МОТИВИ към Присъда № 403 постановена на 19.12.2016 г.
по НЧХД № 2657 по описа на Районен съд – Варна
за 2015 г.
Производството по НЧХД № 2657 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г. е образувано по
разпореждане на Председателя на Варненския районен съд срещу В.А.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Основание за образуването на наказателно
производство от частен характер е постъпила частна тъжба срещу подс. В.А.Т., с която й е повдигнато обвинение от частния
тъжител В.С.В., с ЕГН: **********, за това, че на 26.04.2015 г. в гр. София, в
телевизионното предаване „Съдебен спор” – епизод № 293, излъчено по национална
телевизия „Нова телевизия” е приписала на В.С.В. извършване на престъпление по
чл. 130 от НК, като е пояснила, че В.С.В. й е нанесъл побой и лека телесна
повреда, пояснила е, че В.С.В. е извършител на престъплението и по време на
цялото телевизионно предаване със своите твърдения и поведение В.А.Т. е
поддържала това обвинение – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл.
147, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 28.10.2015 г.,
постановено по НЧХД № 2657 по
описа на Районен съд – Варна за 2015
г. е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск, предявен от частния тъжител В.С.В. срещу подс. В.А.Т. за заплащане на парична сума в размер на 2000 лева
(две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения по време на проведеното
на 19.12.2016 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 2657 по описа на Районен съд – Варна за 2015 г., процесуалният
представител на частния тъжител В. – адв. Т.Я. ***
поддържа повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подс.
Т., като изразява своята позиция, че в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства, които установяват, че подсъдимата е приписала
престъпление на тъжителя В. по време на участието си в предаването „Съдебен
спор” на 26.04.2015 г. Според адв. Я. същевременно липсват
доказателства, че частния тъжител В. по някакъв начин да е нанасял телесни
увреждания на подсъдимата Т., поради което и изнесените от нея в телевизионното
предаване „Съдебен спор” твърдения не отговарят на действителността и са
опетнили доброто име, и репутацията на тъжителя В., който според думите на адв. Я. „се оказва в центъра на един скандал, за който не
носи никаква отговорност”. Поради гореизложените съображения, адв. Я. моли подс. Т. да бъда призната
за виновна по повдигнатото й обвинение, да бъде уважен в цялост предявения
срещу нея граждански иск за заплащане на парична сума от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на частния
тъжител в резултат на престъпното деяние, и да бъдат присъдени в тежест на
подсъдимата сторените в наказателното производство съдебно – деловодни
разноски.
В своята пледоария в хода на съдебните прения,
частният тъжител В.С.В. се придържа изцяло към становището на своя процесуален
представител адв. Т.Я..
От своя страна в своята пледоария защитникът на подс. Т. – адв. Н.В. *** моли
съда да постанови оправдателна спрямо неговата подзащитна
присъда, мотивирайки се, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчни
доказателства, които по категоричен начин установяват, че на 09.03.2015 г.
частният тъжител В.С.В. е нанесъл един – два на брой удара в лицето на Т..
Поради тази причина, адв. В. изразява своята позиция,
че факта, че по – късно подсъдимата е оповестила това обстоятелство пред
журналисти от различни информационни медии, които са проявили интерес към
случилото се, не може да бъде квалифициран като престъпление от частен характер
и по – конкретно престъпно деяние по чл. 148, ал. 2 от НК. Процесуалният
представител на подс. Т. пледира в случай на
постановяване на оправдателна присъда, да бъдат възложени в тежест на частния
тъжител сторените от подсъдимата съдебно – деловодни разноски.
В своята пледоария в хода на съдебните прения, подс. Т. подробно и детайлно разказва за своята дейност,
свързана с фермата за животни в с. Орешак, общ. Аксаково, като отхвърля
твърденията, че е алкохолик.
В предоставената й възможност, на основание чл. 297,
ал. 1 от НПК, да изрази своята последна дума, подс. В.А.Т.
моли за справедливо решение.
От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
През 2015 г. подсъдимата В.А.Т.
живеела на съпружески начала със св. В.А.К. в къща, находяща
се в с. Орешак, общ. Аксаково. Двамата
стопанисвали ферма за животни в с. Орешак, която станала непосредствен повод
личните взаимоотношения между подс. Т. и св. Н. С.К.,
който също живеел в с. Орешак, да се влошат, тъй като св. К. недоволствал от
това, че част от животните се разхождали свободно из селото и не рядко отправял
словесни, и вербални забележки към подсъдимата поради тази причина.
В следобедните часове на
09.03.2015 г. частният тъжител В.С.В. и св. Н. С.К. преминавали по пътя покрай
къщата на подс. Т. ***.
В същия този момент подс. Т. се намирала на пътя пред двора на къщата си, като
между нея, св. К. и частния тъжител В. започнали да се разменят словесни
реплики.
Словесното напрежение в
следващия момент обаче ескалирало и частният тъжител В. нанесъл удар с ръка в
лицето на подсъдимата Т., вследствие на който удар подсъдимата загубила
равновесие и паднала на земята.
След това частният тъжител В.
се отдалечил от дома на подсъдимата, а св. К. останал още няколко минути пред
дома й, след което и той си тръгнал.
На 26.04.2016 г. бил излъчен
епизод № 293 на телевизионното предаване „Съдебен спор” по национална телевизия
„Нова телевизия”, заснето в студио в гр. София, в което подс.
Т. заявила пред събралата се в студиото публика, че частният тъжител В.С.В.
„…ма удари през лицето, един път така, на връщане тука под окото, хвана ме за
якето и ме тръшна…”.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът
намира следното:
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на свидетеля
Н. С.К.; показанията на свидетеля Д.В. В.; показанията на свидетеля К.С.А.;
показанията на свидетелката Я.Я.А.; показанията на
свидетеля В.А.К.; показанията на свидетелката Н.И.А.; показанията на свидетеля В.Ж.Т.;
показанията на свидетеля Т. М.Ц.; показанията на свидетелката Л.Г.Ц.;
изготвената в хода на съдебното следствие съдебно – медицинска експертиза от
вещото лице д-р. Б.С.; изготвената в хода на съдебното следствие съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ц.Ц.;
фотокопия на публикации от интернет сайтовете „Дарик
Нюз”, „Днес +”, „Зоомания”, „Варна 24”, „Радар”, „Таратор”, „Варна
утре”, „Морето” и разпечатка от страницата „Приятели на четири крака” от
социалната мрежа “Facebook”.
Съдът
намира, че от изключително важно значение по отношение предмета на делото е да
се установи какво точно се е случило в следобедните часове на 09.03.2015 г.
пред дома на подс. Т., когато между нея от една
страна и св. К., и частния тъжител В. от друга страна е възникнало словесно
пререкание, което обаче впоследствие е преминало във физическо насилие.
Съдът
с категоричност приема, че от събраните по делото гласни доказателства, може да
се направи съвсем обоснован извод, че тъжителят В.С.В. е нанесъл удар с ръка в
лицето на подсъдимата Т. в следобедните часове на 09.03.2015 г.
За да достигне до този извод, на първо място
съдът изцяло кредитира показанията на св. Я.Я.А..
Показанията на св. А.а са изключително ценни, защото тя е пряк очевидец на това
как тъжителят В. е нанесъл удар в лицето на подсъдимата в следобедните часове
на 09.03.2015 г. – „Виждам, че я удря с
удар с ръка в нейната глава” Самата св. А.а призна, че първо е видяла удара
в главата на подсъдимата, след което при отместването на тъжителя В. е видяла,
че именно той е нанесъл удара в лицето на подс. Т..
Съдът
изцяло кредитира показанията на св. А.а като обективни и безпристрастно
депозирани пред съда, защото от събраните по делото гласни доказателства
безспорно се установи, че са налице не малко междуличностни конфликти и
обтегнати взаимоотношения между отделни граждани, живущи в с. Орешак, но никой
от разпитаните свидетели не каза и една лоша дума за св. А.а, нито спомена
самата тя се да се намира в конфликтни отношения с когото и да е било в селото,
в частност с подс. Т. и частния тъжител В..
Това
е причината съдът да даде изцяло вяра на показанията на св. А.а, още повече, че
нейните показания се подкрепят от по – голямата част от останалите събрани по
делото доказателства.
В
същата посока, а именно, че тъжителят В. е ударил подсъдимата Т. са и
показанията на св. А.. Действително същият призна, че не е видял лично удар от
страна на тъжителя към подсъдимата, но св. А. потвърди, че съпругата му (св. А.а)
по – късно му е споделила как е видяла тъжителят да удря подсъдимата Т. – „Жена ми ми каза за удара – че В. ударил В.”.
Още
повече, че св. А. сподели, че лично е видял малко по – късно подс. Т., която според думите му в действителност е имала
наранявания по тялото в областта на едното око и устната. Вярно е, че св. А. не
е пряк свидетел на цялата разиграла се ситуация пред дома на подс. Т. в следобедните часове на 09.03.2015 г., но
показанията му, макар и да представляват косвено доказателство, също изцяло
подкрепят показанията на св. А.а за нанесен удар от страна на тъжителя В. с
ръка по лицето на подс. Т..
Също
така и самата св. А.а допълни в своите показания, че по – късно същия този ден
09.03.2015 г. подс. Т. е посетила дома й и е
признала, че здравословното й състояние, а именно нараняванията по лицето й са
били предизвикани от тъжителят В. – „Виж
какво ме направи В.”, като св. А.а описва, че в този момент едната устна
на подсъдимата е била кървава и под окото й, на слепоочието се виждала една
червенина.
Макар
също да представляват косвено доказателство, показанията на св. Л.Г.Ц. също са
от изключително важно значение за установяване на обективната истина по делото.
Св. Ц. действително призна, че не е видяла кой кого е ударил пред дома на подс. Т., въпреки, че е наблюдавала ситуацията, но сподели
пред съда, че около десетина минути след инцидента, подсъдимата я е посетила в
дома й и й е разказала, че нараняванията по лицето й се дължат на действията на
частния тъжител, който я е пребил. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св.
Ц., защото ги намира за обективни и безпристрастно депозирани пред съда, с
оглед на факта, че самата тя се намира в добри междусъседски взаимоотношения
както с подсъдимата Т., така и с частния тъжител В., поради което и не може да
се приеме, че по някакъв начин е заинтересована от крайния изход на делото.
По
идентични причини и аналогични съображения, съдът кредитира показанията на св. Н.И.А.
– кметски наместник на с. Орешак, която сподели, че в телефонен разговор
подсъдимата Т. й е признала, че е била пребита от тъжителя В.. На практика
показанията на св. А. са още едно, макар и косвено доказателство, в подкрепа на
това, че в следобедните часове на 09.03.2015 г. тъжителят В. е нанесъл удар на
подсъдимата Т., вследствие на който й е причинил телесни увреждания.
Същевременно
пряк очевидец на нанесения удар от страна на частния тъжител в лицето на
подсъдимата е св. В. А. К., който сподели пред съда, че тъжителят е нанесъл даже два на брой удара
по тялото на подсъдимата. Съдът кредитира показанията на св. К. отчасти, защото
нито св. А.а, нито дори и самата подсъдима Т. в участието си в телевизионното предаване „Съдебен спор” на
26.04.2015 г. не е споменала за втори удар и не твърди да й е бил нанасян втори
удар от страна на частния тъжител. Това е и причината съдът да даде вяра само
частично на показанията на св. К., а именно, че тъжителят В. е нанесъл един на
брой удар с ръка по лицето на подсъдимата.
Единствените доказателства,
които са в противоположна посока, а именно, че частният тъжител не е нанасял
никакви удари по тялото на подс. Т. са показанията на
св. Н. С.К. и показанията на св. Д.В. В.. Следва да се отбележи, че св. Д.В. В.
не е присъствал лично по време на спречкването между неговия баща и подс. Т. ***, а няколко дни по – късно, както той самият
призна, съвсем случайно е научил за инцидента от информационни медии и едва
след това св. Д.В. В. е потърсил информация от баща си, какво точно се е
случило в следобедните часове на 09.03.2015 г. На практика показанията на св. Д.В.
В. са изградени върху възприятията за инцидента на неговия баща, но неговите
показания, че тъжителят В. и св. К. спокойно са си вървели по улицата пред дома
на подс. Т. и че не е имало агресия и насилие от
страна на баща му към подсъдимата не само, че не намират подкрепа в останалите
събрани по делото гласни доказателства (в частност показанията на св. А.а, св. К.,
св. А., св. Ц. и св. А.), но и напълно са опровергани от тях.
Другият
свидетел, който твърди, че не е имало удар от страна на тъжителя В. към подс. Т. е св. Н. С.К.. Съдът обаче се отнася с много висока
степен на критичност към неговите показания, защото почти всички разпитани по
делото свидетели бяха единодушни, че отношенията между него и подс. Т. са изключително обтегнати и изострени, като
двамата сравнително често се случват разправии, скандали и различни дразги. На практика и самият св. К. призна за силно
влошените си взаимоотношения с подсъдимата. Според св. К. по време на инцидента
в следобедните часове на 09.03.2015 г. подс. Т. се е
намирала в нетрезво състояние и сама е загубила равновесие, и е паднала на
земята, при опита си за втори път да събори шапките на него самия и на тъжителя
В. от главите им. Съдът няма как да кредитира показанията на св. К., защото на
първо място те са категорично опровергани от показанията на св. А.а, св. К.,
св. А., св. Ц. и св. А.. Но също така прави много силно впечатление, че св. К.
в своите показания настоятелно твърди, че по време на инцидента подс. Т. се е намирала в нетрезво състояние. Съдът счита,
че е важно да бъде изяснено това обстоятелство, защото намира, че св. К. малко
или много отдава цялото поведение на подсъдимата, включително и загубата на
равновесие от страна на подсъдимата на нетрезвото състояние, в което по думите
му подс. Т. се е намирала. Съдът достигна до този
извод, защото самият св. К. призна, че по време на словесните пререкания с
подсъдимата е извикал на св. А. да се приближи, за да „види какъв е резултата
от ракията, която продава на В.”. Същевременно обаче нито св. Ц., нито св. А.а,
които са се срещнали с подсъдимата съвсем кратко време след инцидента (св. Ц.
се е видяла с подс. Т. около десет минути след
инцидента) признаха за подобно състояние на подсъдимата, а именно, че същата да
се е намирала в нетрезво състояние. Още повече, че ако подс.
Т. не се е намирала в нетрезво състояние, съдът не вижда никаква житейска
логика как така тя сама ще загуби равновесие и ще падне на земята, както твърди
св. К., още повече, че няма данни на пътя пред дома на подсъдимата да има
някакви неравности.
Поради
гореизложените съображения, съдът не кредитира показанията на св. К., че
подсъдимата Т. сама е загубила равновесие и е паднала върху земята, а приема от
фактическа страна, че тъжителят В. е нанесъл удар с ръката си в лицето на подс. Т. в следобедните часове на 09.03.2015 г.
Изготвената и приобщена към доказателствената съвкупност по делото съдебно – медицинска
експертиза заключава, че на 09.03.2015 г. подс. В.А.Т.
е получила оток и червеникаво кръвонасядане с две
дребни петнисти червеникави ожулвания с диаметър 4 - 5 мм в областта на лявата
скула; оток, мораво кръвонасядане на площ с диаметър
около 2 см
по лигавицата на горната устна, вертикално разположено, червеникаво, ивицесто кръвонасядане с ширина
около 2 – 3 мм
и дължина 15 мм
по предната повърхност на брадата и умерено изразена палпаторна
болезненост по горностранната повърхност на дясното
рамо. Действително вещото лице признава, че описаните травматични увреждания
биха могли да се получат както по начина, описан в частната тъжба, а именно подс. Т. сама да е загубила равновесие и да е паднала на
земята, но също така биха могли да бъдат получени вследствие съзнателен или
несъзнателен удар от страна на подс. В. по лицето й.
Кредитирайки изцяло показанията
на св. А.а, св. К., св. А., св. А. и св. Ц., съдът с категоричност приема, че описаните
в заключението на съдебно – медицинската експертиза телесни увреждания по
тялото на подс. Т. са причинени именно вследствие на
удара, който тъжителят В. е нанесъл с ръка по лицето на подс.
Т. и има съвсем пряка причинно – следствена връзка между удара, нанесен от
тъжителя В. в лицето на подс. Т. и описаните
травматични увреждания.
По отношение вида и характера
на телесните увреждания, получени на 09.03.2015 г. от подс.
Т., съдът изцяло кредитира изготвената съдебно – медицинска експертиза.
Получените от подс. Т. увреждания не попадат в
хипотезата, нито на чл. 128 от НК, нито на чл. 129 от НК, поради което и следва
да бъдат квалифицирани като „лека телесна повреда” по смисъла на чл. 130 от
наказателния закон.
И другият основен по делото
въпрос, според съда, е какво точно е казала и какви конкретни думи подс. Т. е използвала в студиото в гр. София, където е било
заснето телевизионното предаване „Съдебен спор” и по – конкретно неговия епизод
№ 293.
Видно от съдебно – техническата
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
изготвена, в излъченото на 26.04.2016 г. телевизионното предаване „Съдебен
спор” по национална телевизия „Нова телевизия”, епизод № 293 подс. Т. е заявила, че частният тъжител В.С.В. „…ма удари
през лицето, един път така, на връщане тука под окото, хвана ме за якето и ме
тръшна…” (4 – ти ред на л. 108 от НЧХД № 2657 по описа на Районен съд – Варна
за 2015 г.)
Съдът внимателно се запозна със
съдържанието на всички реплики на всички участници в епизод № 293 на телевизионното предаване „Съдебен спор”,
като може категорично да заяви, че цитираните по – горе думи са единствените
изречени от подс. Т., които посочват тъжителя В. като
автор и извършител на физическото насилие срещу нея.
За да бъде осъществен състава
на престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК от обективна страна
изпълнителното деяние следва да се изразява в твърдения, наведени от страна на
подсъдимата, че дадено лице, в случая частния тъжител е извършил действия,
които осъществяват състав на престъпление, съгласно Наказателния кодекс на
Република България, но тези действия реално не трябва да се случили в
обективната действителност.
При условие, че в хода на
съдебното следствие с категоричност се установи, че частният тъжител В. е
нанесъл удар с ръка в лицето на подсъдимата Т., вследствие на който удар същата
е загубила равновесие и е паднала върху земята, установи се, че подсъдимата е
получила оток и червеникаво кръвонасядане с две
дребни петнисти червеникави ожулвания с диаметър 4 - 5 мм в областта на лявата
скула, оток, мораво кръвонасядане на площ с диаметър
около 2 см
по лигавицата на горната устна, вертикално разположено, червеникаво, ивицесто кръвонасядане с ширина
около 2 – 3 мм
и дължина 15 мм
по предната повърхност на брадата, и умерено изразена палпаторна
болезненост по горностранната повърхност на дясното
рамо, както и се установи пряката причинно – следствена връзка между нанесения
удар и получените телесни увреждания, съдът намира, че действията, които според
частната тъжба подсъдимата е приписала на тъжителя В., са съвсем обективни, действително и съвсем реално са се случили в
следобедните часове на 09.03.2015 г.
Поради тази причина, съдът
намира, че деянието, за което е обвинена подс. Т. е несъставомерно от обективна страна, поради което и съдът я
призна за невинна по повдигнатото й обвинение, че на 26.04.2015 г. в гр. София,
в телевизионното предаване „Съдебен спор” – епизод № 293, излъчено по
национална телевизия „Нова телевизия” е приписала на В.С.В. извършване на
престъпление по чл. 130 от НК, като е пояснила, че В.С.В. й е нанесъл побой и
лека телесна повреда, пояснила е, че В.С.В. е извършител на престъплението и по
време на цялото телевизионно предаване със своите твърдения и поведение В.А.Т.
е поддържала това обвинение – престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл.
147, ал. 1 от НК.
Още повече, че по делото не се
събра нито едно доказателство, че самата подс. Т. е
инициирала участието си в телевизионното предаване „Съдебен спор” – напротив
самата тя обясни пред съда, че е била поканена да участва в предаването, по
време на което тя е дала гласност на това как тъжителят В. й е нанесъл удар.
Доколкото съдът приема, че въобще не е осъществен основния
състав на престъплението „клевета”, намира за ненужно и излишно да коментира, и
изследва дали са налице квалифициращите признаци – че клеветата е нанесена
публично и е разпространена чрез печатно произведение или друг начин.
По
отношение гражданския иск.
Предвид произнасянето на съда по отношение вината на
подсъдимата и предвид факта, че съдът я намери за невинна по повдигнато й
обвинение, съдът отхвърли като неоснователен предявения срещу нея граждански
иск от частния тъжител за заплащане на парична сума от 2000 лева (две хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието до окончателното изплащане на сумата. Тъй като се постановява
оправдателна присъда, гражданския иск не следва да бъде уважен, с оглед на
това, че претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица от
извършено престъпление, каквото в случая не е било извършвано от подсъдимата.
На основание разпоредбата
на чл. 190 от НПК, съдът възложи в тежест на частния тъжител В. сторените от
подсъдимата разноски по делото в размер на 1000 лева – сума представляваща
заплатеното от подс. Т. адвокатско възнаграждение на адв. Н.В..
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: