РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Бургас, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело
№ 20252100100278 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. Д.,
ЕГН **********, адрес в ********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“ №16, ет.3, офис №9, чрез адв.Галина Найденова, срещу М.Т.Д.-Д.,
ЕГН ********** и Д. Е. Д., ЕГН **********, двамата с адрес ********, адрес
за съдебни книжа и призовки в гр.Бургас, ул.“Оборище“ №75, ет.1, чрез
адв.Красимир Коев., с искане за осъждане на ответниците да й заплатят
солидарно следните суми:
-54 074,55 лева, представляваща остатък от предявен частичен иск за
сумата от 108 149,11 лева по гр.д.№1372/2023 г. по описа на БОС,
представляваща сумата, с която кредиторът „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* се е удовлетворил за дълговете на ответниците, произходящи от
изпълнителен лист №622/23.06.2021 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№4405/2021 г. от принудителното
изпълнение по изп.д.№20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с
рег.№800 на КЧСИ и район на действие БОС, а именно продажбата на
съсобствения им имот – самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по
КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота *********, който СОС се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ******, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
151,99 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: СОС с идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с
прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото;
1
-2103,48 лева, представляваща остатък от предявен частичен иск за
сумата от 4206,96 лева, представляваща платената от продажната цена на
собствения им недвижим имот такса по т.26 от ТТР към ЗСЧСИ за сметка на
ответниците, ведно със законната лихва върху претендираната главница от
датата на завеждане на делото.
Ищцата твърди, че през 2019 г., тя и съпругът й - В.Е.Д. учредили в
полза на „Юробанк България“ АД две договорни ипотеки, първата от които
обезпечавала техен дълг по Договор за банков кредит №******** г. Ипотеката
е изповядана с н.а.№15731/04.12.2019 г., дв.вх.рег.№16382, т.№6, акт №147 на
СВ-Бургас и е вписана върху съсобствения със съпруга й недвижим имот,
представляващ СО с идентификатор ******.*** по КККР на гр.Бургас,
одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на имота в *********, който СОС се намира на ет.5 в сграда с
идентификатор ******.1, разположена в ПИ с идентификатор ******, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта:1, с площ 151,99 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: СОС с идентификатор ******.***, над
обекта: няма, ведно с прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху мястото. Твърди се, че втората
ипотека, а именно тази с вх.рег.№15730/04.12.2019 г., дв.вх.№15719, т.6, акт
№151 на СВ-Бургас, е учредена за задължения на трети лица – ответниците по
делото М.Т.Д.-Д. и Д. Е. Д. и обезпечава техен дълг в размер на 100 000 лева
главница, ведно със съответните лихви, такси и разноски до окончателното му
изплащане към кредитора „Юробанк България“ АД. Ищцата твърди, че тя и
съпругът й имат качеството на ипотекарни длъжници, дали в обезпечение
описания по-горе недвижим имот. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба, поради неплащане на вноските по двата кредита банката
кредитор се снабдила с изпълнителни листи, както следва: по ч.гр.д.
№7656/2021 г. по описа на РС-Бургас, образувано срещу съпругът на ищцата
за сумата от 102 545,31 лева - главница, договорна лихва в размер на 4631,89
лева, мораторна лихва в размер на 829,63 лева, такси в размер на 284 лева,
застраховка в размер на 328,54 лева, 18 лева – други разноски, както и
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда, както и разноски в размер на 4764,22 лева. Въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20218000401107 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова. За дълга на ответниците има образувано
изп.д.№20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, като на
03.11.2021 г. бил извършен опис и оценка на собствения им недвижим имот по
изп.д.№20218000400610. Същият бил продаден на публична продан за сумата
от 256 110 лева, част от която е разпределена на взискателя „Юробанк
България“ АД за вземането му по изп.лист за задължения на ответниците М.
Д. и Д. Д., възлизащо на 108 149,11 лева, формирано, както следва: за авансово
платени от този взискател такси по т.4, 5, 13 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ в размер
на 3718,32 лева, за вземания с привилегия на основание чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗС
в размер на 104 430,79 лева. Върху така събраната за този взискател сума за
дълговете на ответниците, ЧСИ начислил и удържал от продажната цена такса
2
по чл.26 от ТТР към ЗСЧСИ в размер на 4206,96 лева. Ищцата твърди, че тази
сума е платена от нея и съпругът й – от продажната цена на техния имот,
поради което и подлежи на възстановяване от ответниците. Видно от исковата
молба, за платените от ищцата и съпругът и суми бил заведен частичен иск
срещу ответниците, по който било образувано гр.д.№1372/2023 г. по описа на
ОСБургас, приключило със съдебна спогодба, а именно за сумата от 54 074,55
лева, предявена частично от целия иск в размер на 108 149,11 лева,
представляваща сумата, с която кредиторът „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* се е удовлетворил за дълговете на ответниците, произходящи от
изпълнителен лист №622/23.06.2021 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№4405/2021 г. от принудителното
изпълнение по изп.д.№20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с
рег.№800 на КЧСИ и район на действие БОС, а именно продажбата на
съсобствения им имот – самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по
КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота *********, който СОС се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ******, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
151,99 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: СОС с идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с
прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото; сумата от 103,48 лева, предявен
като частичен иск от сумата от 4206,96 лева, представляваща платената от
продажната цена на собствения им недвижим имот такса по т.26 от ТТР към
ЗСЧСИ за сметка на ответниците, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на завеждане на делото. Твърди се, че
ответниците заплатили дължимите суми в съответствие с договореното,
поради което и с настоящия иск претендират остатъка.
В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се
разноски.
В предоставения срок ответниците Д. Е. Д. и М. Т. Д. подават
самостоятелно писмен отговор, с идентично съдържание. Оспорват исковете
по основание и размер и молят за отхвърлянето им като недопустими и
неоснователни. Считат исковете за недопустими, тъй като чрез тях ищцата
упражнява чуждо право, което не е част от патримониума в режим на СИО
между нея и съпругът й от една страна, а от друга считат, че предявеният иск
касае частта на съпруга на ищцата, тъй като тя съдебно е признала, че нейната
част от дълга е изцяло и окончателно уредена, поради което и упражнява
чуждо право без да е упълномощена за това. Ответниците считат иска и за
неоснователен, тъй като отношенията помежду им са изцяло уредени с
постигнатата съдебна спогодба по гр.д.№1372/2023 г. по описа на БОС. Правят
искане за конституиране като съищец, при условията на задължително
необходимо другарство и съпругът на ищцата като съкредитор. В случай, че
съдът счете, че не е налице хипотезата на задължително необходимо
другарство претендират същият да упълномощи ищцата да предяви иска от
негово име. При условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че не е
3
налице необходимо другарство молят В.Е.Д. да бъде конституиран като трето
лице – помагач. Ангажират доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.***, ал.2, изр.1 и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори по следните факти, а именно, че:
- ищцата и В.Е.Д. са съпрузи, съсобственици на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по КККР на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на изп.директор на
АГКК, адрес на имота в *********, който СОС се намира на етаж 5 в сграда с
идентификатор ******.1, разположена в ПИ с идентификатор ******, с
предназначение на СО: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ:
151,99 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: СОС с идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с
прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото;
- ответниците М. Д. и Д. Д. са съпрузи, сключили на ******г. с
„Юробанк България“ АД договор за банков кредит ****, обезпечен с ипотека
върху описания по-горе недвижим имот, съсобствен между ищцата и съпругът
й, която ипотека е обективирана в Нотариален акт за договорна ипотека върху
недвижим имот №5, том II, рег.№24022, дд.№187/04.12.2019 г. на нотариус с
рег.№257 на НК и район на действие РС-Бургас. Видно от съдържанието му,
обезпеченият дълг е в размер на 100 000 лева главница, която се дължи ведно
със съответните лихви, такси и разноски до окончателното й изплащане, като
за сключване на ипотеката ищцата и съпругът й са подписали нотариалния акт
като ипотекарни длъжници.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че за вземането си по
посочения по-горе договор за банков кредит №**** от * г., банката се е
снабдила с изпълнителен лист №622/23.06.2021 г. срещу ответниците, издаден
въз основа на Заповед за изпълнение №1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.
№4405/2021 г. по описа на РС-Бургас, по който изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело №20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, рег.№800 на КЧСИ и район на действие ОС-Бургас за
принудително събиране от В.Е.Д., като трето задължено лице – ипотекарен
длъжник, на сумата от общо 120 206,50 лева, представляваща дължимо от
ответниците Д. Е. Д. и М. Т. Д. задължение към „Юробанк България“ АД по
договор за кредит №**** от **** г. Принудителното изпълнение е насочено
от взискателя към недвижимия имот, собственост на ипотекарните длъжници
– ищцата и съпругът й. След проведена по изпълнителното дело публична
продан, с Протокол за разпределение от 16.12.2022 г., постъпилата от
публична продан сума в размер на 256 110 лева е разпределена. На взикателя
„Юробанк България“ АД за вземането му по изпълнителен лист
№622/23.06.2021 г., разпределената сума е формирана, както следва: за
авансово платени такси от този взискател по т.4, 5, 13 и 31 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 3718,32 лева и за вземания с привилегия на основание чл.136, ал.1,
4
т.4 от ЗЗС в размер на 104 430,79 лева. ЧСИ начислил и удържал от
продажната цена такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 4206,96 лева с
ДДС.
С Постановление от 19.01.2023 г., производството по изп.д.
№202180000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е прекратено по
молба на взискателя на основаине чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза вещото лице,
по която дава заключение, че с извършеното разпределение на сумата от
публичната продан на недвижим имот в размер на 256 110,00 лева, за
взискател №1 – „Юробанк България“ АД по изп.лист №622/23.06.2021 г. на
РС-Бургас са разпределени общо 112 149,11 лева, от които платени суми на
банката в размер на 108 149,11 лева, пропорционални такси по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 4438,96 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗЗД собственикът, който е
ипотекирал своя вещ за чуждо задължение и претърпи за това чуждо
задължение принудително изпълнение върху собствената си ипотекирана вещ,
встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. Встъпването
в чуждите права настъпва от момента на погасяването на чуждия дълг и
обхваща обезпеченията на главното задължение.
Основателността на предявения иск предполага установяване на всички
елементи от фактическия състав на чл.155, ал.2 от ЗЗД, а именно: наличие на
валидно задължение на ответника по иска към трето лице; наличие на валиден
договор за ипотека на собствен на ищеца недвижим имот, обезпечаващ
задължението на ответника, както и ищецът да е платил на кредитора или да е
претърпял принудително изпълнение за вземането на удовлетворения
кредитор.
В случая между страните не е налице спор по отношение на посочения
по-горе фактически състав, а и същият се установяват от ангажираните по
делото писмени доказателства. Установи се, че ответниците са
кредитополучатели по договор за банков кредит, сключен с „Юробанк
България“ АД на 04.12.2019 г. за сума в размер на 100 000 лева, по който
договор ищцата е ипотекатен длъжник. Същата е обезпечила паричното
задължение на ответниците с учредяването на договорна ипотека върху
съсобствен със съпруга й В.Е.Д. недвижим имот с идентификатор ******.1 по
КККР на гр.Бургас. Вземането по договора за кредит на ответниците е
реализирано принудително по изп.дело №20218000400610 по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова, като ипотекираният имот е бил продаден на публична
продан за сумата от 256 110 лева, от която на кредитора и взискател „Юробанк
България“ АД е разпределена сумата от 112 588,07 лева, съгласно
заключението на в.л., от която пропорционални такси по чл.26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 4 438,96 лева.
По делото е приобщено като доказателство влязло в сила протоколно
определение от 18.04.2024 г., постановено по гр.д.№1372/2023 г. по описа на
5
БОС, в сила от 26.04.2024 г., с което съдът е одобрил постигната между
същите страни спогодба, по силата на която ответниците Д. Е. Д. и М. Т. Д.
признават, че дължат солидарно на ищцата М. Д. Д. сума в размер на 54 074,55
лева, част от сума в размер на 108 149,11 лева, представляваща сумата с която
кредиторът „Юробанк България“ АД се е удовлетворил за дългове на
ответниците, произходящи от изпълнителен лист №622/23.06.2021 г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение №1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.
№4405/2021 г. от принудителното изпълнение по изп.д.№20218000400610 по
описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 на КЧСИ и район на действие
ОС-Бургас, а именно продажбата на съсобствения на ищцата имот:
самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по КККР на гр.Бургас,
одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на Изп.директор на АГКК, с
адрес на имота *********, който СОС се намира на ет.5 в сграда с
идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 151,99 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: СОС с
идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с прилежащи части:
съответните ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж
върху мястото и сума в размер на 2103,48 лева, част от сума в размер на
4206,96 лева, представляваща платена от продажната цена на съсобствения на
ищцата недвижим имот, описан по-горе, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за
сметка на ответниците, като задължението им е разсрочено за плащане на
шест вноски в последователност: разноски, лихви и главница.
Извършената в деловодната програма на съда служебна справка по гр.д.
№1372/2023 г. по описа на БОС показва, че на 01.08.2023 г., М. Д. Д., ищца в
настоящето производство, е предявила против М. Т. Д. и Д. Е. Д., ответници в
настоящето производство, частичен иск с правно основание чл.155, ал.2 от
ЗЗД за осъждане на ответниците да й заплатят солидарно сумата от 54 074,55
лева, представляваща остатък от предявен частичен иск за сумата от 108
149,11 лева по гр.д.№1372/2023 г. по описа на БОС, представляваща сумата, с
която кредиторът „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* се е удовлетворил
за дълговете на ответниците, произходящи от изпълнителен лист
№622/23.06.2021 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№4405/2021 г. от принудителното изпълнение по
изп.д.№20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№800 на
КЧСИ и район на действие БОС, а именно продажбата на съсобствения им
имот – самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по КККР на
гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК с адрес на имота *********, който СОС се намира на етаж
5 в сграда с идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 151,99 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
СОС с идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с прилежащи
части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на
строеж върху мястото и сумата от 2 103,48 лева, представляваща остатък от
предявен частичен иск за сумата от 4206,96 лева, представляваща платената от
6
продажната цена на собствения им недвижим имот такса по т.26 от ТТР към
ЗСЧСИ за сметка на ответниците, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на завеждане на делото, придобито след
суброгиране в правата на банката предвид претърпяно принудително
изпълнение върху недвижим имот, съсобствен между нея и съпругът й В.Е.Д.,
представляващ СО с идентификатор ******.***, за дълг на ответниците към
„Юробанк България“ АД по договор за кредит №HL108724 от 04.12.2019 г.
С оглед гореизложеното и в съответствие с дадените разрешения по ТР
№3/2016 г. на ОСГТК със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните са установени правопораждащите процесното вземане факти –
възникнало в полза на ищцата суброгационно право по смисъла на чл.155,
ал.2 от ЗЗД, произтичащо от извършеното от ищцата плащане в качеството й
на ипотекарен длъжник, предоставил като обезпечение на задължение на
ответниците към „Юробанк България“ АД недвижим имот, съсобствен между
нея и съпругът й В.Е.Д.. Извършената от съда съпоставка в предметите на
предявените искове по горепосоченото дело на ОС-Бургас и настоящото
производство показва, че по двете дела са предявени частични искове, които
касаят едно общо вземане, като настоящият иск е втори частичен иск. С оглед
на това съдът намира, че е обвързан от влязлото в сила определение за
одобряване на спогодба по първия частичен иск, както по отношение на
основанието, така и по отношение размера на общата сума. В този смисъл са
мотивите на т.2 от цитираното по-горе ТР, в които е посочено, че решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Както
е разяснено в мотивната част на решението, поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на
СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е
установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният
иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало. Формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането
не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по
7
отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е
възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този
аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да
възниква задължението по чл.131 от ГПК с отговора си на исковата молба да
изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в
новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да
разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на
частичния иск.
Предвид така формираната СПН по частичния иск по гр.д.№1372/2023 г.
по описа на БОС и липсата на нови възражения, основани на факти, касаещи
единствено останалата част от сумата от 108 149,11 лева, представляваща
сумата, с която кредиторът „Юробанк България“ АД се е удовлетворил и от
сумата от 4206,96 лева, представляваща платената от продажната цена такса
по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът приема, че ответниците солидарно дължат
на ищцата и остатъка от вземането, за който е предявен настоящият иск.
Горното налага извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.155, ал.2 от ЗЗД в предявените размери, поради което и същият
следва да бъде уважен изцяло.
В исковата си молба ищцата е претендирала и присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. Предвид
основателност на главното вземане, то искането за лихва като акцесорно също
се явява основателно. Главницата се дължи ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска на 14.02.2025 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата
направените от нея съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, които са в общ размер на 7248,00 лева, съгласно
представения списък на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Т.Д.-Д., ЕГН ********** и Д. Е. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ********, адрес за съдебни книжа и призовки в гр.Бургас,
ул.“Оборище“ №75, ет.1, чрез адв.Красимир Коев., да заплатят солидарно на
М. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ********, съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.“Васил Левски“ №16, ет.3, офис №9, чрез адв.Галина Найденова, следните
суми: 54074,55 лева, представляваща остатък от предявен частичен иск за
сумата от 108 149,11 лева по гр.д.№1372/2023 г. по описа на БОС,
представляваща сумата, с която кредиторът „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* се е удовлетворил за дълговете на ответниците, произходящи от
изпълнителен лист №622/23.06.2021 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение №1440/22.06.2021 г. по ч.гр.д.№4405/2021 г. от принудителното
изпълнение по изп.д.№20218000400610 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с
8
рег.№800 на КЧСИ и район на действие БОС, а именно продажбата на
съсобствения им имот – самостоятелен обект с идентификатор ******.*** по
КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота *********, който СОС се
намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ******, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ
151,99 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: СОС с идентификатор ******.***, над обекта: няма, ведно с
прилежащи части: съответните ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху мястото и 2103,48 лева, представляваща
остатък от предявен частичен иск за сумата от 4206,96 лева, представляваща
платената от продажната цена на собствения им недвижим имот такса по т.26
от ТТР към ЗСЧСИ за сметка на ответниците, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото на 14.02.2025 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М.Т.Д.-Д., ЕГН ********** и Д. Е. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ********, адрес за съдебни книжа и призовки в гр.Бургас,
ул.“Оборище“ №75, ет.1, чрез адв.Красимир Коев., да заплатят на М. Д. Д.,
ЕГН **********, адрес в ********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“ №16, ет.3, офис №9, чрез адв.Галина Найденова, сумата от 7248,00
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9