Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.БАЛЧИК,08.09.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Г. ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: МАЯ ЕНЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №23 по описа за 2021 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид
следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от Р.Т.К. ЕГН**********,чрез пълномощника си адвокат П.С.С. ***,с
адрес ***,срещу наказателно постановление №08-001963/350 от 20.11.2020г.,на Директора
на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Д.,с правно
основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно наказващия орган и е получена,ведно със
административната преписка в Районен съд-Балчик,с Рег.№260439 на 28.01.2021год.
Жалбоподателката,твърди
в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че
е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН,тъй като е изтекла една година от извършването на нарушението,а самото
наказателно постановление е издадено след този срок.Според жалбоподателката,наказателното
постановление е в противоречие с материалния закон.Твърди,че не е
допуснато,визираното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение.Твърди,се,че извършеното деяние е маловажно,като се иска отмяна на
процесното наказателно постановление.
Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.
Претендират се направени деловодни разноски.
Редовно
призована,жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, представлява се в съдебно
заседание от редовно упълномощен
процесуален представител-адвокат П.С. ***.В съдебно заседание на17.05.2021год.,процесуалният
представител поддържа предявената жалба.За съдебното заседание на
13.08.2021год.процесалният представител не се явява .Представя писмено
становище по същество,в което поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло
наказателното постановление ,като незаконосъобразно.Претендира направени
деловодни разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско
възнаграждение,за които представя списък с разноски и договор за правна помощ.
Възиваемата страна се представлява
от ст.ю.к.Г.Н..
Процесуалният представител на възиваемата страна твърди,че
жалбата на жалбоподателя е неоснователна.Твърди,че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.Претендира
заплащане в полза на възиваемата страна на юристконсултско възнаграждение.
По
делото,като свидетел е разпитана К.Г.С.-актосъставител.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 01.04.2020г. е извършена проверка
от К.Г.С.-главен инспектор и М.Ц.Д.-инспектор в дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Д.,в Средно училище“Х.С.“,находящо се в ****.
При
проверката е връчена призовка на Т.Х.-служител „ЗАТС“ за представяне на
ведомости за заплати за 2018 год.,2019год. и 2020 год.
На
01.06.2020год.от свидетелката С. и инспектора Е.И. е връчена призовка и на
директора на училището-жалбоподателката Р.К. за представяне на документи.
При
прегледа и анализа на документите представени на 17.06.2020год.у,а именно
ведомост за заплати за месец март 2019год. и банково бордеро от 17.04.2019год.
е установено,че Р.К.,директор на СУ“Х.С.“-с.О.,Балчишка община,в качеството си
на длъжностно лице и съгласно чл.7 от Вътрешните правила за работна заплата на
проверяваното училище е следвало да заплати до 15-то число на месец април
2019год. аванс от трудовите възнаграждения на 19 работника и служителя,съгласно
ведомост за работни заплати за месец април 2019год.Видно от банковото
бордеро,аванс от трудовите възнаграждения за месец април 2019 г. на работниците
и служители са изплатени на 17.04.2019 с два дни забавяне.Нарушението е
извършено на 16.04.2019,а е установено на 13.07.2020г.
Въз
основа на така установена фактическа обстановка,свидетелят К.Г.С. съставя Акт
за установяване на административно нарушение на 16.09.2020год.срещу Р.К.,в
качеството й на длъжностно лице,за допуснато нарушение по чл.128 т.2 от КТ
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№08-001963/350 на 20.11.2020г. срещу дружеството-жалбоподател,с
което за административно нарушение на разпоредбата на чл.128т.2 от КТ,му налага
административно наказание,на основание чл.415В ал.1 от КТ,а именно Глоба в
размер на 50лв.(петдесет лева),като приема случая за маловажен
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление е връчено на 14.01.2021г.видно
от разписката на BUL POST.Жалбата е получена в
деловодството на възиваемата страна на 22.01.2021г.видно от представените с
писмената защита на жалбоподателката,писмени доказателства-справка за проследяване
на пратка и товарителница от ЕКОНТ се установява,че жалбата е подадена на
21.01.2021го.т.е. в седемдневния законен срок ,считано от датата на
уведомяването,а именно 14.01.2021год.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Д.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
По
отношение на твърдението в жалбата,че не са спазени сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН,съдът счита,че същото е неоснователно.Видно от събраните
доказателства,нарушението и извършителя са
установени на 13.07.2020год.,а Актът за установяване на административно
нарушение срещу К. е съставен на 16.09.2020год.т.е. в тримесечния
законосъобразен срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
По
отношение на маловажността на случая,съдът прецени следните обстоятелства:
Разпоредбата на чл.415В ал.1 от КТ предвижда
административно наказателна отговорност,включително и за маловажни нарушения.В
предвид на това по отношение на конкретния казус,разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
не може да бъде приложена,като наказателното постановление бъде отменено,на
основание чл.28 от ЗАНН.
Това е така,тъй като в конкретния
казус,административно наказващия орган е приел,че се касае за маловажен случай
на административно нарушение на чл.128 т.2 от КТ,като на основание чл.415В ал.1
от КТ е наложил минимално придвиденото наказание,а именно Глоба в размер на 50
лв.
При анализа на събраните доказателства,съдът достига
до извода,че в случая възнагражденията не са изплатени на множество работници,а
има съставен само един АУАН и едно наказателно постановление.
Съдът счита,че е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН и наказателното постановление.
Въз основа на АУАН и образуваната административна
преписка е издадено и процесното обжалвано наказателно постановление,с което
административно наказващия орган приема,че е налице едно административно
нарушение по смисъла на чл.128 т.2 от КТ и налага едно административно
наказание,а именно Имуществена санкция в размер на 50лв.
Съдът
преценява, че при описанието на нарушението не става ясно кои работници и
служители конкретно се визират, за да се преценят въпросите по същество,
касаещи плащането на тяхното конкретно трудово възнаграждение и освен това не
става ясно колко всъщност отделни нарушения описва актосъставителят.
Съдът анализира,че с неизплащане в срок на
възнагражденията за всяко от визираните лица поотделно, от обективна страна са
осъществени повече от едно деяния, всяко самостоятелно осъществяващо признаците
на състава на нарушение по чл.128, т.2 от КТ.
Настоящият
състав приема,че извода, че всяко отделно неплащане на трудово възнаграждение в
срок на всеки отделен работник следва задължително да се санкционира с отделна
имуществена санкция, почива на законова
основа.
При издаване на НП наказващият орган е допуснал и
друго съществено нарушение на чл.18 от ЗАНН, което не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство.
Съгласно
цитираната разпоредба на ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В
конкретния случай, неплащането на аванс от трудовото възнаграждение за месец април
2019 год. на работниците,чийто директор е жалбоподателката осъществява отделен
състав на административно нарушение на чл.128,т.2 от КТ. И това е така, тъй
като задължението за заплащане на трудовото възнаграждение се индивидуализира с
различен получател и обособен размер. При това сумата е вероятно различна за всеки един от работниците
и се дължи на самостоятелно правно основание, според извършената работа и
условията на индивидуалния трудов договор. От направеното описание на
изпълнителното деяние на нарушението в АУАН и НП съдим, че се касае за
множество отделни административни нарушения,третиращи неплащане в срок на
дължимо трудово възнаграждение на различни лица и в различен размер. С
налагането на едно общо наказание за
множество нарушения наказващият орган е допуснал съществено нарушение на
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, след като не е наложил за всяко отделно
нарушение отделно административно наказание /Изцяло в тази насока е
съд.практика на АС-Д. – Решение по к.а.н.д.№252/18 год; Решение по
к.а.н.д.№253/18 г.; Решение по к.а.н.д.№
254/18 год. и др/.
Допуснатото
нарушение следва да се приеме като особено съществено, тъй като е неотстранимо
в съдебната фаза, и с него се нарушава правото на защита на санкционирания
субект. Неприлагането на чл.18 от ЗАНН в конкретния случай прави невъзможно за
съда да прецени, за кое от всички нарушения е наложено наказанието и това обуславя незаконосъборазността на
наказателното постановление.
Допуснатото съществено процесуално нарушение води до
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление,което следва изцяло
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото,съдът счита,че не следва да
присъжда поисканото юристконсултско вънгарждение от страна на възиваемата
страна.
Следва да се присъдят деловодни разноски в полза на
жалбоподателката,като процесуалният представител на възиваемата страна е
направил възражение за прекомерност на искания размер деловодни разноски.
Жалбоподателката е поискала,чрез своят процесуален
представител деловодни разноски в размер на 300 лева,представляващи адвокатско
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от Наредба№1 от 09.07.2004год.за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.4 от тази
наредба,размерът на възнаграждението е 300 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от наредбата,при
спазване на правилата по чл.7 ал.2 от същата наредба,възнаграждението е 300
лева.
С оглед на изложеното,съдът приема,че направеното
искане за заплащане на деловодни разноски в полза на жалбоподателката, в размер
на 300 лева е законосъобразно и следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №08-001963/350 от 20.11.2020г.на Директора на Дирекция”Инспекция
по труда”-гр.Д.,с което за констатирано на 13.07.2020г.в Средно Училище“Х.С.“,находящо
се в с.О. ***, Балчишка община,административно нарушение на чл.128 т.2 от КТ,на
Р.Т.К. ЕГН**********,с посочен адрес ***,в качеството й на длъжностно лице, е
наложена на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.415В ал.1 от КТ административно
наказание ГЛОБА в размер на 50лв.(петдесет лева),като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“-гр.Д.,със седалище и адрес на управление в гр.Д. ****, с
представляващ А.Н.П.да заплати в полза на Р.Т.К. ЕГН********** ***,направени
деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева(триста лева)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :