Р Е Ш Е Н
И Е № 272/19.4.2019г.
гр. Ямбол, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на
секретаря И. Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3627/
Производството по делото е образувано
по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ *** г., предявена от «Профи Кредит България»
ЕООД против А.Ж.А., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 4290,31 лева, от която 2012,10
лв. – главница, сумата от 844,11 лв. – договорно възнаграждение, сумата от 1434,17
лв. –
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС.
Ищецът твърди, че на 20.03.2017 г. между ответника, в качеството му на заемател, солидарният длъжник Х. Й. А. и ищеца, в
качеството на заемодател, бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** при Общи условия, по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя кредит
в размер на 2 200 лв., срещу задължението на заемателя
да погаси кредита на вноски, платими на 12-то число на месеца, в размер от по
204,76 лв. и при условия съгласно погасителен план, за срок от 24 месеца и ГПР
в размер на 49,90 % и ГЛП в размер на 41,17 %. Общото задължение по кредита
било в размер на 3 264,24 лв. Ищецът изпълнил задълженията си и на
21.03.2017 г. превел по банкова сметка ***. Длъжникът платил само 3 пълни
погасителни вноски и една непълна и допуснал забава в плащанията повече от 30
дни, на осн.чл.12.3 от ОУ кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем с уведомление. До момента длъжникът не бил заплатил на
кредитора сумата от общо 2 131,69 лв. – главница.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца.
По заповедното производство ответникът е уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Сочи доказателства. Претендира уважаване на иска и присъждане на
разноски, вкл. присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Правното основание на предявения
иск е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.
В срока за отговор ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва
иска, като сочи, че ищецът предоставил на ответника в заем сума от 2200,00 лв.
при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.17 % и годишен процент на
разходите в размер на 49.90 %. Към момента на сключване на договора,съгласно
действаща разпоредба на чл.19,ал.4 и ал.5 ЗПК годишния процент на разходите не
можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения,като клаузите надвишаващи този размер се считали за нищожни.Твърди
се,че така договорените проценти на лихва противоречали на добрите нрави и
клаузите от ДПК и ОУ към него се явявали нищожни в тази им част,като ответника
бил икономически по-слаб и се ползвал от засилената защита на ЗЗП и не можело
да бъде третиран неравноправно. С оглед на което се счита,че претенцията за
заплащане на сумата 844,11 лв. съставляваща остатък от дължимото договорно
възнаграждение в размер на 1064,24 лв. за неоснователна предвид нищожността на
договорените лихвени проценти. Също така се счита,че сумите които се дължат по
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са неравноправни съгласно
ЗПП,респективно нищожни поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Ето защо
клаузите в споразумението се явявали нищожни и не можели да правни действия
между страните. Отделно от това тези клаузи били в противоречие с разпоредбата
на чл.10а,ал.2-4,чл.19,ал.4 ЗПК,както и се явявали и неравноправни съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗПК. С оглед на това се счита,че клаузите включени в договора които касаели задължение за
заплащане на лихви-договорно възнаграждение,допълнителен пакет от услуги и
включените в ОУ клаузи,които определяли договорното възнаграждение са
нищожни,поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,заобикаляне на законовите
разпоредби,както и поради това,че са неравноправни съгласно ЗЗП и противоречали
на добрите нрави. Иска се постановяване на решение с което исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание ответника се представлява от особен представител, който
оспорва иска, не сочи доказателства и претендира разноски.
Съдът,като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено от фактическа и правна следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК -
за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е чл. 240 от ЗЗД - за
връщане на парична сума дадена по договор за заем с възнаграждение за
ползването на сумата.
Константна е
практиката на Съда на ЕС,според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят
служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В
този смисъл е и чл.24 ЗПК,която разпоредба,във връзка с неравноправните клаузи
в договорите за потребителски кредит,препраща към чл.143-148 ЗЗП.Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи,които противоречат на императивните
разпоредби на закона или го заобикалят и поради това се явяват
нищожни-чл.26,ал.1,пр.1 и пр.2 ЗЗД.
