката от проверяващите на
21.10.2018 година се дължи на факта, че в този период е била все още на
обучение, в изпитателен срок, без право да работи с фискалното устройство;
стремяла се е да обслужи бързо клиентите, поради което е допуснала и грешка.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Л., която като служител на
търговеца показва заинтересованост, предвид съдържащото се в тях вътрешно
противоречие между твърдението, че лицето няма право да работи с фискалното
устройство поради периода на обучение от една страна и изявлението за допусната
от нея грешка, както и противоречието с изявлението й в описа на паричните
средства и дадените от нея обяснения от 22.10.2018 година. Противоречива е
позицията на жалбоподателя, който в протокола за проверката от 21.10.2018
година, чрез представляващия Я.Г. заявава, че няма възражения по констатациите,
като приема извършването на нарушението, докато в жалбата оспорва същите тези
фактически основания за издаването на заповедта. Нещо повече, признанието за
нарушението се съдържа в издадената заповед от 22.10.2018 година за
дисциплинарно наказание на М.Л..
Предвид
изложените съображения съдът намира за категорично установени фактите,
послужили като основание, послужили като основание за налагане на
принудителната административна мярка. На 21.10.2018 година в стопанисвания от
дружеството търговски обект - снек-бар "Дъ Мартини Фууд Енд Коктейлс", находящ се в гр.Варна, ***, е
извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода, 1 бр.сметана, 2 бр.еспресо
Верняно, 2 бр.сок праскова и бр. капучино, консумирани на място, на обща
стойност 14.60 лв, за която не е издаден фискален касов бон от въведени в
експлоатация в обекта 2 бр. фискални устройства. Сумата е заплатена в брой от проверяващия на сервитьора М.Л..
При проверката е установена и разлика в касова наличност, разчетена от ФУ и
фактическа наличност, в размер на 14.40 лева.
Представените
доказателства за издадена заповед от представляващия дружеството, задължаваща
служителите да изпълняват вменено им закона задължение, наложеното
дисциплинарно наказание, както и издадения след приключване на проверката касов
бон, не могат да обосноват извод за отпадане на предпоставките за налагане на
принудителната административан мярка. Извършеното нарушение е обективен факт,
който законът свързва с определени последици.
Разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение
за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да
регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от
фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване
на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от
съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се
обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се
гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията,
предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до
санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. В
случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл.186 от ЗДДС, наред с административното
наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка.
Хипотезата
на б."а", т.1 на ал.1 на чл.186 от ЗДДС е приложима в случаите на
нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на
обвързана компетентност да приложи предвидената в чл.186, ал.1 от ЗДДС
принудителна административна мярка.
При
категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския
обект, за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган
наличие на нарушение е при точно приложение на материалния закон.
Съдът
намира законосъобразно определен и размера на мярката, преценката за който е
предоставена на административния орган. Заповедта е постановена при отчитане на
конкретните обстоятелства на допуснатото нарушение.
Приетата
от съда законосъобразност на оспорения акт налага отхвърляне на жалбата на
дружеството.
Предвид изхода на спора,
своевременно направеното искане и осъществената по делото защита от
юрисконсулт, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.144 АПК.
Водим
от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Мартини
Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
представлявано от управителите Я.Б.Г. и Г.М.В., срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 198-ФК от 22.10.2018 година на Началник
отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект -
снек-бар "Дъ Мартини Фууд Енд
Коктейлс", находящ се в гр.Варна, ***, както и забрана за достъп до
него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА "Мартини Варна" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителите Я.Б.Г.
и Г.М.В. да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок
от съобщението до страните.
СЪДИЯ: