Решение по дело №277/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 18.09.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ

                                                                                               ВАНЯ И.

 

при секретаря Ц.ка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 277 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 170 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 277/2017 г. на Районен съд – гр. С., допълнено с решение № 171 от 21.02.2020 г., са отхвърлени предявените от М.Ц.С. срещу В.Р.С. и С.Ц.С., искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че М.Ц.С. е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІ-247, в кв. 80 по плана на гр. С., целия с площ 300 кв.м., заедно с построената в северната част на имота едноетажна масивна сграда, и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху тези имоти.

            Ищцата М.Ц.С. е подала въззивни жалби срещу основното и допълнителното решение. В първата жалба се сочи, че от събраните по делото доказателства е установено, че жалбодателката е единствен собственик на процесните имоти, и съдът неправилно е отхвърлил предявения от нея срещу ответниците иск за предаване на владението върху тях. В жалбата срещу допълнителното решение се излага възражение срещу извода на районния съд, обусловил отхвърлянето на установителната част от предявения ревандикационен съд. Сочи се, че съдът е игнорирал представените от жалбоподателката документи, удостоверяващи правото й на собственост върху имотите на основание доброволна делба, както и че ответниците не са представили титул за собственост, противопоставим на придобитото от нея право на собственост. Сочи, че построената в процесния имот УПИ ХХІ-247 сграда, е придобита от жалбоподателката по приращение на основание чл. 92 от ЗС, като ответниците владеят имотите без правно основание. 

            Ответниците не са представили отговор на въззивните жалби.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр.д. № 277/2017 г. на Районен съд – гр. С. е образувано по предявени от М.Ц.С. срещу В.Р.С. и С.Ц.С. искове за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ ХХІ-2447 в кв. 80 по плана на гр. С., с площ от 300 кв.м., ведно построената в северната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м. Видно от твърденията на ищцата в исковата молба и допълнителните уточнителни молби /вкл. направеното уточнение в съдебно заседание пред районния съд на 19.03.2018 г./, претендираното от нея право на собственост досежно дворното място се основава на договор за доброволна делба, а правото на собственост върху построената в него жилищна сграда се претендира да е придобито от нея на основание приращение. Ищцата твърди, че след сключването на договора да делба тя поканила ответниците да освободят имота, но те отказали, а на 25.04.2017 г. установила, че на външната врата на имота бил поставен катинар, като ответницата В. я заплашила, че ще я убие, ако се опита да влезе в имота. Сочи, че е нарушено правото  да владее собствения си имот. В съдебното заседание на 19.03.2018 г. ищцата е заявила, че процесната сграда, намираща се в северната част на  собствения й на основание представения договор за доброволна делба от 01.08.2016 г. имот, е различна от описаната в този договор едноетажна масивна сграда, като сградата е нейна собственост по приращение.

            Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че в имота, предмет на представения с исковата молба договор за доброволна делба, съществуват две жилищни сгради – едната едноетажна в южната част на имота и тя е била предмет на този договор, който ищцата е представила като титул за собственост на земята и сградата, която сграда ведно с 400/790 ид. части от дворното място е била прехвърлена от ищцата на трето лице /И. П. П./ на 16.09.2016 г., а впоследствие от стария УПИ ХХІ-247 са образувани два нови УПИ – УПИ ХХІV-247 с площ 400 кв.м. и УПИ ХХІ-247 с площ 300 кв.м. Другата сграда, състояща се от мазе, етаж и тавански етаж, била построена в северната част на стария УПИ в периода 1973-1975 г. от ответницата В.С. и нейния съпруг Ц. С. въз основа на отстъпено през 1970 г. право на строеж. Сочи се, че след смъртта на Ц. С. през 2005 г. тази сграда е придобита по наследство от страните по делото при квоти – 4/6 ид. части за В.С. и по 1/6 ид. части за С.С. и М.С.. Ответниците твърдят, че сградата се ползва от тях в обем, съответстващ на правото им на собственост на посоченото основание. Ответниците твърдят, че новообразуваният УПИ ХХІ-247 с площ 300 кв.м. се ползва от тях единствено за достъп до сградата и за нейното обслужване.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Страните са наследници на Ц. С. С., починал на 21.11.2005 г., като ищцата и ответника С.С. са негови деца, а ответницата В.С. – негова съпруга, което се установява от представеното удостоверение за наследници.

            С нотариален акт № 95, т. І, дело № 251/1970 г. на Сливнишки районен съдия, Р. В. Т. е отстъпил на В.Р.С. и Ц. С. С. правото да построят върху собственото му дворно място, находящо се в гр. С., съставляващо парцел ХІ-818 в кв. 78 по плана на гр. С., една лятна кухня от 20 кв.м. С нотариално заверена декларация от 04.12.1973 г. Р. В. Т. и съпругата му П. П. Т.а, като собственици на парцел ХVІІІ-1502 от кв. 76 по плана на гр. С., са се съгласили В.Р.С. и Ц. С. С., на които е учредено право на строеж с горния нотариален акт, да построят в собствения му парцел жилищна сграда на 69 кв.м. съгласно утвърден архитектурен план.

            С нотариално завещание от 22.09.1995 г. П. Т.а П. е завещала на внучката си М.Ц. И. цялото си движимо и недвижимо имущество.

            С нотариален акт № 59, т. ІІІ, рег. № 4500 дело № 415/2012 г. на нотариус Р. Г. с район на действие РС – С., М.Ц.С., В.Р.С. и П. П. Е. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на  383/790 ид. части от УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на гр. С., целия с площ 790 кв.м., ведно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.

            С договор за делба с нотариална заверка на подписите от 01.08.2016 г., сключен между В.Р.С., П. П. Е. и М.Ц.С., като съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., съставляващ УПИ ХХІ-247 в кв. 80, целия с площ 790 кв.м. по регулационния план на гр. С., заедно с построената в южната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м., страните са се съгласили в дял на М.Ц.С. да бъде поставен в дял и същата да стане изключителен собственик на посочения имот, като дяловете на останалите съделители са уравнени парично.

            Според удостоверение № 7702-96/05.06.2018 г. на Община С., УПИ ХХІ-247 от кв. 80 по действащия план на гр. С., одобрен със заповед № 307/1977 г., е идентичен с парцел ХVІІІ-1502 по обезсиления план на гр. С. от 1957 г. Със заповед № 478/26.02.1965 г. са одобрени изменения на уличната и дворищната регулация като парцелите и имотите са преномерирани и парцел ХVІІІ-1502 от кв. е с нов номер – ХІ-818.

Видно от представената скица № 244/28.07.2017 г., издадена от Община С., и от представената обяснителна записка, със Заповед № 66-01-77/11.11.2016 г. е одобрено изменение на ПУП, с което от УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на гр. С. са обособени два имота – УПИ ХХІ-247 с площ от 300 кв.м. и УПИ ХХІV-247 с площ от 400 кв.м., както и задънена улица /тупик/  с ширина 3,50 м,, площ 90 кв.м.

Според показанията на св. П. Е. /първи братовчед на ищцата и племенница на отв. В.С./, в процесния имот, находящ се в гр. С., ул. „Хан Аспарух” № 23, имали наследствена къща от бабата и дядото на свидетелката, намираща се по-близо до улицата, а в задната част на имота е къщата, строена от леля й В. и лелинчо й след учредено им право на строеж през 1973 г.  Строежът на тази къща бил започнат през 1973 г. и завършен за  около 10 години, като тя била построена със собствени средства на лелята и лелинчото на свидетелката и техните деца, които живеели в къщата, и никой не е претендирал права по отношение на тази къща.  Свидетелката твърди, че волята на страните по сключения през м. август 1016 г. договор за доброволна делба е била да се прехвърли на М. старата наследствена от баба и дядо й къща а не къщата на В., който не е била предмет на този договор. Според свидетелката, в къщата основно живеят В. и С., а М. идвала в къщата, на не живеела постоянно в нея, като никой не е възпрепятствал да живее в нея. М. била заключила 3 стаи от къщата, а В. имала достъп само до хола. След като М. продала наследствената къща и по-голямата част от дворното място, което било оградено от новия собственик, останала къщата на В. с малка част от дворното място, което представлявало пътека, по който се стига до къщата от улицата, и една чешма.

Съгласно показанията на св. С. Гълъбова /съсед на процесиния имот/, в имота, находящ сее на ул. „Хан Аспарух” № 23 в гр. С., имало стара къща, в която живеели родителите на В. – Р. и П.. Тази стара къща се намирала в предната част на имота – към улицата. През 1973 г. В. и съпругът й Ц. започнали да строят къща в дъното на имота, състояща се от приземен етаж с мазе и гараж, етаж с хол и две стаи, и таванска стая с тераса, като родителите на В. й разрешили да построят къщата. От западната страна на старата къща братът на В. направил отделен вход и пристройка за неговото семейство. Никога не е имало спорове в семейството относно ползването на къщите. В построената от В. и съпруга й къща живеело цялото семейство на В., включително ищцата М.. Последната в момента не живее постоянно в нея, идва и си отива. В. никога не е забранявала на М. да ползва къщата, тя има свои ключове от портата и къщата. М. продала старата къща и по-голямата част от двора, като малката къща на В. останала с част от двора, който не можел да са ползва по никакъв начин. Свидетелката не е виждала В. и сина й да ползват двора за нещо. Твърди, че скоро М.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС – за признаване за установено правото на собственост на ищцата върху недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на града, целия с площ от 300 кв.м., и на построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда.

Така предявените ревандикационни искове са допустими с оглед твърденията на ищцата, че е собственик на имотите на конкретно правно основание /договор за делба и приращение/, и че ответниците владеят тези имоти без основание.

Предмет на исковете по чл. 108 от ЗС е дворно място- УПИ ХХІ-247 по действащия регулационен план на гр. С., с площ от 300 кв.м., за който е безспорно, че е образуван в резултат на одобрено със заповед № 66-01-77/11.11.2016 г. изменение на ПУП, с което от УПИ ХХІ-247 с площ от 790 кв.м. са обособени два самостоятелни УПИ-та, а именно УПИ-247 с площ 300 кв.м. и УПИ ХХІV-247 с площ от 400 кв.м., както и на намиращата се в новообразувания имот жилищна сграда.

По делото не се спори, че УПИ ХХІ-247 /преди разделянето му на горепосочените два самостоятелни УПИ-та/ е бил предмет на представения с исковата молба договор да доброволна делба от 01.08.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между ищцата М.С., първата ответница В.С. и П. П. Е.. Няма спор по делото и се установява от събраните доказателства, че съсобствеността между съделителите по този договор за делба е възникнала на основание наследяване по закон и по завещание от наследодателите Р. В. Т. и П. П. Т.а. С посочения договор за делба описаното в него дворно място е поставено в дял на ищцата. Ответниците не са оспорили договора за делба досежно полученото в дял от ищцата дворно място, не са направили възражения относно неговата действителност, нито са противопоставили свое право на собственост върху дворното място. С оглед на това следва да се приеме, че договорът за делба е произвел вещно-прехвърлително действие относно получения в дял от ищцата УПИ ХХІ-247, кв. 80, с площ от 790 кв.м. Част от получения в дял от ищцата по силата на този договор за доброволна делба имот е процесният УПИ ХХІ-247 с площ от 300 кв.м, образуван чрез обособяването му като отделен парцел след извършена промяна в ПУП. Следователно, ищцата е собственик на процесния УПИ на основание сключения договор за делба, и предявеният от нея ревандикационен иск досежно този имот в установителната му част, с която се иска признаване на правото й на собственост върху него на посоченото основание, е основателен.

 Ответниците са оспорили твърдяното от ищцата право на собственост върху построената в процесния парцел жилищна сграда, като са противопоставили възражение, че тази сграда не е предмет на представения договор за делба и не е придобита от ищцата на основание този договор, тъй като е придобита от ответницата В.Р. и нейния съпруг на основание учредено им и реализирано право на строеж. По делото не се спори, а се установява и от представеното удостоверение на Община С., че имотът, предмет на договора за делба – УПИ ХХІ-247 от кв. 80 по плана на гр. С. е идентичен с парцел ХVІІІ-1502 от кв. 78 по плана от 1957 г. Няма спор, а се установява и от представените скици и гласни доказателства, че в парцела, предмет на договора за делба, са построени две жилищни сгради – едната в южната му част, а другата в северната. Ищцата е заявила, че предмет на вещната й претенция е сградата в северната част на имота, която не е била предмет на договора за доброволна делба, като правото й на собственост върху нея тя претендира на основание приращение. Установено е, че собствениците на парцел ХVІІІ-1502 в кв. 78, идентичен с УПИ ХХІ-247 в кв. 80 /предмет на договора за делба/ Р. Т. и П. Т.а валидно са учредили още през 1973 г. на родителите на ищцата В.С. и съпруга й Ц. С. правото да построят в собствения им имот жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект. Установено е, че жилищна сграда съобразно отстъпеното им право на строеж е построена от В.С. и съпруга й Ц. С., т.е. учреденото им право на строеж е било реализирано. След като са построили сградата в резултат на учреденото им право на строеж, родителите на ищцата са станали собственици на построената сграда на основание чл. 63, ал. 1 от ЗС. Правото на собственост е придобито от тях в режим на СИО  /чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г./. След смъртта на Ц. С. през 2005 г. собственици на процесната жилищна сграда са съпругата му В.С. и двете му деца С.С. и М.С.            при квоти – 4/6 ид. части за съпругата /от които ½ ид. ч. в резултат на прекратената СИО и 1/6 ид. ч. по наследяване/, и по 1/6 ид.ч. за низходящите му съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН.

Неоснователен е доводът на ищцата, че е придобила процесната жилищна сграда на основание приращение. След като сградата е построена от лица, които не са собственици на земята, но в резултат на учредено им от собственика вещно право на строеж, те са са собственици на построената сграда. Учредяването на вещно право на строеж в полза на лице, което не е собственик на земята е именно това „установено друго”, посочено в разпоредбата на чл. 92 от ЗС, което изключва приращението като оригинерно основание за придобиване на право на собственост върху постройка от собственика на земята.

 С оглед на горното ревандикационната претенция на ищцата в установителната й част относно построената в процесното дворно място жилищна сграда е основателна до размера на наследствената й квота от наследството на баща й Ц. С., а именно 1/6  идеална част.

Не се установява втората предпоставка на предявените от ищцата ревандикационни искове досежно процесните имоти, а именно ответниците да владеят имотите без основание.

От събраните доказателства по делото се установява, че ответниците упражняват фактическата власт върху съсобствената им с ищцата жилищна сграда – същите живеят в нея. Осъществяването от тях на фактическата власт върху сградата е на правно основание – в качеството им на съсобственици на тази сграда на основание наследяване от собственика, придобил правото си на собственост на основание осъщественото право на строеж върху земята. Всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, поради което независимо от установяването на правото на собственост на ищцата върху идеална част от имота, не може да се осъдят останалите съсобственици /ответниците/ да й предадат владението върху собствената й идеална част. Другите съсобственици също имат правата по чл. 31, ал. 1 от ЗС. По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването по чл. 32 от ЗС /в този смисъл е част от съдебната практика, напр. решение № 774/10.02.2011 г. по гр.д. № 643/2009 г., ІV г.о.; решение № 100/02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/16 г., I г.о./, която се възприема от настоящия съдебен състав. По образуваното тълкувателно дело № 3/20120 г. на ОСГК на ВКС по въпроса по предявен по реда на чл. 108 от ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота, все още няма постановено решение. Следва да се посочи, че независимо от отговора на посочения въпрос, в настоящия случай от неопроверганите гласни доказателства по делото се установява, че ответниците не са възпрепятствали или ограничавали по никакъв начин възможността на ищцата да ползва процесната жилищна сграда.  Напротив, установява се от свидетелските показания, че ищцата е тази, която е извършвала действия, насочени към възпрепятстване на ползването на части от сградата от ответниците. Установено е, че ищцата има ключ както от двора, така и от къщата, и няма създадени от съсобствениците й пречки да ползва къщата съобразно правата си на съсобственик. Това обстоятелство самостоятелно води до извод за неоснователност на осъдителната претенция на ищцата срещу ответниците за предаване на владението върху процесната жилищна сграда.

 След като процесната жилищна сграда е със статут на суперфициарна собственост, то ответниците като носители на идеални части от правото на собственост върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС могат да ползват земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. По делото не се установява ответниците да ползват дворното място, върху което е построена притежаваната от тях въз основа на суперфиция сграда, в обем, надхвърлящ необходимата с оглед използването на постройката част от дворното място, собственост на ищцата. От събраните гласни доказателства се установява, че ответниците ползват дворното място само за необходимия им достъп до владяната от тях жилищна сграда, на която те са съсобственици заедно с ищцата, но няма данни те да ползват цялото дворно място.

След като не е доказано неоснователното упражняване на фактическата власт върху процесното дворно място и построената в него жилищна сграда от ответниците, осъдителната претенция на ищцата за предаване на владението върху тези имоти е неоснователна.

  Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в установителната му част на предявения иск по чл. 108 от ЗС и вместо него постановено друго, с което се признае за установено, че ищцата е собственик на основание доброволна делба на процесното дворно място, и на основание наследяване на 1/6 идеална част от построената в него едноетажна масивна жилищна сграда. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване, че ищцата е собственик на останалите 5/6 идеални части от дворното място, както и в частта, с която е отхвърлена осъдителната претенция по предявения ревандикационен иск – за осъждането на ответниците да предадат на ищцата владението върху процесните дворно място и построената в него сграда, решението следва да бъде потвърдено.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 170 от 21.11.2018 г., допълнено с решение № 171 от 21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 277/2017 г. на Районен съд – гр. С.,  В ЧАСТТА, с която по предявения от М.Ц.С. срещу В.Р.Ц. и С.Ц.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е отхвърлено искането за признаване за установено, че М.Ц.С. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на града, целия с площ от 300 кв.м., както и на 1/6 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.Ц.С. срещу В.Р.Ц. и С.Ц.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че М.Ц.С. е собственик на основание договор за доброволна делба на дворно място, находящо се в гр. С., представляващо УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на града, и на основание наследяване - на 1/6 идеална част от построената в този имот едноетажна масивна жилищна сграда.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 170 от 21.11.2018 г., допълнено с решение № 171 от 21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 277/2017 г. на Районен съд – гр. С., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за признаване за установено, че М.Ц.С. е собственик на останалата част от 5/6 идеални части от едноетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на гр. С., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на В.Р.С. и С.Ц.С. да предадат на М.Ц.С. владението върху дворно място, находящо се в гр. С., представляващо УПИ ХХІ-247, кв. 80 по плана на града, и на построената в този имот едноетажна масивна жилищна сграда.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.