С исковата молба
ищеца е представил преводно нареждане за кредитен превод от 21.03.2017 г.,с
което по банковата сметка на ответника е преведена главницата по договора за
кредит от 2 200,00 лв.,като по този начин е изпълнил задължението си да
представи в заем исканата сума. Уговореният годишен процент на разходите от
49,90 % е в установените в чл.19,ал.4 ЗПК граници-до пет пъти размера на
законната лихва. Следва да се отбележи,че възраженията на особения представител
на ответника,касаеща нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави се явява
неоснователно,с оглед изричното законодателно уреждане ( ДВ,бр.35 от 2014 г.,в сила от
23.07.2014 г. ) на лимита,
над който подобна уговорка би била нищожна.Отделно от това обаче съгласно
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента
на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 /към закона/
начин.В процесния договор е посочено ГПР ,но не е
ясно нито какво включва,нито как е формиран-изрично е уговорено само годишен
лихвен процент 41,17 %.Несъобразяването на договора с изискванията на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. В процесния договор са посочени
броя,размера и падежа на погасителната вноска,но липсва разпределение на
отделните суми във вноските,следователно липса яснота каква част от дължимата
главница,лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски.При това
положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са
отнесени направените от ответника плащания.
Също
така разпоредбите на чл.10а,ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,че кредитора може да
събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски креди,но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,които,според посоченото в
споразумението,се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит,възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски,възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,възможност
за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Въпросът,който се поставя,е дали посочените „допълнителни
услуги“ представляват действия по усвояването и управлението на кредита,за
които кредиторът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата
на общите разходи по кредита ( легалната дефиниция по т.1,§ 1 ДР на ЗПК ),или пък тези услуги действително
не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не
съставлява задължително условия за получаване на кредита.При извършването на
тази преценка е необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна
на кредитора поведение,без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно
декларираното в договора за потребителски кредит „ Профи
Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на
кредита“ и „Изборът на закупуване на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за отпускане на потребителския кредит или за получаването
му при предлаганите условия“.
Анализът на
съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от ОУ“допълнителни услуги“
налага категоричния извод,че те касаят именно усвояването ( по отношение на приоритетно
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства) и управлението ( по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита.Изваждането на тези услуги в
самостоятелно споразумение,обективирано в отделен от
договора за потребителски кредит писмен акт,не променя тяхното естество и не
поражда право на кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях,а
съставлява единствено заобикаляне на закона-чл.10а,ал.2 ЗПК,което следва да
бъде санкционирано с нищожност на споразумението-чл.26,ал.1,пр.2 ЗЗД.
Освен това
възнаграждението,което потребителят дължи,е не за конкретно поети от ищеца
задължения,чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия,а само за предоставени „възможности“ длъжникът да поиска извършването
на някоя от посочените в споразумението услуги не коренспондира
никкаво насрещно задължение на
кредитора.Клаузата,която поставя в зависимост от условия,чието изпълнение
зависи единствено от неговата воля,е неравноправна и следователно нищожна на
основание чл.143,т.3 и чл.146,ал.1 ЗПК. По изложените съображения съдът
намира,че претендираната сума 1434,10
лв.,представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги,не се
дължи от ответника и искът за нея се явява неоснователен.
Относно останалите
искове за главница по договора за потребителски кредит и за уговорената
възнаградителна лихва.
Обявяването на
предсрочна изискуемост предполага изявление на кредитора,че ще счита
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,включително и за вноските
с ненастъпил падеж,които към момента не са били изискуеми,като предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи
настъпването й.Постигната в т.12.3 ОУ към договора предварителна уговорка,че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредита
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредитора може да събере
вземането си,не поражда действие,ако последния не е изрично заявил,че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,което волеизявление да е
достигнало до длъжника-арг. от т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. ,ОСГК.
С исковата молба
ищецът е представил уведомително писмо от 26.01.2018 г./лист *** по делото/ за
обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит,но
не е представил никакви доказателства,че това негова изявление е достигнало до
длъжника. Този ефект няма да има и връчването на уведомителното писмо,като
приложение към И.М.,на особения представител на ответника.Представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяването на процесуалното
представителство по конкретно гражданско дело,по което същия е назначен и не
обхваща получаването на материалноправни
изявления,адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особения представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия,освен тези ,свързани с разпореждане с предмета на делото-арг.
от чл.29,ал.5,вр.чл.34,ал.3 ГПК,защото не е страна по
спорното материално правоотношение.Следователно получаването от негова страна
на изявления,които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение,не произвежда такова действие. По изложените съображения съдът
намира,че предсрочната изискуемост за кредита не е настъпила.
С оглед на това и съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителя връща чистата стойност на кредита,без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в размер
на 2200,00 лв.,като същия е внесъл сума в размер на 623,93 лв.,с която след
като договора е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК,следва да се
погаси част от главницата и в тази връзка ответника дължи разликата между
отпуснатата и платена сума или сумата от 1576,07 лв.Именно за тази сума е
основателен установителния иск на ищеца,а за
разликата над нея до претендираната главница от
2012,10 лв. и за претендираното договорно
възнаграждение в размер на 844,11 лв. и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1434,93 лв.-предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
С исковата молба ишеца заявява,че за него не
представлява интерес признаването на установеното по отношение на длъжника,че
последния дължи лихва за забава в размер на 27,53 лв. и такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лв.,начислени за периода
13.06.2017 г. до 23.01.2018 г.,поради липса на материален интерес,с оглед на
което и на основание чл.233 ГПК прави отказ от иска в тази му част.
Тъй като законовата разпоредба на чл.233 от ГПК предвижда правото на ищеца
да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на
делото, то съдът намира искането за прекратяване на производството за
допустимо,като прекратяването на иска с правно основание по чл. 422 ГПК представлява основание за обезсилване на Заповедта за изпълнение в тази и
част.
При това се налага извода,
че се дължат
и част от направените в заповедното производство разноски в размер на 68,20 лева, които
съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При този изход на
спора частично основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
направените по делото разноски и по настоящото производство, като следва да се
осъди ответника да му заплати
на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 319,80 лева, съобразно уважената част от иска. При
определянето им съдът взе направените
такива в размер на 530,30 лева
– възнаграждение за особения представител на ответника, 40,24 лева - довнесена държавна
такса по установителното производство и 300 лева - за
юрисконсултско възнаграждение, определено
по реда на
чл. 78, ал.
8 от ГПК във
с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС в частта му за признаването на установеното по отношение на длъжника,че
последния дължи на ищеца
законна лихва за забава в размер
на 27,53 лв. от 13.06.2017 г. до
датата на изпадане на длъжника
в забава по договор за потребителски
кредит № *** до 23.01.2018 г.,датата на прекратяване на договора и за сумата от 30,00 лв. такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,начислени за периода 13.06.2017
г./датата на изпадане в забава/ до 23.01.2018 г./датата на прекратяване на договора/,поради
отказ от предявения иск и на основание чл.233 ГПК и ОБЕЗСИЛВА издадената на 11.06.2018 г. заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № *** по ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ж.А., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД С., ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
България № 49, бл.53Е, вх.В
представлявано от всеки двама между
С. Н. Н., О. Л., Д. Х.и И. Х. Г.,чрез пълномощник
*** Р. И.И. част
от сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***
г. по ч. гр. д. № *** г. по
описа на Районен съд-Я., а именно: сумата 1576,07 лева - главница, дължима по сключен между
страните договор за потребителски кредит Стандарт № *** г., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано
от 08.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 1576,07 лева до пълния предявен размер от 2012,10 лева, ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената
част,като и иска за договорно възнаграждение в размер на 844,11 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1434,93 лв.
ОСЪЖДА А.Ж.А., ЕГН ********** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД С., ЕИК ***със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул. България № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 388,00
лева за направените разноски, от които 68,20 лева за тези в заповедното производство и
319,80 лева за настоящото делото.
Решението в частта с която се прекратява производството има сила на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и същото подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на съдебното решение в сила заверен препис от него да се
приложи към ч.гр.д.№ *** г. на Районен съд – Я.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: