РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. гр.Мадан, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100090 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против
ОБЩИНА МАДАН, с са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал.1 и ал. 2 от КТ да бъде отменена Заповед № ЛС -
*/28.12.2023г. на Кмета на Община Мадан, с която на ищцата било наложено
наказание дисциплинарно уволнение и е прекратено трудовото й
правоотношение, като бъде признато за незаконно извършеното
дисциплинарно уволнение и ищцата бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „Главен архитект“ в Община Мадан, както и да бъде
осъдена Община Мадан да заплати на ищцата обезщетение заради оставането
без работа и/или разликата в получаваните заплати, поради незаконното
уволнение за периода 28.12.2023г. до 28.06.2024г. в общ размер от 8900лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до датата на окончателното плащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
161/17.11.2021г. ищцата заемала при ответника длъжността „Главен архитект“.
Трудовият договор се сключил със срок за изпитване от шест месеца в полза
на работодателя, като след изтичането му се трансформирал в безсрочен. На
28.12.2023 г. й била връчена Заповед за налагане на „наказание
дисциплинарно уволнение“ с № ЛС - */28.12.2023г. издадена от кмета на
Община Мадан, с която й било наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“. Като правни основания в заповедта били посочени разпоредбите
на чл. 195, ал. 1 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187,
ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ, като били спазени изискванията на чл. 189, чл.
193, ал. 1 от КТ и чл. 194, ал. 1 от КТ. Дисциплинарното наказание било
1
наложено, заради приетото от работодателя, че ищцата била извършила
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т.
1, предл. трето от КТ и посочено конкретно за неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г. (четвъртък) и
24.11.2023 г. (петък). Така издадената заповед била незаконосъобразна, а
извършеното с нея уволнение незаконно. Заповедта била издадена в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
закона и била необоснована. Ищецът оспорва приетото в заповедта, че не се
била явявала на работа в дните 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък),
както и за 30.11.2023г. Във всички обсъждани в заповедта дати, в рамките на
работното време на ищцата /в т.ч. при полагането и на извънреден труд/, била
осъществявала трудовите си функции, възложени й с Трудовия договор в
качеството й на „Главен архитект“ на Община Мадан. Ищецът сочи, че при
изпълнение на възложената му функция, негово задължение било да
установява, обхождам, замерва и контролира на място строежи, обекти,
градоустройството, инфраструктурни обекти и пр. Както била посочила и в
депозираното от нея обяснения по чл.193, ал.1 от КТ използвайки личният си
автомобил, с гориво заплащано с нейни лични средства, в работно време и
извън него посещавала, обхождала и замервала всеки обект - общински и
частни, когато във връзка с него била необходимо изготвяне на документи и
контрол. Това се налагало предвид умишленото възпрепятстване да се отпуска
автомобил и служител, за да си върши служебните задължения коректно и
съобразно Закона. В посочените дни 23.11, 24.11, /вкл. 25.11, вкл.26.11/,
30.11.2023г., включително събота и неделя ищцата обикаляла обекти в с.
Върбина, улици, които се асфалтират или са били асфалтирани, с. Лещак -
жилищна сграда за издаване на удостоверение за търпимост, Леска - терени за
промяна на предназначение, Средногорци - улица, която ще се асфалтира,
земеделски имоти в землището на с. Средногорци, които нямат достъп и
пътища, в землището на с. Боровина и с. Върбина до границата с Община
Баните-асфалтирани пътища за проследяване на тяхното състояние и други.
Служебните проверки, огледите по обектите ставали с личния автомобил на
ищцата или с автомобилите на собствениците, което било некоректно както
към ищцата, така и към жителите на Община Мадан. Всеки документ, който
подписвала, проверявала на място как изглеждал обектът и дали и как се
съотнасял към неговото описание в издаваните документи. Кметът на Община
Мадан бил наясно с горното, но злоупотребявайки с властта си бил издал
незаконосъобразната заповед. Ищцата сочи, че преди уволнението й
започнала да се натъква на ситуации, при които й се поднасяли за подпис
документи, удостовереното в които не отговаря на действителното фактическо
положение на обектите, имотите , строежите. Отказите й да подписва подобна
документация въпреки натиска за обратното, а така също и подадената от нея
молба с вх.№9600-388/01.02.2023г., с която сигнализирала за системни
нарушения, настроили негативно срещу нея представляващия ответник.
Последвало умишлено и системно възпрепятстване на работата й. Ищцата
оспорва приетото в заповедта за уволнение, че била нарушила основното си
задължение при изпълнение на възложената й работа да се явява навреме на
2
работа и да бъде на работното си място до края на работното време (чл. 126, т.
1 от КТ).
Ищецът счита, че заповедта била издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1
от КТ, изискваща нейното мотивиране. Заповедта за уволнение можела да се
мотивира чрез препращането към друг писмен акт, който обаче следвало да се
връчен на работника или служителя със съдържанието на същия служителя да
е запознат. Обсъжданият пропуск рефлектира и върху приложението на чл.
193, ал. 1 от КТ. Ищецът сочи, че въпреки да му изпрати искане за обяснения
по реда на чл.193,ал.1 от КТ на 04.12.2023г., които депозирал на 05.12.2023г.,
още преди и след този момент, работодателят му споделял и заявявал пред
трети лица, че предстои уволнението му. Заповедта била издадена в
противоречие с целта на закона и при злоупотреба с право. Макар и
значителна като обем, заповедта не отговаряла на изискванията за ясни и
безпротиворечиви мотиви. Заповедта за уволнение била връчена на
28.12.2023г. -работен ден, считано от който ден ищцата не била на работа при
ответника в дните 28. и 29.12 - работни дни не била работила и не била
получавала доходи. Считано от 01.01.2024г., по силата на трудов договор
№001/01.01.2024г., започнала работа в дружеството „Б. Д.“ ЕООД - гр.Смолян,
на длъжност „архитект“ с договорено основно месечно възнаграждение от
933лв. Ищцата претендира от ответника да й заплати обезщетение заради
оставането й без работа, поради незаконното уволнение за времето от
28.12.2023г. до 28.06.2024г. в общ размер от 8900лв., ведно със законната
лихва върху тази сума. считано от датата на предявяване на иска до датата на
окончателното плащане на обезщетението. По изложените съображения моли
за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема
становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че
процесната заповед не е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ,
изискващ нейното мотивиране. Ответникът бил провел надлежно
дисциплинарно производство по реда на чл. 186 и сл. от КТ, като бил
изпълнил всички свои законови задължения преди налагане на
дисциплинарното наказание - изискал бил и бил приел писмените обяснения
на служителя, събрал и оценил доказателствата във връзка с установяване
извършването на дисциплинарните нарушения. Заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание не била издадена в противоречие с целта на
закона и при злоупотреба с право. Уволнителната заповед била мотивирана,
като не било налице твърдяното от ищцата противоречие и неяснота във
волята на наказващия орган. Уволнението на ищцата не било незаконно, с
оглед на което предявените искове за отмяна на уволнителната заповед, както
и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност в ответната
община били неоснователни. Ответникът не оспорва, че по силата на трудов
договор № 161/17.11.2021 г. ищцата заемала при ответника длъжността
„главен архитект“, както и че със заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ с № ЛС-*/28.12.2023 г. на кмета на Община Мадан
трудовото правоотношение между страните било прекратено на посочените в
заповедта правни и фактически основания. Ответникът счита, че с
3
неявяването си на работа на 23 ноември 2023 г. - четвъртък, работен ден; на 24
ноември 2023 г. - петък, работен ден; и на 30 ноември 2023 г. - четвъртък,
работен ден, ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл.
190, ал. 1, т. 2 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ - неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г.
(четвъртък) и 24.11.2023 г. (петък). Не отговаряли на действителното
положение твърденията на ищцата, че на посочените дати е обикаляла с
личния си автомобил и извършвала служебна проверка на обекти в с. Върбина
- улици, които се асфалтират; в с. Лещак - жилищна сграда за издаване на
удостоверение за търпимост; в с. Леска - терени за промяна на
предназначение; в с. Средногорци - улица, която ще се асфалтира, земеделски
имоти в землището на населеното място, нямащи достъп до пътища; в с.
Боровина и с. Върбина, до границата с Община Баните - асфалтирани пътища.
Изложените в исковата молба твърдения, че ответникът целенасочено
създавал пречки на ищцата при изпълняване на трудовите й задължения, както
и че проведеното дисциплинарно производство било изфабрикувано и
манипулирано, били неверни. Освен това били и напълно ирелевантни за
предмета на настоящия спор. По изложените съображения моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да е налице валидно упражнено право налагане на дисциплинарно
наказание от работодателя, е необходимо да са изпълнени следните
законоустановени предпоставки, формиращи фактическия състав по
налагането на дисциплинарно наказание: За деянията, за които е наложено
наказанието, да са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ;
Наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ;
Наказанието е наложено при спазване на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ
относно формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание; Деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание е
осъществено от ищеца и същото представлява нарушение на трудовата
дисциплина/нарушение на трудови задължения на ищеца; Наложеното
наказание да е определено при спазване критериите на чл. 189 КТ.
Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
работника/служителя наложеното наказание се явява съответно.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че към датата на налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ между страните е съществувало трудово правоотношение въз
основа на трудов договор от 17.11.2021 г., като заеманата от ищеца длъжност
при ответника- работодател е била „главен архитект“.
Със Заповед № ЛС – * от 28.12.2023 г. на Кмета на Община Мадан на
ищцата е наложено е наказание дисциплинарно уволнение за това, че е
извършила нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 вр. чл.
4
187, ал. 1, т. 1, предл. трето от КТ - неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, а именно 23.11.2023 г. (четвъртък) и 24.11.2023 г.
(петък). Видно от обстоятелствената част на заповедта работодателят е приел
за установено, че ищцата не се е явила на работа на 23 ноември 2023 г. -
четвъртък, работен ден, 24 ноември 2023 г. - петък, работен ден, както и 30
ноември 2023 г. - четвъртък, работен ден. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволение е връчена на ищцата на 28.12.2023 г.
Считано от 28.12.2023 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Като доказателство е прието искане изх. № Z-215 от 04.12.2023 г. до
ищцата за даване на писмени обяснения във връзка с данни за извършено
дисцилипинарно нарушение, отразени в Констативен протокол № 1/23.11.2023
г., Констативен протокол № 2/24.11.2023 г. и Констативен протокол №
3/30.11.2023 г., изразяващо се в неявяване на работа на 23.11.2023 г., 24.11.2023
г. и 30.11.2023 г. На ищцата е определен 3 дневен срок за даване на писмени
обяснения, като искането на връчено на ищцата на 04.12.2023 г.
Депозирани са от ищцата писмени обяснения на 05.12.2023 г., с които е
заявила, че служителите, които подготвяли документи й се поднасяли такива с
невярно съдържание относно състоянието на строежите, което наложило да
посещава всеки обект по цялата територия на Община Мадан с личния си
автомобил и с гориво, заплащано от нейните средства, в работно и
извънработно време, за да посети, обходи и замери всеки обект, както на
Общината, така също и частни обекти. Това се налагало предвид умишленото
възпрепятстване да се отпуска автомобил и служител, за да си върши
служебните задължения. На посочените дни 23.11, 24.11, /вкл. 25.11, вкл 26.11/
и на 30.11, включително събота и неделя ищцата обикаляла обекти в с.
Върбина - улици, които се асфалтират, с.Лещак - жилищна сграда за издаване
на удостоверение за търпимост, Леска - терени за промяна на предназначение,
Средногорци - улица, която ще се асфалтира, земеделски имоти в землището
на с.Средногорци, които нямат достъп и пътища, в землището на с.Боровина и
с.Върбина до границата с Община Баните-асфалтирани пътища. Обикалянето
по обектите ставало с личния автомобил на ищцата или с автомобилите на
собствениците. Към настоящия момент всеки документ, който ищцата
подписвала, проверявала на място как изглежда обекта и се съотнася към
неговото описание, защото нямалa доверие на служителите, които трябва да са
извършили проверка и да докладват за състоянието на обектите.
С оглед изложеното ответникът доказва спазване на разпоредбата на чл.
193, ал. 1 КТ, доколкото в отправената от работодателя до работника покана
нарушенията на трудовата дисциплина са описани по ясен и разбираем за
работника начин от фактическа страна - описано е кога и при какви условия са
извършени деянията, а също така и са посочени и нормативните изисквания,
които са нарушени.
Работодателят е спазил изискванията на чл.195,ал.1 КТ - заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана. В същата е посочен
нарушителят - ищцата, извършеното нарушение, кога е извършено
нарушението, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага. В
5
практиката на ВКС, обективирана в решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. №
1068/2009 г. на IV г.о.; решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на
IV г.о.; решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г.на IV г.о.;
решение № 299/17.07.2012 г. по гр.д. № 759/2011 г. на IV г.о. се приема, че
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията чл. 195, ал. 1 КТ - нарушението на
трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин;
да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които
са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при
осъществяване на трудовата функция. Описанието в оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно конкретизирано, поради
което формата и съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание отговарят на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Обстоятелството,
че на ищеца не били връчени следните документи, а именно: Констативен
протокол № 1/23.11.2023 г., Констативен протокол № 2/24.11.2023 г. и
Констативен протокол № 3/30.11.2023 г., писмо с изх. № 1000-280/18.12.2023 г.
до кмета нас. Върбина, писмо с изх. № 1000-279/18.12.2023 г. до кмета на с.
Средногорци, писмо с изх. № 1000-278/18.12.2023 г. до кмета на с. Боровина,
писмо с изх. № 1000-276/18.12.2023 г. до кмета на с. Леска, писмо с изх. №
1000-277/18.12.2023 г. до кмета на с. Лещак, писмо с изх. № 2-252/18.12.2023
г. до директора на дирекция „СА“, докладна записка с вх. № 1000-280(1) от
19.12.2023 г. от кмета на с. Върбина, докладна записка с вх. № 1000-279(1) от
19.12.2023 г. от кмета на с. Средногорци, докладна записка с вх. № 1000-
278(1) от 19.12.2023 г. от кмета на с. Боровина, докладна записка с вх. № 1000-
276(1) от 19.12.2023 г. кмета на с. Леска, докладна записка с вх. № 1000-277(1)
от 19.12.2023 г. от кмета на с. Лещак, докладна записка с вх. № 2-252(1) от
19.12.2023 г. от директора на дирекция „СА“ не ограничават правото на
защита на ищеца, доколкото както вече се посочи в искането за даване на
писмени обяснения нарушенията са описани по ясен и разбираем за служителя
начин от фактическа страна. Обстоятелството, че в оспорената заповед са
цитирани посочените по-горе документи не следва да се тълкува като
препращане към тях, което да им придава съществено значение в процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание. Такова препращане би било налице
ако в искането за даване на писмени обяснения или в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не се съдържат всички индивидуализиращи белези
на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца,
какъвто не е настоящия случай. Ето защо невръчването на ищеца на
посочените по-горе документи не опорочава дисциплинарното производство.
Дисциплинарното наказание е наложено на 28.12.2023г - в рамките на
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. С оглед изложеното и доколкото са
спазени изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, следва да бъде
разгледан по същество спорът дали деянието, за които е наложено
6
дисциплинарното наказание е осъществено от ищцата и същото представлява
нарушение на трудовата дисциплина.
В качеството на свидетел по делото е разпитан И. Ц. К. – председател на
Административен съд Смолян, който заяви пред съда, че на 24.11.2023 около
обяд, в ранния следобед при пътуване в посока гр. Кърджали, в с.Ляска, на
разклона за с. Лещак видял ищцата и спрял да говори с нея във връзка с
неизготвени експертизи от ищцата пред Административен съд Смолян в
качеството й на вещо лице. Ищцата му обяснила, че среща затруднения с
кмета на Община Мадан, който й пречил да се явява като вещо лице по делата.
По това време ищцата била с личния си автомобил и заявила, че е там във
връзка с изпълнение на служебните си задължения, както и че не й се
предоставя служебен автомобил. На 05.12.2023 г. свидетелят провел
телефонен разговор с кмета на Община Мадан, като го помолил ако е
възможно, да не създава затруднения за арх. М. в работата й като вещо лице,
тъй като това рефлектирало върху срочността на разглежданите дела в
Административен съд Смолян, а кметът на община Мадан му заявил, че
ищцата щяла да бъде уволнена в понеделник.
В качеството на свидетел е разпитан И. В. З., който заяви, че на
23.11.2023 г. между 09.00-09.30 часа се срещнал с ищцата, за да проверят
пътен обект - отсечка в участък с.Касапско- с.Миле, където имало нов
положен асфалт, дали е изпълнен на място. Разделили се след 1.30-2.00 часа
след обяд, тъй като тя трябвало да ходи на други обекти на оглед. Ищцата
заявила пред свидетеля, че има служебни ангажименти и трябвало да ходи на
други обекти на оглед. В периода, когато били заедно, ищцата имала един
чертеж, който искала да проверят, тъй като липсвали номерата на имотите в
участъци, където се виждало, че има нов и стар асфалт и има някакво
уширение на пътя, дали съвпадат с проекта. Коментирали дали на ищцата са
били дадени грешни данни.
Като свидетел е разпитан Т. М. Г., който заяви, че на 24.11.2023 г. се
срещнал с ищцата между 15.00-15.30 часа между разклон Черна и с.Лещак.
Ищцата заявила, че изпълнява служебни задължения и била с личния с
автомобил, тъй като нямала достъп до друг вид транспорт. След като
приключили разговора, който продължил не повече от 15 минути, ищцата му
заявила, че няма как да му отдели време, тъй като била много притеснена във
връзка с обект в с.Средногорци, който до края на работното време трябва да
прегледа, тъй като се съмнявала, че е била подведена от нейни подчинени във
връзка с информацията с този обект, и тя бързала да стигне до него. След като
приключили срещата, ищцата тръгнала в посока на нейния ангажимент.
Като свидетел е разпитан К. А. И. – във фактическо съпружеско
съжителство с ищцата, който заяви, че последните няколко години и най- вече
последната година ищцата имала проблеми във връзка с работата си. Ищцата
се връщала от работа доста притеснена, а през последната година започнала да
вдига високо кръвно и да го поддържа доста продължително време. Ищцата
му споделила, че е притискана в работата си да подписва документи с невярно
съдържание. Ищцата била правила доста проверки на обекти в Община
Мадан, на които бил присъствал и свидетелят, предимно през уикендите.
7
Ходили на доста населени места от Община Мадан. Спомнял си, че ищцата
ходила на оглед с неин колега геодезист на 23.11. или 24.11. Заявява, че ищцата
нямала служебен транспорт.
В качеството на свидетел е разпитана Е. Г. С., заемаща длъжност главен
специалист Устройство на територията и архитектурно строителен контрол в
Община Мадан. Кабинетът, в който работила свидетелката била преходен с
кабинета на главния архитект. На 23.11 и 24.11.2023 г. свидетелката била на
работа, като на посочените дати не била виждала арх. М. на работното й
място. Не била уведомена, че ще отстъства. На 23.11. и 24.11 била извършена
проверка от зам.кмета на общината дали арх. М. е на работното си място, като
бил били съставени констативни протоколи за отсъствието й от работа. На
следващата седмица имало такава проверка, като на 30.11 отново бил съставен
такъв протокол .
Като свидетел е разпитана С. Ш. А. заемаща длъжността Младши
експерт личен състав в Община Мадан, която заяви, че на 23.11.2023 и
24.11.2023 г. в края на деня, била извършвала проверка заедно с Н. А. дали арх.
М. е на работа. Отишли на работното й място и установили, че нея я няма там.
Съставили протокол от проверката за 23.11. и за 24.11., че арх. М. я няма на
работното й място. И на 30.11.2023 г. проверили, че арх. М. я няма на
работното място, като бил съставен протокол от 30.11.2023 г.
В качеството на свидетел е разпитан С. Х. М. – кмет на с. Средногорци,
който заяви, че в края на м.ноември миналата година нямало стартирали
строителни обекти в с.Средногорци, била стартирала и извършена
рехабилитация на ВиК мрежата на ул. “Изгрев“ и предстояло асфалтиране, но
към момента не били стартирани никакви строителни дейности, нито
подготвителни работи. През неговата практика на кмет никога арх.М. не се
била обаждала, за да му съобщи, че ще посещава обекти в с.Средногорци, не
били посещавали заедно обекти в с.Средногорци. Нямал информация за целия
месец ноември миналата година арх.М. да е посещавала обекти в
с.Средногорци.
В качеството на свидетел е разпитан А. Х. С. – кмет на с. Върбина, който
заяви, че през м.ноември миналата година, имало строителен обект -
асфалтиране на улица, която се намирала над джамията в селото. Арх. М.
дошла на 21.11. около обяд с А. Б. - техник в общината със служебен
автомобил. След тази дата не бил виждал арх.М. на строителния обект в
с.Върбина.
От показанията на св. И. Ц. К., св. И. В. З., св. Т. М. Г., които съдът
кредитира като достоверни, обектвни и безпротиворечиви се установява, че на
23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата е изпълнявала служебните си
задължения като е извършвала проверки на обекти на територията на Община
Мадан - в участък с.Касапско- с.Миле и в с. Леска, на разклона за с. Лещак
като показанията на св. С. Х. М. – кмет на с. Средногорци и св. А. Х. С. – кмет
на с. Върбина не разколебават този извод, тъй като водените от ответника
свидетели излагат обстоятелства касаещи обекти на различни населени места.
Съгласно раздел III от длъжностната характеристика на ищцата главния
8
архитект провежда и контролира действията по устройство на територията на
Община Мадан, контролира и координира цялостната дейност за изпълнение
функциите и задачите по териториално и селищно устройство. Съгласно
раздел IV главният архитект упражнява контрол и при разработването и
провеждането на мероприятия, касаещи опазването и възстановяването на
природата и екологичната политика на територията на Общината, контролира
стриктното изпълнение на архитектурни, конструктивни и регулационни
планове, а съгласно раздел VI чрез кмета на Община Мадан организира и
планира работата си в съотвествие с приоритетите на общината и
регламентираните срокове. Заемащият длъжността в голяма степен планира
самостоятелно работата си и внася анализи, становища, докладни записки до
кмета на общината. Ето защо осъществяваната от ищцата дейност на
23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г е в съотвествие с вменените й с длъжностната
характеристика за заеманата длъжност задължения.
От показанията на св. Е. Г. С. и С. Ш. А. се установява, че на посочените
дати 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г., както и на 30.11.2023 г. ищцата не била в
кабинета си в Община Мадан, но с оглед характера на заеманата длъжност
това обстоятелство не води до извода, че същата по това време не е
изпълнявала служебните си задължения. Действително, както е посочено в
самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ при
нужда от лична проверка по населени места, ищцата е следвало да уведоми
административния си ръководител за продължителността на престоя си извън
сградата на общинската администрация, както и при възможност да се върне
до приключване на утвърденото работно време. Извършените от ищцата
действия биха могли да се квалифицират като дисциплинарни нарушения -
закъснения или преждевременни напускания на работа, при липса на
доказателства същата да е изпълнявала служебните си задължения през целия
период на утвърденото работно време, или като други нарушения на
трудовата дисциплина. При наличието на категорични доказателства обаче, че
на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г. ищцата е осъществявала трудовата си
дейност при ответната община не са налице предпоставките по чл. 190, ал. 1, т.
2 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо
уволнението е незаконно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да се уважи.
С оглед основателността на главния иск за отмяна на уволнението като
незаконно основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението работа.
Основателен е и искът по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение, както и за разликата в заплатите по времето през
което работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа за
период от 6 месеца след незаконното уволнение, а именно за периода от
28.12.2023 г. до 28.06.2024г. Представено е заверено копие от трудов договор
от 01.01.2024 г. между ищцата и „Б.Д.“ ООД, от който е видно, че на
посочената дата ищцата е започнала работа при посоченото дружество при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева. Представено е
9
разпореждане № 201-00-269-1 от 14.03.2024 г. на ТП на НОИ Смолян, видно
от което от 01.03.2024 г. е прекратено осигуряването на ищцата, като от
01.03.2024 г. и е отпуснато парично обезщетение в размер на 57,04 лева
дневно. Съгласно трудов договор от 07.06.2024 г. ищцата е започнала работа в
А. П. З. ЕООД, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1000
лева. По делото е изготвено и прието допълнително заключение на съдебно-
счетовона експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
неоспорено от страните, от което се установява, че размерът на дължимото
обезщетение на ишцата по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за оставане без работа и
при започване на по ниско платена работа за периода от 28.12.2023г. до
28.06.2024г.,като се вземе предвид оставане без работа на ищцата от
01.03.2024г до 09.06.2024г и обезщетението за безработица получено от НОИ
за периода 01.03.2024-09.06.2024г е в общ размер на 8041,58 лева. Предвид
изложеното предявеният иск е доказан по размер от 8041,58 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 8900 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 900 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. М. по предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. По съразмерност с уважената
част от иска в полза на ищца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
900 лева.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. Н. М.
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв по исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се
определя размер не по малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/2004 за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Н. М. в размер на 933 лева,
която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищцата.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност с
отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ
в размер на 125 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на МРС, в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1,
т. 1 за отмяна на уволнението - 50 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа - 50 лева, и по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ - 321,66 лева, общо 421,66 лева,
както и сумата от 450 лева – разноски за съдебно-счетоводни експертизи,
заплатени от бюджета на съда, по съразмерност с уважената част от исковете.
10
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., извършено със Заповед № ЛС-*/28.12.2023 г. на Кмета на
Община Мадан, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
считано от 28.12.2023 г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С., на заеманата преди уволнението длъжност „Главен архитект“ в Община
Мадан.
ОСЪЖДА Община Мадан, адрес: гр. Мадан, ул.“Обединение“№14,
Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. А. М. да заплати на Е. Д.
М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., сумата от 8041,58 лева (осем
хиляди четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки) – общ размер
на обезщетение за времето, през което е останала без работа и времето, през
което е работила на по-ниско платена работа за периода от 28.12.2023г. до
28.06.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска - 23.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8041,58 лева до пълния предявен размер от
8900 лева.
ОСЪЖДА Община Мадан, адрес: гр. Мадан, ул.“Обединение“№14,
Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. А. М. да заплати на Е. Д.
М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева (деветстотин
лева) по съразмерност с уважената част от иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Община Мадан, адрес: гр. Мадан, ул.“Обединение“№14,
Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. А. М. да заплати на адв. Н.
К. М.-Я., АК Смолян, съдебен адрес: гр. С., сумата от 933 лева (деветстотин
тридесет и три лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗАдв по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Е. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., да
заплати на Община Мадан, адрес: гр. Мадан, ул.“Обединение“№14, Булстат
№*********, представлявана от кмета Ф. А. М. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 125 лева (сто двадесет и
пет лева) по съразмерност с отхвърлената част от иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Община Мадан, адрес: гр. Мадан, ул.“Обединение“№14,
Булстат №*********, представлявана от кмета Ф. А. М. да заплати по сметка
на РС Мадан, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 421,66 лева
(четиристотин двадесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) –
държавни такси за производството и 450 лева (четиристотин и петдесет
11
лева) – разноски за съдебно-счетоводни експертизи, платими от бюджета на
съда, по съразмерност с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата, на която е обявено, че ще бъде постановено -
18.07.2024 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
12