Решение по дело №379/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по жалба от “Шипковата къща“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „Освобождение“ № 10 чрез пълномощника адвокат А. С. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021г. с изх.№ 02-240-2600/3293/06.02.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в противоречие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради липса на изложени ясни мотиви за издаването му. Според жалбоподателя липсата на мотиви се приравнява на нарушение на изискването за форма, което не позволява да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон и направените фактически констатации. По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган за постановяване на решение съобразно изискванията на АПК. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”-Разплащателна агенция гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна и прави искане да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при изяснена фактическа обстановка и мотивиран в съответствие с приложимия материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „Шипковата къща“ ЕООД гр. Казанлък е регистриран земеделски производител с УРН 692030. На 14.05.2021г подава Заявление за подпомагане 2021 с УИН 24/260521/24042, в което посочва, че кандидатства за подпомагане по мерки, сред които мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 със заявени парцели в землищата на с. Голямо Дряново и с.Търничени. На 31.05.2021г жалбоподателят подава заявление за редакция на схеми/мерки, като декларираната площ по мярката е 21.97 ха. При автоматичните проверки на въведените данни в заявлението са констатирани несъответствия с детайлизирани грешки, с които жалбоподателят е запознат.

При извършена проверка на място от 14.12.2021г до 16.12.2021г е установена недопустимост за подпомагане на декларирани парцели:

№ 15864-325-16-3 с площ 0,34ха - поради неизвършване на необходимите агротехнически мероприятия не отговаря на критериите за допустимост на Наредба № 2 от 26.03.2018г;

№ 73688-63-19-1 с площ 0.48ха - поради установена култура грах за зърно пролетен;

№ 73688-63-20-1 с площ 17.49ха - поради неизвършване на необходимите агротехнически мероприятия не отговаря на критериите за допустимост на Наредба № 2 от 26.03.2018г;

№ 73688-63-22-1 с площ 0.51 ха - поради неизвършване на необходимите агротехнически мероприятия не отговаря на критериите за допустимост на Наредба № 2 от 26.03.2018г;.

Констатациите са отразени в Доклад за проверка на площи, извършена от експерт в Регионален технически инспекторат Хасково, съгласно Заповед № 451888/ 29.11.2021г на началник отдел Регионален технически инспекторат Хасково към Разплащателна агенция-Република България. Докладът е изпратен на жалбоподателя с писмо изх.№ 01-262-2600/1324 от 17.12.2021г и получен от него на 31.12.2021г. В дадения срок не е депозирано възражение.

С оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/3293 от 06.02.2023 г Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ за кампания 2021г по заявлението на жалбоподателя е оторизирна субсидия в размер на 0лв. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставени данни от Изпълнителната агенция по селекциуя и репродукция в живтновъдството и дирекциите на националните паркове във връзка с чл.54 от Наредба № 7 от 24.05.2015г за прилагане на мярка „Агроекология и климат“ от ПРСР 2104-2020. В табличен вид са посочени заявените за подпомагане схеми/мерки; исканата от подпомаганото лице сума по съответната схема/мярка; намаленията /в лв. / и размера на оторизираната сума. Наложена е санкция за бъдещ период в размер на 5713.39лв. съгласно чл. 19 от делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията.

По делото са приети като доказателства решения от заседанието на УС на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно протокол № 197/19.08.2022г.; заповед № ОЗ-РД/3088/ 22.08.2022г на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и документите, съставени във връзка с извършената проверка на място.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/3293 от 06.02.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ обективира волеизявление на административен орган, с което се засягат неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя предвид извършенето неоторизиране на заявените за подпомагане суми. Жалбата срещу него е подадена по електронна поща в законоустановения 14–дневен срок от съобщаването му на 24.04.2024 г. Следователно е процесуално допустима за разглеждане по същество.

При осъществения контрол за законосъобразност съдът намира жалбата за основателна.

Процесният административен акт е издаден от материално компетентен орган в рамките на предоставената на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ—РА, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§1 т.13 ДР ЗПЗП). По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена за държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я представлява. На този орган според чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие” е предоставено да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните доплащания. Със Заповед № № ОЗ-РД/3088/ 22.08.2022г и на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ делегира на Заместник изпълнителния директор В. К. правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5/ 27.02.2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а тази наредба обхваща всички мерки, включително заявената от жалбоподателя мярка 10 „Агроекология и климат“.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискването за посочване на кореспондиращи си фактически и правни основания. Изложеното в него не покрива изискванията за мотивировка на акта, формулирана по начин, даваща възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба №7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10“Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ.

В обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид в колони са посочени заявената площ, установената площ /за която са изпълнени всички изисквания за подпомагане/, наддекларирана площ /в хектари и проценти/ и санкционирана площ, намаления и оторизирана сума. От значение за спора са колони 4 и 5 „Наддекларирана площ“, в които е записано съответно 18.55 ха и 100 %. В обяснението под таблицата за тези колони е посочено „Разлика между заявена площ /Колона 2/ и установена площ/Колона 3/“ и „Недопустима площ, изчислена в проценти на основание чл.19 от Делегиран регламент/ЕС/ №640/2014“. Съобразно утвърдената съдебна практика, поясненията към тези колони в таблицата биха могли да представляват мотивите на административния акт. Но в случая изобщо не са посочени конкретни съображения за размера на приетата за наддекларирана площ и причините за това. Не е индивидуализирано кои са недопустимите за подпомагане парцели /площи/ чрез посочване на номер на парцел от ИСАК, допустима и недопустима площ от тях в ха, в какво се изразява недопустимостта им, нито е налице препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган, вкл. към изготвения доклад от извършена проверка на място. Отделно от това, посочените в доклада констатации, че на декларираните парцели не са извършени необходимите агротехнически мероприятия и са недопустими за подпомагане, биха могли да се приемат за надлежно фактическо основание, само ако е конкретизирано, че се касае за несъответствие с някой от критериите по чл. 4 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, в която са установени общите и специалните условия за допустимост за подпомагане, или по чл.17 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020, в която се съдържат специфични условия за допустимост за подпомагане. В случая обаче отразеното в доклада не може да внесе яснота нито за конкретното състояние на парцелите, нито за ангажираното правно основание, довело до формирането на извода на проверяващия експерт за недопустимост на площите за подпомагане. Особено ясно това се отнася за парцел № 73688-63-21-1, който в становището на ответника се сочи за частично недопустим, а в доклада няма такова разграничение на площи. Изводът за липса на надлежни мотиви не се променя и от представените в съдебно заседание снимки с отразена върху тях дата 15.07.2021г, която безспорно не е датата на проверката. Това, от своя страна, прави и недоказано установеното в доклада от теренната проверка, на която се позовава ответникът, че за посочените парцели реално са налице пречки за подпомагане.

Според настоящия съдебен състав посочените фактически основания в оспореното уведомително писмо, предвид минимизирания им обем, са негодни да обективират волята на издалия го орган. Действително, след образуване на настоящото съдебно производство е депозирано становище от ответника с изложение за установените за допустими и недопустими за подпомагане площи, разяснение относно извършените административни проверки на земеделския производител, правно основание за наложените санкции за недопустимите площи по чл.52, ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 за прилагане на мярка „Агроекология и климат“ и чл.19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията. Становището е изготвено от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган, което прави неприложимо за случая принципно възможното такова разрешение, дадено с ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС. Излагането на съображения към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Това нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за отказ от оторизиране на исканите суми. От друга страна, така издаденото писмо не позволява да се извърши проверка за правилното прилагане на чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители, цитираната в акта Наредба № 7 от 24.02.2015 за прилагане на мярка „Агроекология и климат“, както и на Д. Р. № 640/2014г на Комисията, т. е. за материална законосъобразност на извършения отказ за оторизиране на субсидия и наложената санкция за бъдещ период. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 и т.4 от АПК.

По тези съображения съдът намира, че оспореното Уведомително писмо изх.№ 02-240-2600/3293 от 06.02.2023г на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразно, което обуславя отмяната му. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2021 като на основание чл.174 от АПК му се определи срок за това.

При този изход на спора и своевременно претендираното искане от жалбоподателя следва да му се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 50лв и адвокатско възнаграждение в размер на 1044лв с включен ДДС, договорено и реално заплатено по договор за правна защита и съдействие от 09.05.2024г. Направеното възражение на ответната страна за прекомерността му е бланкетно, а заплатеният размер е близък до посочения в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от АПК и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :.

ОТМЕНЯ по жалба от „Шипковата къща“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „Освобождение“ № 10 Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021г. с изх.№ 02-240-2600/3293/06.02.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по заявление за подпомагане, подадено от „Шипковата къща“ ЕООД по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ 30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цар Борис III“ № 136 да заплати на „Шипковата къща“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „Освобождение“ № 10, ЕИК *********, сумата 1094 /хиляда и деветдесет и четири/ лв за направени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.